Въпроси

"Който реагира е загубен!"

Карлос Кастанеда

Ще ми се да поставя някои въпроси на вашето внимание.
1. Чий интерес обслужва желанието ни да влизаме в дебат или спор?
2. С каква идея пишем тук, и какво се получава на практика?
3. Не се ли идентифицираме с позициите, които защитаваме?
4. Наясно ли сме какво точно да правим, за да постигнем каквото искаме?

Не зная за вашите теми, но по-късно днес ще проверявам моята за отговори. Ще се радвам на тези, които одобряват посоката на мислите ми и ще подтисна реакцията си към критиката. Това, което няма да направя, е да бъда безпристрастен. Това, че няма да опиша реакциите си не означава, че ги няма. Споделете опит, моля.

Секи прай кот знай

защо трябва да потискаш реакцията си към критиката? реагирай си спокойно както ти иде и наблюдавай себе си и отсрещните. за мен това е една от основните цели, поради които пиша тук - полусухата тренировка на общуване и реакции. казвам полусуха, защото, хем има реално общуване, хем тук човекът отсреща има предвид от какви принципи би трябвало да се ръководим според дон хуан.

така е поне на теория.

примерно упражнението по общуване без лично отношение към острещната страна е чудесна практика. след като проследим "заученото", се опитваме да видим коя е практичната част от отговорите ни и кое е останалото. не е целта само да потискаме реакциите си, а да им позволим да се разгърнат и да ги огледаме в детайли. ако успеем да не се повлечем и въпреки тва да напишем нещо смислено, упражнението е сполучливо. в противен случай пък, ще опознаем себе си по-добре. целта е да спрем да имаме нужда да потискаме, а това няма как да се постигне като мълчим и се правим, че го няма (така само се насъбира помия).

допълнителна цел е да проумеем, че (най-вече тук) няма никакъв смисъл някой да се глези и да сяда да се засяга. всички сме едни същи маймуни и за това сме тук - за да тренираме и да учим. ако тук не успеем да сме искрени (най-вече със себе си), то не виждам как това може да постигне в ежедневието.

_____________
Bring me that horizon!

Привет,

Откъде е цитата ?

Поздрави,

wake

за мен интерес представлява само въпрос № 1. отговора е само един, трибуквен, и всички го знаем.

въпроси № 2 и № 4 ми напомнят оная случка която КК описва - за неговата позната дето искала сандалите й да са на другия бряг. За мен такъв род въпроси са целепостяващи, а всяко поставяне на цел и обвързването й с янкакъв очакван резултат е пагубно.
въпрос № 2 е твърде философски и изсмукан от ума, зарязвам го веднага без да ме интересува

********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...

ако няма реакции, значи си умрял. То по едно време се съмнявах, че си бот, но...
както и да е сега на въпросите:
1. Задавал ли си въпроса, че може във всеки дебат да се влиза с различно намериение?
2. Ако някой още не е разбрал защо пише тук, говори само много зле за него, а какво се получава на практиока, е ясно - както в живота, често се получават неочаквани резултати.
3. Ако не успееш да се идентифицираш с позицията, която защитаваш, нищо не правиш, освен да изглеждаш глупаво дори и в своите очи!
4. Винаги сме наясно с това, което правим, но дали го осъзнаваме във всеки един момент на правенето?

Силата е нищо без контрол.

Ще се радвам на тези, които одобряват посоката на мислите ми и ще подтисна реакцията си към критиката.

Има и още една опция - да правиш само онова, което ти харесва.
Найш колко е гот?...

засега повечето можем само да реагираме, (а творчеството е само фикция), докато импулсите не се осъзнават в момента на възникването им;

прочее кой създава импулсите, на които реагираме? хайде да отгатнем, а?

за 4 -ти въпрос - ако искаме да постигнем нашето си мнение да се наложи, то това си е чист фанатизъм и няма смисъл нито да си говорим нито да спорим

Здравей!

Голямо търсене падна, но не успях да намеря източника. Някои разкази на Майлс Рид ми се губят и може да е сред тях. В интервюто на Грасиела Корвалан намерих следното, което обаче не е ясно думи на Кастанеда ли са, или е неин извод: "Реагира ли човек, свършен е."

Пздрави!

Секи прай кот знай

ако няма реакции, значи си умрял.
Крайните изказвания често са подвеждащи.

1. Задавал ли си въпроса, че може във всеки дебат да се влиза с различно намериение?
Не, макар и да се досещам за какво говориш, на практика нямам подобен опит.

2. Ако някой още не е разбрал защо пише тук, говори само много зле за него, а какво се получава на практиока, е ясно - както в живота, често се получават неочаквани резултати.
До скоро си мислех, че съм наясно, че търся опита на другите и споделям своя. Сега ми се струва, че това не е от значение. Единствените работещи изводи са от личния опит.

Ако не успееш да се идентифицираш с позицията, която защитаваш, нищо не правиш, освен да изглеждаш глупаво дори и в своите очи!
Това искам да го пробвам, ще платя сметката!

Винаги сме наясно с това, което правим, но дали го осъзнаваме във всеки един момент на правенето?
Дали?!

Секи прай кот знай

Има и още една опция - да правиш само онова, което ти харесва

В стремежа да правя каквото трябва, май съм забравил какво ми харесва. Относно магьосничеството, в сънуването например, много обичам да летя, което хич не ми помага. В живота, нещата, които харесвам се разминават с воинския път, та за това са в немилост харесваните неща.

Секи прай кот знай

прочее кой създава импулсите, на които реагираме? хайде да отгатнем, а?


Светът около нас се случва. Не е логично да реагираме на настоящето по познатите начини. Може би смисълът, който придава нашата интерпретация на импулсите е причината. Ти как мислиш?

Секи прай кот знай

Имах предвид по отношение на практиката, за да напреднем в магьосничеството.

Секи прай кот знай

Я, бре! Че как по-точно нещата, които ти харесват се разминават с воинския път??

Харесва ти, например, да се самосъжаляваш?
Да прекаляваш с всичко и да губиш всяка мярка?
Да се ядосваш непрекъснато?

Такива едни неща не са част от воинския път - това ли ти харесва?

Да прекаляваш с всичко и да губиш всяка мярка?

Ей тва, да харча, пари и енергия. Да се самозабравям и да нехая, да ме ласкаят до безкрй, да продължавам ли? Това ми е дефолта, ама и от воинството ми харесват неща, нови още, необръгнали. Дано се наложат.

Секи прай кот знай

как мисля? - то мисленето не е за всеки..

Светът около нас се случва. Не е логично да реагираме на настоящето по познатите начини. Може би смисълът, който придава нашата интерпретация на импулсите е причината. Ти как мислиш?

мисля, че напротив, реагираме на света само по точно определен начин, начин определен от нашата дресура, демек - възпитание, култура, образование..
вземи например арабските имена - какви чувства будят те у "българина"?
а, това до каква степен осъзнаваме нещата е причината да се отдаваме/реагираме на тази, инак незабелязвана от самите нас дресура;
а относно импулсите - е ами това не знам, дали е за тоя клуб, но "моят" отговор е, че нашето намерение (осъзнато или не) ни ги изпраща, тъй като все някога сме си ги поръчали - е?

а относно импулсите - е ами това не знам, дали е за тоя клуб, но "моят" отговор е, че нашето намерение (осъзнато или не) ни ги изпраща, тъй като все някога сме си ги поръчали - е?

Демек карма? В нашата дисциплина, въпросът с прераждането няма подкрепа. Спомням си,, някъде се споменаваше как определени части от нас могат да се преродят, но никога цялата личност.

Секи прай кот знай

всъщност не търся "подкрепа", хммм, "на слона може да кажеш "слончо", но това не го прави по-малък"
карма е термин, който изразява точно причино-следствената връзка в нашия свят, а дали се признава или не е без значение, разбира се
а що се отнася до личността, то не съм срещал точна дефиниция за това понятие в книжките на к.к. - на други места е описана, ноооо...нали не се признава

а що се отнася до личността, то не съм срещал точна дефиниция за това понятие в книжките на к.к.

"Тоналът е социалната личност."

Ей ти го от устата на дон Хуан. Повече в Сказанията.

Секи прай кот знай

и от воинството ми харесват неща, нови още, необръгнали. - и тесни!