Какво е истина?

Първият въпрос: Понякога просто докато седя, в ума ми изниква: Какво е истина? Но след време идвам тук и разбирам, че не съм в състояние да питам. Мога ли да попитам какво се случва в моментите, когато този въпрос се появява така силно, че ако вие сте наблизо, бих го задал. Или ако не отговорите, бих ви хванал за брадата или за яката и бих запитал: “Какво е истината, Бхагаван?” Това е най-важният въпрос, който се появява в ума на човек, но за него няма отговор. Най-важният въпрос, най-крайният въпрос, не може да има никакъв отговор. Затова е краен. Когато Пилат Понтийски попитал Исус: “Какво е истина?”, Исус замълчал. Не само това, казва се, че когато Пилат Понтийски задал въпроса “Какво е истина?”, той не чакал да чуе отговора. Напуснал стаята и си заминал. Това е много странно. Пилат Понтийски също е мислил, че не може да има отговор, затова не чакал да му бъде отговорено. Исус останал безмълвен, защото също знаел, че за това няма отговор. Но тези две разбирания не са едно и също нещо, защото тези двама човека са абсолютно противоположни. Пилат Понтийски мисли, че не може да се отговори, защото няма истина. Как може да отговориш? Това е логичният ум, римският ум. Исус запазва мълчание не защото няма истина, а защото истината е така необятна - тя не може да се определи. Истината е толкова огромна, невероятно огромна. Не може да бъде ограничена в слово, не може да бъде сведена до речта. Тя е тук. Човек може да бъде истина, но не може да я изрече.

За всеки истината е различна ;-) един възприема нещата по един начин, друг по друг .. ;-) и всеки си има своя си истина ... всеки си я търси в себе си. За някаква 'абсолютна' истина, едва ли може да става дума. Това би трябвало да е нещо, което всички способни да възприемат създания, ще го възприемат еднозначно и неоспоримо по един единствен начин. Също така нещо към което всяко живо или неживо създание ще се отнася по еднозначно определен начин. А това ми се струва почти невъзможно, имайки предвид уникалността на всяко едно създание. Естествено моите възприятия са земни и се борят с ограниченията си ... но най-близкото нещо до което тези възприятия са стигнали по отношение на истината е ... чистата обич към всяко едно от гореспоменатите създания, просто защото го има ;-) Поздрави, Иван

eeeeeeeeeeeeeee... prosta rabota! istina= 1 , 5V laja= 0, 0V abe, hora!!!!! zasto si mislite ce takiva kratki vaprosi kato, koi az az, zasto sam, i kakav e smisala na jivota, ili vaprosnia vapros primerno! trebva da imat nepremenno nekakvi mnogooooooooooo "slojni" otgovori! :-))))))))) :-))))))))))))))))))

Здравей, Иване Нямам нищо против казаното от теб, но то се разминава на 180 градуса с оригиналния текст. За по ясно ще цитирам твойто писмо: >За всеки истината е различна ;-) един възприема >нещата по един начин, друг по друг .. ;-) и всеки си >има своя си истина ... всеки си я търси в себе си. Чакай сега да се разберем. За всички хора ли говорим или за всички умове. Именно разумьт е това, което прави хората различни - само възприятията спрямо разума са индивидуални, но никой не казва, че тези възприятия са всичко, което имат хората. >За някаква 'абсолютна' истина, едва ли може да >става дума. Това би трябвало да е нещо, което >всички способни да възприемат създания, ще го >възприемат еднозначно и неоспоримо по един >единствен начин. Също така нещо към което всяко >живо или неживо създание ще се отнася по >еднозначно определен начин. ДА! Точно за тази абсолютна истина става въпрос, която всички виждат еднозначно, когато я погледнат без ум. Защото в нея се съдържа всичко, и едновременно там няма нищо - Пустотата! Шуня! Тук си налучкал за какво става въпрос, но е нормално разумът ти да не иска да я възприеме - и моя не иска. Медитацията е ключа към това... >А това ми се струва почти невъзможно, имайки >предвид уникалността на всяко едно създание. Създанията са уникални, но произлизат точно от тази истина, която е една за всички. С течение на времето и натрупване на знания, понятия и прочее градене на мостове отдалечаващи цялото същество от истината, се изграждат индивидуалните личности. Две тридневни бебета са абсолютно еднакви от психологична гледна точка, не мислиш ли... >Естествено моите възприятия са земни и се борят с >ограниченията си ... но най-близкото нещо до което >тези възприятия са стигнали по отношение на >истината е ... чистата обич към всяко едно от >гореспоменатите създания, просто защото го има ;-) А тук, вече наистина си на много прав път! Поздрави. Поздрави, Иван best wishes, acidtrip...

DjAcidTrip,ne sum suglasna s vijdaneto ti za tova, che horata se izgrajdat samo ot natrupanite poniatia, znania,opit i glavno tova opredelia choveka . Dvete 3-dnevni bebeta sa si mnigo razlichni ! I ne samo fiziologicheski , a i ot psihologichna gledna tochka :) Kolkoto i stranno da ti prozvuchi, te VECHE vuzpriemat i otraziavat sveta po razlichen nachin ;) Te VECHE sa razlichni lichnosti . Tova ,kakuv si , e neshto, zalojeno otvutre , a kak shte upotrebish tezi si zalojbi i do kolko i dali shte iskash i shte mojesh da gi nasochvash, e veche otdelen vupros :) Pozdravi : Goldy

АсидТрип ;-) Благодаря за коментара. Аз лично не видях разминаване в това което бях написал, но ти си видял ... ето разлика във възприятията ... за теб истината е едно, за мен друго .. и т.н Ти щом се занимаваш с медитация, би трябвало тогава да знаеш, че тялото има ум, а съществото - чисто съзнание. Това чисто съзнание, независмо че е част от неделимост, то си има своите индивидуалности, породени от натрупани опитности. Всяко едно такова съзнание с действията които извършва в сегашния момент определя, това което ще трябва да върши в бъдещи моменти. Някои на това му казва 'карма'. Но за всяко едно такова съзнание, има своя си 'карма' и това го различава от всичко останало. В този смисъл, трите новородени бебета, са само с новородени земни тела, иначе, тяхното чисто съзнание си е при тях било и ще бъде през цялото време. И това ги прави различни .. ;-) Тогава те имат само тези чисти съзнания. Постепенно като израстват, децата придобиват и земния си характер и познания ... които обаче понякога повече пречат ;-)) Но и в друг смисъл много помагат, ако човек може да го погледне от тази страна. Прав си че тази 'неделимост' от която са част тези съзнания е една и по време на медитация човек има възможност да отхвърли придобитата черупка, и да остане като новородените ... насаме със чистото си съзнание и .. тази неделимост ... ;-)) Радвам се че споделяш и становището за 'обичта' ;-) Поздрави, Иван

Ivane, karmata ne e li tova, koeto ti narichash chisto suznanie- t.e. opita , greshkite ( i poukite ) ot minalite ti jivoti ? I , kak mislish, nujno li e da vuzpriemame t. nar. zemen nachin na jivot ? Na kakvo prechi tova ( ili na kakvo pomaga ;) ) ? Pozdravi : Goldy

Goldy, Според моите разбирания ... кармата е точно натрупаното от цялото съществуване на това чисто съзнание. Т.е. имаш чисто съзнание, което носи със себе си кармата.... както на земята, тялото носи по себе си белези от този земен живот. А земния живот трябва да се възприема. Ако човек отказва да възприема това което му е дадено, губи ценни уроци. Така и земния живот е само някаква нищожна искрица от съществуването на чистото съзнание ... толкова е кратък .. а в същото време на много неща учи. И всеки един миг от този живот трбява да се възприема като урок. Някои учения твърдят (аз не съм много привърженик на течения, учения и т.н. .. само цитирам) и наричат земния живот 'Самсара' и се брои за най-мъчителния период. Ако съзнанието (някои му казва 'душа') успее да научи тези уроци, ще се прекрати цикъла на преражданията, ще се измъкне от него .. иначе всеки път ще се връща за да донаучи ;-) Ако човек успее да изчисти кармата си (чрез медитация и чрез разбиране на всичко което възприема) ще има възможност по-лесно да прекрати този цикъл. Веднъж прекратил го, той има вече възможност за избор - ако пожеле може пак да се върне на земята, зада помага на другите ... ако пък не ... продължава да си се учи, ама на други нива ;-)) Имам чувството обаче, че започнах много да се отвличам от темата .... за мисълта. Ако имаш желание, ще ми е приятно да си поговорим затова по е-маил-а, без да досаждаме на останалите ;-) (iiv@pmail.net) Поздрави, Иван

Вместо да давам дефиниция, ще се опитам да опиша "истината": Тя зависи от: 1. Обема знания, които притежаваме (фактология); 2. Способността да интерпретираме тези знания. (логистика) 3. Гледната точка, от който гледаме тези знания (позиция). 4. Интересите които преследваме (облаги). ZAK

e... igra na dumi! :-)))))))))

no vse pak...az sym nastroena po kym scientific way of thinking. taka che mi e trudno da povqrvam na tova za karmata, makar da sym syglasna, che e vyzmojno. (prosto prekaleno mnogo neshta v toq pobyrkan svqt sa vazmojni, za da ne priemam, che i tova moje da e sred tqh). ta...po bih priela obqsnenieto, che vseki e razlichen i se opira na tochkite, koito zak opisa. za vas vinagi inches

Vaider Ne podceniavai tamnata strana na silata

а незнаеш ли, че именно плода на познанието е причината за изгонването на Адам и Ева от райската градина? Знанието е това, което прави хората отдалечени от истината...

/// /// Някои учения твърдят (аз не съм много привърженик на течения, учения и т.н. .. само цитирам) и наричат земния живот 'Самсара' и се брои за най-мъчителния период. Ако съзнанието (някои му казва 'душа') успее да научи тези уроци, ще се прекрати цикъла на преражданията, ще се измъкне от него .. иначе всеки път ще се връща за да донаучи ;-) Ако човек успее да изчисти кармата си (чрез медитация и чрез разбиране на всичко което възприема) ще има възможност по-лесно да прекрати този цикъл. Веднъж прекратил го, той има вече възможност за избор - ако пожеле може пак да се върне на земята, зада помага на другите ... ако пък не ... продължава да си се учи, ама на други нива ;-)) /// /// Тук съм с тебе напълно... и нито досаждаш, нито се отклоняваш от темата... ;)

Зак, Зак... това е твоята "егоистична" дефиниция на истината. Думите на Бхагаван са думи на не-его ... той е много мъдър човек, не би могъл да изразява гледна точка.

AcidTrip ;-) v krajna smetka maj se okazva che sme govorili za edno i sushto neshto ;-)))) Pozdravi, Ivan

Hm ! Znachi znanieto ni otdalechava ot istinata . Interesen mi e tozi Gospod, deto suzdava choveka sus niakakvi zalojbi , slaga si ' taralej v gashtite ' kato go puska v rajskata gradina i mu kazva da ne iade ot tochno opredeleno durvo , a posle go izgonva . Navejda me na misulta , che Toj tochno tova e ochakval ot taka suzdadenia chovek - da opita ploda i e bilo samo vupros na vreme ;) Za da moje posle spokojno da pusne choveka da se spravia s neshtata ;) Ta mi se struva, che na Gospod mu se e iskalo da se iade ot vuprosnoto durvo ;) Ima i oshte neshto interesno : ako na Nego chak tolkoz mu e haresval poslushnia Avel, zashto ne e zapazil negovoto pokolenie? A nie sme vsushnost deca na Kain -' loshia ' ;), 'nepravilno ', ' osuditelno ' postupilia ;) Kak li sediat neshtata vsushnost ? Ta takiva mi ti interpretacii na tema Biblia :) Pozdravi : Goldy

ЗА ИСТИНАТА ТОЗИ ВЪПРОС "КАКВО" СИ Е НАПРАВО ТЪП. ТЪПИТЕ ВЪПРОСИ ПРЕДИЗВИКВАТ ТЪПИ ОТГОВОРИ. КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАДАДЕ ТОЗИ ВЪПРОС?И КОЙ МОЖЕ ДА ГО ЗАДАДЕ ТОЗИ ВЪПРОС? ДУМАТА ИСТИНА ПРИЗЛИЗА ОТ ДУМАТА ИСТИНА-ТОЕСТ ИЗСТИНАЛ.КОГАТО ИЗСТИНЕШ,КОГАТО ПРЕСТАНЕШ ДА ЗАДАВАШ ТЪПИ ВЪПРОСИ,ЩОТО ТЯЛОТО ТИ Е МЪРТВО, ТОГАВА СЕ ДОПИРАШ ДО ИСТИНАТА. ИСТИНАТА Е МНОГО СТУДЕНА, ЗАТОВА ХОРАТА КОГАТО Я РАЗБЕРАТ И....УМИРАТ! ХОРАТА ДВА ПЪТИ СЕ СРЕЩАТ С ИСТИНАТА В ОЧИТЕ И ДВАТА ПЪТИ Е СТРАШНО...КОГАТО СЕ РАЖДАТ И КОГАТО УМИРАТ. НЕ ЗАДАВАЙ ВЪПРОСИ НА КОИТО ЗНАЕШ ОТГОВОРИТЕ И ЗНАЕШ КОЛКО СА ТЪПИ. ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА ТОНА, НЯМАМ НАМЕРЕНИЕ ДА ОБИЖДАМ НИКОГО, ТОЙ САМ ГО Е НАПРАВИЛ, ЗАДАВАЙКИ ТОЗИ ВЪПРОС. ПОЗДРАВИ ОТ ЕДНОТО МУЛЕ