злорадството

Носите ли го това в себе си?

Аз все си мислех, че съм благородна, извисена над дребните неща, добронамерена изначално към хората...
Ама не било така.

Тези дни изпитах чувство на злорадство, което май ми се случва за пръв път.

Поводът бяха едни снимки във Фейса.
Бившето ми гадже/с което съм се разделила преди около 5 години/ с жена си на някакви маси.
Е, с удоволствие констатирах, че е остаряла и погрозняла неузнаваемо.

Преди ми беше кеф, че съпругата на любовника ми е по-млада и хубава от мен, сега ми е кеф, че вече е тъкмо обратното. Нито той ми е гадже, нито тя е онази млада хубавица, която помня.


Дребнави, низки страсти демек.

Изпитвали ли сте подобни чувства?

Аз лично не знам какво е завист, доскоро не знаех и злорадството....
На теория може и да ревнувам, но на практика не ми се е случвало.

Абе, кажете си греховете!
Изповядайте се на кака си.

Абе то и аз като се гледам в огледалото всеки ден намирам, че съм все така неустоимо красива, ама кой знае дали няма да уплаша някой, дето не ме е виждал 5 години

Да, ежедневно.
Единственото, което някак ме държи в баланс в случая е, че се оправдавам пред себе си, че това се случва подсъзнателно.
Което не винаги е вярно май...

Това се отнася за повечето хора.
Поне за тези, които не са привърженици на пластичните операции.

Акцентът ми обаче бе върху друго - злобицата човешка.
Мъничките зрънца лошотия, които ги носим, а се бием в гърдите колко сме благородни и над нещата.

Искаш да кажеш, че ако искаш можеш да контролираш тъмната си половина съзнателно?

В някои граници, да.
Но възникването на пъвоначалния порив на удоволствие от чуждото нещастие си е природен феномен, който не мога да спра в себе си. След това поне се осъзнавам и обладявам първичното си неуместно чувство.

И с гузна съвест започваш да оказваш първа помощ или да внасяш малки суми по чужда банкова сметка?

Да се изповядаме .. колко дни имаш отче ?

А тези хм .. екстракти от самозаблуди /нищо лично/ не знам какво е завист, може и да ревнувам, но на практика не ми се е случвало нима ти вършат работа ?!? Блазе ти.

По темата .. съм изтъкан от точно таквиз първичности. Когато се сбогувах с горните самозаблуди бе ужасно. Мноо трудно. Ми идеше да се гръмна.
И понеже, очевидно е, не се застрелях, сторих другото възможно - се приех.

Предстои ти тоз избор.

Не съм, щото няма по-хубави жени от мен

..... извинявай, днес нещо ми е едно такова

Ми не са самозаблуди, защото дори се учудвам, когато хората ми споделят за такива чувства.

Ама какво да те убеждавам, всеки знае себе си.

Ех, огледалце, огледалце, повтори, че на света няма друга с мойта красУта!

Злорадствала съм в пубертетските ми години май, после не помня. Толкоз бях над нещата, че с таквиз дребнаваи страсти не ми се занимаваше.
А иначе всеки има и добри и лоши качества - въпрос на възпитание, самоконтрол, усещане и много други е да избереш кои да имат превес- лошите или добрите.


Сега наблягам на това, че аз съм бяла, добра и готина, естествено а за другата предполагам е същото в нейните си очи:)

Има по -важни неща от външния вид - вътрешния.

И аз така си мислех за себе си.

Единственото чувство на завист, което ме е обхващало беше, когато бях на 9-10 годинки.
В нашата махала имаше едно момиче, по-малко от мен с година. Неговата майка все му водеше нови и нови бащи. Ама по два пъти в годината. И тези кандидат татковци се прекършваха да й купуват разни играчки.
И понеже бяха повечето моряци, веднъж това моме се сдоби с такъв хубав автомат, че аз хлъцнах и ей тогава изпитах завист. Ама то едни светлинки и трясъци, ум да ти зайде.
Все пак беше през 70-те години на миналия век.

Ноооооооо, мама като отиде в командировка в ГДР, ми купи по-хубав.[smeq

Ноооооооо, мама като отиде в командировка в ГДР, ми купи по-хубав.[smeq


Патка!

А твоята мама колко "бащи" годишно ти е водила в къщи?

Ич никого не ми доведе.

С един си останах.
Никакъв екшън.

Ама не се и развеждала, нали?

що пусна тая тема, че не разбрах?

Чак толкова не са ме ебали лудите...

хахахахаххххххххххх
Няма връзка с темата, ама ме присети за един разговор с приятелка...

Тя нещо ми обяснява, а аз я прекъсвам с думите - "да не те е ебал луд?".
На което тя ми отговаря - "зер теб все нормални те ебат".

Май не. За кратък отговор бих казала -НЕ!
Ако позволиш да доуточня. Това, че не носи някой злорадство в себе си не го прави веднага благороден и извисен. Би могъл да е и равнодушен, опериран от емоции - апатичен и т.н. Затова, след отрицателния си отговор на този въпрос - давам положителен на въпрос за "спортна злоба" - по-леката форма на завист май - ДА! Това го имам! Ето един споделен грях от мен! Гледам на него, обаче, от полижителната страна - дава ми стимул по-скоро, показва ми какво още бих могала и как.
Дребнави, низки страсти демек. - така казано - иде ми да кажа "да"! Но пък не мога да посоча точно кое!
А,... да се върна на темата. Честно казано - не зная как... не разбирам това чувство. В смисъл- на всеки му се е случвало нещо лошо в даден момент и едва ли ако в този момент ти мине мисълта, че на някой му е кеф от положението ти- ще ти е по-добре?! И като знаеш, колко е кофти... и... какво? Другият го е заслужил ли? А ти не си ли заслужавал тогава- когато и на теб ти е било така?...
Ох,... то чувствата, затова така се казват - защото го чувстваш, а не го разбираш с ума си (поне не в неговата цялост).

Ей на- какво било злорадството- пак студенокръвни се мотаят там...
(А девойката иначе си е готина... а и зеленото обичам....
)

И да, и не. По-скоро констатирам, когато разните му там в някакъв смисъл конкуренти и конкурентки вече са се отпуснали, ошкембили, сбръчкосали, предали, изхайтили; и изпитвам задоволство, че аз все още се държа.