проф.Брадистилов
28 отговора
0 прегледа
проф.Брадистилов
Да си спомним за него.
Имаше много свежи изрази.
Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!
Имаше много свежи изрази.
Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!
Re: проф.Брадистилов
На него ли му викаха Брадата?
Забелязвам, че е специализирал при Адамар , Картан и Каратеодори.
Все класици...
Плодовит учен, надарен лектор и кадърен администратор(ректор н МЕИ)
Нещо от него:
"Професор Брадистилов - герой на неизброими вицове.
Било късно вечер, лекция.
В аудиторията изгаснал токът.
Един студент се обадил: "Тъмно като в гъз".
Брадистилов рекъл - "Да-а-а, има колеги, които са били там."
Забелязвам, че е специализирал при Адамар , Картан и Каратеодори.
Все класици...
Плодовит учен, надарен лектор и кадърен администратор(ректор н МЕИ)
Нещо от него:
"Професор Брадистилов - герой на неизброими вицове.
Било късно вечер, лекция.
В аудиторията изгаснал токът.
Един студент се обадил: "Тъмно като в гъз".
Брадистилов рекъл - "Да-а-а, има колеги, които са били там."
Re: проф.Брадистилов
Веднъж като вървял по коридора на МЕИ-то (на паметника) чул доц. Петров да говори на висок глас в кабинета си.
- Какво става? - попитал той вървящият с него доц. Иванов.
- Доц. Петров говори с Пловдив? - услужливо съобщил доц. Иванов, като проверил.
- Ами кажете му да използва телефона - посъветвал Брадата.
"Keep a stiff upper chin."
Samuel Goldwyn
- Какво става? - попитал той вървящият с него доц. Иванов.
- Доц. Петров говори с Пловдив? - услужливо съобщил доц. Иванов, като проверил.
- Ами кажете му да използва телефона - посъветвал Брадата.
"Keep a stiff upper chin."
Samuel Goldwyn
Re: проф.Брадистилов
"Веднъж като вървял по коридора на МЕИ-то (на паметника) чул доц. Петров да говори на висок глас в кабинета си.
- Какво става? - попитал той вървящият с него доц. Иванов.
- Доц. Петров говори с Пловдив? - услужливо съобщил доц. Иванов, като проверил.
- Ами кажете му да използва телефона - посъветвал Брадата."
М-да. Аз я знам тази история. Но за Проф. Ярослав Тагамлицки, Проф. Алипи Матеев и ФМИ съответно. Какво нещо! Как се равдат легендите!
Между другото, Тагамлицки е бил постоянния съперник на Брадистилов в подобни истории и Матеев беше наистина гръмогласен. Историята е доста правдоподобна за героите от ФМИ.
Поздрави
- Какво става? - попитал той вървящият с него доц. Иванов.
- Доц. Петров говори с Пловдив? - услужливо съобщил доц. Иванов, като проверил.
- Ами кажете му да използва телефона - посъветвал Брадата."
М-да. Аз я знам тази история. Но за Проф. Ярослав Тагамлицки, Проф. Алипи Матеев и ФМИ съответно. Какво нещо! Как се равдат легендите!
Между другото, Тагамлицки е бил постоянния съперник на Брадистилов в подобни истории и Матеев беше наистина гръмогласен. Историята е доста правдоподобна за героите от ФМИ.
Поздрави
Re: проф.Брадистилов
На тия думички съм бил на лекцията му (по математика във ВМЕИ) (по памет перефразирам):
"Вие, инженерите, когато копаете кладенец, искате да стигнете до водата - да има край, някакъв. Затова не схващате понятието за безкрайност...
Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен ... какаво му е толкова, чудното?"
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
"Вие, инженерите, когато копаете кладенец, искате да стигнете до водата - да има край, някакъв. Затова не схващате понятието за безкрайност...
Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен ... какаво му е толкова, чудното?"
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
Re: проф.Брадистилов
Няма ли някой да даде повече инфо, аз само истории съм чувал и то за съперничеството му с Тагамлицки. И съм чувал само версии с благоприятен за Тагамлицки изход.
Някоя биографична статия например.
Някоя биографична статия например.
Re: проф.Брадистилов
Правилно ви е казвал, че вие инжинерите не схващате. Но защо не сте го послишали?
Re: проф.Брадистилов
Да, ама щото и ни разказа друг виц, по повод преподаването на "реда", с който се доказва, че 2=3:
Студент от село, отишъл в града да учи - 5 г математика.
Връща се, семейството му организира посрещане-банкет в негова чест, сядат на масата и бащата пита: "Е, синко, каво научи за тези пет години?";
Сетил се сина, че няма как да обясни математика на обикновени хора и се пошегувал: "Ами научих как да доказвам, че две е равно на три!"
"Добре, -рекъл бащата - жено, дай двете пилета от фурната за нас, а пък юнакът ще яде това, третото, дето било равно на тях!"
Така че - математиката е помощ, но не прави конструкции; на нас ни искат работещи конструкции, а не - доказателства на книга. При това - познай - всичките дисциплини съдържат математика и ФИЗИКА. Най-вече съпромата; с подробности, три вида механики се учат. Плюс физични основи на металите и др. материали.
Пък, човекът, ни учеше да мислим - евалла... Ценеше остроумието; за него се разправяше и тоя виц:
Влизат на изпит при него двама студенти: единият дълъг, а другият - нисък.
"Разделете дъската на две и пишете - казва професорът, очаквайки действието. Дългият грабва тебешира и разделя дъската с ХОРИЗОНТАЛНА права?!.
"Достатъчно, -казва професорът, - дай си книжката!" и му пише шестица.
Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката, ако желае!"- се доизказал професорът.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
Студент от село, отишъл в града да учи - 5 г математика.
Връща се, семейството му организира посрещане-банкет в негова чест, сядат на масата и бащата пита: "Е, синко, каво научи за тези пет години?";
Сетил се сина, че няма как да обясни математика на обикновени хора и се пошегувал: "Ами научих как да доказвам, че две е равно на три!"
"Добре, -рекъл бащата - жено, дай двете пилета от фурната за нас, а пък юнакът ще яде това, третото, дето било равно на тях!"
Така че - математиката е помощ, но не прави конструкции; на нас ни искат работещи конструкции, а не - доказателства на книга. При това - познай - всичките дисциплини съдържат математика и ФИЗИКА. Най-вече съпромата; с подробности, три вида механики се учат. Плюс физични основи на металите и др. материали.
Пък, човекът, ни учеше да мислим - евалла... Ценеше остроумието; за него се разправяше и тоя виц:
Влизат на изпит при него двама студенти: единият дълъг, а другият - нисък.
"Разделете дъската на две и пишете - казва професорът, очаквайки действието. Дългият грабва тебешира и разделя дъската с ХОРИЗОНТАЛНА права?!.
"Достатъчно, -казва професорът, - дай си книжката!" и му пише шестица.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
За Брадистилов от "Скайфорум"
Нарочно не давам връзка (линк), за да има още едно копие тук.
проф.Брадистилов минава покрай една новострояща се кооперация.
От четвъртия етаж му хвърлят една тухла в краката за да го сплашат.
Професорът вдига глава към строежа и казва на висок глас!
Нещастници! Ще ви скъсъм отново!
Една Парабола не можете да изчислите!
*****
Проф. Брадистилов беше едър мъж а на стари години доста напълня.
На един студентски празник една хубавка и стройна колежка , пет пъти късана от него го кани три пъти да танцуват!
Както танцуват колежката му казва- проф Брадистилов ние с вас сега сме
като Тангента към окръжност!
-Ами тогава да спуснем Апотемата колежке-отговаря и професорът.
*****
В МЕИ учеше един прочут "хайделбергски студент" Димо шефа-от Ямбол!
Въпросният "студент следва 26 години и накрая завърши на 45!
Малко преди пенсия! Комунизмът беше хуманен строй.Само дето изхвърлиха Димо от студентските общежития като чукна 40!
Веднъж слагат във Фоайето една голяма карикатура. -проф Брадистилов
в бяла престилка целият опръскан с кръв сече глави!
През това време професора винава и Димо шефа го хваща фамилиарно под лакет и го завежда при карикатурата! Там са се събрали студенти!
проф Брадистилов поглежда карикатурата и казва-Докато има Телета, ще има касапи!
*****
Имаше един прочут интеграл наречен "Интегралът на 14 000"
проф Брадистилов беше скъсал 14 000 студенти на него.
Имаше един прислужник в МЕИ -бай Петко-от шоплука.
проф Брадистилов го беше научил как да решава интеграла.
Някой като закъсаше проф Брадистилов викаше бай петко и му казваше-
Бай Петко-този интеграл можеш ли го реши, така както го гледаш!
Прислужника написваше Решението на дъската, а по-съвестните студенти
просто...умираха от срам...
*****
На един Общообразователен симпозиум във Варна група учителки по руски
кокетничат с проф Брадистилов! Едната от тях му казва-др професор, чували сме легенди за Математиката, но я ни кажете вие знаете ли Руски?
Например на КТО-отговаря ЧТО
А какво отговаря на КЕМ?
-Ами не зная-шегува се проф Брадистилов. Но нека опитаме с....Математика!
Значи на кто-что
тогава на кем-х
и така Х хКТО = ЧТОхКЕМ (просто тройно правило!)
Х= ЧТОх КЕМ/КТО
И така като съкратим еднаквите множители се получава ЧЕМ!
Простодушните учителки Зяпнаха от Почуда!
Сигурен съм че в този момент те всички искаха да имат дете от професора....
"Keep a stiff upper chin."
Samuel Goldwyn
проф.Брадистилов минава покрай една новострояща се кооперация.
От четвъртия етаж му хвърлят една тухла в краката за да го сплашат.
Професорът вдига глава към строежа и казва на висок глас!
Нещастници! Ще ви скъсъм отново!
Една Парабола не можете да изчислите!
*****
Проф. Брадистилов беше едър мъж а на стари години доста напълня.
На един студентски празник една хубавка и стройна колежка , пет пъти късана от него го кани три пъти да танцуват!
Както танцуват колежката му казва- проф Брадистилов ние с вас сега сме
като Тангента към окръжност!
-Ами тогава да спуснем Апотемата колежке-отговаря и професорът.
*****
В МЕИ учеше един прочут "хайделбергски студент" Димо шефа-от Ямбол!
Въпросният "студент следва 26 години и накрая завърши на 45!
Малко преди пенсия! Комунизмът беше хуманен строй.Само дето изхвърлиха Димо от студентските общежития като чукна 40!
Веднъж слагат във Фоайето една голяма карикатура. -проф Брадистилов
в бяла престилка целият опръскан с кръв сече глави!
През това време професора винава и Димо шефа го хваща фамилиарно под лакет и го завежда при карикатурата! Там са се събрали студенти!
проф Брадистилов поглежда карикатурата и казва-Докато има Телета, ще има касапи!
*****
Имаше един прочут интеграл наречен "Интегралът на 14 000"
проф Брадистилов беше скъсал 14 000 студенти на него.
Имаше един прислужник в МЕИ -бай Петко-от шоплука.
проф Брадистилов го беше научил как да решава интеграла.
Някой като закъсаше проф Брадистилов викаше бай петко и му казваше-
Бай Петко-този интеграл можеш ли го реши, така както го гледаш!
Прислужника написваше Решението на дъската, а по-съвестните студенти
просто...умираха от срам...
*****
На един Общообразователен симпозиум във Варна група учителки по руски
кокетничат с проф Брадистилов! Едната от тях му казва-др професор, чували сме легенди за Математиката, но я ни кажете вие знаете ли Руски?
Например на КТО-отговаря ЧТО
А какво отговаря на КЕМ?
-Ами не зная-шегува се проф Брадистилов. Но нека опитаме с....Математика!
Значи на кто-что
тогава на кем-х
и така Х хКТО = ЧТОхКЕМ (просто тройно правило!)
Х= ЧТОх КЕМ/КТО
И така като съкратим еднаквите множители се получава ЧЕМ!
Простодушните учителки Зяпнаха от Почуда!
Сигурен съм че в този момент те всички искаха да имат дете от професора....
"Keep a stiff upper chin."
Samuel Goldwyn
Редактирано от ivz на
Re: проф.Брадистилов
"Ами тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен ... какаво му е толкова, чудното?"
Дали са го разбирали Брадистилов инженерте, наистина? Твърдението по-горе може и да е вярно за инженери, но не и за математици - виж теорема на Гьодел за непълнота.
Поздрави
Дали са го разбирали Брадистилов инженерте, наистина? Твърдението по-горе може и да е вярно за инженери, но не и за математици - виж теорема на Гьодел за непълнота.
Поздрави
Re: проф.Брадистилов
"Влизат на изпит при него двама студенти: единият дълъг, а другият - нисък.
"Разделете дъската на две и пишете - казва професорът, очаквайки действието. Дългият грабва тебешира и разделя дъската с ХОРИЗОНТАЛНА права?!.
"Достатъчно, -казва професорът, - дай си книжката!" и му пише шестица. Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката, ако желае!"- се доизказал професорът. "
Има и математически вариант, който аз знам.
Влизат на изпит, към края на деня, двама студенти, висок и нисък, и се суетят нещо. Професорът разбира, че студентите не са подготвени за изпита и протакат времето. Решава да им даде задачи за тройка и им казва: Колеги, разделете си дъската и решете следните задачи. Студентите правят това, което е описано по-горе, професорът разбира, че ситуацията им е безнадеждна, но оценявайки остроумието им ги пуска с тройки.
Поздрави
"Разделете дъската на две и пишете - казва професорът, очаквайки действието. Дългият грабва тебешира и разделя дъската с ХОРИЗОНТАЛНА права?!.
"Достатъчно, -казва професорът, - дай си книжката!" и му пише шестица. Човек, който има акъл да се справя в конкретна ситуация, винаги може да научи математиката, ако желае!"- се доизказал професорът. "
Има и математически вариант, който аз знам.
Влизат на изпит, към края на деня, двама студенти, висок и нисък, и се суетят нещо. Професорът разбира, че студентите не са подготвени за изпита и протакат времето. Решава да им даде задачи за тройка и им казва: Колеги, разделете си дъската и решете следните задачи. Студентите правят това, което е описано по-горе, професорът разбира, че ситуацията им е безнадеждна, но оценявайки остроумието им ги пуска с тройки.
Поздрави
Re: проф.Брадистилов
Ако това ти помага да спиш по-добре, хубаво мисли си го. Той човека ви го е казал в прав текст. Някои неща вие инжинерите не може да разберете.
Re: проф.Брадистилов
Е, то беше ясно, че се майтапи.
И тогава се знаеше за възможността Вселената да е крайна и неограничена.
(В-к "Стършел" -изречение от фейлетон (по памет):"В миналото, маса институти ни обясняваха теорията на относителността на Айнщайн. И от цялата теория разбрахме какво: че Айнщайн много обичал да свири на цигулка!..")
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
И тогава се знаеше за възможността Вселената да е крайна и неограничена.
(В-к "Стършел" -изречение от фейлетон (по памет):"В миналото, маса институти ни обясняваха теорията на относителността на Айнщайн. И от цялата теория разбрахме какво: че Айнщайн много обичал да свири на цигулка!..")
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
Re: проф.Брадистилов
Другия спомен за него.
Всяка лекция започваше с f(x} на дъската
Веднъж му го написахме с цветни тебешири.Той го подмина и пак започна лекцията.
За заверка на семестъра имаше печат с подписа си.
Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!
Всяка лекция започваше с f(x} на дъската
Веднъж му го написахме с цветни тебешири.Той го подмина и пак започна лекцията.
За заверка на семестъра имаше печат с подписа си.
Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат!
Re: Какво беше отношевието на проф.Брадистилов
към жените като съсловие? Проф. Тагамлицки, уточнавам - не към конкретна колежка - там беше напълно обективен, а към нас като множество се отнасяше, меко казано, пренебрежително. Отначало беше доста смущаващо, но като разбереш, че смешките му не те визират лично, даже беше интересно да те посочи на лекции с конкретен въпрос, или да те вдигне на дъската.
Re: Какво беше отношевието на проф.Брадистилов
Имаш ли конкретни примери? Какво означава пренебрежително?
Re: Какво беше отношевието на проф.Брадистилов
Доста време е изтекло от тогава. Мир на праха му, но проф. Тагамлицки имаше особен маниер на общуване - леко ироничен, изключително провокативен. От отстоянието на годините оценявам, че този му подход е създавал една благотворна среда към самокритичност и контрол. Едва ли някой е забравил неговите примери за голяма мравка и малък слон при епсилон дефиницията за сходимост и граница на числова редица.
За отношението към нас, студентките. При него дъската преди и по време на лекции се поддържаше чиста и винаги имаше необходимият тебешир. Запомнила съм един от редките случаи, в който колегите, които негласно бяха поели тази грижа, бяха пропуснали да видят, че няма тебешир. Имаше едно момиче, което сядаше на първата банка и беше малко по-различно. Не знам даже как да се изразя. Изглеждаше различно - усмихнато, отзивчиво, но с реакциите на дете от началните класове. ...Спомняме си всички съучениците, които винаги вдигаха ръка за всичко с.. Аз, другарко!!! И така тя веднага скочи да търси тебешир. Не беше минало и минута /аз и сега незная от къде бих могла да взема тебешир/ и той посочи един колега да отиде да вземе тебешир, с думите /не съм много сигурна дали точно с тези, но в този смисъл/: "женска му работа, на жените не може да се разчита да свършат и най-простото нещо."
А във връзка с чистата дъска си спомням един случай с друг преподавател . доц. Дочев. Този човек беше съвсем различен. Веднъж и него посрещнахме с изтрита до черно дъска. Този човек свали очилата си с доста голям диоптър и дълго, дълго ги бърса. После тихо, почти нечуто каза: "За толкова години, това ми се случва за първи път." Е, сами се сещате до края на курса лекции дъската го посрещаше по този начин. Това беше преподавателят ни, който аз си спомням с много добро чувство. Без да бъде ларж, /беше изключително затворен човек/, и на лекции, и на изпит с нас разговаряше като с равни. Не мога да бъда по-точна. Но който познава проф. Тагамлицки, акад. Петканчин, проф. Алипи Матеев, ще ме разбере. Не казвам, че са потъпквали достойнството ни, но дистанцията се усещаше доста ясно.
За отношението към нас, студентките. При него дъската преди и по време на лекции се поддържаше чиста и винаги имаше необходимият тебешир. Запомнила съм един от редките случаи, в който колегите, които негласно бяха поели тази грижа, бяха пропуснали да видят, че няма тебешир. Имаше едно момиче, което сядаше на първата банка и беше малко по-различно. Не знам даже как да се изразя. Изглеждаше различно - усмихнато, отзивчиво, но с реакциите на дете от началните класове. ...Спомняме си всички съучениците, които винаги вдигаха ръка за всичко с.. Аз, другарко!!! И така тя веднага скочи да търси тебешир. Не беше минало и минута /аз и сега незная от къде бих могла да взема тебешир/ и той посочи един колега да отиде да вземе тебешир, с думите /не съм много сигурна дали точно с тези, но в този смисъл/: "женска му работа, на жените не може да се разчита да свършат и най-простото нещо."
А във връзка с чистата дъска си спомням един случай с друг преподавател . доц. Дочев. Този човек беше съвсем различен. Веднъж и него посрещнахме с изтрита до черно дъска. Този човек свали очилата си с доста голям диоптър и дълго, дълго ги бърса. После тихо, почти нечуто каза: "За толкова години, това ми се случва за първи път." Е, сами се сещате до края на курса лекции дъската го посрещаше по този начин. Това беше преподавателят ни, който аз си спомням с много добро чувство. Без да бъде ларж, /беше изключително затворен човек/, и на лекции, и на изпит с нас разговаряше като с равни. Не мога да бъда по-точна. Но който познава проф. Тагамлицки, акад. Петканчин, проф. Алипи Матеев, ще ме разбере. Не казвам, че са потъпквали достойнството ни, но дистанцията се усещаше доста ясно.
Re: Какво беше отношевието на проф.Брадистилов
:))) Явно е бил прав. Ето ти и сега не знаеш от къде да вземеш тебешир.
Но, шегата на страна, не успях да добия представа за това какво е било отношението студентките и дали е било различно от това към студентите. Този пример прилича просто на шега, която зависи от конкретната ситуация. Съвсем спокойно е можела да бъде и на обратно.
Но, шегата на страна, не успях да добия представа за това какво е било отношението студентките и дали е било различно от това към студентите. Този пример прилича просто на шега, която зависи от конкретната ситуация. Съвсем спокойно е можела да бъде и на обратно.
Re: Какво беше отношевието на проф.Брадистилов
Да! Признавам - което си е така - така си е! Дано, докато се сетя за нещо по-конкретно, не изгубите интерес към темата. Благодаря на Холдън, че я постави и че вие останалите я подкрепихте. Доста неща си припомних. Надявам се някои от моите колеги от онова време да се отзове. Вярно, че ние вече отиваме, така да се каже, в запаса - в буквалния и преносен смисъл. Иначе се сещам за един анекдот, разказван от проф. Алипи Матеев на първата лекция по диференциална геометрия. За да ни обърне вничание, че първо трябва да научим как се пише думата диференциална, пък после да мислим за формулите разказваше в общи линии следното:
На изпит по метеорология професорът задавал първо един и същ въпрос * студентът да назове предмета, по който се явява на изпита. Отоворъът е метерология, метрология и т. н. Професорът: Е, момиче, ще се наложи да се видим пак. Накрая чува отговор: Метеорология - Давай, момче! Тройката е вързанал
Това как ви звучи?
Разбира се при него нещата звучаха в рамките на шегата. За съжаление, не мога да предам и частица от тънкия му хумор. Даже и случаите, когато въвеждаше понатията: Меридиан - линията, която описва капката вино върху изправена бутилка в следствие на собственото си тегло.
На изпит по метеорология професорът задавал първо един и същ въпрос * студентът да назове предмета, по който се явява на изпита. Отоворъът е метерология, метрология и т. н. Професорът: Е, момиче, ще се наложи да се видим пак. Накрая чува отговор: Метеорология - Давай, момче! Тройката е вързанал
Разбира се при него нещата звучаха в рамките на шегата. За съжаление, не мога да предам и частица от тънкия му хумор. Даже и случаите, когато въвеждаше понатията: Меридиан - линията, която описва капката вино върху изправена бутилка в следствие на собственото си тегло.