Виртуална любов

Мислите ли, че може да съществува подобно чувство? Какво ни носи виртуалното общуване? До каква степен задоволява някои липси от реалния ни живот? Възможно ли е човек до такава степен да се отнесе във виртуала, че да забрави реала? И къде е границата между тях?

Любовта не съществува.

съществува /ама за малко/
виртуалната - любов чиста
донякъде платонична
може да е по-силна от реалната
що пък не?

Това предложение ли е?

Общуване да но .. любов ?!?

Личното ми /необвързващо/ мнение е, че нета е една модерна седянка, където хора срещат хора. Подчертавам .. срещат.

.. пътя към нея е всичко.

Ами на времето точно на седянките са ставали заварките.... от седянката (общуването) се започва... Друг е въпроса до къде ще се стигне - " в началото беше словото..."

Може би, защото е в пряка връзка с нашата фантазия. Лесно е да обичаш някого от разстояние, трудно е - когато живееш с него...

Виртуалното общуване може да се развие в какво ли не, включително и във влюбване- виж, за да прерасне в любов, виртуалът някак трябва да премине на "дневна светлина".

Иначе, убедена съм в способността на виртуалното общуване да създава образи, както и съм убедена, че човек си личи и по препинателните знаци, дето се казва. Убедена съм в потенциала на виртуалното да бъде провокиращ фантазията фактор, както и в това да създава взривоопасни смеси от нереалистични очаквания. Поради което си мисля, че виртуалното влюбване, силен взаимен интерес, напиращи във виртуалното феромони или каквото и да било там, трябва да излезе на светло в някакви нормални срокове, за да не се чувства човек излъган в представите си.

Но по принцип мога да допусна и възможност едно виртуално общуване да е в такъв стадий, че на един етап да ти е почти безразлично как изглежда човека насреща- дотолкова да си обикнал есенцията му. Но това "почти" може и да се окаже непреодолима пречка...

Във виртуалната любов като платонично проявление някак не вярвам. Любовта за мен има други параметри.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

..... любовта си е чисто душевно преживяване и не му трябва материя, за да се изпълни. Ние имаме нужда от секс, контакти - физическо общуване, защото - чисто обективно - живеем в материята си, а тялото иска да се размножава, яде, изпитва удоволствия, допир, бла...бла... и сме прагматични - да се оцелява, и сме егоисти /даже и в добрият смисъл/. Ми що пък да не си живее човек с виртуалната любов и да е силен в щастието, което тя може да даде? Зависи

Защото любовта не е само епистоларно вдъхновение, душевно съприкосновение и платоничност. Ако това е нейния "ин", примерно, липсва онзи "ян", който да я направи пълнокръвна. А и физическото е продължение на общуването с други средства.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

да, във виртуала е много по-вълнуващо, защото имаш възможност да си измисляш другия човек и да го кичиш с всякакви съвършенства, да му сменяш коня - ту бял, ту вран, да си го правиш благороден, великолепен, единствен по рода си, принц чаровен, герой романтичен или силно рамо. Само гледай да го оставиш там. Премине ли в реала, вече няма да можеш да си го измисляш, ще се наложи да видиш, че е съвсем като всичко твое досегашно в реала и много ще боли.

Преминавалите границата да споделят, ако обичат.

?!? .. в реала и много ще боли

Бе ти .. на кой свят си ?

мечтаете ли? успяватр ли да се видите в мечта и да се почувствате щастливи от това? и да повярвате, че може да се сбъдне?
Влюбвате ли се, за да усетите пеперудите в стомаха? и какво общо имат те с реалността?
естествено, че има виртуална любов.Имало е преди епистоларна- това са друг вид общувания.

При любовта, поне едната страна плаща. А при виртуалната , как стоят нещата?

Съня е маркиране на територия от даден човек.

При виртуалната има баланс: и двете страни плащат... интернет.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

да .. да .. да .. да .. да .. да и все пак колко да боли от реала ? Не е ли той живия живот .. и цел и желание и утоленост ?

Няма ядене, пиене, почивка, хотел. Каква любов е тогава? Интернета е порнография, има разлика, нали.

Съня е маркиране на територия от даден човек.

Ако трябва да съм сериозна, не, не мисля, че интернет е порнография, въпреки че се използва от мнозина по порнографски начин и с порнографски намерения. Наистина мисля, че хората зад никовете си личат и при добро взаимно желание, човек може да се докосне и до много пълноценно общуване. Но ако иде реч за любов, за мен е някак неестествено тя да бъда затворена и идеализирана единствено в рамките на Мрежата, освен ако някои обстоятелства не налагат това...

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

е, колко... колкото при смъртта на всяка мечта, приказка, измислица... зависи колко си го ДОизмислил/а... едва ли някой е умрял от това, но оставя белег, определено.