Кое е

Ами натискали са ме роднини- нееднократно.
И като ми изтипосат някой девствен умник, дето като посегна да го церлуна и се дърпа, апра'о ми се е повръщало. И скандали е имало у дома, с майка ми, нееднокрлатно.

Ма обществото - какво общо има? Моралът пък - хептен?


Сега е мястото да кажа какво си мисля за мъжа ти, от беглата ти реплика, че си пада по готиката, а пък ти избираш все готически никове и картинки за да се идентификацираш в нета.

Май е готин пич, поне на мен така ми се струва.

"Умиране няма и задачата има решение."- Стъчо Джонсън

Мнението е изтрито от momi4ence78

А спонтанно като харесах някой, от когото ей тъй да ми трепне сърцето, дет' се вика, и нашите - ауу, ама как може така бе, не те е срам, той не е за тебе, бързо да го забравяш ... за мен все беше престъпление дори да мисля за това. Не мога да им го простя още на нашите.


Какво точно се случваше като харесаш някого? Отказваше се от него заради мнението им ли? А те как така изобщо научаваха за това?
И другото - нямам спомен да си казвала да си се омъжила девствена? А от това, което пишеш това излиза.


Иначе ако искаш да разпалиш любов между теб и съпруга ти, даже и сега не е късно... си мисля.


...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Не съм била с други преди това.
А под харесвам имах предвид наистина просто харесвам, не да "ходя", нито нищо. Те дори не знаеха, че ги харесвам, пък и да знаеха, само подигравки отнасях. Само един-единствен път имах подобие на връзка... за съвсем кратко, и нашите като научиха, се ужасиха, нещо не му харесаха, и той ме заряза - само след 2 седмици. Май и той не ме харесваше особено, не само заради тях. И това беше преди брака. Кое толкоз ми е зле, че никой не ми обръщаше внимание, не знам. А колко нещастни любови съм имала, не мога да опиша. Защо - не знам. Сигурно съм вманиачена на тази тема, така са ми казвали някои. Подозирам също, че може да е нещо свързано с характера ми, защото и пси-то веднъж ме пита нещо подобно, без да съм споменавала нищо. И заради тази мания сега се тормозя, че го няма адреналинът - дали? Защо се тормозя всъщност, нали уж всичко трябва да ми е наред?

Иначе ако искаш да разпалиш любов между теб и съпруга ти, даже и сега не е късно... си мисля.

Как? Аз си мисля, че тези неща идват спонтанно отвътре. Насила може, но не е същото.

Сигурно съм вманиачена на тази тема, така са ми казвали някои. Подозирам също, че може да е нещо свързано с характера ми, защото и пси-то веднъж ме пита нещо подобно, без да съм споменавала нищо.

Да ,може да се определи като вманяченост, макар че аз бих го определила по друг начин-като нагласа на организма ти да реагира на външната среда по определен начин и да се чувстваш по определен начин Теб родителите ти са те научили да се чувстваш нещастна и виновна. Такава нагласа трудно се променя. Но все пак можеш да опиташ. Как? Като си създаваш радостни ,хубави емоции и като си създаваш удоволствие. Какви , ти си знаеш какво ти харесва. (Само гледай да не е свързано с опастност от зависимост към дрога, ядене , алкохол и др)
На мен най-голямото ми удоволствие например е да правя ремонти в къщи. Като видя къщата пребоядисана и старичките мебели претапицирани, душата ми се изпълва с блаженство.
Всеки си има свои начини-един си купува нови дрехи,коли, друг обикаля света, трети скача с бънджи от мостове, четвърти храни бедните деца. Общото е че всеки търси удовлетворение и удоволствие в удовлетворяването на своите потребности . Ти имаш потребност от любов.Добре , а защо например тази любов да не е Любов към себе си. Така никой няма да разбере за нея (родителите ти), никой няма да те нарани и никой няма да те изостави. Защото ти си завинаги със себе си и никога не се напускаш. Сигурно ти звучи абсурдно, но ако се замислиш любовта към самия себе също е сигурност плюс адреналин.Което не можеш да намериш в никоя друга любов. Не става въпрос за самовлюбеност, а за осъзнати чувства на одобрение, приемане, обич и уважение към чудото,което си .Да ти трепне сърцето ,когато помислиш за себе си, да се погледнеш в огледалото със симпатия, да преоткриваш качествата и възможностите си-това поражда възторг от живота.

нещо свързано с характера ми

Може би е имала предвид ,че си интраверт, тоест човек обърнат към вътрешния си свят. Което също трябва да погледнеш откъм качествата на характера си.
Псито те води с въпросите си , навежда те към някакви размисли. Следващият път ,ако не ти е ясно какво или защо те пита , можеш да я попиташ какво има предвид, за да не тънеш в догадки.

Дано не ми се разсърдиш за импровизирания анализ.

Според мен е възможно да не си вярвала, че те харесват и да си го играла прекалено несигурна, което да им е давало сигнали, че ти на свой ред не ги харесваш.
Съпругът ти какво изпитва към теб? И като ви запознаха защо точно него предпочете пред ония там, които описваш, че са ти предлагали преди това? Той кое в теб мислиш, че хареса?

Не мисля, че е точно изцяло спонтанно. Изисква настройка психическа и емоционална на тази вълна. Изцяло спонтанно е, когато човек по принцип си е така настроен и обстоятелствата са благоприятни. Иначе се искат усилия - да си сътвори човек любов. Дребни детайли, съвсем малки промени в отношението и поведението постепенно биха могли да променят изцяло нещата (казвам дребни и постепенно, защото рязка промяна би била силен стрес и би предизвикала по-скоро отдръпване, защото нарушава постигнатото толкова години равновесие в отношенията).


...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Според мен е възможно да не си вярвала, че те харесват и да си го играла прекалено несигурна, което да им е давало сигнали, че ти на свой ред не ги харесваш.


И на мен така ми се струва. Или може би , тя не е показала че ги харесва поради страх да не бъде отхвърлена.
Цял живот може би ще помня една случка от моя живот,която дълго време преживявах като провал. Дадох на един мъж да разбере че го харесвам, а той ме отхвърли. Преживях го като трагедия. Два месеца не можах да спя ,нито да ям. Чак по едно време си викам какво толкова,животът продължава.
Ако някой има страх от отхвърляне , искам да му кажа: Не се страхувай, всичко се преживява, трябва да бъдеш смел.

"Ако някой има страх от отхвърляне , искам да му кажа: Не се страхувай, всичко се преживява, трябва да бъдеш смел."

Защо това не го каза на Розмари преди година? Защото не печелиш нищо, нали? Защо не се смили над нея, че аз нищо неразбиращ от психология трябваше да и пиша?

За лудо работи, за лудо не стой- е всички станаха луди.

Не знам какво е станало с Розмари преди година , но не искам да го науча от теб. Тя ако желае, нека сподели.

То не е станало преди година, а преди 43. И аз не знам какво се е случило, страхувам се от отхвърляне. Знам го, осъзнавам го...и живея с този страх, че ще бъда отхвърляна.

"Умиране няма и задачата има решение."- Стъчо Джонсън

Не става с казване, не знам с какво става, как става за да се преодолее този страх.

Нощес сънувах някакво малко бебе, което съм родила - малко 10 см,но е живо, и аз го нося със себе си, по някакви пътувания с чужди хора, не винаги мога да се грижа за него, но то като по чудо оцелява и е живо.

"Умиране няма и задачата има решение."- Стъчо Джонсън

невероятна тъпотия е темата...
е като за освидетелствана става...

M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

В този клуб никоя тема според мен не е тъпотия.
Когато се получи дискусия всеки научава нещо.

"Умиране няма и задачата има решение."- Стъчо Джонсън

Сърдитко Петко, пълна му торбата.

За лудо работи, за лудо не стой- е всички станаха луди.

Ползвам шано масло за Мерцедеса - това е голямата ми тайна!

Животът е болка, от която мога да те лиша

Бре, голяма тайна. Искаше да се изфукаш ,че имаш мерцедес, нали!
Е ,браво, щото аз имам едно старо рено.