доларът пада

Явно светът наистина илиза от рецесията и инвеститорите стават все по-склонни да инвестират в рискови валути с по-голям възвращаемост.

Глупости. Изобщо от никаква рецесия никой не излиза. 3.2% GDP реален растеж за 4-тото тримесечие доста ме съмнява. Не вярвам при 3.4% номинален растеж, реалният да е 3.2% т.е. 0.2% инфлация за тримесичието имайки предвид, че за същото време петролът скочи с 25%, а и всичко друго освен жилищата изхвърча.

Прогнозите не са силната страна на икономиката


Къде да се правят прогнози, ако не на Световния икономически форум в Давос? Има ли кой да ни каже къде ще се надуе следващият пазарен балон, какъв ще е икономическият растеж на Китай, колко големи трябва да са икономическите стимули? Къде да инвестирам и кога?
Няма недостиг на предлагане на икономически прогнози. Проблемът е, че те най-често са грешни. BBC провокира петима от водещите икономисти в света да защитят реномето на професията си.
Въпрос на време
Почти всяка икономическа прогноза в един момент ще се сбъдне – посочва Кармен Райнхарт, професор в Университета в Мериленд. Неверните икономически прогнози са като счупен часовник: те така или иначе показват верния час два пъти в денонощието, когато стрелките се завъртят върху тях.
Райнхарт е автор на книгата „Този път е различно: осем века финансова лудост“. Професорът твърди, че икономистите могат да видят къде са проблемите и кои зони са уязвими за криза. Но ако искате да научите точното време за избухване на кризата, „желая ви успех“, казва тя.
Винаги сме се проваляли да прогнозираме кога е повратната точка в икономиката – признава и Рагхурам Раджан, бивш директор на изследванията в Международния валутен фонд и преподавател в Чикаго. Например, винаги са правени грешки с прогнозите за Африка: щом бъде написан доклад с конкретни прогнози, веднага избухва някъде локален конфликт и икономиката на страната се срива с 20%, обезсмисляйки направените изчисления.
Прогнозите на времето са лесна работа
Ако икономиката е наука, то тя не е особено точна наука. Да се замислим колко сложно е да се предвиди времето. Но метеоролозите се справят добре, защото познават границите си – те гледат четири или пет дена напред, не повече.
За разлика от тях, икономистите имат задачата да правят дългосрочни предвиждания. Те, както и метеоролозите, се облягат на математически модели. Ето в това е проблема – казва Робърт Шилер от Университета в Йейл.
Опитът показва, че при климата има някои неизменни правила, което означава, че моделите за прогноза на времето се базират на нещо достоверно. При икономиката не е така. Моделите се основават на това, което трябва да се случи, но съставните части на икономиката – хора, ресурси, войни, природни бедствия, технология – са в постоянна промяна.
Професионалните икономисти са твърде силно влюбени в своите модели, предупреждава Шилер. Тези модели не вземат предвид всички фактори. Известно е, че новите пазари привличат големи инвестиции, но защо? Дали икономическите фундаменти са се променили? Дали защото лихвите в САЩ са ниски и инвеститорите търсят по-висока възвращаемост?
И накрая, природата на човека. Хората винаги имат нагласата, че правилата се отнасят само до другите хора. След кризата в Мексико в началото на 1990-те години, азиатците твърдяха, че подобно нещо може да се случи само в Латинска Америка.
Правилната икономика
Така че вината не винаги е на икономистите: хората сами избират в какво искат да вярват.
Според Джо Стиглиц, бившият главен икономист на Световната банка и Нобелов лауреат, финансовата криза само е потвърдила, че икономическата наука е вярна. Проблемът е там, че повечето хора са прилагали „грешна икономическа наука“.
Много работа предстои на икономиката като наука. В Давос професор Шилер за кратко се е задълбал в математически модел и се почувствал задължен да се оправдае: „Остана ли някой в залата?“ Въпреки шегата, Шилер уточнил, че икономистите все още не могат да разберат връзките и зависимостите, довели до кредитната криза.
Защо да се мъчим?
Но въпреки че всички знаят, че икономическите прогнози като цяло са грешни, парадоксът е, че хората продължават да ги търсят. Нещо по-лошо, икономистите, както и инвеститорите, страдат от синдром на груповото мислене. Никой не иска да си подаде носа навън и да оспори наложилия се консенсус – посочва в Давос водещ икономист, пожелал да остане анонимен.
С него се съгласява Саймън Джонсън от Масачузетския технологически институт. „Ако излезеш извън комфортната граница на консенсусните прогнози, ще те набият. Рискуваш кариерата си.“
Но този консенсус сам по себе си оказва реално влияние, предупреждава Стиглиц. Разгледайте следния пример: шефът на Федералния резерв обявява нова парадигма. Икономистите вкупом заявяват, че той греши. На кого ще повярват хората? Разбира се, на председателя на Федералния резерв. Това ще определи и икономическия резултат.
Щом като нещата стоят по този начин, защо тогава изобщо да се занимаваме с икономически прогнози? Те все пак са нужни, като изходна точка за анализ и дискусия – обобщава висш фондов мениджър. Но не трябва да им вярвате – те са само един от многото източници на информация, които съпътстват вземането на решение. Инвеститорът обобщава: в три или четири от десет случая, икономистите действително познават.

"How much do you want for all of them?"

тц-тц ем то ученото си е учено, дееба

това е статия, нали разбра? да не мислиш, че Заина го е писал това?

Аз не виждам нещата както автора на статията. Смятам, че нещата са доста по-прости, отколкото се мъчат да ни опишат. Смятам, че често проблемите са очевидни и всички говорят за тях, но няма воля да бъдат решени. Вярвам, че и в момента има очевидни слабости и дисбаланси примерно в американската или в българската или в китайската икономика. Примерно корупцията и престъпноста в България. После бюрокрацията, която е там не да служи на народа, а да му пречи. Или ако говорим за Америка - тотално небалансирания федерален и щатски бюджет. В Китай хората имат супер минимална свобода. Аз съм човек, който опростява нещата и търси корените на проблемите. Много хора предпочитат да се заблуждават по принцип. Никога не наричат нещата с истинските им имена. Такива хора са почти всички политици, но за съжаление точно те контролират икономиките на държавите. Но много хора отказват да научат или да повярват в истината колкото и очевидна да е тя и затова се появява нуждата от политици.

Като цяло перпективата на Америка не е добра. Задлъжнялоста е гигантска на всяко ниво - семейно, корпоративно, федерално и щатско ( Калифорния има 20% бюджетен дефицит, подобно Илиноис, Флорида и Невада). Въпреки задлъжнялоста не се работи за намаляване ( като в Европа) а напротив печатат се още пари и се трупа дълг за да подпираме банките, хората кучета ги яли... Икономиката има структурни проблеми - тия хора които останаха без работа никога няма да намерят подобна работа за подобни заплати... Тексас обаче е доста по-добро място от Калифорния , Флорида , Невада , Мичган или Илиноис. ( Мисля че Ню Йорк също е по-добре от останалото, за това имотите не паднаха дори с 15% и си остана безумно скъпо. Трудно се живее там в Ню Йорк за 2-стаен апартамент се иска $2000 наем, месечен...) В Тексас не се наду имотен балон , но пък подобно на България се спука... и стана наистина евтино като за Америка... И не случайно маса бизнес от Калифорния мигрира към Тексас за щото е евтино ( подобен е случая и на България) , там е място за бизнес но идва със някои недостатъци - Миналата година имаше период от повече от 30 дни когато температурата на падна под 100 Фараенхаит ( около 40 нашенски) , всеки божи ден адска жега...Времето не е идеално но е по-добро от Невада... Но от времето може спокойно се абстрахираме в Амрика няма добро място във северните щати има кучешки студ по 9 месеца, на юг жега, в Флорида влага, в Чикаго и Ню Йорк вятър, Сан Франциско и Сиатъл дъжд - 250 дни в годината! Никъде го няма умерения средиземноморски климат ( където в това се включва и България) В Тексас няма мин. раб. заплата, говорят че 50% от младежите до 30 години нямат медицинско осигуряване, но пък затова капитализма върви...Моят искрен съвет е ако някои има намерения да емигрира ,или да се "мести"по-добре да гледа към Европа, икономиката и не е много конкурентна но хората живеят добре, докато Америка е империя по надолнището и средната и класа изчезва, НО е все още огромна икономика и военна машина и сравнително добрия начин на живот ще върви по инерция за още едно поколение после ... после може би идва третия свят или дори света на лудия Макс...

"How much do you want for all of them?"

бахти глупостите

год блес ю-ес-ей

не съм си и помислял че той ше роди нещо смислено сам

Ееее.. не са чак глупости! Кое ти се струва глупаво.или не е така?
Това не значи,че не харесвам Х'америката!!!

"How much do you want for all of them?"

Ако искате да разберете истината за Америката, то попитайте някой български европеец.
"Като владишки ерокирик ще да ви разкаже за всичко на тънко, чегато книга чете: как там американците живеят, как ядат, как спят, как се умиват и все нататък..."
Да ме прости дядо Каравелов, че му преиначавам писанията...

Пешо, аз мисля точно като теб.

Евала, че си схванал тея неща.


Но и Заин е прав, и това не отрича истината в твоите думи




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Половината "рода" от страна на жена ми е там.. Аз съм ходил 3 пъти и имам доволно впечатления. Америка ми беше "децка мечта"...

"How much do you want for all of them?"

половината текст са някви ала-бала-ници за времето - студ било, дъжд валяло, вятър духало. идете на средиземноморски климат - де тва? на майната си в гърция, португалия и испания дето са разцъфтяли икономически че ум да ти зайди.
разни общи приказки за бюджетен дефицит, енигматични сравнения пак с Европа където се "работи за намаляване" (кой работи? как работят? какво намаляват? мистерии). анонимен източник, пожелал да остане достоверен, поднася информация за здравните застраховки в тексас. в тексас нямало минимална работна заплата?! за тях федерални закони няма ли или скоро са се отцепили от юниън-а пък аз да не знам.

тоя обстоен метеорологично-икономически и социален анализ кулминира в заключението "америка е империя по нанадолнището". естимейтид лайф спан - едно поколение.

та както казах по-рано, бабината ти трънкина намерил си форум-среда за изява, понадрънкал си малко, кво толкоз

Бе човека е ходил три пъти в Америка и знае. Ти по-добре слушай какво ти говори.

Задлъжнялоста вътре в самата икономика, аз не мисля, че има голямо значение. Например, ако аз дължах 10 трилиона долара на Терминатора и му ги изплащах, дали аз ще ги имам или той няма значение. Примерно той ми е дал заем за 100 ядрени елетроцентрали и аз сега му ги изплащам. Щатските дългове мисля, че са малко по-различни, но което е наистина от значение е федералните дефицити и факта, че федералното правителство се нуждае или от външни заеми или от печатане на пари.

Последните статистики на американското правителство ме съмняват доста - инфлацията, реален БВП растеж и безработица.

-това с безработицата е няква ташак разбира се. бизнес репорта за последния месец показва 36000 новооткрити работни места, което не е достатацхно да компенсира дори ежемесечните нужди от прираста на населението, да не говорим да намали % на вече съществуващата безработица.
- тва за инфлацията обаче не виждам, защо те учудва- няма никакви условия за инфлация в момента( но гууд) , както и няма никакви условия за излизане от рецесия

Защото предното тримесичие правителството е използвало към 2% за GDP deflator, а последното 0.2%. В последното тримесичие петрола скочи около 25%. Не казвам, че е невъзможно, но започвам да изпитвам съмнения.