Аналитична Психотерапия

Нов сайт за Аналитична Психотерапия

[линк]


Теоретически… Aналитичната психотерапия е метод за корекция на неудовлетворителни модели на поведение в живота ни. Тя е специфична интеракция между терапевт и клиент, в хода на който се изследват невидимите човешки отношения и причините за тях. Тя е още дълбинна терапия, която в най-голяма степен се стреми да разбере и опознае отделния човек и причините за проблемите в дълбочина.
Ролята на психоанализата е да интерпретира, подкрепя и изяснява по индивидуален начин скритите причини за депресията, паническото разстройство, стреса, натраплива невроза, сексуални разстройства, междуличностните проблеми, хранителни разстройства, рисково поведение, емоционална автономност и себепознание...

Практически… Болката се простира до безкрайност.
Симптомите на всяко страдание носят своя скрит смисъл, който често е невидим в ежедневието.
Всеки един от нас се стреми към щастието. За всеки то е различно, но всички копнеем да обичаме и да ни обичат. Понякога пътят към това щастие неминуемо минава през тъгата, страданието. Именно те правят душевния ни свят по-дълбок и ни помагат да осъзнаем по-добре себе си - болката си, копнежа си, нуждите си, живота си!
Никой не казва, че това се случва лесно и бързо, но това е единствения път, който ни води към нас самите. Проблема не е наш враг, той се появява, за да ни каже нещо. И много често решението не е в това да премахнем проблема, а да осъзнаем защо почвата се е оказала благодатна за възникването му.
Понякога трябва да дръзнем да бъдем тъй смели, както мечтаем, за да осмислим живота си. Друг път решението на проблема се състои в приемането му. Във всяка болка, страх, срам, вина.. се крие безценен урок, който ни води към щастието и вътрешното ни спокойствие.
Aко искате да разберете по-добре себе си, а с това и другите психотерапията ще бъде вашия обективен и верен приятел по пътя.

Самота или самотност?


Самотата.
Може би най-изначалното чувство, което събира в себе си всички състояния – тъга, болка, празнота, гняв, безсилие. Самота. Самото й име кънти...

Сама по себе си самотата е най-нормалното чувство в нас – раждаме се, живеем и умираме сами. И единствения човек, с когото прекарваме целия си живот сме самите ние. И това е прекрасно, защото ни дава шанс да опознаем и споделим себе си с хората, които сме избрали.
Пример за това са животните - еталон за психично здраве. Когато им се яде – ядат, когато им се спи – спят, когато имат нужда от ласки – си го поискват. Затова и не страдат от стрес или депресии. Няма животно, което да не може да остане само. Но как това най-естествено състояние ни е довело до там да се стараем да го избягваме с цената на всичко?
Има много начини да се „справим” със самотата. Обграждаме се с приятели, живеем динамичен живот, отдаваме се на алкохол, работа, сексуални авантюри, екстремни преживявания, настървен социален живот... Често дори и не осъзнаваме причината поради която вършим всичко това. Само по себе си всяко нещо може да бъде сламката на спасението. Разликата е само в това, че понякога осъзнаваме бягството си, друг път не. Можем да изживеем целия си живот съпротивлявайки се на срамното чувство.. да си сам. Това, обаче не винаги означава самотен.
В обществото ни цари неписан закон, че самотния човек е нещастен човек, неприемлив, нежелан, дори скучен. Истината е, че колкото по-динамичен външен живот живеем, толкова по-„застинал” е вътрешния ни. И обратно. Някой, който изглежда активен, с неизчерпаема енегрия и вечно пълна програма, може да се окаже духовно много по изостанал от тихия и вглъбен в себе си човек, който на пръв поглед не върши нищо.
Това обаче е само привидно, защото когато човек е способен да остане сам със себе си, когато е способен да се изправи сам срещу своите страхове и тревоги е много по-устойчив и на външните такива.
Никой не казва, че това е лесно, разбира се. В такъв момент можем да изпитваме и гняв, и ревност, и страх, тревога, паника дори... Тогава единственото, което искаш е да избягаш. От себе си. Без значение къде и с кого. И как. Понякога дори с цената на живота си. Но знаещ, че нищо външно няма да запълни празнотата ни, защото тя е състояние на духа.
Тук именно е времето, в което сме най-уязвими пред капана на заместителите в живота ни. И няма никакво знаечние дали ще е бурен нощен живот, алкохол, зависимости или просто нещо, което ни избави от нас самите.
А истинското облекчение идва именно от приемането на причината. Самотата е зова на душата да се срещнем със себе си. Докато се опитваме да „заглушим” вътрешния си глас, той ще преминава във вик, а после и в удар...
И колкото по-бързо бягаме, толкова по-бързо ни застига.
Обикновено има причина, за да се появи в точно в този момент от живота ни и се иска смелост да останеш. Иска се дори нещо повече от това - отчаяние, безсилие, празнота - с други думи състояние, в което вече няма какво да губиш и си готов да се среща със себе си, защото когато душата ни е капнала от изкувствени спасения си готов на всичко.
Парадоксът е, че колкото повече бягаме от тишината в себе си, толкова повече нужда имаме от нея.
Първата стъпка е да се опитаме да наблюдаваме себе си. Точно в онези моменти, когато всичко в теб крещи „бягай”. Да осъзнаем как бавно чувството завладява ума и тялото ни. И в този точно момент да помним, че няма човек, който да не изпитва това.
Самотата плаши най-вече тогава, когато все още не сме оставали достатъчно дълго с нея. Когато останем сами със себе си само тогава можем да бъдем истински и с някой друг човек. Тогава и любимите ни занимания ще ни носят удовле-творение, а не тягостна празнина.
Самата същност на това чувство е да ни носи спокойствие. Усамотение, себепознание. Това в безценния шанс, който живота ни предоставя за да преосмислим мечтите и ценностите си, да преоткрием хармонията вътре в нас.
Защото външния свят не е нищо друго освен едно огледало...

Много хубаво, пак ще си го прочета.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Харесва ми. Беше приятно за четене.

Във всяка болка, страх, срам, вина.. се крие безценен урок, който ни води към щастието и вътрешното ни спокойствие.


Не винаги. Понякога няма урок или поне не го разбираме. Чак след време го разбираме. Просто е трябвало да го преживеем и трябва да си простим,че сме го преживели.

Хубава статия!

Фактът, че почти никога не виждаме смисъла, в момента на болката не означава, че тя няма смисъл. Точно както казваш, откриваме го след време и точно затова има своята стойност. Не бива да пропускаме тези сигнали от душата...

Благодаря ти! Радвам се ако една статия за нещо смятано за отрицателно, като самотата може да докосна с истината си и да ни донесе спокойствие. Някак, когато признаем пред себе си истината ни става по-леко.
Спокойна нощ на всички!

ТЯЛОТО И ДУШАТА


Кое е онова, което ги свързва и дали наистина са две отделни неща?

Свикнали сме да възприемаме нуждите на тялото си като отделени от тези на вътрешните си потребности. Отделяме безумно много време за фитнес, здравословна храна, модерни дрехи, маркова козметика, с други думи – грижим се за тялото си. Дали обаче това е грижата от която то има нужда?

Тялото е онази външна обвивка, която носи информация за всичко, което се случва във вътрешния ни свят. Всяко негово страдание изразява една струна в душата ни, която е до болка обтегната. То е най-финния индикатор дали сме в хармония със себе си, дали сме подтиснати или объркани...

Единственото, което тялото ни иска от нас е да го чуем. Но за да го направим е нужно по-дълбоко вглеждане в езика, по който то ни говори. Спазваме препоръките на здравословното хранене например, но пренебрегваме причината - глада, който ни кара да поглъщаме всичко наоколо. Тичаме в парка сутрин, а вечер усещаме гърба и врата си натежали от предизвикателствата на деня - неизразените и подтиснати чувства, които „гълтаме” в общуването по между си. Рядко се замисляме за дребните знаци, които то ни праща. Ноктите например са символ на агресията, на здравословното взимане, на защитаването и когато страдаме от „чупливи нокти” може би е не само поради липса на витамини, а и поради трудност в изразяването на агресията си. Също както болките в гърлото се появяват тогава, когато не изказваме гласно намеренията и желанията си. Пълнотата обикновено се свързва с липса на движение, но така също е и очеваден символ на липсата, която поражда нуждата от презапасяване. Когато душата е гладна, тялото се опитва да компенсира това с измамно чувство глад. Храната и особено шоколада провокира отделянето на ендорфини – хормоните на щастието в организма, затова несъзнателно се опитваме с увеличаването на количеството да увеличим и нивото им. Храната обаче може да набави само едно относително ниско ниво на ендорфини, за останалата част ни е нужно едно друго Ти, което да задоволи потребностите ни, какво и ние неговите. Живота може да ни даде точно толкова, колкото можем сами да си "вземем" от него.

Вместо това обикновено отиваме на фитнес, започваме диета и така неусетно задълбочаваме празнотата отвътре. Това са съвременните начини за справяне с проблема, но не и с причината за възникването му. А това означава обречени на повтаряне процеси, докато някой или нещо (дори болест) не прекъсне този омагьосан кръг. Вътрешния глад има много по-дълбока сила от външния и докато не осъзнаем това тялото ни страда.

Самопознанието на всеки от нас е нещо много лично и всеки има правото да заложи в него каквито принципи пожелае. Определящо в случая е личното ни отношението към телесните сигнали, което може да се изразява в различни соматични симптоми. Ограничаването, преяждането, прекалената взискателност към тялото винаги са индикатор за липсата на даден модел във взаимоотношенията в ранната семейната среда, тъй като подсъзнателно храната е символ на топлината и обичта, от който се нуждаем, а не знаем как да стигнем до нея. Така, както болката на тялото е езика, по който то ни говори.

В днешният свят все повече ценности се измерват с материалното, с това как изглеждаш, отколкото с това, което си. Аналогично все повече красивото тяло се превръща в билет за популярност. Срещу това да не си отхвърлян, да имаш приятели и да си харесван, т.е да си социално адекватен. Страхът от загубата на социални контакти, ревниво поддържаната физическа форма, често на висока цена в основата си крие изначалния за всеки от нас страх – да не бъде отхвърлен. И колкото повече трупаме външно одобрение, толкова по-слабо е вътрешното.

Поддържаното и здраво тяло е много важна предпоставка за доброто самочувствие и хармония , но личността на човек е тази, която изпълва тялото и подхранва душата ни, затова преди да се променим външния симптом, нека обърнем внимание на това какво се опитва да ни каже душата ни с този проблем. Ако открием причината за него, то той е наполовина решен...

С теб горе-долу по едно и също време пуснахме аналогични теми за самотата...Наистина ти прочетох статията с интерес..

Всичко това звучи прекрасно (на мен), но се чудя как още не се е появил отнякъде blood2, за да ти обясни своята теория за Информационните вълни

*****
"Age is just a number, baby!" Jacob Black, "New Moon"

blood сега е в контакт с информационните вълни и утре ако има желание може да предаде съобщение

*****
"Age is just a number, baby!" Jacob Black, "New Moon"

ауууу сега и мен ме залива една информационна вълна , ама то е направо цунами няма не искам , ще ми пръсне налягането тъпанчетата , как да чуя толкова високочестотна информация . лесно ви е на вас

Благодаря ти!
Ще ми бъде приятно да прочета твои неща, ако е възможно прати линк. Хубав следобед от мен...

Говоря за тема, която беше пусната тук.

СВЕЩЕНА СЕКСУАЛНОСТ


Когато става въпрос за сексуалност, това рядко означава секс. Сексуалният акт е външното поведение на човека. То не винаги отговаря на сексуалното възприемане и фантазиите ни.
Сексуалността е вътрешното ни усещане за радостта от собствената ни потребност за близост във всяка една своя форма.
От векове насам секса се смята за нещо нечисто, а в повечето случаи дори и за грях. Изписани са тонове книги, които ни учат как светците и мъдрите хора задължително са асексуални. В мъдростта и духовното израстване няма нищо лошо, стига обаче то да не става защитна реакция за бягство от собствените ни личностни проблеми.
Няма религия, която в малка или по-голяма степен да не осъжда човешката сексуалност, заклеймявайки я като ерес или разврат. Истината е, че жертвите, които е взело Християнството са много повече от жертвите и на войните дори. Съществуват хиляди версии на осъждане – от внушението, че това е грях, до здравословни заплахи. За религията вменяването на вина от собствената ни сексуалност е бил просто метода, чрез който да се контролира обществото и силата на общата му енергия, именно - чрез страха.
Ако майката се скара на детето си, заварвайки го да изучава тялото си – съвсем естествено и здраво любопитство, това учи детето да прикрива естествените си импулси. По този начин му се внушава, че това е нещо срамно, мръсно и не трябва никога повече да прави така.
Резултат номер едно - в последствие то се научава да крие истинските си чувства и фантазии.
Резултат номер две - детето подсъзнателно получава усещането, че щом трябва да го крие, значи секса е нещо мръсно. Все пак за него родителите са първите авторитети в живота му и да им противоречи е дълбоко неестествено, затова то предпочита да повярва, че то е сгрешило. Нищо, че това е в разрез на чисто физическото му телесно усещане.
Резултат номер три - научава се да не вярва на усещанията си, а на онова, което му е казано и когато порасне този вътрешен конфликт прераства в осъзната или неосъзната депресия, фобии, асоциално поведение, страхова невроза...
Ето как нещо, което би трябвало да ни носи близост ни кара да се срамуваме и отвращаваме от собствените си желания и фантазии, след което просто няма как да бъдем хармонични личности. Няма и как да обичаме себе си, когато отхвърляме една толкова основна енергия в нас, а когато не обичаме себе си не можем да обичам истински и никой друг.
Жалко е, когато нещо така съкровено и интимно, като секса с любим човек носи вина, срам, неприемане. Свикнали сме да отделяме и любовта от секса, смятайки, че така ще бъде по-безболезнено, но всъщност всеки от нас копнее да обича един, единствен човек, на когото да отдаде душата, сърцето и тялото си. Защото всяко истинско нещо на този свят е триЕдинно.
И ако все пак се преборим с вината от собствената си сексуалност и радостта от нея, все още това е тема табу за разговор. Това все още е тема, по която се притесняваме да говорим, дори и с партньорите си. Особено с тях.
Всъщност, сексуалния живот не означава винаги приемане на собствената ни сексуалност. Напротив, за съжаление често е обратно пропорционално на нея. Колкото по-често и неангажиращо сменяме партньора си, толкова по-слабо е развито усещането да се чувстваме уютно в себе си. Количеството не компенсира качеството, а задълбочава още повече празнотата.
Шокиращ е факта, каква огромна част от повечето разстройства на личността се дължат на разстройства в сексуалното ни себеусещане. Случва се така, че дори дори след години „нормален” полов живот осъзнаваме, че той не ни е носил близостта, от която сме имали нужда и за която е предназначен...

[линк]

Близост имат съществата със сходно ДНК. Ти защо мислиш, толкова се почитат роднините? Ама като сте неподготвени, не пишете глупости, за да не ви се вържат хората.

А според вас пикаенето, сранете, яденето и дишането не са ли достойни заместители? Ами дрогата. Мили психиатри. Дайте ми дрога и ще сваля всяка наркозависима и ще правим невероятен секс.
Дрогата била вид сексуалност.
Срането също.
Яденето също.
Хазарта също.

А това, че не отчитате ефекта на Информационните вълни и властта чрез тях си е ваш проблем.

Някога хората назначавали един Император за да ги оправя всичките и получавали невероятна възбуда от този външен сексуален акт. Така ли интерпретирате нещата?
Ставате за пъдари на кокошки само.

Ако секса беше важен светия Дух щеше да е сексуален насилник.
Смешни сте.
И то много.

Благодарим. Четем Ви с интерес. Очакваме следващия Ви пост.

От векове насам секса се смята за нещо нечисто, а в повечето случаи дори и за грях
не е вярно това ,че някои религии го отхвърлят , не значи , че други не го издигат в култ . има толкова духовни традиции от древността , които се прекланят пред сексуалните символи , като пред богове .
други традиции са използвали сексуалния акт за достигане на различни психични опитности , за пробуждане на скрити сили . те са разработили ръководства как по-точно да стане това .
ами какво ще кажеш за Кама сутра ?
Дори и Християнството не отхвърля сексуалността , а прелюбодействието .
За отшелниците и посветените в монашески ордени , които трябва да се въздържат от сексуален живот , секса не представлява интерес и за тях не е нито физически нито психологичен проблем , ако те се откажат от него .
говориш за миналото , за безбройните жертви на войните , и на религията , но ЗАЩО никой не говори за жертвите на съвременният живот????????? ??
Защо никой не говори за тежкото психическо положение на съвременните хора , които следствие на него разрушават живота си , както и живота на семействата си ? Нима това не е една тиха война , но по сила разрушителна и убийствена ?
Когато наблюдавам 11-12 годишните , не виждам да имат никакви задръжки в сексуален план .
Половото влечение е силен инстинкт и никой не може да спре друг , който е решил да го следва .
този , на който единствената цел е да се задоволи полово , не го интересува дали ще си прави чекия , дали ще се ....с играчка , ще ходи при проститутка или при познат(мъж , съответно жена ) . Задоволен е и това му е достатъчно .

Благодаря ви за мнението, всеки има право на такова. :)
Явно сексуалността не/ е вашата тема. Всичко хубаво желая.