Изгубена ли е битката?

Вече месец съпруга ми се лекува-медикаменти,терапия,срещи на АА и днес се върна там от където започна.Не знам какво да направя ,за да го мотивирам.Има пълната подкрепа на всички.Чернодробните му изследвания не бяха добри при постъпване в болницата,сега след 4-5 дни ще правим нови.Толкова се страхувам от резултатите.То тиква ли не пекох,червено цвекло и моркови всеки ден по два пъти,всичко което чух, с едничката идея да помогна и днес когато разбрах,че е пил вино,всичко се срина.
Изгубена ли е битката?

Толкова се страхувам от резултатите.

А защо ТИ трябва да се страхуваш? Той малолетен ли е? Ако продължаваш така, след време ще трябва да се страхуваш и притесняваш за ТВОИТЕ резултати.
Прекалената загриженост за алкохолика не му помага, напротив. Докато знае, че има кой да се грижи за него, да му ходи по.... и да му изстисква моркови, ще си пие спокойно, разчитайки на теб. Защото вече знае, че ще направиш всичко за него.
Не се сърди че ти говоря така, ние сме страхотни манипулатори и след всяка издънка, която ни е "последна" разчитаме на близките си. Дори обещаваме, че няма да пием никога повече. Докато разболеем всички около себе си и няма на кого да разчитаме повече. Или докато всички не избягат.
Имаш само ЕДИН живот - твоя. Не живей живота на алкохолика, защото никкой няма да ти върне пропуснатото.
Битката му с алкохола си е неговата битка. И зависи само от него, дали ще я спечели или ще загуби.

Усмихни се, има изход.

Загубена е тази битка, но войната изобщо не е загубена. Много често не се получава от първия път. И никой не знае точно на кой път ще се получи. Но когато се започва отново и отново обикновено най-накрая се получава.

Битката засега да, но това не означава да се отчайваш. Аз колко битки изгубих... колко обещания, на които дори аз сама си вярвах... не знам и утре какво ще стане... Ако наистина иска да спре, може, не е невъзможно. Подкрепяй го, вярвай му, но му покажи, че е важно да се бори.
За черния дроб има много ефикасни билкови или не лекарства, ако спре да пие и без лекарства изследванията ще се нормализират. Организмът ни има чудната способност да се самовъзстановява, стига да не е прекалено късно, защото понякога и това става.
Аз имах висок холестерол, триглицериди, завишени чернодробни, но за по-малко от месец въздържание всичко влезе в нормите.
Вземи му корен от глухарче от билкова аптека да му вариш чай, много помага за черния дроб и кръвта.
Успех.

Няма такъв истински алкохолик спечелил тази битка. Просто получаваме всекидневна отсрочка. Дава ни се шанс да живеем добре само ако не употребяваме алкохол. Само в пълно въздържание имаме шанс да се възстановяваме от тази болест успешно. Алкохолизмът е преди всичко болест на ума, ние сме безсилни пред първата чашка. Една чашка може да отключи целият покварен механизъм в който нашите тела и умове са се самоунищожават независимо колко време сме се въздържали. Това е неизлечима болест, НО имаме шанс да живеем добре и да сме здрави ако сменим начина си на живот.

"Няма такъв истински алкохолик спечелил тази битка. Просто получаваме всекидневна отсрочка."

Дали е изгубена битката... не знам. Аз се опитвам да не се боря, а да се предам... в смисъл приела съм, че това си е болест. А то си е така.

Когато не пия, аз съм друг човек. Човек с Главна буква - уважаван, уравновесен, усмихнат и свеж (поне така изглеждам отстрани), а когато пия ставам нервна, раздразнителна, уплашена, и меко казано ненормална.

А тогава защо пак пия? Нали уж бях спряла... Толкова много мислих и се убеждавах, че съм спряла и че 24 часа мога и утрето пак така и ... така седмица-две. А после.. защо не се получава?! Защо?

Вече ме е срам да пиша тук, и на бележки не отговарям... не защото не разбирам, че хората искат да ми помогнат, благодаря им от сърце, но аз просто не знам как да отговоря... само чета и пак чета. Например това: [линк] ме държа една седмица трезва.

Спомнях си за тогава... многократно(!) и се ужасих, че след 2 години нещата, за които се опасявах вече са налице... Какво чакам още??

Дъщеря ми все още е при родителите ми, не иска да се връща при мен... а аз седя сама и плача...

защо не се получава?! Защо?
....... а аз седя сама и плача...

Еми, мисля, че е крайно време да си съставиш план.
Понеже съм абсолютно сигурен, че в момента не може да си съставиш адекватен план, освен мъгливите желания да спреш, да си върнеш живота от преди би трябвало да напишеш една единствена точка в твоя план
1. Отивам на лекар и се оставям в неговите ръце...

Ти си изключително депресирана в тоя момент, а депресии с мантри не се лекуват. При теб към този момент алкохолът е само добавка към основното-депресията. Просто се остави на лекаря за един месец, след това дръж депресията и страха настрани, както пак лекарят ти каже....след това се стабилизирай с АА или каквото там се сетиш

Твърде е дълго да ти обяснявам защо така пиша, но преди години съм си написал цялата история и всички подробности по нея. Повярвай ми, имам основания да ти направя този план!

Аз изгубих битката.
Борих се 5 години с алкохолизма на мъжа си.
От 4 дни вече не живея с него.Едното дете също е с мен.
По-голямото все още е при него- един Бог знае докога.
Мъжът ми полудя от алкохол.Вече не е същият човек.Не желае да спре.
Всички знаем какъв е края и ни е още по-тъжно, защото не можем да направим нищо.
Борете се с тази коварна болест докато е време, защото при него вече е късно.
Промените са необратими.