кое е по-добре..

Наближавам 50 г.,още не съм в критическа,по стечение на обстоятелствата от 3 г. нямам никаква интимна връзка.Не приемам еднодневни преживявания със "здравословна" цел.
Искам да попитам-кое е по-нормално-да си търпя принудителното въздържание или да се "обичам" сама.
Моля да ми пишат само хора,които са имали подобен проблем...

Maстурбирай !

съм имал и да съм нямал такъв проблем, когато при единия вариант фигурира думичката "търпя" със сигурност винаги другият е за предпочитане!

Кое за тебе е по-нормално ? И защо 'нормално' ?

За мен ненормално е да не правиш секс /ако е желан от теб/ независимо от формата му. Посочи поне една причина да си го причиниш. Не на мен, на тебе си.

Не знам защо критическата едва ли не се свързва с край .. на секс, на желания, на връзки. Факта че хормоналните прагове се променят съвсем не значи че затриват у нас 'паметта' на кожата, усетите и сетивността у главите ни .. и възможността за секс.

Не върви срещу тебе си .. така мисля. Принудително.

кое е по-нормално-да си търпя принудителното въздържание или да се "обичам" сама.

Нито едно от двете. И двете съм ги пробвал, и нито едно не е достатъчно добро, за да го препоръчам.

Задължение на мъжете е да го държат еректирал, докато жените се задоволят!!!

и защо нямаш никаква интимна връзка? Женена си и не искаш да изневеряваш, или не си в настроение, което да привлече някого към теб?

Мисля, че нито един от двата обмислени от теб варианта нещо не стават


Major e longinquo reverentia

Има ли значение какви са причините? Достатъчно основателни,за да съм в тази ситуация.Здрава съм напълно,просто така се случи.
Сигурно не е достатъчно да се "обичаш" сама и не съм много сигурна дали това не нанася някаква вреда?? НО пък мисля,а и споделям с приятелки,че определено е по-добре все пак да имаш някакво макар и само органично освобождаване,отколкото постоянното състояние на тревожност,нервност и т.н..
Благодаря на всички,които ми отговарят и са съпричастни към проблема..

извинявай, че изместих малко встрани нещата. Предлагам ти едно разрешение, което може да не е приложимо за теб, но все пак мисли в тази насока.

Ако имаш стабилни и сигурни приятелски връзки с мъже, на които имаш доверие, може да попромениш някоя от тези връзки и в сексуална насока. За 'отпускане на напрежението'. Имай предвид, че това също носи рискове да съсипе приятелството между вас, но ... мисля че си вече на достатъчно години, за да можеш да урегулираш тези неща.

Все пак по-горе те запитах онези въпроси, защото, ако сама си си наложила целибат и сега можеш да използваш само 'неконтактни с мъж' средства за отпускане на напрежението трябва да го знаем, за да мислим и предложенията си в този план.


Major e longinquo reverentia

"Да се обичаш сама" в някои обстоятелства не нанася никакви вреди, стига да не доведе до пристрастяване и пълен игнор на мъжете.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Дай и аз да се разпиша под мнението ти, че съм съгласна с него

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Нали? А и изгражда чувство за независимост, някак си, щото няма нужда все от взаимопомощ, ако си без гадже до себе си, хайде, моля.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Хм .. вреда ?!? Думи нямам ма ще опитам се пак. С няколко.

Не знам дали за теб би било аргумент но аз мастурбирам от 13 годишен. Доста по късно навлязох плахо и у секса.
'Още помня първата вагина в която проникнах и .. откровено се надявам тя да ме е забравила' тва само вметка.

Та и до ден днешен практикувам и двете. Нямам никаква идея кое по-добре и кое по-зле но единственото сигурно е че вреди /поне забележими/ няма. Не съм получавал и особено остри забележки нито от ръцете си, ни от жените с който съм се 'обичал'.

Та .. по-смело. Не познавам жена да са е споминала от оргазми. Независимо от произхода им.

не е здравословно да седиш без секс, ама като го нямаш, самозадоволяването е най-добрия начин да не изперкаш! И, да ти каже патило - само първия път е кофти, като нямаш чувства... след това сексения обект ти става мил, щото, нали , в един миг се явява притурка към тебе, и свикваш! Пробвай!

И с това съм съгласна Случвало ми се е да ми предлагат да ме "утешават" и много се засегнах Аре ся малко уважение все пак

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Абсолютно. А и така нямам никакъв проблем, като се наложи, да поизчакам правилния, щото иначе нещо не ми е интересно.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

отколкото постоянното състояние на тревожност,нервност и т.н..



Това е грозна легенда и обидна нагласа към хора в принудително въздържание.


На практика, ако не изпитваш желание за секс, няма да има НИКАКВА, повтарям, никаква промяна в психическото ти състояние.


Има разлика, ако изпитваш сексуални желания, които все пак няма кой да задоволи. Но ако правиш това по вътрешна необходимост и защото на теб така ти харесва и не изпитваш желание за каквато и да е интимност, психиката ти ще си е недокосната.


А че много простаци прилагат клишета, теб това какво ти пука? здравето ти е наред, казваш, нямаш желание за конкретен човек....какъв точно ти е проблема? някой те подкокоросва да те ебе на каква да е цена ли?


Да не ти пука, предлагам аз, и следвай каквото ти казва тялото ти.




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Съгласна съм с теб.

ой

Лунна химия.

---

На мен също ми се е случвало дълго да няма секс - смяна на обстановката, стрес, нов град, нови хора - въобще не ми е хрумвало, либидо почти нула.
Тогава нямах партньор до себе си, пространствено нямаше как да сме заедно, след това пък се оказах сама за определен момент.
Самоналюбването беше вариант, докато чакам някой да ме заобича - сама се обичах.

Мдаа .. разумно , да действа. Макар любовника да е леко .. хм .. твърде сухарест.

На 50 таквиз дилеми ? Бахти .. дано се не уплаши и от сухара.