Време

Всяка минута, в която те чаках,
в сърцето пронизваше като стрела.
Не мислех, не мърдах и даже не плаках,
единствено болката в мене не спря.

Остана ми минало, но то не обича,
не топли, не милва, то просто стои.
Красиво, ненужно, почти безразлично,
дали съществува се питам дори.

Да, него го няма, и бъдеще няма.
Сега - сякаш вечно - е само тъга.
Не искам сегашното, то е измама,
не вярвам във времето, а в любовта.