Майчинство - що е то?

Привет, мили дами!
Искам да попитам кога у вас се появи усещането за майчинство.
За връзката, трепета, общуването - с децата ви - докато си мечтаете за тях, докато са в утробата, след това, при сблъсъка с първите тревоги или...

Имам приятелка, която в момента чака второ дете и споделя, че в сравнение с първото - усещането е нищожно, чак притеснена каза..вярваш ли ми, че не изпитвам нищо в момента, повече се притеснявам от адаптацията на др.дете, как ще възприеме промяната, как да подходя и пр. Друга, пък, изживява много тежко майчинството, просто промяната, тя е много социален тип и това, че не може да им предишният си живот очевидно я мъчи, изолацията, липсата на соц.контакти - тя например разказваше..аз не мога така да се лендзя, има майки, които си говорят на бебоците, още докато са в коремите, аз не го чувствам така, няма истерия, дали ще го обичам, ще бъда ли добра майка после и др.подобни.

Зная, че е много субективно, но все пак кажете:
Вие кога се усетихте истински майки?
Вярно ли е, че първото дете винаги е по - обичано и обгрижвано?Има ли някакво разделение все пак, дори несъзнателно, как се преодолява?

Хубава вечер!

При мен истинското чувство за осъзнато майчинство настъпи с раждането на второто ми дете.
С първото - бях горда, че съм бременна, след като родих... нищо... всеки ден започвах да обичам детето си повече и повече (но това заливане от майчински чувства го нямаше), първото дете ми отне много - свободата, независимостта, пренареди драстично света ми... НО МИ ДАРИ МНОГО... второто го обикнах отведнъж и го обичам много по-безрезервно. Аз съм длъжница на голямото ми дете.

ммм, сладко като шоколад...

С първия ужасно се притеснявах, че .... не го обичам, някак се плашех от него, от себе си, от случващото се, дума не продумвах, че нямам ама грам чувства, умирах от срам!!! Усетих го като човек и свое дете едва към 6-я месец. С втория ... дълго чакан и искан от мен, греех от любов, но като се роди, докато третият го обичах още в корема си. Някак си винаги по тоя повод съм си мислела, че това също е от чувствата, които се възпитават...

А днес сякаш се чувствам най-истинска майка по ред причини, особено като ги гледам как се карат, налитат си на бой понякога, но всъщност страшно се обичат и сме една страхотна дружинка.

За мен няма разделение, но може би разликите във възрастта им, единият го усещам по един начин и нуждите са му едни, следващият е съвсем друга опера, освен това са безкрайно различни характери.

Но малкото най-много го лигавим, ма то не е дете, то е божие врабче

На първото най-много му трепериш, на второто дупето вече го миеш на мивката, а третото го оставяш да го гледат другите Шегувам се, де, но има промяна в начина, по който изживяваш децата...

При мен- когато усетих първото ритване... беше слабо, но определено знаех какво е... нищо не може да се сравни с това.

Аз май съм се усещала майка още преди да забременея. Вярно, различно внимание са получавали децата ми като време, но не и различно отношение. На второто наистина не можеш да обръщаш всичкото внимание, което си обръщал на първото, но си го обичаш не по-малко. А, и най-амбициозна съм била спрямо първото. Душата първи проговори, първи започна да чете, да смята... Просто повече се занимавах с него, но имах и повече изисквания. Следващите са по късметлии, защото ги оставям повече да се развиват според собствените им желания.

Най обичам да чета, ама не мога.

Tъкмо се канех да те поздравя и прочетох целия текст

При мен връзката с детето се появи още през бременноста
Или както се казва, от онези "душевни бремености"

Мисля че при мен тези емоции бяха много премерени и останаха константа т.е. не е имало особено голямо развитие с времето. ( като връзка, а не като отношение)

Моят малък племеник понякога е при нас за 2 дни и намирам че нагласата ми към бебета въобще не се е променила

by himbeer

Ама раждайте по 7-8 дечурлига, защото България е само 8 млн. човека, а трябва да станем поне 50 милиона.

Аз още не съм баща, защото ми е рано, но не мога да си представя, че ще имам деца. Нервите са ми толкова тънки, че не мога да търпя един хамстер вкъщи, пък какво остава за бебе. Направо не знам как ще издържа да ми надува главата цяла нощ.

------------------------------------------

Аз още не съм баща, защото ми е рано, но не мога да си представя, че ще имам деца. Нервите са ми толкова тънки, че не мога да търпя един хамстер вкъщи, пък какво остава за бебе. Направо не знам как ще издържа да ми надува главата цяла нощ.

Браво, бе! Нашите нерви по-дебели, нали?

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Кво му се връзваш, па ти, не го ли виждаш, че още не се е пуснал от полата на майка си. Някои мъже цял живот не успяват, а и не искат, да го направят.

Аз? Да се връзвам? Не ме познаваш просто. Може и да целял моята реакция, не ме интересува, аз си зададох въпроса и толкоз.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

Наистина ли човек се разделя с предишния си живот Не е ли това само временно, докато минат най-тежките ревове? А не може ли човек да е майка и човек едновременно? В смисъл такъв... какво лошо има, ако не се "чувстваш като майка"... Може да си си ти и въпреки това да си щастлива и да обичаш детето, а когато майката е щастлива, се грижи добре за детето и е щастливо и то.

Но съм чувала за какви ли не емоции. Явно при всеки е различно

Олеле, каква е тази злоба бе, хора? Направо много ме шокирахте. Защо трябва някой да ми се "връзва", при положение, че на мен през ум не ми е минавало да провокирам някого.

Пуснал съм се от полата на майка ми, но просто съм много подреден, рационален и спокоен човек, поради което не мога да понасям циркове и истерии. Сега то е ясно, че ще си търпя децата, но вероятно ще съм по-строг с тях.

То не е задължително да си нехранимайко, за да са ти тънки нервите. Може да си отговорен и свестен човек, и пак да не можеш да търпиш някои неща. Просто хората имат различен темперамент, има някои дебелокожи хора, на които хич не им пука дали е мизерия, или не е. Примерно майка ми може да има 15 кучета на главата, които да и ръфат чехлите постоянно, да и ръсят косми навсякъде, да и пикаят по килима, но на нея това не и пречи. Обаче аз примерно не бих търпял подобно нещо, и според теб това ме прави лигльо, така ли? Просто, neverojatna, правиш си някакви много генерални заключения от едно мое изречение.

------------------------------------------

Наистина ли човек се разделя с предишния си живот. В по-малка или по-голяма степен... Не можеш просто така да решиш, че тръгваш нанякъде и да тръгнеш нанякъде. Трябва или да намериш някого да гледа детето или да направиш сложна организация, за да можеш ти да си го отглеждаш и да щъкаш насам-натам.
Приятели се събират някъде в заведение, но ти не можеш да отидеш, защото там се пуши или е шумно, или...
Прибрал си се късно след купон, но не можеш да си отспиш на следващия ден, защото дребосъкът...
И т.н., и т.н.

Най обичам да чета, ама не мога.

Е, това са само обструкции, не коренна промяна. Просто малко повече... умора и натоварване. Не звучи чак толкова зле

Като се натрупа умората, количествените натрупвания преминават в качествени изменения (по Маркс). Хайде отиди с двегодишно дете на 100-километров поход! А ако това ти е начинът на живот?

Най обичам да чета, ама не мога.

Раждаме се голи, мокри и гладни. После нещата се влошават.

Честит бабин ден!
(още не е свършил)

РЕЧН. НА СЪКР. В БЪЛГ. ЕЗ.

Спокойно, аз те разбирам и съм жена! Имам племенник и го обожавам, виждам го няколко пъти в месеца. Но, и аз не мога да си представя да имам дете все още, харесвам си живота и не искам да се променя, за сега!

only me

хе хе - и шишетата с вода, храната и дрешките, които винаги трябва да са с теб. Както и малката главица, която след 3 часа вече дреме на ръката ти от умора. Или на рамото ти (ако имаш сили да носиш) .... каза им , че се променя, но кажи и за емоцията


Major e longinquo reverentia

Интересна тема...

Винаги съм знаела, че ще имам дете, искала съм да имам дете. Да играя, да си общувам с него, да откриваме света заедно.
Усещането да си майка обаче е нещо различно. Когато станах майка, а това не стана никак лесно - имах усложнения при бременността, тежко раждане и тн., трудно се адаптирах към новата ситуация. Разликата от преди - че има същество, което трябва да поставиш по важност преди себе си, не е толкова лесна за преодоляване, особено ако си човек, който обича да контролира сам живота си. Нищо вече не е като преди, абсолютно нищо. В известен смисъл ти самата не си същия човек емоционално, физически и всякак. При мен изиска много време, за да се напасна към новия си живот, да започна да се наслаждавам на времето с детето си, да приема промяната и продължа напред. Точно когато я приех, дойде и усещането за добруване в майчинството. Защото преди това беше предимно страх и объркване от новото аз, от новото ние.
Хубавото на майчинството е, че ставайки майка, ти също се раждаш отново. Все едно ти се дава нов шанс във всичко. Осмисляш много по-задълбочено нещата, всичко придобива още по-голям смисъл, нещата, на които се радваш, стават повече. Да - старото ти Аз е история, но върху него се е образувала една чисто нова личност, която е подобрена версия на самата теб

Абе накратко трудно се свиква, особено ако не си на 19, но промяната е за добро У всяка жена живее или както при мен - дреме една майка, от която има много какво да научиш.

А детенцето... детенцето е едно същество, което щом видиш ще знаеш, че никога няма да се разделите. Най-страстното влюбване не може да се сравни с това. Крехкостта му те кара да се чувстваш по-силна от всичко, плачът му те мобилизира, зависомостта му от теб те прави най-значимия човек. Всеки ден с това същество е чудо, защото самата му поява, буквално от нищото, е чудо. Изведнъж вселената се изпълва с нови цветове, усещания, появяват се безброй нови перспективи. Уникално е!

Да не те плаша, но ако хамстер те дразни, за детето не знам То е нещо, което си е там по 24 часа. Аз дето спях на кучешки лай и всякакво тропане, се будя при най-малкото прокашляне на детето.

Или си вземи жена с мноооого дебели нерви, та да компенсира. Шегувам се