Дали, или?
100 отговора
0 прегледа
Заключена
Дали, или?
Ще ми се, като представител на старото, закостенялото, конформизма и инертността, да ви питам, как бихте реагирали в една хипотетична ситуация.
Ето я ситуацията:
1. Обещали сте на ваш колега, с когото си имате уважението да му помогнете за нещо, което ще реши по-нататъшната му кариера и начин на живот в сериозен мащаб. Само вие можете да му помогнете и само като сте с него на определено място в 13 часа на 15 януари.
2. Отдавна сте мечтали за определно развитие в собствената си кариера, което е съвсем ново стъпало и вероятно ще бъде последното и най-високо в живота ви. Неочаквано пътечката към това стъпало се отваря. Имате двама конкуренти, с които имате практически равни шансове. По случайно стечение на обстоятелствата, големият шеф, от когото зависи решението, човек, известен със своята заетост и недостижимост, ви кани на обяд да обсъдите вашата кандидатура в 13 часа на 15 януари.
Как ще постъпите?
Ето я ситуацията:
1. Обещали сте на ваш колега, с когото си имате уважението да му помогнете за нещо, което ще реши по-нататъшната му кариера и начин на живот в сериозен мащаб. Само вие можете да му помогнете и само като сте с него на определено място в 13 часа на 15 януари.
2. Отдавна сте мечтали за определно развитие в собствената си кариера, което е съвсем ново стъпало и вероятно ще бъде последното и най-високо в живота ви. Неочаквано пътечката към това стъпало се отваря. Имате двама конкуренти, с които имате практически равни шансове. По случайно стечение на обстоятелствата, големият шеф, от когото зависи решението, човек, известен със своята заетост и недостижимост, ви кани на обяд да обсъдите вашата кандидатура в 13 часа на 15 януари.
Как ще постъпите?
Re: Дали, или?
За пред хората в нета - ще избера #1 
(ама едва ли някой ще ми повЕрва).
Иначе #2, разбира се.
Сега аз да те питам как би постъпил в следната хипотетична ситуация:
1. В България кариерата ти отива към дъното, наоколо хронична безработица или смешни заплати, в махалата ти и в града ти вилнее дребна престъпност, около училищата на децата ти наркодилъри работят дупе в гащи с полицията, вътре образованието е...от посредствено надолу.
2. В чужбина получаваш нормално предложение за нормална работа(дълъг трудов договор) с нормално за нея (и за страната тамо) възнаграждение. Общите условия ти осигуряват живот на нормален+ за страната стандарт, добро образование на децата и т.н.
3. Ти обаче не можеш "да дишаш" чужбина.
Кое би избрал - чужденеция или България?
THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.
(ама едва ли някой ще ми повЕрва).
Иначе #2, разбира се.
Сега аз да те питам как би постъпил в следната хипотетична ситуация:
1. В България кариерата ти отива към дъното, наоколо хронична безработица или смешни заплати, в махалата ти и в града ти вилнее дребна престъпност, около училищата на децата ти наркодилъри работят дупе в гащи с полицията, вътре образованието е...от посредствено надолу.
2. В чужбина получаваш нормално предложение за нормална работа(дълъг трудов договор) с нормално за нея (и за страната тамо) възнаграждение. Общите условия ти осигуряват живот на нормален+ за страната стандарт, добро образование на децата и т.н.
3. Ти обаче не можеш "да дишаш" чужбина.
Кое би избрал - чужденеция или България?
THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.
Re: Дали, или?
Ми аз вече съм отговорил на този въпрос. Седя си дома.
Само като направих 8-9 месеца без работа и нещата отиваха съвсем на изуй гащи, бях кандисал да си стисна душичката в зъби и да отида в Унгария, Германия или нейде из Балканите за година-две. Тогава обаче беше отпускарски период, а в края му се сдобих с някаква работа и се моля на съдбата да не ми се налага отново да мисля за чужбина.
Децата ми и те засега не налитат да бягат и ако имат късмет малко от малко да си устроят живота, едва ли ще тръгнат на някъде. Не съм ги надъхвал - те сами си решават. Ако тръгнат, ще им напълня бохчичките колкото мога и бог с тях.
А иначе криза има и тук. Моя съученичка, до миналата година главна сестра в една от най-големите болници в София, въпреки постоянното си дообразоване, курсове, висши тапии и нам си кво си, беше уволнена и след няколко месечно търсене на работа, където й предлагаха 400-500 лева, сега е лична гледачка на едно австрийско бабе. Живее на самостоятелен етаж в къщата на бабето, като един месец се грижи за нея денонощно и се сменя с друга българка за следващия месец. Заплатата и е по-висока отколкото беше тук.
Завчера четох в "Стандарт" излиянията на една HR специалистка, че в криза се търсели опитни, а не млади кадри. Пълни глупости. От 50-те човека, които създадохме мобилните комуникации в България и послужихме за разсад на всички основни и алтернативни оператори, в рамките на година бяхме уволнени около 20 и нито един не можа да се класира отново на нивото си.
Търсят с едва вида работници - млади евтини конкретни специалисти за ежедневна рутинна работа и опитни стари мошеници за организиране на продажбите. Нищо друго. Всички фирми са на дрейф и единствената грижа и на ръководство и на персонал е да не се клати лодката, за да не потъне окончателно.
Тва е.
Само като направих 8-9 месеца без работа и нещата отиваха съвсем на изуй гащи, бях кандисал да си стисна душичката в зъби и да отида в Унгария, Германия или нейде из Балканите за година-две. Тогава обаче беше отпускарски период, а в края му се сдобих с някаква работа и се моля на съдбата да не ми се налага отново да мисля за чужбина.
Децата ми и те засега не налитат да бягат и ако имат късмет малко от малко да си устроят живота, едва ли ще тръгнат на някъде. Не съм ги надъхвал - те сами си решават. Ако тръгнат, ще им напълня бохчичките колкото мога и бог с тях.
А иначе криза има и тук. Моя съученичка, до миналата година главна сестра в една от най-големите болници в София, въпреки постоянното си дообразоване, курсове, висши тапии и нам си кво си, беше уволнена и след няколко месечно търсене на работа, където й предлагаха 400-500 лева, сега е лична гледачка на едно австрийско бабе. Живее на самостоятелен етаж в къщата на бабето, като един месец се грижи за нея денонощно и се сменя с друга българка за следващия месец. Заплатата и е по-висока отколкото беше тук.
Завчера четох в "Стандарт" излиянията на една HR специалистка, че в криза се търсели опитни, а не млади кадри. Пълни глупости. От 50-те човека, които създадохме мобилните комуникации в България и послужихме за разсад на всички основни и алтернативни оператори, в рамките на година бяхме уволнени около 20 и нито един не можа да се класира отново на нивото си.
Търсят с едва вида работници - млади евтини конкретни специалисти за ежедневна рутинна работа и опитни стари мошеници за организиране на продажбите. Нищо друго. Всички фирми са на дрейф и единствената грижа и на ръководство и на персонал е да не се клати лодката, за да не потъне окончателно.
Тва е.
Re: Дали, или?
Дълбоко сте прави и двамата.
И моето мнение е такова за ситуацията в България.
По отношение на горния въпрос на дедото, бих говорила с приятелчето да си обясним дилемите и двамата заедно да положим усилия да променим съдбовната дата и час. В крайна сметка, всеки апоийнтмент може да бъде променен, разбира се, с добро желание и достатъчно дълго предизвестие. Това е само апойнтмент все пак.
Знам, че в България са зли кучета по въпроса, но....поне може да се опита.
Ако се удари на камък и все пак и двата апоинтмента си стоят така, и усилията да се променят са напразни, тогава всеки си отива на неговия апоинтмент, както си в базовата ситуация, защото всичко друго ще е хаховщина. Ще си стискате палци един на друг и това е.
Господ да помага.
Избори между себе си и другия аз не правя. В моя живот такива избори са изключени. Гледам на лещата логически, гледам да изключа емоциите, и да бъда разумна.
Не мога да си представя защо приятеля ти не може да се справи сам с нещо. По презумпция пълнолетните хора се оправят сами с такива неща и не разчитат на помощ. Стискане на палци е друго нещо. Но ако все пак човека е нещо закъсал.....пробвайте други варианти, намерете заедно друг да му помогне....не може само ти да си единствения, който така и така....което ми се вижда партенка нещо, казах защо, базисната ситуация е всеки сам си спасява лодката в морето...по закон и човешко, и божие право....не разбирам какви са тея ученически истории с подскзване или нещо друго, възрастните хора не правят така....
Аз не бих се спотайвала къде ще ходя, нито бих крила от другарчето. Така се сваля всяка вина и обвинения. Така другарчето ще знае и ще е наясно каква е ситуацията ....а пък ако почне да се сърди, ми значи не е чак такова добро другарче, щом гледа на него да му е добре, а за теб не му пука.
Както казах по-горе, бих хвърлила усилия да променя двата апоийнтмента, което ми се вижда най-разумния вариант.
И най-максималисткия....
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
И моето мнение е такова за ситуацията в България.
По отношение на горния въпрос на дедото, бих говорила с приятелчето да си обясним дилемите и двамата заедно да положим усилия да променим съдбовната дата и час. В крайна сметка, всеки апоийнтмент може да бъде променен, разбира се, с добро желание и достатъчно дълго предизвестие. Това е само апойнтмент все пак.
Знам, че в България са зли кучета по въпроса, но....поне може да се опита.
Ако се удари на камък и все пак и двата апоинтмента си стоят така, и усилията да се променят са напразни, тогава всеки си отива на неговия апоинтмент, както си в базовата ситуация, защото всичко друго ще е хаховщина. Ще си стискате палци един на друг и това е.
Господ да помага.
Избори между себе си и другия аз не правя. В моя живот такива избори са изключени. Гледам на лещата логически, гледам да изключа емоциите, и да бъда разумна.
Не мога да си представя защо приятеля ти не може да се справи сам с нещо. По презумпция пълнолетните хора се оправят сами с такива неща и не разчитат на помощ. Стискане на палци е друго нещо. Но ако все пак човека е нещо закъсал.....пробвайте други варианти, намерете заедно друг да му помогне....не може само ти да си единствения, който така и така....което ми се вижда партенка нещо, казах защо, базисната ситуация е всеки сам си спасява лодката в морето...по закон и човешко, и божие право....не разбирам какви са тея ученически истории с подскзване или нещо друго, възрастните хора не правят така....
Аз не бих се спотайвала къде ще ходя, нито бих крила от другарчето. Така се сваля всяка вина и обвинения. Така другарчето ще знае и ще е наясно каква е ситуацията ....а пък ако почне да се сърди, ми значи не е чак такова добро другарче, щом гледа на него да му е добре, а за теб не му пука.
Както казах по-горе, бих хвърлила усилия да променя двата апоийнтмента, което ми се вижда най-разумния вариант.
И най-максималисткия....
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
Re: Дали, или?
Аз внимавам. Никога не обещавам нещо, което не зависи само от мен. Тогава мога само да обещая да направя това, което зависи от мен.
Между другото, дадох пари назаем един месец след като останах без работа, защото бях изказал готовност да ги дам 3-4 месеца преди това.
Заемът беше безсрочен безлихвен (така го предложих), но човекът явно го тълкува като безвъзмезден, щото вече година и четири месеца не ми го връща, макар, че като изтече година, го подсетих, че е време да помисли по въпроса.
Между другото, дадох пари назаем един месец след като останах без работа, защото бях изказал готовност да ги дам 3-4 месеца преди това.
Заемът беше безсрочен безлихвен (така го предложих), но човекът явно го тълкува като безвъзмезден, щото вече година и четири месеца не ми го връща, макар, че като изтече година, го подсетих, че е време да помисли по въпроса.
Re: Само да попитам плахо
Да.
Но не значи безвъзмезден.
Когато дадеш на някого заем от една заплата, за да си направи някаква малка бизнес сделка, за мен безсрочното се изчерпва в рамките на една година.
Ако заемът е бил колкото за една кола - безсрочно = 10 години
Пери за апартамент - безсрочно = 20-25 години.
Фрмално де.
Но не значи безвъзмезден.
Когато дадеш на някого заем от една заплата, за да си направи някаква малка бизнес сделка, за мен безсрочното се изчерпва в рамките на една година.
Ако заемът е бил колкото за една кола - безсрочно = 10 години
Пери за апартамент - безсрочно = 20-25 години.
Фрмално де.
Хм...готин израз:
"...за мен безсрочното се изчерпва в рамките на една година..."
Ами явно имате разминаване в тълкуването на понятието "безсрочно" и би било добре да го бяхте изяснили преди сделката. Щото "безсрочно" аз го тълкувам като "без фиксиран срок на време, или други обстоятелства". Съжалявам.
THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.
Ами явно имате разминаване в тълкуването на понятието "безсрочно" и би било добре да го бяхте изяснили преди сделката. Щото "безсрочно" аз го тълкувам като "без фиксиран срок на време, или други обстоятелства". Съжалявам.
THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.
Re: Дали, или?
"тогава всеки си отива на неговия апоинтмент, както си в базовата ситуация, защото всичко друго ще е хаховщина."
Дядо,
Съдейки от горния цитат, явно някой не е прочел условията внимателно. Както и да е.
Отговарям ти съсем точно в бинарен код, ако искаш - в черно-бяло:
Отивам на appointment'a с този, от когото зависи моята кариера.
Имам коментари във връзка с това мое решение, но те не се побират в черно-бялата система за оценка. Затова - без тях.
Дядо,
Съдейки от горния цитат, явно някой не е прочел условията внимателно. Както и да е.
Отговарям ти съсем точно в бинарен код, ако искаш - в черно-бяло:
Отивам на appointment'a с този, от когото зависи моята кариера.
Имам коментари във връзка с това мое решение, но те не се побират в черно-бялата система за оценка. Затова - без тях.
Да бягат?
В отговор на:Децата ми и те засега не налитат да бягат
Не те познавам и по принцип гледам да не съдя хората по форумите, но все още се настръвам, когато някой използва бягам (както навремето се казваше "избягал на Запад"), когато се отнася за живот в друга страна.
Винаги съм се изумявал от факта, че за българите хората, които живеят извън страната са емигранти или гастарбайтери или "избягали", а за по-голямата част от остналаия свят те са expats, expatriés, etc.
Всичко това не значи, че в днешната България няма нищо, от което да се бяга.
Пак настоявам, нищо лично, реагирам на думата. Може да си я използвал в съвършенно различен смисъл и регистър. Ще простиш на колега дедик, сенилните брътвежи, ако е така.
Re: Да бягат?
"Бягам" по отношение на моите деца е точният термин. Те нямат желание, влечение, афинитет да живеят в друга страна. Нееднократно са заявявали, че искат да живеят в България.
Синът ми беше 20 дни в Белгия на стаж от гимназията и една седмица в Англия по свои си занимания. Отвратен е от тъпотата на белгийците (да ме прощават). Англичаните, с изключение на единици "готини типове" не са го впечатлили повече.
Дъщеря ми (от 15 годишна) изпада в ярост, когато някой, ей така, по принцип плюе България по форумите.
При тази постановка, ако отидат да живеят в чужбина, то ще е само за да избягат от нещо вече непоносимо тук.
В общ план. Личното ми мнение е, че за поне 80% от емигрантите (гастарбайтери или напуснали завинаги) думата "избягали" е точния термин. Те не са отишли там за да търсят нещо конкретно, към което са се стремили години наред. Те бягат от невъзможността да получат тук това, което смятат, че им се полага. Как иначе ще обясниш факта, че огромната част от емигриралите, поне в началото, а някои и за постояннно работят нещо много далеч от професионалната им квалификация и желание?
Колко според теб биха били емигрантите, ако тук можеха да получат половината от това, което получават или се надяват да получат навън? Смятам, че този праг - примерно при заплата 5000 лева в България, няма и да си помисля да отида в чужбина за заплата 8000 лева, показва, че хората не искат да ОТИДАТ някъде, а да ИЗБЯГАТ от тук.
В личните ми разгтовори с поне трийсетина живеещи в чужбина от моето обкръжение, практически всички се оплакват от неудовлетворение по отношение на хората и културата им в страната, в която живеят. С много малко изключения на тези, които са там повече от 5 години и вече са устроили някакъв живот (децата са тръгнали на училище), останалите твърдят, че при подобен финансов статус, веднага биха се върнали в България.
Според мен не повече от 10% от емигрантите, са напуснали страната с конкретна цел за реализация именно там където отиват или поради желание да живеят в конкретна страна или поради желание да пътуват. Основната част търси каквото и да е, което е или им се струва по-добро от България.
За мен това е БЯГСТВО.
Синът ми беше 20 дни в Белгия на стаж от гимназията и една седмица в Англия по свои си занимания. Отвратен е от тъпотата на белгийците (да ме прощават). Англичаните, с изключение на единици "готини типове" не са го впечатлили повече.
Дъщеря ми (от 15 годишна) изпада в ярост, когато някой, ей така, по принцип плюе България по форумите.
При тази постановка, ако отидат да живеят в чужбина, то ще е само за да избягат от нещо вече непоносимо тук.
В общ план. Личното ми мнение е, че за поне 80% от емигрантите (гастарбайтери или напуснали завинаги) думата "избягали" е точния термин. Те не са отишли там за да търсят нещо конкретно, към което са се стремили години наред. Те бягат от невъзможността да получат тук това, което смятат, че им се полага. Как иначе ще обясниш факта, че огромната част от емигриралите, поне в началото, а някои и за постояннно работят нещо много далеч от професионалната им квалификация и желание?
Колко според теб биха били емигрантите, ако тук можеха да получат половината от това, което получават или се надяват да получат навън? Смятам, че този праг - примерно при заплата 5000 лева в България, няма и да си помисля да отида в чужбина за заплата 8000 лева, показва, че хората не искат да ОТИДАТ някъде, а да ИЗБЯГАТ от тук.
В личните ми разгтовори с поне трийсетина живеещи в чужбина от моето обкръжение, практически всички се оплакват от неудовлетворение по отношение на хората и културата им в страната, в която живеят. С много малко изключения на тези, които са там повече от 5 години и вече са устроили някакъв живот (децата са тръгнали на училище), останалите твърдят, че при подобен финансов статус, веднага биха се върнали в България.
Според мен не повече от 10% от емигрантите, са напуснали страната с конкретна цел за реализация именно там където отиват или поради желание да живеят в конкретна страна или поради желание да пътуват. Основната част търси каквото и да е, което е или им се струва по-добро от България.
За мен това е БЯГСТВО.
Re:
Ами и за мен това си е бягство........от простотията, чалгата, престъпността. Местните по манталитет са по различни от българите, но не и по глупави. Главното което ги отличава е, че се радват на живота а не се занимават с клюки, интриги....и т.н. дейности.
Животът си е мой и ще го живея там където аз реша.
Животът си е мой и ще го живея там където аз реша.
Re:
Аз мисля, че голяма част от емигрантите биха предпочели да живеят в чужбина, дори и да получават същата заплата в България.
Точно защото щастието в живота не се изчерпва със заплатата и някои неща не се купуват с пари
Защо някои емигранти работят нещо друго в началото, а не това, "за което са учили" - има много причини.
Невладеене на местния език, непризнато за момента образование, период на адаптация и търсене на работа/проучване на местния пазар.
Хубаво е, ако човек веднага намери работа по специалността си, но пък обикновено се започва от по-ниско стъпало и се изкачваш нагоре.
В някои случаи е по-лесно да намериш позицията, която отговаря на образованието и квалификациите ти, в други случаи отнема малко време.
Съгласна съм, че "бягство" невинаги е точния термин. Поне не и с лекотата, с която различните хора и съдби биват автоматично слагани в една група и под един знаменател и се ползват проценти. Според мен пък "бегълците" са много по-малка част от 80%, а другата група, която окачестви на 10% е много по-голяма.
А на твоите трийсетина емигранти мога да кажа това - като не ви харесва там, където сте - "избягайте" другаде! За да стоят там, значи не е толкова зле, ама нали трябва да се оплакват колко лоши били местните, колко лоша била държавата, колко лошо било всичко
И аз познавам такива тук - тая лоша Норвегия, тия лоши норвежци - ама седят и не се махат Защо ли?
Do what works or do what's right?
Точно защото щастието в живота не се изчерпва със заплатата и някои неща не се купуват с пари
Защо някои емигранти работят нещо друго в началото, а не това, "за което са учили" - има много причини.
Невладеене на местния език, непризнато за момента образование, период на адаптация и търсене на работа/проучване на местния пазар.
Хубаво е, ако човек веднага намери работа по специалността си, но пък обикновено се започва от по-ниско стъпало и се изкачваш нагоре.
В някои случаи е по-лесно да намериш позицията, която отговаря на образованието и квалификациите ти, в други случаи отнема малко време.
Съгласна съм, че "бягство" невинаги е точния термин. Поне не и с лекотата, с която различните хора и съдби биват автоматично слагани в една група и под един знаменател и се ползват проценти. Според мен пък "бегълците" са много по-малка част от 80%, а другата група, която окачестви на 10% е много по-голяма.
А на твоите трийсетина емигранти мога да кажа това - като не ви харесва там, където сте - "избягайте" другаде!
За да стоят там, значи не е толкова зле, ама нали трябва да се оплакват колко лоши били местните, колко лоша била държавата, колко лошо било всичко
И аз познавам такива тук - тая лоша Норвегия, тия лоши норвежци - ама седят и не се махат
Защо ли? Do what works or do what's right?
Re:
ама седят и не се махат Защо ли?
Много просто - поради същата причина, поради, която и аз съм емигрант от Троян и имигрант в София.
В Троян 500 лв се считат за много добра заплата, над 1000 лева получават шепа служители и някои хора със собствен бизнес. В София заплатата ми е в пъти по-голяма, при същите цени на стоките.
Ако можех да избирам, поне от преди 20 години бих се върнал в Троянско (Априлци).
Дойдох в София, за да постигна реализация, която малкият Троян не можеше да ми предложи. Постигнах я и какво. Голям праз, както се казва. Всичко се свежда до това да се чувстваш добре, а дали ще си министър или овчар, няма никакво значение.
Да, ама има едно важно условие за да се чувстваш добре - пари. Никога не съм бил роб на парите, не са ми били цел, не съм ги събирал и трупал, не съм и алчен, но има един минимум, който е задължителен за да живееш добре.
Е, този минимум Троян не може да ми го покрие.
Така, че не бързайте да ме мразите - и аз съм като вас, само дето съм избягал по-наблизо.
Не се оправдавам. Честно казано не ми пука какво си мислите за мен. Само уточнявам.
Много просто - поради същата причина, поради, която и аз съм емигрант от Троян и имигрант в София.
В Троян 500 лв се считат за много добра заплата, над 1000 лева получават шепа служители и някои хора със собствен бизнес. В София заплатата ми е в пъти по-голяма, при същите цени на стоките.
Ако можех да избирам, поне от преди 20 години бих се върнал в Троянско (Априлци).
Дойдох в София, за да постигна реализация, която малкият Троян не можеше да ми предложи. Постигнах я и какво. Голям праз, както се казва. Всичко се свежда до това да се чувстваш добре, а дали ще си министър или овчар, няма никакво значение.
Да, ама има едно важно условие за да се чувстваш добре - пари. Никога не съм бил роб на парите, не са ми били цел, не съм ги събирал и трупал, не съм и алчен, но има един минимум, който е задължителен за да живееш добре.
Е, този минимум Троян не може да ми го покрие.
Така, че не бързайте да ме мразите - и аз съм като вас, само дето съм избягал по-наблизо.
Не се оправдавам. Честно казано не ми пука какво си мислите за мен. Само уточнявам.