ОРКЕСТЪР???

У нас има формации, които могат да бъдат означавани с думата "оркестър" само условно или винаги в кавички. Такива състави, с продукцията си - менте, тровят слушатели, които поради липса на правила, не могат да бъдат предпазени дори от Комисията за защита на потребителите. Време е министър Найденов да въведе и наложи стандарти за оркестрово свирене, после за хорово пеене и т.н., за да се постигне и в тези сфери качество с каквото се сдобиха българското кебапче и сирене. Оркестър ли видяхте и чухте в излъчения от БНТ на 01 Януари фестивален концерт? По какви правила размахваха лъкове щрайхистите? Дружно, на когото както му падне! Хор ли бяха групата певци, които - не викаха, ами направо пищяха? Какво нахалство след обедния концерт от Виена!
Щети не се отчетоха. Деянието остана незаклеймено.
За миналогодишната изява на същата банда в първия ден от Януари, Б.А. съобщи на читателите в "Култура" (бр. 3, 2010), че "сборният фестивален оркестър и хорът се представиха на ниво".
Миналата година и тази "нивото на участниците в новогодишния концерт, с изключителната заслуга на диригента беше колкото моралът им". Нула!

Провокативно
А сега да видим реакциите, че тук май ще има обидени .

Подкрепям написаното на 100%, за съжаление, това е горчивата истина :(

Хората отдавна са казали, че потребността от култура и изкуство се поражда, когато човекът е задоволен с нормалните неща, необходими за съществуването му. И от тази гледна точка е пределно ясно защо оркестрите са такива, хоровете а също и публиката.
Аз отдавна съм се отказал да се ядосвам с българската действителност, защото няма изгледи да се направи каквото и да и било. Докато няма потребност от изкувство, аз се радвам и на това, което има. Дори с лошо качество, по-добре от нищо. А за Виена няма какво да говорим. И за която и да е нормална държава. А вината за нашата си я носим ние.
Желая всичко хубаво :)

"Хората отдавна са казали, че потребността от култура и изкуство се поражда, когато човекът е задоволен с нормалните неща, необходими за съществуването му." - Склонен съм да се съглася, имайки впредвид цената на класическата музика, но все пак изкуството и културата не са създадени единствено за материално задоволени хора. Примери бол. Изглежда, обаче, че едно такова полу-задоволено, полу-незадаволено състояние е най-лошото условие за изкуство култура.

Според това марксическо схващане за битието и съзнанието, би следвало, че хора (условно казано) като мутрите, които са най-задоволени материално, имат най-голяма потребност от култура. Май има някакво разминаване... И това е защото влечението към културата е състояние на духа, а не е признак за материално благосъстояние.

От доста време насам някой поставя напълно резонен и наболял проблем. Особено за съставите от провинцията. Това са многобройните ментета във всички жанрове на музикалните изяви. Без да имам претенцията да говоря от позицията на човек, който следи повечето концерти в нашата част на света все пак не мога да не се съглася с мнението относно огромното количество ерзац мероприятия, които по-скоро легитимират усвояването на определен брой общински или читалищни подаяния като субсидии, и са по-скоро отчетна дейност, отколкото вълнуващи културни събития. Този чисто български феномен е много удобен за легитимация на дейности на "квази" културен продукт като подръжка на определен статут на кръг лица, които са намерили хранителна среда без никаква отговорност от тяхната дейност. Просто местните политици им отпускат мизерни суми за да не ги обвинят в културен геноцид. От своя страна пък колегите-музиканти никак не се престарават да са на високо ниво не само поради липса на стимули, но и поради грижата за допълване на семейния бюджет като намиране на нещо допълнително като каране на такси, охрана, уроци, продажба на застраховки и/или несвойствени за инструменталиста дейности. За т.нар. провинциални диригенти просто не искам да говоря. Но все пак ще спомена, че са разкрачени между община и културно министерство, като основната им грижа са т.нар. "бройки" работни места и финасовото осигуряване на всяка обявена изява. Ако въобще на повечето им остане време за дирижиране, то е по-скоро рутинно, но не и творческо занимание. Още по-ужасно е положението с хоровите състави. Свиването на бюджетите в много случай е изгонили всичко що годе годно като професионализъм в повечето читалищни хорове и в много от случайте на хонорар са местните учители по музика, които допълват доходите си без реален критерии за художетвена продукция. За хоровия съюз е по-важно да си плащат членския внос и да съществуват като състави независимо от безобразното състояние на репертоар и ниво на качество на крайния продукт. Липсата на критерии е другото безхаберие за разпространение на това състояние. Единствената обществена реакция на музикалните безумия са писанията на набедени местни журналисти, които в невежеството си бетонират статуквото с идиотски положителни рецензии. Публиката на описаните свирачи и певачи са най-често техните близки, които могат да аплодират дори и "зайченцето бяло" с понижение на тритонус от началния тон. Цялата тази псевдо-имитация е регламентирана законово с всичките атрибути на институционализма. И на никой не му пука от това! Защото отдавна липсва културната потреба на огромната част от народонаселението. И малкото просвестени са в убийствена изолация на възможните греховности на човешката природа. И за да не бъдат обвинени в смъртни грехове като завист и недоброжелателство те просто не ходят там. Тази жалка картина е широкоразспространена и обратните прмери са по-скоро щастливо изключение отколкото преобладаващо явление. И ако не се вземат по-скоро мерки за категоризация на съставите за правото им да ползват обществени средства, то това явление ще стане необратимо. И както се казва - "А дано, ама надали"!

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.