Живот

ЖИВОТ СЛЕД РАЖДАНЕТО


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, А ТИ?

Не случайно се предполага, че Бог е жена.

Може би, може би!

значи - като остареем - се мушваме в един тунел - и излизаме окъпани в светлина - оттатъка - и се подмладяваме, подмладяваме, намаляваме - и ставаме малки, малки - и се мушваме в един тунел, окъпан в тъмнина...
и отново...


ЕВРОПРОСТАК

Може би!Може би!...........

Браво, хареса ми.

Сигурна съм, че животът след раждането е съвсем възможенАма за обратното хич не съм сигурна.

Хорхе Букай
"Приказки за размисъл"

Тъга, и Ярост

В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни, имало някога едно чудно езеро. В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че
оттогава насам ние, хората
често се срещаме с Яростта -
сляпа, жестока, страховита и ядосана...
Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно,
рабираме, че Яростта, която виждаме, е само маска
и под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

Добре, добре... И друго?

И на мен..

Все пак....

Мдаааааааа... Поне мъъъъъъничко не мислиш ли , че е възможно?

Да. Забравяме да се вглеждаме.... Какво ли са правили през това време Радостта и Добрината?

Опитвам се да мисля, че е възможно, но разумът ми говори друго,затова му казвам, а и понякога го пъдя така:
Къш бе, разум, къш бе мисъл

Ами мисля, че Радостта, и Добрината са били при майка им Болката, тихо седнали в скута на майката Болка.

Разумът е за обесване. Само се пречка на интуицията...
[линк]

А Яростта и Тъгата имат ли майка?

Страхотен клип, а картините са невероятни, и казват много

Имат обща майка, тя майката е една.

Радвам се, че ти хареса. Виж още един... а аз ще се правя на хубава, че ще празнуваме...
[линк]