Повест

Здравейте. Наскоро написах една повест. Бях я качил на някои места, но ми отговориха, че това не е литература, а долна педерастия. Затова реших да я метна и тук:)


--------------------------------------------------------

ОБИЧАЙНИТЕ НЕЩА


На дъното на пощенската кутия лежеше малко прегънато листче. При отварянето му се понесе приятен аромат на парфюм. Отвътре бе изписано с красив почерк.
„Здравей, Тони. Не се познаваме, но от дълго време изпитвам силни чувства към теб. Надявах се да е някакво временно увлечение, което бързо да премине, но то става все по-пламенно. Вече съм напълно наясно, че животът ми без теб ще е кръгла нула. Вече знам, че ти принадлежа. Че ние двамата всъщност сме едно. Поради това изпитвам ужасяващ страх, че може да не излезе нищо. Да се уплашиш от чувствата ми и да ме отхвърлиш. Да се поколебаеш от това, какво ще кажат другите. Затова искам да знам дали нямаш нищо против да ти се разкрия. Ако е така, драсни едно хиксче на пощенската кутия, с което да ми дадеш знак да действам!
С безкрайна обич - твой страстен почитател.
П.П.: Оставям ти и едно тебеширче :)”
Тони огледа листчето отвсякъде и прочете още веднъж съдържанието. После го смачка в голямата си шепа и го хвърли към храстите. Чудеше се кой може да е подателят. Направи една крачка към пътя, но се спря. Помисли още малко, после се пребърка и извади от джобовете си масивен бокс, който постави на ръката си. По лицето му се прокрадна тънка усмивка. Върна се и отвори пощенската кутия, на дъното наистина имаше някакво парченце розов тебешир. Тони едва го пое в ръката си, оглеждайки го...
----------------------------------------------------------

Цялата повест -
[линк]

Алтернативни места в нет-а, където повеста може да бъде видяна? По ред причини, някои от нас не подкрепят Facebook и няма как да я прочетат там.

Защо не подкрепяш Сурат тефтера?
Мен също ме дразни, нямам профил там. Проблемът е, че не знам защо ме дразни толкова.

[линк]

Предупреждавам, че съм го писал без да влагам абсолютно нищо. Така и трябва да се чете, без да се взима насериозно. Иначе наистина е гнусно!

Аз също си задавам този въпрос и засега не мога да си дам отговор.
Имах профил, изтрих го, защото целия FB ме дразнеше, но след месец го възстанових, неизвестно защо.
Сега го имам, но не влизам или влизам на 2-3 месеца веднъж с отвращение, при това.
Но не мога да си отговоря защо толкова ме дразни и отвращава...

My blog

За мене всъщност е едно малко прекалено агресивно милиционерско порно и с тази си прекаленост е доста досадно...
Абе, този тъп милиционер освен за това къде и как да го вкарва, за нещо друго мисли ли през деня или нощта?
За мене е досадно, извинявай за нетактичното откровеност...

My blog

Съгласен съм. Винаги бях искал да напиша нещо крайно и заради това е така.

Понякога си обяснявам такива неща с теорията на крайностите. Когато много хора се групират в една крайност, в същото време започват да се групират други хора на противоположната страна. В такива случаи си казвам, как бих постъпил, ако бях единственият човек на Земята?

Интересна мисъл...
Но, ако твоят порив към агресивно-милиционерско-порно крайност е предизвикан от противоположното, т.е., от интелигентно-миролюбиво-добронамерено-търпимо-хрисимо- импотентна крайност, какво биха казали хората, които от години мислят в точно обратната на твоята посока? М?

My blog

Сигурно много ще се зарадват и ще ми скачат на главата заради закачките в творбата

Защо не съм привърженик на Facebook ли? Комплексен въпрос, но за мен са две главни линии.

Първо, Facebook е, на практика една огромна картотека, за каквато всяка авторитарна/тоталитарна държава в историята само може да мечтае. Видя се в случая с Wikileaks, колко е "независим" едрия американски бизнес... политически натиск под формата на шушу-мушу и те веднага влязоха в линия. Според мен е само въпрос на време данни от Facebook да бъдат повсевместно използвани от репресивния апарат за сигурност. За какво, едва ли някой днес може точно да предскаже... Но, както гласи писаното от Niemoller,

First they came for the communists, and I didn't speak out because I wasn't a communist.

Then they came for the trade unionists, and I didn't speak out because I wasn't a trade unionist

Then they came for the Jews, and I didn't speak out because I wasn't a Jew

Then they came for me and there was no one left to speak out for me.

Днес са "терористите", но самото понятие е доста разтегливо и взе да се използва все по-широко, вкл. и към изобщо политически несъгласните със САЩ и съюзниците им; във Великобритания например, съвсем легитимно несъгласие и мирни протести са дъмгосани с термина "domestic extremism" и участващите в подобно дисидентство са често наблюдавани, преследвани и сплашвани от полицията. Това е днес. Ами утре...?

Звучи ти малко параноидно? Хехе... и на мен някой да ми бе казал в 1990, че САЩ и съюзниците им ще практикуват отвличания, изтезания, ще създадат система от секретни затвори, ще спретнат концлагер в Куба, и всичко това за лица, които само подозират, но не могат да уличат в нищо в открит съдебен процес! И аз щях да кажа, че това е налудничево. Оказа се, че не е.


Второто, е колкото лични наблюдения, толкова и опасения на по-умни от мен. Не само, че комуникацията в социалните мрежи е адски повърхностна, ами и хората, които ги обитават -- твърди се и аз съм склонен да го приема за вярно -- са с характеров дефект/-ти. Виртуалните "приятелства" например бързо избуяват, но рядко се трансформират в реални (и причина е не просто географската дистанция). Доста още може да се говори за психопатологията на хората онлайн.

Аз съм съгласен с всичко, което каза. Но нека малко продължа! Тъй като човек винаги трябва да се поставя на мястото на хората, които неодобрява, да вземем например хората във власта. Те са наясно, че ако малко отпуснат юздите, под влияние на външни провокатори, много бързо ще се сбогуват с постовете си. Което пък и едва ли ще донесе нещо по-добро за "народа". Само ще се сменят грабителите. Например в Иран се организират масови протести отвреме навреме, обикновените хора, които участват в тях са наистина с открити демократични намерения, но тези протести до голяма степен се организират и от американски агенти и т.н. Аз не съм нито за Иран, нито за щатите, по-скоро съм против всякакъв авторитет, но мисълта ми е, че когато се намесят власт и пари, съзнанието на човек преминава на някакво друго, параноично ниво. И обикновено съвсем основателно.
Но като че ли по-добре да спра с коментарите в този клуб, поне доколкото знам нямам обратни наклонности, а и от една пусната тема май не се става гей? Но трябва да бъдем внимателни

В отговор на:

---

Тъй като човек винаги трябва да се поставя на мястото на хората, които неодобрява

---

Е, не, извинявай! Така ще трябва да се превърна не в стоглава хидра, а в октопод със стотина хиляди пипала, за да постигна този ефект...

My blog

".... но мисълта ми е, че когато се намесят власт и пари..."

Намесят ли се пари (което при капитализма върви ръка за ръка с власт) хората се превръщат в чудовища...


"....от една пусната тема май не се става гей?"

Хахаха... досега не се е случвало, но все пак внимавай: все някой някога трябва да е първи...

[линк]

Не ми е май писано да прочета писанието ти: има някакъв проблем със сървъра на hit.bg и адресът на се лоуд-ва

Ami v kraq na kraishtata zdrave da ima, ostanaloto e pylnej

Дам... и да не попаднеш на някой като твоя герой.

Доста още може да се говори за психопатологията на хората онлайн.

Ние също сме онлайн, нали? Не мисля, че е правилно с такъв замах да се обобщава за патологията на потребителите. Само да помислим колко потребители има да кажем фейсбук. Те всичките ли имат такива психопатологични изменения?

Уви, най-определено имат... Твърдя го от преки лични наблюдения.
Програми от типа на Фейсбук, заедно с Фармвил и подобни програми, са много силно "зарибяващи", особено по отношение на по-първосигнални хора с по-податлива на влияния психика. А те никак не са малко, уви.
Впрочем, същото важи и по отношение на чалгата...

My blog

Kакто се казва на английски, множественото число на анекдот не е данни. М/у впрочем и самото наричане на фейсбук програма, показва и непознаването и. Тя е толкова програма, колкото и форума тук, колкото и блога ти.

But whatever! Добре е да има кой да ми диагностицира психопатологичните проблеми по интернет. Спестявам си пари.