Питане

В училище трябваше да се уча добре, за да мога да следвам. Докато следвах, трябваше да уча, за да завърша. Като започнах работа (в един институт) учех, за да знам достатъчно, за да мога да си върша добре работата и да съм един от най-добрите. След 8 години пукна демокрацията и важното беше да се намери стабилна и добре платена работа, която все пак да доставя удоволствие или поне удовлетворение. От кризата насам и с напредване на възрастта ми, фокусът се измества към възможно по-сигурна работа и достатъчно заплащане. Бавно и полека се движа към пенсията и спокойната полянка на село в родния край.

През всичкото това време практически не съм се замислял, дали не сбърках като дойдох от Троян в София, както и не се колебая, че на стари години искам да се върна пак там.

Животът ми протече като че ли по единствената възмож а пътечка, без колебания и необходимост от съдбоносни решения.

Ако заменим Троян с България и София с чужбина, колко често се питате "Правилно ли постъпих?", "Какво ще правя занапред?"?

Задавате ли си изобщо тези въпроси или като мен вървите по "единствената" пътечка?

интересна тема. аз се замислям за доста неща как биха се развили занапред, но никога не съм се замисляла сериозно или съжалявала точно за отиването ми в чужбина. знам, че за мен е и беше правилното решение. единствено съм убедена, че ако знаех точно колко трудно ще ми е в началото, не бих се престрашила (разбира се, предполагах, че ще е трудно, но не чак до такава степен). така че добре, че не знаех. и това съм го чувала и от други хора. има някои неща, за които съжалявам, разбира се, но напускането на българия въобще не е едно от тях.

за твоята ситуация- не мисля, че е странно нещата да преминат в цикъл, който се затваря накрая. в крайна сметка такъв е животът- в началото си безпомощен, после ставаш силен и независим- и накрая пак слаб и зависим, връщаш се към най-основните неща ценности за теб (които са различни за всеки обаче).

_______
fun

Човешкият живот е едно безкрайно учене.

Ако си си въобразявал, че ще спреш на една точка и там ще си останеш, това си е била твоя персонална заблуда и грешка.

Още когато ме приеха за студентка, ми обясниха добре, че това не е професия за ленивци и тъпаци, и че ако искам да остана в професията, ще бъда цял живот студентка, та да не се заблуждавам, че с взимането на диплома ще ми се свърши тегобата.


Е, дълбоко съм благодарна на тоя даоист, който ме светна за живота ми занапред.


Още тогава знаех какво ме чака. Изобщо не се поколебах.


Смея да твърдя, че ако не си носиш отговорностите, няма и да видиш резултати.


В живота, а ако щеш, бог се грижи за това.....но нещата са вързани.


Който много дава, много и взима. За мен това е основна истина.


Но, да не го преведете на цигански и да не го обърнете на маймунски.




Даваш, без и да знаеш кога, какво и как. Даваш, защото искаш. Даваш, защото така иска сърцето ти.


Бог се грижи за взиманията ти и за баланса.




Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Никога не съм се питала дали съм постъпила правилно, откакто дойдох. Нямала съм поводи за съмнение дали съм избрала правилно или грешно. Предполагам клишето "времето ще покаже" описва най-точно.
Не съжалявам, че избрах да бъда с човека, с когото се обичаме, отколкото да чакам ... какво и аз не знам.
Каквото и да ни чака занапред, ще го посрещнем заедно
Какво ще правя занапред - знам какво. Ще живея, ще се радвам на живота, ще правя това, което искам и което ми се прави и ще се наслаждавам на всяка секунда. Защото никога не знаеш коя секунда ще ти бъде последна

Та единствената ми пътечка е тази, която съм избрала сама.

Do what works or do what's right?

"Правилно ли постъпих?" - за мен е най-безмисления въпрос на света!!! Хората, които си го задават имат проблем с вярата в себе си или ... флиртуват по темата, -Дядо-.
“Yesterday is history, tomorrow is a mystery, today is а gift, that's why we call it the present.”!!!
или казано по-рационално:
“Yesterday is a canceled check; tomorrow is a promissory note; today is the only cash you have - SO SPEND IT WISELY!”

П.П. С риск да ме смъмри Мод Митре за двойния грях - латиница и "крещене" с главни букви, но много ми е присърце цитираното!!!

за мен през деветдесетте в БГ беше станало напълно непоносимо да се живее и се наложи да взема няколко съдбовни решения за да предизвикам поврат в живота си
... народа е казал, че ако искаш да разсмееш Онзи Горе, разкажи му плановете си, затова къщи не строя и планове за заслужен отдих и пенция не правя

Къща и аз не можах да построя, макар че доста се каних (ако не се смята смяната на един апартамент с друг и два основни ремонта).

Пенсионерският живот не ми е план, а по-скоро надежда да го изкарам на определено място, ако ми се наложи. Иначе смятам, че човек трябва да освобождава място на 50, най-много на 60.

Не съжалвам, че избрах чужбината. На този етап дори не се замислям дали искам да се завърна в БГ. По-скоро не. Аз вече не мога да живея там, дори през ваканциите ми е тягостно, но няма как, завръщам се заради децата и родителите ми. Когато отпадне това условие, не мисля, че ще се прибирам дори през 5 години.
За мен пътят е правилен.
Пенсийката е далеч, но си я представям на някой испански остров, в питиенце в ръка, а не с мотичка.

Съжалявам, че не заминах за чужбина по рано.

Бе и аз - изкуфял старец, уж имам стаж при разведките, а задавам тъпи въпроси. Все едно да питам някой разведен, дали съжалява, че се развел.

Най-вероятно съжалява, че изобщо се е оженил.

да си призная тичането в кръг не ми е интересно
няма гаранция кога какво ще ми щукне и на къде ще се отплесна
Но съжаления относно нищо нямам .... освен когаТ бях вл#бена и загубена по един деТ не го заслужаваше, като се сетя ми иде да се върна обратно и да си плясня един як шамар

If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.

Ако заменя годините като че ли аз съм написал твоя пост:

"за мен през деветдесетте (късните шестдесетте) в БГ беше станало напълно непоносимо да се живее и се наложи да взема няколко (едно) съдбовни решения за да предизвикам поврат в живота си ..."


THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.