поведенчески проблем

Здравейте,
Проблема ми е, че съм ужасно (чак досадно) притеснителен, като съм сред непознати хора се държа много неестествено - сковавам се яко, а ако пък трябва да кажа нещо е изтинско мъчение за мене - получавам сърцебиене, изчервявам се, не гледам хората в очите докато им говоря, правя лапсуси и тн следствие на което предпочитам повече да си мълча като съм в компания за да не се излагам и да изпадам в неловки ситуации и отстрани изглеждам като пълен темерут. Също така съм доста неадекватен и разсеян през цялото време.
Като малък също бях притенителен, но в рамките на нормално - не се изчервявах и тн както сега... имам чувството, че сега, на 19г, съм много по притеснителен отколкото, когато бях малък, което не е нормално. Причината може би, е в това ,че преди няколко години родителите ми, продадоха къщата, в която израсмах и където бяха всичките ми приятели, заради което се депресирах и следващите 2 години прекарах пред компютъра гледайки филми и самосъжалявайки се, отблъснах приятелите си и тн Но в тоя период така се бях затворил в себе си, че ми беше достатачно да имам компютър+интернет за да бъда доволен, това вече не е така. Слава богу! Лошото е обачче, че не знам как да се справя със сегашната ситуация. Имам няколко приятели, с които излизам често, забавлявам се с тях и съм освободен, но с тях се чуствам в затворен кръг защото не се срещаме с други хора. Интересно е, че когато консумирам алкохол съм съвсем различен човек, мн по общителен, притеснението почти изчерзва, за изчервяването и тн не може и да става дума. Например, прочетох си презентацията пред над 100 човека в университета без проблеми, вярно малко пиян, но бях уверен :) иначе сигурно щях да получа инфаркт. Искам да отбележа,че не съм алкохолик, нямам и намерение да ставам, но е факт, че това помага в моя случай. Затова въпроса ми е дали си заслужава да отидя на психятър (който ,разбира се, ще ми предпише хапчета) или трябва да търся друго решение на проблема ми? Всякакви съвети ще са от полза, защото е престъпление от моя страна да съм подтиснат и да не живея пълноценно, при положение, че нищо не ми липсва.

Здравей, ами същия проблем е и при мен. Цял живот не мога да го превъзмогна, но вече взе да ми става все едно. Минах през какви ли не периоди, и на самоомраза, и на омраза към другите... Сега вече просто се приемам каквато съм, знам, че има и други като мен и то много, че е просто някакъв вид характер, а не недостатък или болест. И залагам на други неща, които пък са ми предимство пред останалите. Важно е да видиш какви качества имаш и да заложиш на тях, да си кажеш - ето, имам еди какво си и съм специален по мой си начин. Когато успееш да се заобичаш сам, да се уважаваш сам, ще успееш и в общуването с другите. Всъщност, като се замислиш, защо са ти много познати и приятели? Важно е да имаш малко, но качествени. Като чета, все пак си добре, щом имаш някаква компания, аз нямах нищо на твоята възраст, само вкъщи при майка ми седях и ревях. Така че успех занапред.

чувстваш ли се наблюдаван от другите, не искаш да си център на внимание или? а искаш ли да ти обръщат внимание другите освен приятелите ти , според теб проблема крие ли се във външния ти вид? не си и помисляй за хапчета -няма да се стигне до тях , това твойто е много популярно и не е проблем , опира до приемане на себе си и адаптация към определената среда

И аз като Анонче и Господин за 9дни, мисля че пътят е обич към себе си, одобряване и приемане на себе си.

Но не е лесно да обикнеш себе си, трябва да се научиш да го правиш. А как става това, ако цял живот си бил учен на друго-да не се обичаш и да не се зачиташ и то е станало дълбоко вкоренена нагласа на организма,която дори не съзнаваш, всяка реакция ти идва автоматично отвътре и не знаеш как да я контролираш.
Предложете на човека стратегии за справяне от вашия личен опит или нещо друго. Ще ми бъде интересно,защото и за имам тези проблеми.

Първо щом имаш приятели, с които се чувстваш добре, значи можеш да изграждаш трайни връзки, основани на истински отношения.
Притеснението може да се дължи на други качества, които са положителни като висока наблюдателност, чувствителност, интерес към другите - ако не ти пукаше, нямаше да се чувстваш така.
Тези две години, прекарани по този начин - загубил си тренинг според мен. Отразили са се. Човек привиква към начина на живот, който води, а уменията за комуникация, изнасяне на доклади и там каквото се тренират и осъвършенстват в опита. Колкото и да се приемаш и харесваш, ако нямаш опит с дадени ситуации, те ще са ти нови и притеснителни. А ако ти станат обичайни - няма да имаш проблем с тях... Спомни си първия учебен ден какво е било или в нов клас и после вече 2ра, 3та година заедно... В началото като си ритал футбол и сега... в началото като за пръв път си работил с компютър и след тези две години сигурно ти е супер комфортно.
Алкохолът на много хора помага и точно това е кофтито - ако пиеш от време на време, защото ти е приятно е едно. Но ако пиеш, за да бъдеш такъв, какъвто искаш, неминуемо ще започнеш да го правиш по-често и ще почнеш да се чувстваш по-зле и от сега, когато не си пил. Така както много хора пият, за да могат да си вършат работата. Точно в такива случаи се получава зависимост, затова не е това дългосрочно решение. Не искаш в отношенията с хората да си като хирургът, който ако не изпие една чашка ръцете му треперят.
Вместо алкохол може да пробваш различни техники за дишане, самонастройка, която сам да си откриеш, а също имай предвид, че сърцебиенето, притеснението и тн не личат толкова отвън, ти си ги усещаш... и като се вземеш в ръце и въпреки тях продължиш те ще попреминат. Няма нищо лошо да остане малко "сценична треска" - тя те мобилизира да се справиш по-добре. Можеш отношението си към нея да промениш, например това е тръпка, много хора живеят за това усещане, затова скачат с бънджи, с парашут, състезават се с мотори, влюбват се Това чувство под лъжичката е черешката на живота.

Иначе ако искаш да предприемеш нещо и мислиш, че ще е по-добре и с малко подкрепа отвън да се справиш, мога да ти предложа групова терапия - в защитена среда да развиеш умения за комуникация и постепенно да ги прилагаш навън. Индивидуална не ти трябва, а групата е вид тренинг, не го възприемай като "лечение", напротив - доста забавно и интересно преживяване може да е. Даже психодрама си мисля за теб, че ще е идеално.


...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Да се приема такъв какъвто съм? Ама аз не съм такъв. Не мисля ,че съм такъв по природа! Едвали има човек, който е такъв по природа, хората като цяло са предразположени към социален живот, в противен случай въобще нямаше да съществува човешката цивилизация... Това е следствие влиянието на околната среда или някоя травмираща случка или нещо друго, но не и на генна основа. Конкретно в моя случай и майка ми, и баща ми ,и сестра ми са много общителни и харизматични хора, а аз да съм в другата крайност? Защо? Просто не съм открил себе си и ми се е втълпило в главата някакво чувство за малоценност, незнайно защо. Целта е да се отпуснеш и да бъдеш себе си, но за съжаление е много по-трудно да се постигне отколкото звучи. Иначе няма причина да имам ниско самочувствие, аз това го осъзнавам, защото ги гледам всякакви такива отрепчици - прости, неграмотни, крадливи, мръсни, нагли, накичват се и се обличат с лъскави парцали... и кой съм аз. И такъв ходи с вдигната глава и самочувствие, а аз да се подтискам и притеснявам?! Ето, аз това го осъзнавам, ама не знам как да направя и подсъзнанието ми да го осъзнае, ако може така да се изразя...

Да, по някога има чувството, че всички ме гледат и това ме стряска, и не. не целя да съм център на внимание, а просто да се вписвам сред хората и да водя нормален диалог с тях. Външния ми вид не е проблем. С как да приема себе си като аз самия не се познавам?

"Защо? "

Именно поради генетиката. Такъв ти е темперамента именно поради генетиката.

Съня е маркиране на територия от даден човек.

А бе не си единствен, пълно е с такива като тебе, ей ме на и мен.

Преодолява се, свикваш, ама е кофти.


Това с влюбването не е лечебно - ти се влюбваш, откреща нема никой и ти се

забиваш още по-надолу.


Ако си мъж, се научи на флайфишинг. Ако си жена - не знам.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Благодаря на всички за съветите, доста ме обнадеждават.


Doctor Who, ще си помисля серизно върху твоето предложение. Струва ми се доста добър вариятн за моя проблем.

как да приема себе си като аз самия не се познавам?

Опознай се, не толкова трудно.
Аз какъв проблем имах да говоря пред хора ... сега като че ли най-добре това ми се отдава.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Да, алкохола "преспива" задръжките, от които човек може да страда. Това обаче едва ли е удачният начин да се справиш с тях. Препоръчвам ти психотерапия с психолог за да преразгледаш основни свои концепции и правила, които те карат да се чувстваш така и създават твърде много задръжки у теб за да се отпуснеш.

[линк]

за това ни е дадено време , да се учим от всичко. а ти си само на 19 . като си спомня колко задръстен бях на 19 .... виж от какво се интересуваш , хоби и т.н. това биха били удобни за теб теми за разговор , търси общи теми , от там се почва , отначало ще е трудно но ще си изградиш с времето система ,накрая ще го правиш без да знаеш .
-ако имаш чувството че всички те наблюдават , според теб какво в теб наблюдават най много?

Пуши марихуана и всичко ще си дойде на мястото. Ще станеш по-спокоен, по-весел, по-мотивиран и ще забележиш, че хората те харесват. Лошото за марихуаната е факта, че е нелегална и от няколко години е много по-скъпа и много по-силна от преди. В момента тревата струва повече от златото.
Аз съм подобен тип човек, но мен не ме е срам да говоря с хората, а по-скоро са ми скучни и еднакви, простовати, елементарни, програмирани и мога да ти кажа кой какъв е и как живее още докато го разминавам по улицата. Така, че когато съм в компания аз надявам една маска, на леко глуповат, за да може да разговарям с другите.
Не случайно ти давам такъв съвет. Марихуаната не само ще разкара притеснителността ти, но ще изкара и хумора ти на преден план. Ще си по-мотивиран в креативните дейности, ако имаш такива. Може и да станеш по-мързелив, ако си мързелив. Живота ти ще стане по-интересен и по-лек. Ще живееш повече за момента.
Добре ще е да разбереш, че реалността се материализира заради мислите ... INSIDE-OUT, но това е друга обширна тема която няма да засягам тук.
Успех.

Недей да пушиш марихуана .
Разбери , че можеш да общуваш , без да ти пука какво ще кажат и направят хората . Така няма да имаш никакво притеснение и неприятни изчервявания

е ти утепа рибата ве пич

ма яко си са напушил ... баси изцепката

тенкс за смешката

е те тва е ... гепи пет

Хм, entrix, за тези които не те познават, сарказмът ти е напълно неразбираем. За момент помислих ,че говориш сериозно.
Какво става?

Да, много по-мотивиран ще стане да спи и да вегетира в някоя точка.

...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Ако иска да стане президент на USA да пуши марихуана, ако иска да е президент на Русия, да пие постоянно водка. Ако иска да е министър председател в България или да е напълно безработен до тогава или да тренира постоянно някое източно бойно изкуство. Ако иска да стане интелектуално лош, да стане шахматист или атомен физик.



Ангелите не могат сами да се heal-ват, защото не са най-съвършенните създания.