Help me 2

Вместо да отговарям на всеки отговор, ще продължа темата си тук. В общи линии разбрах, че оборвате твърдението ми, че докато майката на съпругата ми намира утеха в хапчетата и децата си, няма да се справи с паническото си разстройство. Аз, ще се опитам да Ви докажа тъкмо обратното. Между другото мненията Ви само затвърдиха убеждението ми, че никой, който не е преживял ПР, не знае какво точно е чувството.





Причината- не е в дълбоките травми от миналото, които винаги се търсят. За пръв път може да се появи от каквато и да е емоционална травма. Следва уплаха, високо кръвно налягане, ускорен пулс – ето ви ПР. Защо се повтаря отново ли? Много просто – страх и внушение, че ще се появи „точнов този момент” и след около 3 секунди симптомите отново са налице. Почвата за тези страхове са самите страхове и липсата на самочувствие, самоувереност и т. н. Но как човек да живее спокойно и щастливо в това състояние? Как да намери сили и смелост, за да открие отново щастието и самочувствието си?! Тук се крие разковничето.

Лекарствата – най-голямото зло, което съм срещал през живота си. Успокоителните помагат, но само докато ги пиеш! А най-лошото е че докато ги пиеш не си ти. Мислиш нетрезво, вземаш губещи решения... . С времето се налага да увеличаваш дозата, защото организмът привиква и действието им отслабва. Лично аз в един момент вече бях толкова привикнал и увеличил дозите, че само при мисълта(а тя е доста натрапчива мисъл), че действието им е поотминало и че пак, ще вдигна кръвно, това се случваше моментално. Сутрин треперех, докато не ги изпия и не зпаочне действието им. А през останалото време бях напълно неадекватен, защото действието им беше започнало. Същото се отнасяше и за бетаблокерите и за лекарствата, които свалят кръвното налягане. Ако не изпиех бетаблокера точно в 6.00, в 6 и една секунда вече си мислех”сега пулсът ми, ще се ускори” и в 6 и 5 секунди сърцето ми биеше като подивяло. Идва момент в който самите лекарства се превръщат в причината за ПР. Отстраниш ли ги, отива си и ПР. Ще перефразирам: ако съм осъзнал, че лекарствата ми вредят, дори да пропусна приемът им, лоши последствия от това няма да има, тъкмо напротив.

Изправяне срещу страховете – Това е единственият начин. Лично аз направих следното. Първо започнах гладуване по Лидия Ковачева и Пол Брег. Изчистих организма си. Умът ми се избистри и стана остър като „бръснач. Продължавах да пия бетаблокери, лекарства за кръвното и успокоителни, но с всеки ден намалявах дозата. Болезнено и трудно е. Помага единствено мотивацията. Когато организма ми започна да се чисти от отровите(лекарствата), започнах да понасям все по-лесно липсата им. Паралелно с това, апочнах да излизам сам и с всеки ден изминавах все по-дълги разстояния. Това ме окуражи. Разбрах , че МОГА. Започнах да работя. Това вече напълно нокаутира ПР. Удоволствието, че отново изкарвам пари ме караше да се чувствам все по-пълноценен за себе си и семейството си. Намерих отново самочувствието и щастието си. Оказа се, че от страховете вече няма и следа. И всичко това постигнах САМ. Докато преди това всички се вайкаха около мен,аз намирах упора в тях и ме беше страх да опитам да се боря, защото това беше като стена, която трябваше да прескоча, а зад нея мислех, че ме очаква най-страшното. Но....ГРЕШАХ.

Всичко е въпрос на избор. Или се предаваш и падаш или се изправяш и продължаваш. Всичко опира до мотивацията!!! Но в никакъв случай до лекарствата. За щастие в последно време все повече хора започват да осъзнават, че лекарствата само вредят и че науката в лицето на медицината не може да се пребори с болестите на цивилизацията, които освен това и сама е предизвикала чрез собствените си открития(ваксините и т.н.) и все повече хора, все по-често се обръщат към хомеопатичните продукти и методи на лечение. В тази посока мога само да споделя, че гладуването и суровоядството са най-великият метод за лечение на този свят. Собственият ни организъм е перфектният лекар. Само трябва да го пречистим за да активираме силите му. Все пак благодаря за съветите Ви. Жена ми вярва на вас- за огоромно съжаление на тъщата.

Всичко е въпрос на избор. Или се предаваш и падаш или се изправяш и продължаваш. Всичко опира до мотивацията!!!

Напълно вярно. Ти си разбрал, че първото и задължително условие е, че трябва да се справиш. Човек винаги се справя сам- независимо с или без психотерапия.
В случая обаче става въпрос за причините довели до това състояние при твоята тъща. Психотерапията в случая би могла да и помогне да ги идентифицира и съотв. пожелае да ги трансформира. Ако тя не го пожелае, нещата ще продължат така.

п.с. Хубаво е, че разказа опита си.

Здравей отново!

Радвам се, че продължаваш темата. Доста си написал като продължение, но (според мен) малко от него може да се използува конструктивно, тъй като ти пишеш за себе си, а въпроса ти е за тъща ти.

А сега, тъй като тук всички присъстваме анонимно, нека изкарам наяве един въпрос от "кухнята" на психологията. В повечето случаи, когато човек отиде на терапевт, и започне разговора с "имам един познат (приятел, роднина, и т.н.) обикновено човек има предвид себе си. Това се случва и при лекарите, но досто по- рядко, и когато им се случи, те си казват Аха, и мислено си свалят лекарската престилка, и си нахлупват психологичната (или в някои случаи се опитват панически да си спомнят какво са учили в лекциите по психиатрия и психология). Казват си, сега явно няма да се преглеждаме, а ще си говорим В едно такова начало няма нищо лошо, терапевтът не го взима за лъжовно, това е един предпазен ход от страна на клиента, и двамата "решават" в кой момент да изоставят тази персона и да започнат направо.

Преди седмица- две имаше подобен въпрос, по който много се изписа, но ти сам можеш да прочетеш колко конструктивно е било то. При теб, ти искаш съвет за тъща си, но тъй като имаш богат личен опит от своето собствено преживяване, и то дава база на твоето мнение, допускам две неща. Първо, допускам, че твоята тъща всъщност си ти. На това няма нужда да ми отговаряш, това не трябва да има значение за теб, тъй като (вече казах), това е от кухнята. Второ, допускам, че ти гледаш на поведението на тъща си (ако тя си е легитимно clinically agoraphobic) изцяло през призмата на своя опит с паническите атаки. Твоите преживявания, твоите странични ефекти, твоите стремежи да излезеш от това чрез твоя вариант на cognitive- behavioural therapy са си твои, в тях няма нищо лошо, но това не значи, че те са валидни и за тъща ти. Да, всеки се учи от своя жизнен опит, но когато става въпрос за здравословното състоание на някой друг, този друг трябва да иде на лекар, оттам на психотерапевт и да започне да се подобрява. Твоят опит може в тази ситуация да помотне в твоето разбиране към тъща ти, в това да й поговориш от личен опит, тя може да те послуша, тъй като си минал по този път. Но с това се приключва твоята роля в тази ситуация. Ти не си лекар или психолог. Нито можеш твоите странични ефекти от лекарствата да ги очакваш у тъща си, нито пък можеж да й поправиш дозата, ако има и тя странични ефекти, нито можеш да проведеш своя тип exposure therapy върху нея (или поне аз не те съветвам да го правиш). Твоята роля в пиесата е с миниатюрни, едва усещащи се стъпки да подтикваш към консултация със специалист. Но като знам вече твоето отношение към лекарите и лекарствата, и ги отнеса спрямо отношението на средностатистическия човек у нас към психолозите, вероятността тъща ти да тръгне на психотерапевт е едно на милион. Права ли съм? Ако мога да отгатна, у тъща ти психолозите ще стоят на едно междинно място между лекарите (най- лоши) и хомеопатите (най- добри). Така че не се отказвай от идеята тя да тръгне на психотерапевт, аз вярвам в чудеса!

"Първо, допускам, че твоята тъща всъщност си ти"
:) това много искрено ме разсмя. По надолу и не прочетох. Едвали бих могъл да получа ценен съвет от човек извадил си този извод. Явно нямаш много общо с психоанализата, щом си се заблудил, че аз съм тъща ми :)
Не съм тя:))))))))))))))))))))))

:) сетих се за оня филм "анализирай това" :). Все пак прочетох мнението ти докрай. Неустоях на изкушението. Просто за протокола(поставям психиатрите наравно с медиците, а психолозите наравно с хомеопатите). Бих се радвал тъщата да тръгне на психолог. Но не знам откъде да и потърсим добър такъв в централна северна България. Под добър имам предвид (с по нестандартно мислене и методи на лечение).

"Ако тя не го пожелае, нещата ще продължат така"
ЕТО ЗА ТОВА ГОВОРЯ - СМЯТАМ, ЧЕ В ТОВА Е ПРОБЛЕМЪТ

Твърде егоцентричен и властен като характер си, за да й бъдеш от полза. По-скоро може да влошиш нещата с намесата си. А и каквото и да й кажеш - дори най-важното, че от ПР не се умира, тя би го приела по-добре, ако е казано от специалист. В този смисъл дори затова ви трябва терапевт.
А как да намериш - кажи за кой град става въпрос, някой тук може да има инфо, в нета би трябвало да има също... познати психолози питай... изобщо - който търси намира. Така добре описваш как си се справил проактивно, един качествен психотерапевт ли ще ти е трудно да намериш В случая когнитивно-поведенческата парадигма като начало ти препоръчвам (т.е. когнитивно-поведенчески терапевт), а после може да мине и на по-дълбинна терапия евентуално.


...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Да, зная, че това е проблемът.

Пишеш, че се съмняваш в компетентността на част от психолозите - нормално.
Все пак докато не опитате няма как да знаете дали това ще е от полза, и именно в посока защо се стига до това състояние - нужда от повече внимание ли е?, страх от нещо?... и т. н.

Казваш, че вярваш в хомеопатията...Може би това също е вариант. Специално аз съм малко скептична, не защото в този вид лечение няма логика - напротив има. Просто при Ханеман/лекувал болните по време на чумни епидемии/ природата е била чиста. Предвид, че хомеопатията лекува основно с отрови с високи разреждания, а ние си ги гълтаме ежедневно в доста по-високи стойности, не зная дали може да бъде от полза, но може би по-високи потенции давани на често могат да помогнат......Има и чист плацебо ефект...
Освен това самото интервю за определяне на конституционното лекарство може да бъде от огромна полза, ако е водено от компетентен човек.
Другото е, че тъщата ти ще е направила някаква крачка към оздравяването си, а дали крачката ще бъде тичане на 5 км. сутрин, казване на 5 молитви, или нещо друго няма особено значение, ако при нея проработи....
Каквото и да решите- Успех!

:) сетих се за оня филм "анализирай това" :).

Те пък откъде са се сетили да го сложат това във филма?!? Сигурно са гениални сценаристи. Или чакай, чакай, това е от 1 лекция на Обща психология!

Просто за протокола(поставям психиатрите наравно с медиците, а психолозите наравно с хомеопатите).
Аз не пишех за това къде ти ги поставяш, а тъща ти О-оооо!

Под добър имам предвид (с по нестандартно мислене и методи на лечение).
Това звучи направо страшно, но ще се опитам да помогна. Може би врачка? Те имат супер нестандартно мислене, а за методите им на лечение хич равни няма по нестандартност! А и са щедро разпространени в Централна Северна БГ!

Майтапа настрана, желая само успех!

World Champ out

между ПР и телесни състояния протичащи със симптоми характерни за ПР има много тънка граница , която не винаги се различава от лекарите !!!
Няма да търся описани примери в литературата , а направо ще споделя личен опит .
Преди време ,често получавах световъртеж , съчетан със сърцебиене (пулс над 100удара в мин.) , временни нарушения в равновесието , треперене .
След направени екг , изследване на кръв , личната лекарка направо се опита да ме убеди че това се дължи на страхове , които не искам да си призная , че се събуждането ми в 4 часа е "ненормално" и трябва да пия сънотворни . Съответно не приех подобни медикаменти .Заради завиването на свят , по това време избягвах да излизам навън , защото често ми се е случвало да седя на тротоарите очаквайки да се пооправя , че да се прибера и сигурно биха определили , че имам агорафобия , но с изчезването на световъртежа , да излизам навън беше нещо естествено и желано. Но когато ми се случваше често , така и не успях да ги убедя , че това няма нищо общо с емоциите и преживяванията , а в такива случаи човек е по-слаб и не му достига енергия да обяснява и дори да търси помощ при други специалисти .
Понякога отново ми се завива свят , но няма нищо общо с тези пристъпи , за които не се установи причината , така че не винаги може да обвиняваме психиката за симптоми , за които не е доказан органичен произход поради липса на точни изследвания или недооценяване на състоянието от страна на лекуващия или пък други причини

Благодаря, че сподели твоя опит в справянето с паническите атаки.
Разказвал ли си всичко това на тъща ти ?

World Champ,
Според мен, тъщата беше само поводът на автора за да разкаже своя опит с ПР.

Преди седмица- две имаше подобен въпрос, по който много се изписа, но ти сам можеш да прочетеш колко конструктивно е било то.

Подкрепям те, такива теми не са конструктивни. Ако направим една бегла статистика за последните години тук разни хора отваряха теми и разказваха проблеми на свои близки. Родители питаха за децата си, братя и сестри за братя и сестри,възрастни деца за родителите си, за разни близки и далечни роднини, за съседи, за съпрузи, за колеги и колежки. Ама зет за тъща си,не беше се случвало. Звучи ми малко като виц такава загриженост

личната лекарка направо се опита да ме убеди че това се дължи на страхове , които не искам да си призная
Не разбирам какво казваш с това изречение:
а) нямаш страхове
б) имаш,но не ги признаваш пред себе си и или другите
в )страховете ти нямат нищо общо с състоянието ти ,което описваш ( световъртеж, сърцебиене, треперене)
Какви още иследвания би могла да си направиш за да докажеш, установиш органичния произход на тези симтоми?

Много е вероятно това, което той е написал, да помогне и обнадежди някого за в бъдеще.

За близките и роднините, да, често хората търсят съвет какво да правят по отн. на някой друг, защото най- често дразнителите в живота ни са другите хора. Но просто едно е някой да търси съвет защото детето му се е забъркало с наркотици (просто пример), а друго е някой да ти казва как някой негов приятел-роднина-и т.н. има такъв проблем, но и той е имал, и ето как се е справил, но пък иска съвет, и като 5 човека му кажат какво да прави, той да каже, че не е така, и да иска да каже, че трябва да се постъпи по друг начин, и че и без това тези методи много не помагат... плюс това, това е интернет форум. Всеки може да бъде всякакъв. Боравим само с написаното, безсмислено и излишно е да се чудим дали някой казва истината, защото дори при лично посещение хората прикриват или изопачават истината, къде подсъзнателно, къде предсъзнателно, къде напълно нарочно... какво останало тук. Важното е той да е намерил макар и в малка степен помощ (очевидно не от мен), а и възможно е написаното от него да помогне на някой друг.

в )страховете ти нямат нищо общо с състоянието ти ,което описваш ( световъртеж, сърцебиене, треперене
това е точният отговор .
За страховете , както почти всички хора имам осъзнати и неосъзнати такива , които като правя ретроспекция , са останали все същите , но въпросното състояние , които не стана ясно какво го предизвика и за което се моля да не се повтори , не се е случвало повече от една година . Ако за него бяха причина страховете , които имам и емоциите , то и до сега щеше да ми се вие свят и да се "свличам " по стените на сградите , защото не съм се променила в психичен план.

Какви още иследвания би могла да си направиш за да докажеш, установиш органичния произход на тези симтоми?
не знам точно , но това среднощното виене на свят , и от което се събуждах , направо се стрясках от вида си , защото в такива моменти лицето ми беше подуто и изглеждах кошмарно , докато на сутринта отока го нямаше. веднъж даже ми казаха , че докато съм спяла лицето ми е станало тъмно. Изобщо като във филм на ужасите , но това е било моментно състояние и когато съм ходила при лекар на външен вид съм изглеждала нормално и затова не са взимали насериозно оплакванията ми . Както и да е това не се е повтаряло скоро , но с изказване от рода "ти си внушаваш" , много лесно се измъкват от назначаването на "скъпи"изследвания . Прехвърлят топката на психолозите , преди да са изключили много от причините , които довеждат до съответните оплаквания .

Аз затова също винаги препоръчвам преглед при лекар. Ако е минала повече от една година от последния общ преглед, човек първо трябва да иде на лекар и да прегледа състоянието си, да изреди всички оплаквания, ако трябва, да си ги запише на списък. Лекарят може да поръча множество изследвания, да провери какво ли не. Ако няма видими медицински причини за определени психични оплаквания, лекарят може да прати пациента при психолог или психиатър. Но за мен стартова точка винаги е посещението при лекар. Нека не забравяме, че човешкият мозък е един орган от тялото ни, както и останалите органи. Той може да заболее както и останалите органи в тялото. Изведнъж обаче хора, които не са против (особено много) лекарствата за стомах, например, започват да истерясват като чуят за лекарства за псих. проблеми. Ами най- лесното е човек да не ги взима. Какво толкова. При теб спонтанно проблемите са престанали, без лекарска намеса, без лекарства. Това е отлично, от това по-хубаво няма.

Изведнъж обаче хора, които не са против (особено много) лекарствата за стомах, например, започват да истерясват като чуят за лекарства за псих. проблеми. Ами най- лесното е човек да не ги взима
не ставаше въпрос , че съм против лекарствата , но против недоказаното им приложение .
Искаха да ми изпишат сънотворни , когато обяснявах , че нямам проблем със съня единствено , когато ми ставаше лошо ставах рано (в малките часове ) и не заспивах докато не намалееше "въртенето " . Вечерите , когато не е имало такъв проблем , сънят ми е непрекъснат .

Нямах теб предвид! Sоrry.

поне съм наясно , защо се съпротивлявам понякога срещу лекарствата , заради силно изразените странични действия на някои медикаменти . Когато лекарството предизвиква повече болестни усещания и реакции , отколкото понасяме в резултат на дадено заболяване , тогава предпочитам да ги спра , на своя отговорност .
а някои лекарства за стомах , са толкова отвратителни , че ако трябва да избирам между тях и успокоителните , ще избера успокоителните .