Симран*

....силно инспирирано от един горчив индийски филм - "Гангстер" /2006г/.

***

Ръцете ти са толкова студени.
Приличат на забравените свещници,
които са загубили искрите си
и тръпнат в тъмнината..
Като грешници.

Сънувала си пак кръвта на кАрмата
и тъмните решетки зад очите ни,
и между нас. И трудното изправяне,
така присъщо
на душите-скитници....

Сега загръщаш думите под шала си
и пазиш страховете си от сбъдване.
Прозорците са срязани от рани,
дълбоки точно,
колкото тъгата ми.

А утре ще се стъмва твърде бързо
и прагът ще будува с топлината ми,
/навярно зъзнеща/...Прости й наглостта,
че се завръща пак -
след мен и лятото..

невероятно тъп филм след масово убийство се почват едни песни танци
няма хубав филм индийски все са в стил "добитъка с хобот- моя приятел"
припев: рамо рамо слоне мой..

харе рама харе слон..


M
и
н
а
в
а
щ

•watch if you're smart!•

хей,
хубаво е пак да те чета
не съм гледала филма, но стиха е прекрасен:))

не съм гледал филма и нямам идея дали си струва.
Стихотворението обаче е много силно и красиво.

Прав или изправян.