9 Трева
481 отговора
0 прегледа
Заключена
9 Трева
Организацията в момента е такава, че всеки изразява мнението си по дадени теми. Ако носим нещо в себе си, което е безмъртно няма начин това което мислим да не го пренесем. Всяко мнение, което изразяваме по някакъв начин ни се лепи и става част от онази непреходна част.
Без да разберем, неусетно сформираме най-различни мнения изказвайки се по този или онзи въпрос и ставаме компетентни в собствените ни очи. С времето товара от мнения нараства. Така нараства и илюзията и самочувствието ни на всезнайковци. Обективно ние не сме компетентни, защото компетентността в дадена област е въпрос на доста усилия и опит.
От тази гледна точка всяка тема в която влизаме и изказваме определено становище се явява един малък капан. Това важи и за най-безобидни на пръв поглед теми в които сме решили да се разтоварваме.
Ако всеки изразява мнение само в една единствена негова тема, то той се изправя директно срещу себе си. Ако това става с идеята, че тези мисли са част от онова което ще отнесем някога със себе си, то отговорността за чистотата на мислите ще бъде на друга. Ако смъртта е сън, какви сънища бихме превесли в съня си ако мислите ни са кошмарни.
Писането само в една тема е като изобразяване на мислите ни върху огледало. Когато искаме пак да пишем ще трябва да се погледнем отново в него и да си дадем сметка за образа в него. Това е добър начин да разберем себе си. Кои са приоритетите ни и кое е важно в живота ни. Добър начин за вътрешно вглеждане и отсяване на същественото от излишния багаж.
Ако имаме история и мнения от предишни периоди на съзряване пък е още по-интересно. Виждаме какви сме били преди. Какво ни е карало да се вълнуваме и как сме реагирали. Може да се сравним със себе си от друг период и евентуално да разберем колко относителни могат да бъдат някои неща за които така се вкопчваме.
Ще пиша само тук. Ще събера и всичко което съм писал от преди. Това ще очертае профила ми и ще ми даде възможност за вглеждане.
Без да разберем, неусетно сформираме най-различни мнения изказвайки се по този или онзи въпрос и ставаме компетентни в собствените ни очи. С времето товара от мнения нараства. Така нараства и илюзията и самочувствието ни на всезнайковци. Обективно ние не сме компетентни, защото компетентността в дадена област е въпрос на доста усилия и опит.
От тази гледна точка всяка тема в която влизаме и изказваме определено становище се явява един малък капан. Това важи и за най-безобидни на пръв поглед теми в които сме решили да се разтоварваме.
Ако всеки изразява мнение само в една единствена негова тема, то той се изправя директно срещу себе си. Ако това става с идеята, че тези мисли са част от онова което ще отнесем някога със себе си, то отговорността за чистотата на мислите ще бъде на друга. Ако смъртта е сън, какви сънища бихме превесли в съня си ако мислите ни са кошмарни.
Писането само в една тема е като изобразяване на мислите ни върху огледало. Когато искаме пак да пишем ще трябва да се погледнем отново в него и да си дадем сметка за образа в него. Това е добър начин да разберем себе си. Кои са приоритетите ни и кое е важно в живота ни. Добър начин за вътрешно вглеждане и отсяване на същественото от излишния багаж.
Ако имаме история и мнения от предишни периоди на съзряване пък е още по-интересно. Виждаме какви сме били преди. Какво ни е карало да се вълнуваме и как сме реагирали. Може да се сравним със себе си от друг период и евентуално да разберем колко относителни могат да бъдат някои неща за които така се вкопчваме.
Ще пиша само тук. Ще събера и всичко което съм писал от преди. Това ще очертае профила ми и ще ми даде възможност за вглеждане.
Re: 9 Трева
ако позволиш, да кажа тук какво мисля (ако предпочиташ друго - ще се изтрия без проблем или лоши чувства)
идеята ти е страхотна. но заедно с възможността за своеобразния преглед, ще ти даде и възможността да бъдеш погълнат от мислите и действията на едно същество, което ще умре. и което не може да вземе със себе си нищо от това, което имаме тук.
п.п.
отдавна имам една молба към теб и все пропускам да кажа - като цитираш отнякъде, да упоменаваш и източника. пускаш доста интересни неща, които, обаче, идват на отделни парчета и после ми е трудно да ги събера в цялостна идея.
...And Christmas for all!
идеята ти е страхотна. но заедно с възможността за своеобразния преглед, ще ти даде и възможността да бъдеш погълнат от мислите и действията на едно същество, което ще умре. и което не може да вземе със себе си нищо от това, което имаме тук.
п.п.
отдавна имам една молба към теб и все пропускам да кажа - като цитираш отнякъде, да упоменаваш и източника. пускаш доста интересни неща, които, обаче, идват на отделни парчета и после ми е трудно да ги събера в цялостна идея.
...And Christmas for all!
Quetzalcoatl’s Descent To Mictlan
As told by Cehualli
It was the beginning of the Fifth Sun. Newborn Tonatiuh shone His light over the earth below. His rays revealed the beauty of the recreated land and sea, yet the gods were unhappy with what They saw. Why? The world was empty of life.
The gods gathered to share Their sorrow at the absence of Their creatures. “We’ve brought the earth and sky back together and made them whole again, but what good is it all without anyone to live there? Who will worship Us? We can’t let things go on like this!”
But the humans were all dead, killed when the Fourth Sun fell in a torrent of rain. And the dead were far away, hidden deep in Mictlan, the Land of the Dead. Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl, the Lord and Lady of that cold, dark, silent realm, now kept their bones as treasures. Without the bones, there could be no more humans.
The Teteo continued, “We must give life back to the humans, our faithful servants who We first created long ago. But We need their bones to recreate them, and they are lost in Mictlan. Someone must go down to the Land of the Dead and persuade Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl to give them back to Us. But who among Us is best suited for this dangerous quest?”
After a few moments of deliberation, Quetzalcoatl and His twin, Xolotl, nodded to each other and stepped forward. Xolotl, the god with the serious face of a great hound, said, “I am Xolotl, the Evening Star. Every night, I lead the Sun down to Mictlan to die. I know the way to the Land of the Dead and will guide us there.”
Quetzalcoatl, His wise old face wreathed with a beard of brilliant feathers, said, “I am Quetzalcoatl, the Morning Star. Every morning, I lead the Sun back out of Mictlan to be reborn with the dawn. I know the way out of the Land of the Dead and will guide us back home to sweet Tamoanchan.”
The rest of the gods heard Their brave words and thought the plan wise. Tezcatlipoca said, “Though We may fight and compete for glory, Brother Quetzalcoatl, I too want to see the humans brought back from Mictlan. May You succeed in bringing back the bones.”
With that said, Xolotl and Quetzalcoatl set out from Tamoanchan, descending towards the Land of the Dead. The other gods watched Them go with great concern, for They knew that Mictlantecuhtli was a proud and cunning king who wouldn’t give up the bones willingly. They gathered around Tezcatlipoca’s smoking mirror, a device of wonderful power through which the god could see everything, to watch the progress of the twins and wait.
Xolotl led the way down to Mictlan and through the nine layers of the Realm of Death. They retraced the path that the Sun took every night down into the depths of the underworld, all the way to the palace of the Lord of the Dead. “We must be careful,” Quetzalcoatl said. “I know Mictlantecuhtli will not be pleased by Our request. He is a wily god and may try to trap Us.” Xolotl agreed, and They cautiously proceeded to the throne of the Lord and Lady of the Dead.
Mictlantecuhtli was waiting for Them. “Welcome to My kingdom, gods from the bright realm of Tamoanchan. What brings You so far from your home?” Scattered around the royal chamber were heaps of the bones of the humans, piled up like treasure.
Quetzalcoatl spoke respectfully, one god to another. “We have come for the precious bones of the humans. We have need of them in Tamoanchan.”
Mictlantecuhtli eyed the two gods. “And why do You need my lovely bones? It must be very important if You came all the way to the Land of the Dead.” Already He seemed to be planning something.
Quetzalcoatl replied, “The Fifth Sun has dawned, and it’s time for humans to walk the earth and bask in His rays again. We need those bones so we may bring them back to life.”
Mictlantecuhtli frowned, and the chill in the air deepened. “And how do I benefit from this? No, I don’t think I’ll give up my splendid bones. If I give them to You, I’ll never get them back and I’ll be poorer for it. No, You can’t have My bones.”
Quetzalcoatl had anticipated this. “Oh, no! You misunderstand Me. We don’t intend to keep the bones, We just want to borrow them. The humans would be mortal, and would eventually return to You, just like how everything else is born and eventually dies, even the Sun itself. Only we Teteo live forever. You wouldn’t really lose anything in the end, and in the meantime, Your fame would grow.”
Mictlancihuatl looked pleased by these words. Mictlantecuhtli considered them, then spoke. “Hmmm. An interesting idea. All right. You can have the bones…” Xolotl began to move towards the bones. “IF” continued Mictlantecuhtli. Xolotl froze. “IF You can play My conch-shell trumpet and circle My kingdom four times in honor of Me.”
“Of course,” said Quetzalcoatl. Mictlantecuhtli gave Them His trumpet and watched Them leave His throne room. He smiled, satisfied that He wouldn’t have to give up those bones after all…
Xolotl looked at the trumpet in dismay. The conch shell had no holes and couldn’t make a sound. “He’s trying to trick Us!”
“I’ve got a plan,” said Quetzalcoatl. And He called the worms and other gnawing insects, and ordered them to chew holes into the conch shell. Then He took the shell and held it up, and summoned the bees to climb inside through the holes and buzz loudly. The sound echoed through the shadowy realm like a trumpet blast.
Mictlantecuhtli hid a scowl when Quetzalcoatl and Xolotl marched proudly back into the throne room. “We’ve done what You asked, Lord of the Dead. Now, give Us the bones as You agreed!”
“Very well then,” said Mictlantecuhtli, calm again. “You can have them for now. But the humans will not be immortal. They must die again someday and return to me, just as You had said earlier.” The Morning and Evening Star agreed, gathered up the bones, and left.
Mictlancihuatl looked horrified. “Our treasure! We can’t let Them carry it off!”
“Of course We won’t. I may have said They could have the bones. I never said They could leave My kingdom with them.” And then He ordered some of his servants to dig a pit along the path that the two gods must take to escape, and others to chase after Them.
Quetzalcoatl and Xolotl saw the army of the Lord and Lady of the Dead in hot pursuit, and ran as fast as They could, up towards the way out of Mictlan. Looking back at the mob chasing them, They didn’t see the pit ahead.
Suddenly, a flock of quail burst out of hiding, surrounding the two gods and startling Them. Quetzalcoatl slipped and fell into the pit, then Xolotl heard a sickening crunch of breaking bone. “What happened?” cried Xolotl, running over to help.
Quetzalcoatl was looking in horror at the bones. They had shattered into pieces, and some of the quail were gnawing on them. He chased away the quail and sifted through the bones, weeping. “They’re ruined! Now what will We do?”
Xolotl said, “Maybe they will still work, and We can still make this turn out for the best. It’s the only thing We can do now.” And He helped Quetzalcoatl gather up the broken bones in a bundle and escape with them.
They got back to Tamoanchan and showed the rest of the Teteo the ruined bones. Cihuacoatl looked at the pieces thoughtfully, then smiled. “We can still bring the humans back to life.” Then She took the shattered bones and ground them up like corn in a clay bowl, turning them into a fine powder. Then Quetzalcoatl bled His penis into the bowl, and the rest of the gods also gave blood. The blood mixed with the ground bones, and immediately living humans formed.
The gods rejoiced. “We’ve succeeded, the macehuales (literally, “those gained by divine sacrifice”) are born! The earth will be filled with humans once again. They will worship Us, and We will be their gods.”
And that is the story of how Quetzalcoatl went to Mictlan and brought back the precious bones so that humans could be reborn into the age of the Fifth Sun.
It was the beginning of the Fifth Sun. Newborn Tonatiuh shone His light over the earth below. His rays revealed the beauty of the recreated land and sea, yet the gods were unhappy with what They saw. Why? The world was empty of life.
The gods gathered to share Their sorrow at the absence of Their creatures. “We’ve brought the earth and sky back together and made them whole again, but what good is it all without anyone to live there? Who will worship Us? We can’t let things go on like this!”
But the humans were all dead, killed when the Fourth Sun fell in a torrent of rain. And the dead were far away, hidden deep in Mictlan, the Land of the Dead. Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl, the Lord and Lady of that cold, dark, silent realm, now kept their bones as treasures. Without the bones, there could be no more humans.
The Teteo continued, “We must give life back to the humans, our faithful servants who We first created long ago. But We need their bones to recreate them, and they are lost in Mictlan. Someone must go down to the Land of the Dead and persuade Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl to give them back to Us. But who among Us is best suited for this dangerous quest?”
After a few moments of deliberation, Quetzalcoatl and His twin, Xolotl, nodded to each other and stepped forward. Xolotl, the god with the serious face of a great hound, said, “I am Xolotl, the Evening Star. Every night, I lead the Sun down to Mictlan to die. I know the way to the Land of the Dead and will guide us there.”
Quetzalcoatl, His wise old face wreathed with a beard of brilliant feathers, said, “I am Quetzalcoatl, the Morning Star. Every morning, I lead the Sun back out of Mictlan to be reborn with the dawn. I know the way out of the Land of the Dead and will guide us back home to sweet Tamoanchan.”
The rest of the gods heard Their brave words and thought the plan wise. Tezcatlipoca said, “Though We may fight and compete for glory, Brother Quetzalcoatl, I too want to see the humans brought back from Mictlan. May You succeed in bringing back the bones.”
With that said, Xolotl and Quetzalcoatl set out from Tamoanchan, descending towards the Land of the Dead. The other gods watched Them go with great concern, for They knew that Mictlantecuhtli was a proud and cunning king who wouldn’t give up the bones willingly. They gathered around Tezcatlipoca’s smoking mirror, a device of wonderful power through which the god could see everything, to watch the progress of the twins and wait.
Xolotl led the way down to Mictlan and through the nine layers of the Realm of Death. They retraced the path that the Sun took every night down into the depths of the underworld, all the way to the palace of the Lord of the Dead. “We must be careful,” Quetzalcoatl said. “I know Mictlantecuhtli will not be pleased by Our request. He is a wily god and may try to trap Us.” Xolotl agreed, and They cautiously proceeded to the throne of the Lord and Lady of the Dead.
Mictlantecuhtli was waiting for Them. “Welcome to My kingdom, gods from the bright realm of Tamoanchan. What brings You so far from your home?” Scattered around the royal chamber were heaps of the bones of the humans, piled up like treasure.
Quetzalcoatl spoke respectfully, one god to another. “We have come for the precious bones of the humans. We have need of them in Tamoanchan.”
Mictlantecuhtli eyed the two gods. “And why do You need my lovely bones? It must be very important if You came all the way to the Land of the Dead.” Already He seemed to be planning something.
Quetzalcoatl replied, “The Fifth Sun has dawned, and it’s time for humans to walk the earth and bask in His rays again. We need those bones so we may bring them back to life.”
Mictlantecuhtli frowned, and the chill in the air deepened. “And how do I benefit from this? No, I don’t think I’ll give up my splendid bones. If I give them to You, I’ll never get them back and I’ll be poorer for it. No, You can’t have My bones.”
Quetzalcoatl had anticipated this. “Oh, no! You misunderstand Me. We don’t intend to keep the bones, We just want to borrow them. The humans would be mortal, and would eventually return to You, just like how everything else is born and eventually dies, even the Sun itself. Only we Teteo live forever. You wouldn’t really lose anything in the end, and in the meantime, Your fame would grow.”
Mictlancihuatl looked pleased by these words. Mictlantecuhtli considered them, then spoke. “Hmmm. An interesting idea. All right. You can have the bones…” Xolotl began to move towards the bones. “IF” continued Mictlantecuhtli. Xolotl froze. “IF You can play My conch-shell trumpet and circle My kingdom four times in honor of Me.”
“Of course,” said Quetzalcoatl. Mictlantecuhtli gave Them His trumpet and watched Them leave His throne room. He smiled, satisfied that He wouldn’t have to give up those bones after all…
Xolotl looked at the trumpet in dismay. The conch shell had no holes and couldn’t make a sound. “He’s trying to trick Us!”
“I’ve got a plan,” said Quetzalcoatl. And He called the worms and other gnawing insects, and ordered them to chew holes into the conch shell. Then He took the shell and held it up, and summoned the bees to climb inside through the holes and buzz loudly. The sound echoed through the shadowy realm like a trumpet blast.
Mictlantecuhtli hid a scowl when Quetzalcoatl and Xolotl marched proudly back into the throne room. “We’ve done what You asked, Lord of the Dead. Now, give Us the bones as You agreed!”
“Very well then,” said Mictlantecuhtli, calm again. “You can have them for now. But the humans will not be immortal. They must die again someday and return to me, just as You had said earlier.” The Morning and Evening Star agreed, gathered up the bones, and left.
Mictlancihuatl looked horrified. “Our treasure! We can’t let Them carry it off!”
“Of course We won’t. I may have said They could have the bones. I never said They could leave My kingdom with them.” And then He ordered some of his servants to dig a pit along the path that the two gods must take to escape, and others to chase after Them.
Quetzalcoatl and Xolotl saw the army of the Lord and Lady of the Dead in hot pursuit, and ran as fast as They could, up towards the way out of Mictlan. Looking back at the mob chasing them, They didn’t see the pit ahead.
Suddenly, a flock of quail burst out of hiding, surrounding the two gods and startling Them. Quetzalcoatl slipped and fell into the pit, then Xolotl heard a sickening crunch of breaking bone. “What happened?” cried Xolotl, running over to help.
Quetzalcoatl was looking in horror at the bones. They had shattered into pieces, and some of the quail were gnawing on them. He chased away the quail and sifted through the bones, weeping. “They’re ruined! Now what will We do?”
Xolotl said, “Maybe they will still work, and We can still make this turn out for the best. It’s the only thing We can do now.” And He helped Quetzalcoatl gather up the broken bones in a bundle and escape with them.
They got back to Tamoanchan and showed the rest of the Teteo the ruined bones. Cihuacoatl looked at the pieces thoughtfully, then smiled. “We can still bring the humans back to life.” Then She took the shattered bones and ground them up like corn in a clay bowl, turning them into a fine powder. Then Quetzalcoatl bled His penis into the bowl, and the rest of the gods also gave blood. The blood mixed with the ground bones, and immediately living humans formed.
The gods rejoiced. “We’ve succeeded, the macehuales (literally, “those gained by divine sacrifice”) are born! The earth will be filled with humans once again. They will worship Us, and We will be their gods.”
And that is the story of how Quetzalcoatl went to Mictlan and brought back the precious bones so that humans could be reborn into the age of the Fifth Sun.
Митът за Петото Слънце
Преди много време била създадена Земята и света. Силите които създали земния свят в представата на народите от Древно Мексико били персонифицирани като божества. Те създали земната сфера и се борели за влияние като се смятало, че този който владее земния свят и най-вече олицетворява Слънцето има по-голяма роля и престиж над останалите. Всеки път когато дадена сила представена от божество била детронирана от позицията на Слънцето, света се разрушавал. След време друго божество създавало нов свят и започвала нова епоха. Обикновенно това което е отхвърлило предишното заемало мястото на Слънцето. Така се сменяли епохите според надмощието на боговете и времето на Земята се именовало спрямо Слънцата на коята завършват епохите.
Първата сила, божество изпълняващо ролята на Слънце бил Тецкатлипока, повелителят на Димящото огледало. (Tezcatlipoca, the Lord of the Smoking Mirror). Бидейки божество върховен магьосник той е бил майстор на смяната на формата и дори нямал ясна идентичност. Древните смятали, че всички магьосници са като черно огледало отразяващо всичко, но нищо от света не било в състояние да отрази самите тях. Точно такъв е самият Тецкатлипока смятан за повелител на нощта и тъмнината. Неговата посока се асоциира със заснежените бели полета на Севера, студа, смъртта и тъмнината. Като майстор на отражението той е изобразяван с черно димящо огледало отразяващо всичко в света. В ролята си на Слънце Тецкатлипока избира да движи Слънцето от Изток към Зенита давайки светлина на Земята през първата част от деня. След това Слънцето правело обратен ход от Зенита отново на Изток, но поради огледалото на Тецкатлипока хората възприемали това движение като движение на Запад. Особеностите на Тецкатлипока налагали отпечатък не само върху движението на Слънцето, но и върху целия живот на Земята. Слънцето под управлението на Тецкатлипока е известно като Четири Ягуара.
Този период приключил поради характерната особеност на Тецкатлипока да притежава дух на Ягуар наречан нахуали. Ягуарът е един от знаците на Севера който взел привес и управлението на Тецкатлипока завършило с това, че хората били погълтати от духа на Ягуара - проявления на неговата необуздана и дива страна. Ягуарът от Севера се счита и за вход към подземните светове на смъртта. Така поглъщайки света Четирите Ягуара на сложили край на управлинието на Тецкатлипока оставайки в наследство свят разпокъсан на части.
Управлението на Тецкатлипока било заменена с това на неговия брат съперник Кецалкуатл - Вятъра (Quetzalcoatl, Ehacatl).
Кецалкуатл възстановил света от разпокъсаните части и създал второто слънце, Четири Вятъра. Неговата способност да владее вятъра била една от неговите нахуали. Под влияние на нахуалите и непрекъснатите напори на Кецалкоатл – Вятъра, земния свят загубил равновесие, разклатил се и бил издухан. Светът и Земята отминали. Човешките същества, които го населявали се превърнали в маймуни, заради липсата на знания и мъдрост.
Следващата епоха на Третото слънце била наречена Четири Дъжда. Името идва от влиянието, което установил Тлалок, богът на дъжда и светкавиците (Tlaloc, the god of rain). За пореден път земната сфера изпаднала под влиянието на могъща сила. Този път влиянието идвало от Юг, Тлалок символизира Южната посока. В крайна сметка земната сфера била унищожена отново заради особеностите на бога, който управлявал света и Слънцето. Това станало като върху земния свят Тлалок отправял огън, предизвиквал земетръси и вулканични изригвания. Тлалок бил недоволен от това, че хората живеещи на Земята били нечистиви. Последно той изпратил непрестанни порои от силен дъжд и блясък, които погубили Земята.
След време следващото божество, поело управлението на земната сфера и света на Четвъртото слънце, Четири Води, е сестрата на Тлалок, Чалчхихутлице (Chalchihuitlicue, She of the Jade Skirt), богиня на течащите води. В своя воден дух, нахуал, Чалчхихутлице (Chalchiutlicue) e известна като Acuecucyoticihuati, богинята на океаните, олицетворяваща светлината в нощта, топлината в студа и живота в смъртта.
За пореден четвърти път, особеностите на нахуала на божеството сложили отпечатък върху Земята. В крайна сметка Земята била унищожена от наводнение, а Слънцето било удавено. Така за четвъртия свят на свой ред бил отново опустошен, а Земята непригодна за живот.
Минало време и силите представени от боговете се събрали на Земята на място по-късно наречено Теотихуакан. Те трябвало да решат каква трябва да бъде съдбата на Земята и земната част от Вселената обитавана от хора. Досегашния опит с предишните четери епохи показвал, че ако една сила, под даден бог поеме управлението над земната сфера рано или късно, тя бивала унищожавана и оставяна в окаяно състояние.
За да възстановят нормалния ритъм на живота на Земята първия въпрос, който боговете трябвало да решат е кой да бъде следващото Слънце. Този от боговете който изберат трябвало да се самопожертва изгаряйки от огромен огън, създаден за целта. Две от божествата пожелали да поемат тази чест, Текуцизтекатл (Tecuciztecatl, the Lord of the Conch shell), много богат бог, и Нахуатзин (Nanahuatzin, the Pimply One), много болнав и беден бог.
Четири дни двете божества се готвели за саможертвата, и за всяка подговка, която трябвало да се направи Текуцизтекатл имал най-богатите одежди и финни средства, а Нахуатзин най-бедните и некачествени. Например Текуцизтекатл изгорил най-скъпия бял дървесен парфюм, а Нахуатзин не можел да си позволи лукса и използвал засъхнала кръв от раните си за парфюм.
В края на четирите дни двете божества застанали пред жертвения огън и Текуцизтекатл като първи доброволец и по-изтъкнат бог, бил удостоен с честта да опита първи. Той се втурнал към огъня за да се хвърли, но точно преди да скочи в него се спрял, уплашен. Четири пътя се засилвал да скочи в огъня и всеки път бил твърде уплашен да се хвърли в него.
Така, другите богове извикали Нахуатзин отпред. Бедния бог се втурнал към огъня и веднага се хвърлил в него. Той се изкачил като слънце на Изток, и бил толкова ослепителен, че другите богове го нарекли Тонатиух (Tonatiuh, He Who Goes Forth Shining).
Текуцизтекатл бил толкова засрамен от страхливостта си, че като видял изгрева на Слънцето се хвърлил в огъня. Това веднага нарушило правилата и боговете обезкуражени видели, че той се възкачва като второ Слънце. За да предотврятят бъдещи неприятности породени от двама богове и две Слънца, те хвърлили заек в лицето му, за да спрат възкачването му и изгасят светлината. Така той се превърнаб в Луна, а отпечатъка на заека може да се види на Лунната повърхност от Земята.
Така на небето се появили Слънце и Луна, но нито Слънцето, нито Луната се движели. Кецалкуатл - Вятърът се опитал да ги задвижи в небето пускайки вятър като този, който разрушил Вторато Слънчева епоха, но те не се задвижели. Индивидуалните усилия на три божества не давали резултат. Опитите за създаването на нов свят не се увенчавали с успех.
Но боговете разбрали какво да направят. Светът на следващото Пето Слънце трябвало да бъде общо дело и споразумение. Те се подредили, да бъдет пожертвани от Кецалкуатл, който освен повелител на вятъра е и бог на знанието. Техните сърца били извадени, за да дадат на Слънцето кръвта си. В края на тази обща саможертва, Слънцето и Луната се задвижели. Светът на Петото Слънце се родил като обща инициатива и усилие на всички богове.
Със създаването на света на Петото Слънце и споразумението на боговете за взаимодействие когато става въпрос за Земната сфера била поета само част от отговорността. Хората живеещи на Земята също трябвало да поемат своя дял, своята част от отговорността за живота на Земята. Заради жертвата на боговете, хората трябвало да почитат всички богове. Това било едно от първите послания на Кецалкоатл към хората. Светът на Петото Слънце бил наречен 4 Движение или 4 Земетръс.
Онова което ще го разруши според създателите на новата земна реалност е заложено в неговото създаване. Светът е наименован на движенията, които земната кора прави при мощни земетръсни вълни. Този свят щял да бъде динамичен и противоречив според природата и взаимодействието на силите и боговете. Вибрации и мощни шокови вълни непрекъснато ще нарушават неговото равновесие и ако все пак балансът на силите в него бива възстановяван той щял да оцелява. Този баланс, крехко равновесие между силите действащи на земната сфера гарантира неговата устойчивост. Без такъв баланс и взаимодействие между силите представени чрез божествата и дейността на хората равновесието се нарушава и ако обратната тенденция не започне да компенсира дисбаланса светът изпада в хаос и разруха.
За да бъде отчитано и поддържано равновесието на силите Кецалкоатл дарил на хората знанието под формата на Свещен календар за непрекъснато отчитане на влиянията на боговете върху хората, ходът на времето и дните - Tonalpohualli. Календарът трябвало да служи като връзка на хората с божествата населяващи небесната сфера. Чрез него хората трябвало да сверяват посоката и да бъдат в съзвучие с волята на боговете.
Календарът е описан в Codex Borgia, записки наречени на италианския кардинал Stefano Borgia, който го е притежавал преди да бъде придобит от библиотеката на Ватикана. Донесен е в Европа в ранния период на Испанската колонизация на Мексико.
Знанието дадено от Кецалкоатл на хората е връзка с духа и неговите проявления. Сложна балансирана система от периодични влияния на сили, които се противопоставят, балансират и в крайна сметка изравняват през определени интервали от време - цикли.
Понеже боговете владеят 13 небесни свята, а разнообразието на живота на земята се описва с 20 земни знака, то всеки ден е от свещения календар е резултат от смесването на божественото и земното.
Според божествения календар определящ връзката на земното с духа Tonalpohualli годината се състои от 260 дни. 13 небесни влияния и 20 земни знака съставят общ цикъл от 260 дни. За една година от 260 дни се изреждат всички сили и комбинации от влияния между земното и небесното в определена последователност и цикличност. Календарът отразява общата обвързаност и споразумението за обща воля на богове и човешкия дял от отговорността за съдбата Земята.
Кецалкоатл дава знанието на хората и целия космологичен ред описващ Света на Петото Слънце. Система от цикли и влияния не изключват никого и вписват ролята на всяко въздействие и сила. За всяка тенденция има определено време кога да излезе, да се прояви и отмине. Нищо не се изключва, нито се подценява или надценява. Всяко нещо е еднакво важно и маловажно подчинявайки се на правилото за свързаност и общ консенсус на богове и хора.
За да запазят знанията и правилата на новия световен ред на Петото Слънце отговорът на хората от Древно Мексико бил да се построи град изцяло подчинен на новия космологичен ред даден от Кацалкоатл. Така бил създаден Теотихуакан - първия град в Епохата на Петото Слънце.
Теотихуакан бил създаден с определена ориентация на пирамици и улици ориентирани според цикъл наречен голям календарен кръг. Това е 52 годишен цикъл на Слънчевия календар и Свещения календар Tonalpohualli. За 52 години изтича периодът на всички земни и божествени влияния и срокът на споразумението между боговете и хората.
На всеки 52 години след залез Слънце когато Плеадите са в Зенитен преход, а Слънцето в зонато на подземната сфера настъпва подреждане при което горе е небесната сфера с боговете, долу е Земната сфера потънала в мрака на нощта, а слънцето е в подземната зона на мъртвите наречена Миктлан.
Този момент е критичния и в него боговете, хората и Слънцето трябва да препотвърдят връзката си за да започне нов кръговрат от свързаности и нов календарен цикъл от 52 земни години. Това е миг в който времето умира и светът свършва, защото целия календарен цикъл е приключил. Ако Плеадите продължат своя ход по небесната сфера след полунощ от върха на планината се запалва Нов Огън, който препотвърждава връзката на духа с човечеството и валидността на споразумението между небесните сили и хората. Времето се ражда отново и Светът започва нов цикъл на кръговрат и обновление.
Според древните астрономи-свещеници съществува възможност точно тогава времето да не се прероди отново, споразумението да не бъде подкрепено и светът такъв какъвто го познаваме да свърши. Споразумението може да бъде нарушено от твърде голямата намеса на боговете в земните дела или ако хората забравят за връзката с боговете.
Човечеството може да загуби връзката с боговете ако загуби духовните си очи. Според знанията предадени от Кецалкоатл всеки човек има в себе си три духовни субстанции. Между тях има определено взаимодействие при което ако духовната субстанция отговаряща за връзката с небесната сфера бъде изтласкана и връх в човека заеме някоя от другите субстанции, човека е обречен на безпътица поради невъзможност да запази връзката си с боговете от небесната сфера.
Първата сила, божество изпълняващо ролята на Слънце бил Тецкатлипока, повелителят на Димящото огледало. (Tezcatlipoca, the Lord of the Smoking Mirror). Бидейки божество върховен магьосник той е бил майстор на смяната на формата и дори нямал ясна идентичност. Древните смятали, че всички магьосници са като черно огледало отразяващо всичко, но нищо от света не било в състояние да отрази самите тях. Точно такъв е самият Тецкатлипока смятан за повелител на нощта и тъмнината. Неговата посока се асоциира със заснежените бели полета на Севера, студа, смъртта и тъмнината. Като майстор на отражението той е изобразяван с черно димящо огледало отразяващо всичко в света. В ролята си на Слънце Тецкатлипока избира да движи Слънцето от Изток към Зенита давайки светлина на Земята през първата част от деня. След това Слънцето правело обратен ход от Зенита отново на Изток, но поради огледалото на Тецкатлипока хората възприемали това движение като движение на Запад. Особеностите на Тецкатлипока налагали отпечатък не само върху движението на Слънцето, но и върху целия живот на Земята. Слънцето под управлението на Тецкатлипока е известно като Четири Ягуара.
Този период приключил поради характерната особеност на Тецкатлипока да притежава дух на Ягуар наречан нахуали. Ягуарът е един от знаците на Севера който взел привес и управлението на Тецкатлипока завършило с това, че хората били погълтати от духа на Ягуара - проявления на неговата необуздана и дива страна. Ягуарът от Севера се счита и за вход към подземните светове на смъртта. Така поглъщайки света Четирите Ягуара на сложили край на управлинието на Тецкатлипока оставайки в наследство свят разпокъсан на части.
Управлението на Тецкатлипока било заменена с това на неговия брат съперник Кецалкуатл - Вятъра (Quetzalcoatl, Ehacatl).
Кецалкуатл възстановил света от разпокъсаните части и създал второто слънце, Четири Вятъра. Неговата способност да владее вятъра била една от неговите нахуали. Под влияние на нахуалите и непрекъснатите напори на Кецалкоатл – Вятъра, земния свят загубил равновесие, разклатил се и бил издухан. Светът и Земята отминали. Човешките същества, които го населявали се превърнали в маймуни, заради липсата на знания и мъдрост.
Следващата епоха на Третото слънце била наречена Четири Дъжда. Името идва от влиянието, което установил Тлалок, богът на дъжда и светкавиците (Tlaloc, the god of rain). За пореден път земната сфера изпаднала под влиянието на могъща сила. Този път влиянието идвало от Юг, Тлалок символизира Южната посока. В крайна сметка земната сфера била унищожена отново заради особеностите на бога, който управлявал света и Слънцето. Това станало като върху земния свят Тлалок отправял огън, предизвиквал земетръси и вулканични изригвания. Тлалок бил недоволен от това, че хората живеещи на Земята били нечистиви. Последно той изпратил непрестанни порои от силен дъжд и блясък, които погубили Земята.
След време следващото божество, поело управлението на земната сфера и света на Четвъртото слънце, Четири Води, е сестрата на Тлалок, Чалчхихутлице (Chalchihuitlicue, She of the Jade Skirt), богиня на течащите води. В своя воден дух, нахуал, Чалчхихутлице (Chalchiutlicue) e известна като Acuecucyoticihuati, богинята на океаните, олицетворяваща светлината в нощта, топлината в студа и живота в смъртта.
За пореден четвърти път, особеностите на нахуала на божеството сложили отпечатък върху Земята. В крайна сметка Земята била унищожена от наводнение, а Слънцето било удавено. Така за четвъртия свят на свой ред бил отново опустошен, а Земята непригодна за живот.
Минало време и силите представени от боговете се събрали на Земята на място по-късно наречено Теотихуакан. Те трябвало да решат каква трябва да бъде съдбата на Земята и земната част от Вселената обитавана от хора. Досегашния опит с предишните четери епохи показвал, че ако една сила, под даден бог поеме управлението над земната сфера рано или късно, тя бивала унищожавана и оставяна в окаяно състояние.
За да възстановят нормалния ритъм на живота на Земята първия въпрос, който боговете трябвало да решат е кой да бъде следващото Слънце. Този от боговете който изберат трябвало да се самопожертва изгаряйки от огромен огън, създаден за целта. Две от божествата пожелали да поемат тази чест, Текуцизтекатл (Tecuciztecatl, the Lord of the Conch shell), много богат бог, и Нахуатзин (Nanahuatzin, the Pimply One), много болнав и беден бог.
Четири дни двете божества се готвели за саможертвата, и за всяка подговка, която трябвало да се направи Текуцизтекатл имал най-богатите одежди и финни средства, а Нахуатзин най-бедните и некачествени. Например Текуцизтекатл изгорил най-скъпия бял дървесен парфюм, а Нахуатзин не можел да си позволи лукса и използвал засъхнала кръв от раните си за парфюм.
В края на четирите дни двете божества застанали пред жертвения огън и Текуцизтекатл като първи доброволец и по-изтъкнат бог, бил удостоен с честта да опита първи. Той се втурнал към огъня за да се хвърли, но точно преди да скочи в него се спрял, уплашен. Четири пътя се засилвал да скочи в огъня и всеки път бил твърде уплашен да се хвърли в него.
Така, другите богове извикали Нахуатзин отпред. Бедния бог се втурнал към огъня и веднага се хвърлил в него. Той се изкачил като слънце на Изток, и бил толкова ослепителен, че другите богове го нарекли Тонатиух (Tonatiuh, He Who Goes Forth Shining).
Текуцизтекатл бил толкова засрамен от страхливостта си, че като видял изгрева на Слънцето се хвърлил в огъня. Това веднага нарушило правилата и боговете обезкуражени видели, че той се възкачва като второ Слънце. За да предотврятят бъдещи неприятности породени от двама богове и две Слънца, те хвърлили заек в лицето му, за да спрат възкачването му и изгасят светлината. Така той се превърнаб в Луна, а отпечатъка на заека може да се види на Лунната повърхност от Земята.
Така на небето се появили Слънце и Луна, но нито Слънцето, нито Луната се движели. Кецалкуатл - Вятърът се опитал да ги задвижи в небето пускайки вятър като този, който разрушил Вторато Слънчева епоха, но те не се задвижели. Индивидуалните усилия на три божества не давали резултат. Опитите за създаването на нов свят не се увенчавали с успех.
Но боговете разбрали какво да направят. Светът на следващото Пето Слънце трябвало да бъде общо дело и споразумение. Те се подредили, да бъдет пожертвани от Кецалкуатл, който освен повелител на вятъра е и бог на знанието. Техните сърца били извадени, за да дадат на Слънцето кръвта си. В края на тази обща саможертва, Слънцето и Луната се задвижели. Светът на Петото Слънце се родил като обща инициатива и усилие на всички богове.
Със създаването на света на Петото Слънце и споразумението на боговете за взаимодействие когато става въпрос за Земната сфера била поета само част от отговорността. Хората живеещи на Земята също трябвало да поемат своя дял, своята част от отговорността за живота на Земята. Заради жертвата на боговете, хората трябвало да почитат всички богове. Това било едно от първите послания на Кецалкоатл към хората. Светът на Петото Слънце бил наречен 4 Движение или 4 Земетръс.
Онова което ще го разруши според създателите на новата земна реалност е заложено в неговото създаване. Светът е наименован на движенията, които земната кора прави при мощни земетръсни вълни. Този свят щял да бъде динамичен и противоречив според природата и взаимодействието на силите и боговете. Вибрации и мощни шокови вълни непрекъснато ще нарушават неговото равновесие и ако все пак балансът на силите в него бива възстановяван той щял да оцелява. Този баланс, крехко равновесие между силите действащи на земната сфера гарантира неговата устойчивост. Без такъв баланс и взаимодействие между силите представени чрез божествата и дейността на хората равновесието се нарушава и ако обратната тенденция не започне да компенсира дисбаланса светът изпада в хаос и разруха.
За да бъде отчитано и поддържано равновесието на силите Кецалкоатл дарил на хората знанието под формата на Свещен календар за непрекъснато отчитане на влиянията на боговете върху хората, ходът на времето и дните - Tonalpohualli. Календарът трябвало да служи като връзка на хората с божествата населяващи небесната сфера. Чрез него хората трябвало да сверяват посоката и да бъдат в съзвучие с волята на боговете.
Календарът е описан в Codex Borgia, записки наречени на италианския кардинал Stefano Borgia, който го е притежавал преди да бъде придобит от библиотеката на Ватикана. Донесен е в Европа в ранния период на Испанската колонизация на Мексико.
Знанието дадено от Кецалкоатл на хората е връзка с духа и неговите проявления. Сложна балансирана система от периодични влияния на сили, които се противопоставят, балансират и в крайна сметка изравняват през определени интервали от време - цикли.
Понеже боговете владеят 13 небесни свята, а разнообразието на живота на земята се описва с 20 земни знака, то всеки ден е от свещения календар е резултат от смесването на божественото и земното.
Според божествения календар определящ връзката на земното с духа Tonalpohualli годината се състои от 260 дни. 13 небесни влияния и 20 земни знака съставят общ цикъл от 260 дни. За една година от 260 дни се изреждат всички сили и комбинации от влияния между земното и небесното в определена последователност и цикличност. Календарът отразява общата обвързаност и споразумението за обща воля на богове и човешкия дял от отговорността за съдбата Земята.
Кецалкоатл дава знанието на хората и целия космологичен ред описващ Света на Петото Слънце. Система от цикли и влияния не изключват никого и вписват ролята на всяко въздействие и сила. За всяка тенденция има определено време кога да излезе, да се прояви и отмине. Нищо не се изключва, нито се подценява или надценява. Всяко нещо е еднакво важно и маловажно подчинявайки се на правилото за свързаност и общ консенсус на богове и хора.
За да запазят знанията и правилата на новия световен ред на Петото Слънце отговорът на хората от Древно Мексико бил да се построи град изцяло подчинен на новия космологичен ред даден от Кацалкоатл. Така бил създаден Теотихуакан - първия град в Епохата на Петото Слънце.
Теотихуакан бил създаден с определена ориентация на пирамици и улици ориентирани според цикъл наречен голям календарен кръг. Това е 52 годишен цикъл на Слънчевия календар и Свещения календар Tonalpohualli. За 52 години изтича периодът на всички земни и божествени влияния и срокът на споразумението между боговете и хората.
На всеки 52 години след залез Слънце когато Плеадите са в Зенитен преход, а Слънцето в зонато на подземната сфера настъпва подреждане при което горе е небесната сфера с боговете, долу е Земната сфера потънала в мрака на нощта, а слънцето е в подземната зона на мъртвите наречена Миктлан.
Този момент е критичния и в него боговете, хората и Слънцето трябва да препотвърдят връзката си за да започне нов кръговрат от свързаности и нов календарен цикъл от 52 земни години. Това е миг в който времето умира и светът свършва, защото целия календарен цикъл е приключил. Ако Плеадите продължат своя ход по небесната сфера след полунощ от върха на планината се запалва Нов Огън, който препотвърждава връзката на духа с човечеството и валидността на споразумението между небесните сили и хората. Времето се ражда отново и Светът започва нов цикъл на кръговрат и обновление.
Според древните астрономи-свещеници съществува възможност точно тогава времето да не се прероди отново, споразумението да не бъде подкрепено и светът такъв какъвто го познаваме да свърши. Споразумението може да бъде нарушено от твърде голямата намеса на боговете в земните дела или ако хората забравят за връзката с боговете.
Човечеството може да загуби връзката с боговете ако загуби духовните си очи. Според знанията предадени от Кецалкоатл всеки човек има в себе си три духовни субстанции. Между тях има определено взаимодействие при което ако духовната субстанция отговаряща за връзката с небесната сфера бъде изтласкана и връх в човека заеме някоя от другите субстанции, човека е обречен на безпътица поради невъзможност да запази връзката си с боговете от небесната сфера.
Трите духовни субстанции
1. Tonalli (Shadow Soul, Тонал Душа сянка)
Първата духовна субстанция, дадена на човека се нарича Tonalli на езика Нахуатл. На английски е Shadow Soul (Душа сянка, Тонал сянка),
Тоналът сянка се асоциира с дейността на мозъка и осигурява сетивата, възприемането и разума. Той формира типове съзнаване и ги прави част от личността. Това включва понятия за правилно и грешно, способността за спомняне на мисли и събития, способността за разсъдък, вземане на решения и правене на заключения. Очите, ушите, езика са свързани с мозъка и са част от начина по който функционира Тонълът сянка.
В допълнение на мисленето и логиката в мозъка се случват и сънищата. По време на сънуване, Душата сянка напуска тялото посещавайки места от света или други свръхестествени светове.
Основна характеристика на Тоналът сянка е лесната адаптивност и лесната промяна на отношението към нещата. Поради това Тоналът сянка не е основен за формиране на трайните разбирания и отношението към света. Дадено събитие може да се интерпретира по коренно различен начин от Тоналът сянка. Тоналът сянка лесно се приспособяващ към социалната среда и лежи в основата на социализацията на човека.Той е повратлив и приспособяващ се. Лесно може да бъде манипулирана и принуден да следва напътствия в дадена посока.
Поради свойството на тоналът сянка да бъде изменчив, на него не се гледа като на наша истинска същност. Тоналът сянка е подвластен на суета и егоизтични интереси. Така личния интерес на егото може да води душата сянка, която преформулира отношението ни към света по егоцентричен и себелюбив начин. Така формираната социална среда от хората може да бъде подчинена на егоизтични, групови и частни интереси и това да доведе до създаване на среда при която хората да загубят посоката и ориентацията си за света в който живеят заслепени от личния си интерес.
Тоналът сянка има видим земен знак и защитник покровител. Земния знак е сетивния, а защитникът извънсетивния духовен покровител се представя като божество от духовната сфера.
Съществуват 20 земни знака и съответни духовни покровители, протектори.
20-те Тонала сянка, Shadow Souls, Tonalli и техните небесни защитници
Земен знак Протектор Описание
1 Cipactli (Crocodile, Крокодил) ИзтокTonacatecuhtli
Tonacatecuhtli, е Повелителят на отглеждането, първичния бог на създаването и плодородието. Крокодилът е благоприятен ден, означава напредък и чест. Изразява енергичност, работа, награди и признание. Добър ден за начинания
2 Ehecatl (Wind, Вятър) СеверQuetzalcoatl
Вятърът е лош ден за работа с други в екип. Неговите влияния са непостоянни и без стойност. Добър ден за изкореняване на старите навици.
3 Calli (House, Къща) Запад
Tepeyollotl, Heart of the Mountain
Добър знак за почивка, спокойствие и семеен живот. Неподходящ за участие в обществен живот. Най-добре за утвърждаване на връзките свързани с доверието и взаимните интереси.
4 Cuetzpalin (Lizard, Гущер) Юг
Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster
Защитникът на знака и осигуряващия душата сянка Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster, е богът на измамите. Гущерът означава бързо обръщане на съдбата. Добър ден за работа свързана с репутацията чрез действия, а не на думи.
5 Coatl (Snake, Змия) Изток
Chalchihuitlicue
Змията е ден на прокрадващата се река която винаги се променя, без да се промени. Символизира бягащите мигове на вечната вода. Добър ден за проява на скромност, лош ден за действия в личен интерес.
6 Miquiztli (Death, Смърт) Север
Tecciztecatl
Богът на раковината, символ на Metztli, богът на Луната, понякога идентифициран с Tezcatlipoca. Има раковина като атрибут, която се асоциира с глада. Miquiztli е Неизвестното, което представлява сянка. Добър ден за размисъл за приоритетите в живота, лош за игнориране на възможности. Това е ден за трансформация, символ на краткия момент между стария край и новите начинания.
7 Mazatl (Deer, Елен) Запад
Tlaloc, Който прави нещата да избуяват
Ден на бога на дъжда и гръмотевиците. Това е ден за лов. Добър ден за проследяване на жертвата, лош ако бъдеш проследен. Това е ден за прекъсване на старите навици и близко внимание към навиците на другите. Това е ден за подсигуряване на пътеките.
8 Tochtli (Rabbit, Заек) Юг
Mayahuel
Mayahuel е богиня на Maguey и Fertility, a алкохолно божество. Заекът е ден за саможертва и служба на нещо повече от някого. Той символизира религиозното отношение, което превръща всичко в свещенно и има за резултат самоодухотворяването. Това е мистичен ден, асоцииран с преминаванията на луната. Добър ден за общуване с природата и духа, лош за действия срещу другите.
9 Atl (Water, Вода) Изток
Xiuhtecuhtli, Lord of the Year
Повелителят на годината, стария бог на огъня. Водата е ден за пречистване чрез поставяне на някого в ситуация на конфликт. Добър ден за битка, лош за почивка. Водата носи скорпиона, който трябва да жили враговете си или да жили себе си. Водата е ден за свещенна война, която винаги e битка на някои със собствените му врагове.
10 Itzcuintli (Dog, Куче) Север
Mictlantecuhtli, бог на смърта
Itzcuintli е водачът на мъртвите, връзката на духовния свят с живота. Itzcuintli е добър за погребения, осъзнавания и спомняне на мъртвите. Това е добър ден да будиш доверие, лош да подозираш намеренията на другите.
11 Ozomahtli (Monkey, Маймуна) Запад
Xochipili
Xochipili, бог на изкуствата, бог на удоволствието, празненствата и фриволността. Маймуната е ден за съзидание, за игра, за празнуване. Добър за безгрижие, лош за сериозност. Маймуната е предупреждение как лесно честен човек може да бъде хванат в капана на примамките в обществения живот.
12 Malinalli (Grass, Трева) Юг
Patecatl
Дните под знака Трева символизират смелостта, куража, възстановяването на духа, неща които не могат да бъдат държани под похлупак завинаги. Тревата е денят в който упорстваме въпреки всички неблагоприятности, ден за създаване на съюзничества, за укрепване на връзката с бога/богинята съюзник, които ще оцелеят през теста на времето. Благоприятен ден за подтиснатите, лош ден за подтисниците.
13 Acatl (Reed, Тръстика) Изток
Tezcatlipoca
Тръстиката е скиптъра на властта който е парадоксално недостигащ навсякъде. Това е ден в който стрелите на съдбата падат от небето като светещи точки. Добър ден за търсене на справедливост, лош за действия срещу другите.
14 Ocelotl (Jaguar, Ягуар) Север
Tlazolteotl
Денят Ягуар е добър за битки. Символизира мощ, храброст и безумна забрава пред лицето на опасността. Това е ден за воините на Tezcatlipoca, тези които с желание жертват живота си за да поддържат огъня на Старите вечен.
15 Cuauhtli (Eagle, Орел) Запад
Xipe Totec
Xipe Totec е бог на свалянето на кожата, Бог на времето за посев, основната сила на прераждането. Денят на Орела е ден за борба за свобода и равенство. Това е добър ден за воините на Huitzilopochtli, тези които жертват живота си за да поддържат настоящата епоха на Петото Слънце. Добър ден за действия, лош за разсъждения. Добър за повикване на боговете, лош за игнорирането им.
16 Cozcacuauhtli (Vulture, Лешояд) Юг
Itzpapalotl
Лешоядът означава дълъг живот, мъдрост, добро поведение и душевна уравновесеност. Това е добър ден за посрещане на спиранията, прекъсванията, загубите и смърта която ни кара да страдаме в живота. Лешоядът е ден за подмамване на Трикаджията.
17 Ollin (Movement, Движение) Изток
Xolotl
Благоприятен за активната страна, неблагоприятен за пасивната. Денят е за очистеното сърце, символ на тези моменти в които човешките същества могат да видат в какво се превръщат. Добър ден за преобръщане, което идва като земетресение и оставя след себе си руините на рационалността, реда и предначертанията.
18 Tecpatl (Stone Knife, Каменен Нож) Север
Chalchihuihtotolin
Ден за тежки изпитания, за изпробване и нещастия. Добър ден за тестване на нечии характер, лош за разчитане на нечии минали постижения или репутация. Ножът предупреждава, че мисълта, духът, трябва да бъдат наточени като стъкло, което реже до край чрез истината.
19 Quiahuitl (Rain, Дъжд) Запад
Tonatiuh
Дъждът е ден в който да разчитаме на непредсказуемите обрати на съдбата. Добър за пътуване и учене, лош за бизнес и планиране.
20 Xochitl (Flower, Цвете)
Xochiquetzal
Денят Цвете е за създаване на красота и истина, особенно такива които говорят в сърцата на онези, които ги познават и един ден ще престанат да туптят. Цветето ни напомня, че животът, е като цвете, красив но бързо чезне. Това е добър ден за мислене, компания и трогателност, лош ден за подтискане на дълбоки желания, стремежи и страсти.
2. Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух, Тейолия)
Втората духовна субстанция се нарича Teyollia на езика Нахуатл. На английски Spirit Soul (Тонал дух, Ментално тяло). Тейолия е свързващата брънка с духа на боговете и се влияе от 13-те небесни сфери, където те пребивават.
13-те духовни сфери са извън сетивния свят, но се проектират в човека. Свързват се със сърцето, подсъзнателните емоции, интуицията, предпочитанията, отношението към нещата и духовността. Тонълът на Духа, Тейолия, се проектира като волята на божество потрон на даден човек. Той е неговата истинска духовна природа създаваща трайни характеристики на човека. Тоналът на истинската душа също способства за приспособяването на човека към света, но за разлика от тоналът на Душата сянка, е по-устойчив и постоянен. Той отразява трайно емоционално отношение.
Носителите на знанията са смятали, че Тоналът на духа се напътства от случки, знаци и съвпадения от ежедневието които тоналът сянка не трябва да пропуска за да разбере. Тоналът на духа може да долавя трайни тенденции свързани със съдбата и късмета.
За разлика от изменчевия тонал сянка, тоналът на духа е постоянен и основен за интелектуалната енергия на определен човек. Влиянието на Тоналът на духа, трайната емоция и интелекта, влиза в съзвучие с другия тонал на сянката. Така двете съзвучия създават човешката природа като смесица от божествено и земно начало.
Съчетанието между 20 вида Tonalli (Shadow Soul, Тонал сянка) и 13 влияния формиращи Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух) формират общо 260 комбинации тонал. За всеки от тези 260 тонала има ден в 260 дневната годината на календара на съдбата Tonalpohualli.
3. Ihiyotl (Aura Soul, Аура)
Третата субстанция на духа се нарича Ihiyotl на Нахуатл, Aura Soul на английски или Нагуал-Аура на български. Ако тоналът сянка е от земен тип, тоналът на духа от надземните сфери, то на нагуала аура се гледа като на свързан с подземните сфери и техните влияния.
Съществуват 9 типа аура душа свързани с 9 подземни зони и съответните протектори богове. Ааурата е вътрешната жизнена енергия на всяко същество. Ако аурата го напусне, то умира за часове. Аурата е свързана с базови инстинкти, сексуална енергия и страст. Ключов момент на Аурата е способността тя да бъде почувствана. Аурата също има две компоненти – видима, която мож да се пипне и присъства в света, който познаваме и невидима, трансцетентална. Видимата е нашето тяло и еволюционните механизми заложени в него благодарение на които ние оцеляваме. Невидимата е дух на животно, което живее в нас. Нарича се нагуал и функционира прозрачно за нас. Ние не знаем как дишаме и как тялото ни се грижи за всички процеси. Не знаем как сме открили вода или не знаем защо смятаме определена храна за вредна. Невидимия дух на нагуалът на аурата като продукт на милиони години еволюция е развил способности за които ние не подозираме, но когата ситуацията налага се възползваме от тях.
In some Mesoamerican religions, a personal guardian spirit that resides in an animal. The person who wishes to find his nagual goes to sleep in an isolated spot, and the animal that appears in a dream or that confronts him when he awakens will thereafter be his guardian spirit. Many modern Mesoamerican Indians believe that the first creature to cross over the ashes spread before a newborn baby becomes the child's nagual. In some areas, nagual refers to the animal into which men with magical powers can transform themselves to do evil.
In Mesoamerican folk religion a Nagual or Nahual (both pronounced [na'wal]) is a human being who has the power to magically turn him- or herself into an animal form, most commonly donkey, turkey and dogs,[1] but also other and more powerful animals. The Nagual can then use his powers for good or for evil causes according to his personality[2]. The specific beliefs vary within Mesoamerica, but the general concept of nahualism is pan-mesoamerican. It is also linked with pre-columbian shamanistic practices, because depictions of humans transforming themselves into animals are known as early as Preclassic times in the Olmec culture. The practice is also sometimes linked with the Mesomerican calendrical system which can be used for divination rituals, often for example determining whether or not a person will be a Nagual. The common Mesoamerican belief of tonalism, that all humans have an animal counterpart to which their lifeforce is linked, also often intertwines with nagualism.[3] In English the word is often translated as "transforming witch," but translations without the negative connotations of the word witch would be "transforming trickster" or "shape shifter"
History
The word comes from the Nahuatl word nahualli which was used to refer to practitioners of magic. Among the Aztec the day of a persons birth calculated in the Tonalpohualli (the Mesoamerican sacred calendar) would determine the nature of the person - each day was associated with an animal which could have a strong or weak aspect. The person born on the day of, for example, "the dog" would then have both the strong and the weak aspects of the dog. In Nahuatl the word Tonalli was used to refer both to a day and to the animal associated with that day. Because practitioners of powerfull magic were normally born on certain days related to animals with a strong or harmful aspect they would often have specific tonals such as the jaguar. In Aztec mythology the God Tezcatlipoca was the protector of nagualism, because his tonal was the jaguar and he governed the distribution of wealth.
In modern rural Mexico the nagual is often the same as a "witch" or "brujo" who is able to shapeshift into an animal at night, (normally into an owl, a bat or a turkey) suck blood from innocent victims, steal property from others, cause disease etc. In some indigenous communities the position of Nagual is integrated into society and the community knows who is a Nagual and tolerates them or even fears and respects them, sometimes hiring them to remove curses cast by other naguals. In other communities the accusation of nagualism may result in violent attacks by the rest of the community towards the accused - much like the witch processes of renaissance Europe.
The Western study of Nagualism was initiated by noted archaeologist, linguist and ethnologist Daniel Garrison Brinton who published a treatise called "Nagualism: A Study in Native-American Folklore and History" which chronicled historical interpretations of the word and those who practiced nagualism in Mexico in 1894. He identified the different beliefs associated with nagualism in some modern Mexican communities such as the Mixe, the Nahua, the Zapotec and the Mixtec.
Subsequently many studies have described Nagualism in different Mesoamerican cultures such as the Zoques and the Jakaltek, K'iche', Q'eqchi', and Tzeltal Maya. An interesting pattern has been described for some societies in which the fear of Naguals is a social factor inhibiting modernization in the community because the Naguals are believed to punish those who enter into contact with the mestizo society. Such is the case among the Jakaltek.[5].
Discussion continues on which degree nagualism represents a pre-Columbian belief system or is modelled on European popular religion. Gustavo Correa,[6] in an article published by the Middle American Research Institute at Tulane University, suggested that the concept of nagualism was not pre-Columbian, and argued that it was wholly imported from Europe, where he compares it to the medieval belief in werewolves.
However, Indigenous sources of pre-Columbian origins such as the Popol Vuh describe concepts clearly related to the modern day practice of Nagualism.[dubious – discuss]. Nonetheless, the only version of this document which has survived was transcribed well after the Spanish Conquest and may contain concepts introduced by European missionaries.[citation needed]
Kaplan[7] concluded that in Oaxaca the belief in Naguals as evil shapeshifting witches is common in both indigenous and mestizo populations. According to Kaplan, the belief in animal spirit companions is exclusively indigenous.
References
1. ^ Nutini & Roberts p. 43
2. ^ Stratmeyer 6 Stratmeyer (1977)
3. ^ see for example Stratmeyer & Stratmeyer (1977). Kaplan (1956)
4. ^ Nutini & Roberts (1993) p.43
5. ^ 1977, Dennis & Jean Stratmeyer, "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds.,Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
6. ^ Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism , Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
7. ^ Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
Bibliography
• Stratmeyer, Dennis & Jean (1977) "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds., Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
• Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism, Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
• Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
• Nutini, Hugo G. & John M. Roberts. (1993) Bloodsucking Witchcraft: An Epistemological Study of Anthropomorphic Supernaturalism in Rural Tlaxcala. Arizona University Press. Tucson. ISBN 0-8165-1197-7.
• Hoag Mulryan, Lenore, 1996, Nagual in the Garden: Fantastic Animals in Mexican Ceramics. Los Angeles, Fowler Museum, ISBN 978-0930741495.
Първата духовна субстанция, дадена на човека се нарича Tonalli на езика Нахуатл. На английски е Shadow Soul (Душа сянка, Тонал сянка),
Тоналът сянка се асоциира с дейността на мозъка и осигурява сетивата, възприемането и разума. Той формира типове съзнаване и ги прави част от личността. Това включва понятия за правилно и грешно, способността за спомняне на мисли и събития, способността за разсъдък, вземане на решения и правене на заключения. Очите, ушите, езика са свързани с мозъка и са част от начина по който функционира Тонълът сянка.
В допълнение на мисленето и логиката в мозъка се случват и сънищата. По време на сънуване, Душата сянка напуска тялото посещавайки места от света или други свръхестествени светове.
Основна характеристика на Тоналът сянка е лесната адаптивност и лесната промяна на отношението към нещата. Поради това Тоналът сянка не е основен за формиране на трайните разбирания и отношението към света. Дадено събитие може да се интерпретира по коренно различен начин от Тоналът сянка. Тоналът сянка лесно се приспособяващ към социалната среда и лежи в основата на социализацията на човека.Той е повратлив и приспособяващ се. Лесно може да бъде манипулирана и принуден да следва напътствия в дадена посока.
Поради свойството на тоналът сянка да бъде изменчив, на него не се гледа като на наша истинска същност. Тоналът сянка е подвластен на суета и егоизтични интереси. Така личния интерес на егото може да води душата сянка, която преформулира отношението ни към света по егоцентричен и себелюбив начин. Така формираната социална среда от хората може да бъде подчинена на егоизтични, групови и частни интереси и това да доведе до създаване на среда при която хората да загубят посоката и ориентацията си за света в който живеят заслепени от личния си интерес.
Тоналът сянка има видим земен знак и защитник покровител. Земния знак е сетивния, а защитникът извънсетивния духовен покровител се представя като божество от духовната сфера.
Съществуват 20 земни знака и съответни духовни покровители, протектори.
20-те Тонала сянка, Shadow Souls, Tonalli и техните небесни защитници
Земен знак Протектор Описание
1 Cipactli (Crocodile, Крокодил) ИзтокTonacatecuhtli
Tonacatecuhtli, е Повелителят на отглеждането, първичния бог на създаването и плодородието. Крокодилът е благоприятен ден, означава напредък и чест. Изразява енергичност, работа, награди и признание. Добър ден за начинания
2 Ehecatl (Wind, Вятър) СеверQuetzalcoatl
Вятърът е лош ден за работа с други в екип. Неговите влияния са непостоянни и без стойност. Добър ден за изкореняване на старите навици.
3 Calli (House, Къща) Запад
Tepeyollotl, Heart of the Mountain
Добър знак за почивка, спокойствие и семеен живот. Неподходящ за участие в обществен живот. Най-добре за утвърждаване на връзките свързани с доверието и взаимните интереси.
4 Cuetzpalin (Lizard, Гущер) Юг
Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster
Защитникът на знака и осигуряващия душата сянка Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster, е богът на измамите. Гущерът означава бързо обръщане на съдбата. Добър ден за работа свързана с репутацията чрез действия, а не на думи.
5 Coatl (Snake, Змия) Изток
Chalchihuitlicue
Змията е ден на прокрадващата се река която винаги се променя, без да се промени. Символизира бягащите мигове на вечната вода. Добър ден за проява на скромност, лош ден за действия в личен интерес.
6 Miquiztli (Death, Смърт) Север
Tecciztecatl
Богът на раковината, символ на Metztli, богът на Луната, понякога идентифициран с Tezcatlipoca. Има раковина като атрибут, която се асоциира с глада. Miquiztli е Неизвестното, което представлява сянка. Добър ден за размисъл за приоритетите в живота, лош за игнориране на възможности. Това е ден за трансформация, символ на краткия момент между стария край и новите начинания.
7 Mazatl (Deer, Елен) Запад
Tlaloc, Който прави нещата да избуяват
Ден на бога на дъжда и гръмотевиците. Това е ден за лов. Добър ден за проследяване на жертвата, лош ако бъдеш проследен. Това е ден за прекъсване на старите навици и близко внимание към навиците на другите. Това е ден за подсигуряване на пътеките.
8 Tochtli (Rabbit, Заек) Юг
Mayahuel
Mayahuel е богиня на Maguey и Fertility, a алкохолно божество. Заекът е ден за саможертва и служба на нещо повече от някого. Той символизира религиозното отношение, което превръща всичко в свещенно и има за резултат самоодухотворяването. Това е мистичен ден, асоцииран с преминаванията на луната. Добър ден за общуване с природата и духа, лош за действия срещу другите.
9 Atl (Water, Вода) Изток
Xiuhtecuhtli, Lord of the Year
Повелителят на годината, стария бог на огъня. Водата е ден за пречистване чрез поставяне на някого в ситуация на конфликт. Добър ден за битка, лош за почивка. Водата носи скорпиона, който трябва да жили враговете си или да жили себе си. Водата е ден за свещенна война, която винаги e битка на някои със собствените му врагове.
10 Itzcuintli (Dog, Куче) Север
Mictlantecuhtli, бог на смърта
Itzcuintli е водачът на мъртвите, връзката на духовния свят с живота. Itzcuintli е добър за погребения, осъзнавания и спомняне на мъртвите. Това е добър ден да будиш доверие, лош да подозираш намеренията на другите.
11 Ozomahtli (Monkey, Маймуна) Запад
Xochipili
Xochipili, бог на изкуствата, бог на удоволствието, празненствата и фриволността. Маймуната е ден за съзидание, за игра, за празнуване. Добър за безгрижие, лош за сериозност. Маймуната е предупреждение как лесно честен човек може да бъде хванат в капана на примамките в обществения живот.
12 Malinalli (Grass, Трева) Юг
Patecatl
Дните под знака Трева символизират смелостта, куража, възстановяването на духа, неща които не могат да бъдат държани под похлупак завинаги. Тревата е денят в който упорстваме въпреки всички неблагоприятности, ден за създаване на съюзничества, за укрепване на връзката с бога/богинята съюзник, които ще оцелеят през теста на времето. Благоприятен ден за подтиснатите, лош ден за подтисниците.
13 Acatl (Reed, Тръстика) Изток
Tezcatlipoca
Тръстиката е скиптъра на властта който е парадоксално недостигащ навсякъде. Това е ден в който стрелите на съдбата падат от небето като светещи точки. Добър ден за търсене на справедливост, лош за действия срещу другите.
14 Ocelotl (Jaguar, Ягуар) Север
Tlazolteotl
Денят Ягуар е добър за битки. Символизира мощ, храброст и безумна забрава пред лицето на опасността. Това е ден за воините на Tezcatlipoca, тези които с желание жертват живота си за да поддържат огъня на Старите вечен.
15 Cuauhtli (Eagle, Орел) Запад
Xipe Totec
Xipe Totec е бог на свалянето на кожата, Бог на времето за посев, основната сила на прераждането. Денят на Орела е ден за борба за свобода и равенство. Това е добър ден за воините на Huitzilopochtli, тези които жертват живота си за да поддържат настоящата епоха на Петото Слънце. Добър ден за действия, лош за разсъждения. Добър за повикване на боговете, лош за игнорирането им.
16 Cozcacuauhtli (Vulture, Лешояд) Юг
Itzpapalotl
Лешоядът означава дълъг живот, мъдрост, добро поведение и душевна уравновесеност. Това е добър ден за посрещане на спиранията, прекъсванията, загубите и смърта която ни кара да страдаме в живота. Лешоядът е ден за подмамване на Трикаджията.
17 Ollin (Movement, Движение) Изток
Xolotl
Благоприятен за активната страна, неблагоприятен за пасивната. Денят е за очистеното сърце, символ на тези моменти в които човешките същества могат да видат в какво се превръщат. Добър ден за преобръщане, което идва като земетресение и оставя след себе си руините на рационалността, реда и предначертанията.
18 Tecpatl (Stone Knife, Каменен Нож) Север
Chalchihuihtotolin
Ден за тежки изпитания, за изпробване и нещастия. Добър ден за тестване на нечии характер, лош за разчитане на нечии минали постижения или репутация. Ножът предупреждава, че мисълта, духът, трябва да бъдат наточени като стъкло, което реже до край чрез истината.
19 Quiahuitl (Rain, Дъжд) Запад
Tonatiuh
Дъждът е ден в който да разчитаме на непредсказуемите обрати на съдбата. Добър за пътуване и учене, лош за бизнес и планиране.
20 Xochitl (Flower, Цвете)
Xochiquetzal
Денят Цвете е за създаване на красота и истина, особенно такива които говорят в сърцата на онези, които ги познават и един ден ще престанат да туптят. Цветето ни напомня, че животът, е като цвете, красив но бързо чезне. Това е добър ден за мислене, компания и трогателност, лош ден за подтискане на дълбоки желания, стремежи и страсти.
2. Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух, Тейолия)
Втората духовна субстанция се нарича Teyollia на езика Нахуатл. На английски Spirit Soul (Тонал дух, Ментално тяло). Тейолия е свързващата брънка с духа на боговете и се влияе от 13-те небесни сфери, където те пребивават.
13-те духовни сфери са извън сетивния свят, но се проектират в човека. Свързват се със сърцето, подсъзнателните емоции, интуицията, предпочитанията, отношението към нещата и духовността. Тонълът на Духа, Тейолия, се проектира като волята на божество потрон на даден човек. Той е неговата истинска духовна природа създаваща трайни характеристики на човека. Тоналът на истинската душа също способства за приспособяването на човека към света, но за разлика от тоналът на Душата сянка, е по-устойчив и постоянен. Той отразява трайно емоционално отношение.
Носителите на знанията са смятали, че Тоналът на духа се напътства от случки, знаци и съвпадения от ежедневието които тоналът сянка не трябва да пропуска за да разбере. Тоналът на духа може да долавя трайни тенденции свързани със съдбата и късмета.
За разлика от изменчевия тонал сянка, тоналът на духа е постоянен и основен за интелектуалната енергия на определен човек. Влиянието на Тоналът на духа, трайната емоция и интелекта, влиза в съзвучие с другия тонал на сянката. Така двете съзвучия създават човешката природа като смесица от божествено и земно начало.
Съчетанието между 20 вида Tonalli (Shadow Soul, Тонал сянка) и 13 влияния формиращи Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух) формират общо 260 комбинации тонал. За всеки от тези 260 тонала има ден в 260 дневната годината на календара на съдбата Tonalpohualli.
3. Ihiyotl (Aura Soul, Аура)
Третата субстанция на духа се нарича Ihiyotl на Нахуатл, Aura Soul на английски или Нагуал-Аура на български. Ако тоналът сянка е от земен тип, тоналът на духа от надземните сфери, то на нагуала аура се гледа като на свързан с подземните сфери и техните влияния.
Съществуват 9 типа аура душа свързани с 9 подземни зони и съответните протектори богове. Ааурата е вътрешната жизнена енергия на всяко същество. Ако аурата го напусне, то умира за часове. Аурата е свързана с базови инстинкти, сексуална енергия и страст. Ключов момент на Аурата е способността тя да бъде почувствана. Аурата също има две компоненти – видима, която мож да се пипне и присъства в света, който познаваме и невидима, трансцетентална. Видимата е нашето тяло и еволюционните механизми заложени в него благодарение на които ние оцеляваме. Невидимата е дух на животно, което живее в нас. Нарича се нагуал и функционира прозрачно за нас. Ние не знаем как дишаме и как тялото ни се грижи за всички процеси. Не знаем как сме открили вода или не знаем защо смятаме определена храна за вредна. Невидимия дух на нагуалът на аурата като продукт на милиони години еволюция е развил способности за които ние не подозираме, но когата ситуацията налага се възползваме от тях.
In some Mesoamerican religions, a personal guardian spirit that resides in an animal. The person who wishes to find his nagual goes to sleep in an isolated spot, and the animal that appears in a dream or that confronts him when he awakens will thereafter be his guardian spirit. Many modern Mesoamerican Indians believe that the first creature to cross over the ashes spread before a newborn baby becomes the child's nagual. In some areas, nagual refers to the animal into which men with magical powers can transform themselves to do evil.
In Mesoamerican folk religion a Nagual or Nahual (both pronounced [na'wal]) is a human being who has the power to magically turn him- or herself into an animal form, most commonly donkey, turkey and dogs,[1] but also other and more powerful animals. The Nagual can then use his powers for good or for evil causes according to his personality[2]. The specific beliefs vary within Mesoamerica, but the general concept of nahualism is pan-mesoamerican. It is also linked with pre-columbian shamanistic practices, because depictions of humans transforming themselves into animals are known as early as Preclassic times in the Olmec culture. The practice is also sometimes linked with the Mesomerican calendrical system which can be used for divination rituals, often for example determining whether or not a person will be a Nagual. The common Mesoamerican belief of tonalism, that all humans have an animal counterpart to which their lifeforce is linked, also often intertwines with nagualism.[3] In English the word is often translated as "transforming witch," but translations without the negative connotations of the word witch would be "transforming trickster" or "shape shifter"
History
The word comes from the Nahuatl word nahualli which was used to refer to practitioners of magic. Among the Aztec the day of a persons birth calculated in the Tonalpohualli (the Mesoamerican sacred calendar) would determine the nature of the person - each day was associated with an animal which could have a strong or weak aspect. The person born on the day of, for example, "the dog" would then have both the strong and the weak aspects of the dog. In Nahuatl the word Tonalli was used to refer both to a day and to the animal associated with that day. Because practitioners of powerfull magic were normally born on certain days related to animals with a strong or harmful aspect they would often have specific tonals such as the jaguar. In Aztec mythology the God Tezcatlipoca was the protector of nagualism, because his tonal was the jaguar and he governed the distribution of wealth.
In modern rural Mexico the nagual is often the same as a "witch" or "brujo" who is able to shapeshift into an animal at night, (normally into an owl, a bat or a turkey) suck blood from innocent victims, steal property from others, cause disease etc. In some indigenous communities the position of Nagual is integrated into society and the community knows who is a Nagual and tolerates them or even fears and respects them, sometimes hiring them to remove curses cast by other naguals. In other communities the accusation of nagualism may result in violent attacks by the rest of the community towards the accused - much like the witch processes of renaissance Europe.
The Western study of Nagualism was initiated by noted archaeologist, linguist and ethnologist Daniel Garrison Brinton who published a treatise called "Nagualism: A Study in Native-American Folklore and History" which chronicled historical interpretations of the word and those who practiced nagualism in Mexico in 1894. He identified the different beliefs associated with nagualism in some modern Mexican communities such as the Mixe, the Nahua, the Zapotec and the Mixtec.
Subsequently many studies have described Nagualism in different Mesoamerican cultures such as the Zoques and the Jakaltek, K'iche', Q'eqchi', and Tzeltal Maya. An interesting pattern has been described for some societies in which the fear of Naguals is a social factor inhibiting modernization in the community because the Naguals are believed to punish those who enter into contact with the mestizo society. Such is the case among the Jakaltek.[5].
Discussion continues on which degree nagualism represents a pre-Columbian belief system or is modelled on European popular religion. Gustavo Correa,[6] in an article published by the Middle American Research Institute at Tulane University, suggested that the concept of nagualism was not pre-Columbian, and argued that it was wholly imported from Europe, where he compares it to the medieval belief in werewolves.
However, Indigenous sources of pre-Columbian origins such as the Popol Vuh describe concepts clearly related to the modern day practice of Nagualism.[dubious – discuss]. Nonetheless, the only version of this document which has survived was transcribed well after the Spanish Conquest and may contain concepts introduced by European missionaries.[citation needed]
Kaplan[7] concluded that in Oaxaca the belief in Naguals as evil shapeshifting witches is common in both indigenous and mestizo populations. According to Kaplan, the belief in animal spirit companions is exclusively indigenous.
References
1. ^ Nutini & Roberts p. 43
2. ^ Stratmeyer 6 Stratmeyer (1977)
3. ^ see for example Stratmeyer & Stratmeyer (1977). Kaplan (1956)
4. ^ Nutini & Roberts (1993) p.43
5. ^ 1977, Dennis & Jean Stratmeyer, "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds.,Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
6. ^ Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism , Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
7. ^ Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
Bibliography
• Stratmeyer, Dennis & Jean (1977) "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds., Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
• Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism, Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
• Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
• Nutini, Hugo G. & John M. Roberts. (1993) Bloodsucking Witchcraft: An Epistemological Study of Anthropomorphic Supernaturalism in Rural Tlaxcala. Arizona University Press. Tucson. ISBN 0-8165-1197-7.
• Hoag Mulryan, Lenore, 1996, Nagual in the Garden: Fantastic Animals in Mexican Ceramics. Los Angeles, Fowler Museum, ISBN 978-0930741495.
260-те дни в годината на Tonalpohualli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
1º 1 Crocodile Tonacatecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
2º 2 Wind Quetzalcoatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaltecuhtli 2 Itztli
3º 3 House Tepeyollotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
4º 4 Lizard Huehuecoyotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tonatiuh 4 Centeotl
5º 5 Snake Chalchihuitlicue Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
6º 6 Death Tecciztecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
7º 7 Deer Tlaloc Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Centeotl 7 Tlazolteotl
8º 8 Rabbit Mayahuel Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaloc 8 Tepeyollotl
9º 9 Water Xiuhtecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Quetzalcoatl 9 Tlaloc
10º 10 Dog Mictlantecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
11º 11 Monkey Xochipilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalmecatecuhtli 2 Itztli
12º 12 Grass Patecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
13º 13 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
14º 1 Jaguar Tlazolteotl Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
15º 2 Eagle Xipe Totec Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
16º 3 Vulture Itzpapalotl Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
17º 4 Movement Xolotl Quetzalcoatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
18º 5 Knife Chalchihuitotolin Quetzalcoatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
19º 6 Rain Tonatiuh Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 1Xiuhtecuhtli
20º 7 Flower Xochiquetzal Quetzalcoatl Centeotl 2 Itztli
21º 8 Crocodile Tonacatecuhtli Quetzalcoatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
22º 9 Wind Quetzalcoatl Quetzalcoatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
23º 10 House Tepeyollotl Quetzalcoatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
24º 11 Lizard Huehuecoyotl Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
25º 12 Snake Chalchihuitlicue Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 7Tlazolteotl
26º 13 Death Tecciztecatl Quetzalcoatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
27º 1 Deer Tlaloc Tepeyollotl & Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
28º 2 Rabbit Mayahuel Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaltecuhtli 1Xiuhtecuhtli
29º 3 Water Xiuhtecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalchihuitlicue 2 Itztli
30º 4 Dog Mictlantecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
31º 5 Monkey Xochipilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlazolteotl 4 Centeotl
32º 6 Grass Patecatl Tepeyollotl & Tlazolteotl Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
33º 7 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Centeotl 6 Chalchihuitlicue
34 8 Jaguar Tlazolteotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaloc 7 Tlazolteotl
35 9 Eagle Xipe Totec Tepeyollotl & Tlazolteotl Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
36 10 Vulture Itzpapalotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tezcatlipoca 9 Tlaloc
37 11 Movement Xolotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
38 12 Knife Chalchihuitotolin Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
39 13 Rain Tonatiuh Tepeyollotl & Tlazolteotl Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
40 1 Flower Xochiquetzal Huehuecoyotl & Ixnextli Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
41 2 Crocodile Tonacatecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
42 3 Wind Quetzalcoatl Huehuecoyotl & Ixnextli Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
43 4 House Tepeyollotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tonatiuh 7 Tlazolteotl
44 5 Lizard Huehuecoyotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
45 6 Snake Chalchihuitlicue Huehuecoyotl & Ixnextli Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
46 7 Death Tecciztecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
47 8 Deer Tlaloc Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaloc 2 Itztli
48 9 Rabbit Mayahuel Huehuecoyotl & Ixnextli Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
49 10 Water Xiuhtecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tezcatlipoca 4 Centeotl
50 11 Dog Mictlantecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
51 12 Monkey Xochipilli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
52 13 Grass Patecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
53 1 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
54 2 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitlicue Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
55 3 Eagle Xipe Totec Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
56 4 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitlicue Tonatiuh 2 Itztli
57 5 Movement Xolotl Chalchihuitlicue Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
58 6 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli 4 Centeotl
59 7 Rain Tonatiuh Chalchihuitlicue Centeotl 5 Mictlantecuhtli
60 8 Flower Xochiquetzal Chalchihuitlicue Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
61 9 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitlicue Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
62 10 Wind Quetzalcoatl Chalchihuitlicue Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
63 11 House Tepeyollotl Chalchihuitlicue Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
64 12 Lizard Huehuecoyotl Chalchihuitlicue Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
65 13 Snake Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
66 1 Death Tecciztecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
67 2 Deer Tlaloc Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaltecuhtli 4 Centeotl
68 3 Rabbit Mayahuel Tecciztecatl & Tonatiuh Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
69 4 Water Xiuhtecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
70 5 Dog Mictlantecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
71 6 Monkey Xochipilli Tecciztecatl & Tonatiuh Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
72 7 Grass Patecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Centeotl 9 Tlaloc
73 8 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
74 9 Jaguar Tlazolteotl Tecciztecatl & Tonatiuh Quetzalcoatl 2 Itztli
75 10 Eagle Xipe Totec Tecciztecatl & Tonatiuh Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
76 11 Vulture Itzpapalotl Tecciztecatl & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
77 12 Movement Xolotl Tecciztecatl & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
78 13 Knife Chalchihuitotolin Tecciztecatl & Tonatiuh Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
79 1 Rain Tonatiuh Tlaloc Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
80 2 Flower Xochiquetzal Tlaloc Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
81 3 Crocodile Tonacatecuhtli Tlaloc Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
82 4 Wind Quetzalcoatl Tlaloc Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
83 5 House Tepeyollotl Tlaloc Tlazolteotl 2 Itztli
84 6 Lizard Huehuecoyotl Tlaloc Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
85 7 Snake Chalchihuitlicue Tlaloc Centeotl 4 Centeotl
86 8 Death Tecciztecatl Tlaloc Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
87 9 Deer Tlaloc Tlaloc Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
88 10 Rabbit Mayahuel Tlaloc Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
89 11 Water Xiuhtecuhtli Tlaloc Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
90 12 Dog Mictlantecuhtli Tlaloc Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
91 13 Monkey Xochipilli Tlaloc Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
92 1 Grass Patecatl Mayahuel & Xochipilli Xiuhtecuhtli 2 Itztli
93 2 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Mayahuel & Xochipilli Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
94 3 Jaguar Tlazolteotl Mayahuel & Xochipilli Chalchihuitlicue 4 Centeotl
95 4 Eagle Xipe Totec Mayahuel & Xochipilli Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
96 5 Vulture Itzpapalotl Mayahuel & Xochipilli Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
97 6 Movement Xolotl Mayahuel & Xochipilli Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
98 7 Knife Chalchihuitotolin Mayahuel & Xochipilli Centeotl 8 Tepeyollotl
99 8 Rain Tonatiuh Mayahuel & Xochipilli Tlaloc 9 Tlaloc
100 9 Flower Xochiquetzal Mayahuel & Xochipilli Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
101 10 Crocodile Tonacatecuhtli Mayahuel & Xochipilli Tezcatlipoca 2 Itztli
102 11 Wind Quetzalcoatl Mayahuel & Xochipilli Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
103 12 House Tepeyollotl Mayahuel & Xochipilli Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
104 13 Lizard Huehuecoyotl Mayahuel & Xochipilli Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
105 1 Snake Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
106 2 Death Tecciztecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
107 3 Deer Tlaloc Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
108 4 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tonatiuh 9 Tlaloc
109 5 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
110 6 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Mictlantecuhtli 2 Itztli
111 7 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Centeotl 3 Piltzintecuhtli
112 8 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaloc 4 Centeotl
113 9 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
114 10 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
115 11 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
116 12 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
117 13 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
118 1 Knife Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
119 2 Rain Tonatiuh Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaltecuhtli 2 Itztli
120 3 Flower Xochiquetzal Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
121 4 Crocodile Tonacatecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tonatiuh 4 Centeotl
122 5 Wind Quetzalcoatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
123 6 House Tepeyollotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
124 7 Lizard Huehuecoyotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Centeotl 7 Tlazolteotl
125 8 Snake Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaloc 8 Tepeyollotl
126 9 Death Tecciztecatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Quetzalcoatl 9 Tlaloc
127 10 Deer Tlaloc Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
128 11 Rabbit Mayahuel Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 2 Itztli
129 12 Water Xiuhtecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
130 13 Dog Mictlantecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
131 1 Monkey Xochipilli Patecatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
132 2 Grass Patecatl Patecatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
133 3 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Patecatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
134 4 Jaguar Tlazolteotl Patecatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
135 5 Eagle Xipe Totec Patecatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
136 6 Vulture Itzpapalotl Patecatl Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
137 7 Movement Xolotl Patecatl Centeotl 2 Itztli
138 8 Knife Chalchihuitotolin Patecatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
139 9 Rain Tonatiuh Patecatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
140 10 Flower Xochiquetzal Patecatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
141 11 Crocodile Tonacatecuhtli Patecatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
142 12 Wind Quetzalcoatl Patecatl Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
143 13 House Tepeyollotl Patecatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
144 1 Lizard Huehuecoyotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
145 2 Snake Chalchihuitlicue Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaltecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
146 3 Death Tecciztecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalchihuitlicue 2 Itztli
147 4 Deer Tlaloc Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
148 5 Rabbit Mayahuel Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlazolteotl 4 Centeotl
149 6 Water Xiuhtecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
150 7 Dog Mictlantecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Centeotl 6 Chalchihuitlicue
151 8 Monkey Xochipilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaloc 7 Tlazolteotl
152 9 Grass Patecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
153 10 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tezcatlipoca 9 Tlaloc
154 11 Jaguar Tlazolteotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalmecatecuhtli 1Xiuhtecuhtli
155 12 Eagle Xipe Totec Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
156 13 Vulture Itzpapalotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
157 1 Movement Xolotl Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
158 2 Knife Chalchihuitotolin Tlazolteotl Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
159 3 Rain Tonatiuh Tlazolteotl Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
160 4 Flower Xochiquetzal Tlazolteotl Tonatiuh 7 Tlazolteotl
161 5 Crocodile Tonacatecuhtli Tlazolteotl Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
162 6 Wind Quetzalcoatl Tlazolteotl Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
163 7 House Tepeyollotl Tlazolteotl Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
164 8 Lizard Huehuecoyotl Tlazolteotl Tlaloc 2 Itztli
165 9 Snake Chalchihuitlicue Tlazolteotl Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
166 10 Death Tecciztecatl Tlazolteotl Tezcatlipoca 4 Centeotl
167 11 Deer Tlaloc Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
168 12 Rabbit Mayahuel Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
169 13 Water Xiuhtecuhtli Tlazolteotl Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
170 1 Dog Mictlantecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
171 2 Monkey Xochipilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
172 3 Grass Patecatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
173 4 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tonatiuh 2 Itztli
174 5 Jaguar Tlazolteotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
175 6 Eagle Xipe Totec Xipe Totec & Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 4 Centeotl
176 7 Vulture Itzpapalotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Centeotl 5 Mictlantecuhtli
177 8 Movement Xolotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
178 9 Knife Chalchihuitotolin Xipe Totec & Quetzalcoatl Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
179 10 Rain Tonatiuh Xipe Totec & Quetzalcoatl Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
180 11 Flower Xochiquetzal Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
181 12 Crocodile Tonacatecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
182 13 Wind Quetzalcoatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
183 1 House Tepeyollotl Itzpapalotl Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
184 2 Lizard Huehuecoyotl Itzpapalotl Tlaltecuhtli 4 Centeotl
185 3 Snake Chalchihuitlicue Itzpapalotl Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
186 4 Death Tecciztecatl Itzpapalotl Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
187 5 Deer Tlaloc Itzpapalotl Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
188 6 Rabbit Mayahuel Itzpapalotl Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
189 7 Water Xiuhtecuhtli Itzpapalotl Centeotl 9 Tlaloc
190 8 Dog Mictlantecuhtli Itzpapalotl Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
191 9 Monkey Xochipilli Itzpapalotl Quetzalcoatl 2 Itztli
192 10 Grass Patecatl Itzpapalotl Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
193 11 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itzpapalotl Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
194 12 Jaguar Tlazolteotl Itzpapalotl Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
195 13 Eagle Xipe Totec Itzpapalotl Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
196 1 Vulture Itzpapalotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
197 2 Movement Xolotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
198 3 Knife Chalchihuitotolin Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
199 4 Rain Tonatiuh Xolotl & Tlalchitonatiuh Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
200 5 Flower Xochiquetzal Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlazolteotl 2 Itztli
201 6 Crocodile Tonacatecuhtli Xolotl & Tlalchitonatiuh Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
202 7 Wind Quetzalcoatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Centeotl 4 Centeotl
203 8 House Tepeyollotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
204 9 Lizard Huehuecoyotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
205 10 Snake Chalchihuitlicue Xolotl & Tlalchitonatiuh Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
206 11 Death Tecciztecatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
207 12 Deer Tlaloc Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
208 13 Rabbit Mayahuel Xolotl & Tlalchitonatiuh Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
209 1 Water Xiuhtecuhtli Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli 2 Itztli
210 2 Dog Mictlantecuhtli Chalchihuitotolin Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
211 3 Monkey Xochipilli Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue 4 Centeotl
212 4 Grass Patecatl Chalchihuitotolin Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
213 5 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitotolin Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
214 6 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
215 7 Eagle Xipe Totec Chalchihuitotolin Centeotl 8 Tepeyollotl
216 8 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitotolin Tlaloc 9 Tlaloc
217 9 Movement Xolotl Chalchihuitotolin Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
218 10 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitotolin Tezcatlipoca 2 Itztli
219 11 Rain Tonatiuh Chalchihuitotolin Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
220 12 Flower Xochiquetzal Chalchihuitotolin Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
221 13 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitotolin Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
222 1 Wind Quetzalcoatl Chantico Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
223 2 House Tepeyollotl Chantico Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
224 3 Lizard Huehuecoyotl Chantico Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
225 4 Snake Chalchihuitlicue Chantico Tonatiuh 9 Tlaloc
226 5 Death Tecciztecatl Chantico Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
227 6 Deer Tlaloc Chantico Mictlantecuhtli 2 Itztli
228 7 Rabbit Mayahuel Chantico Centeotl 3 Piltzintecuhtli
229 8 Water Xiuhtecuhtli Chantico Tlaloc 4 Centeotl
230 9 Dog Mictlantecuhtli Chantico Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
231 10 Monkey Xochipilli Chantico Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
232 11 Grass Patecatl Chantico Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
233 12 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chantico Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
234 13 Jaguar Tlazolteotl Chantico Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
235 1 Eagle Xipe Totec Xochiquetzal Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
236 2 Vulture Itzpapalotl Xochiquetzal Tlaltecuhtli 2 Itztli
237 3 Movement Xolotl Xochiquetzal Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
238 4 Knife Chalchihuitotolin Xochiquetzal Tonatiuh 4 Centeotl
239 5 Rain Tonatiuh Xochiquetzal Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
240 6 Flower Xochiquetzal Xochiquetzal Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
241 7 Crocodile Tonacatecuhtli Xochiquetzal Centeotl 7 Tlazolteotl
242 8 Wind Quetzalcoatl Xochiquetzal Tlaloc 8 Tepeyollotl
243 9 House Tepeyollotl Xochiquetzal Quetzalcoatl 9 Tlaloc
244 10 Lizard Huehuecoyotl Xochiquetzal Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
245 11 Snake Chalchihuitlicue Xochiquetzal Chalmecatecuhtli 2 Itztli
246 12 Death Tecciztecatl Xochiquetzal Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
247 13 Deer Tlaloc Xochiquetzal Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
248 1 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
249 2 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
250 3 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
251 4 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tonatiuh 8 Tepeyollotl
252 5 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlazolteotl 9 Tlaloc
253 6 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
254 7 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Centeotl 2 Itztli
255 8 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
256 9 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Quetzalcoatl 4 Centeotl
257 10 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
258 11 Knife Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
259 12 Rain Tonatiuh Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
260 13 Flower Xochiquetzal Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Citlalinicue 8 9 Tepeyollotl & Tlaloc
1º 1 Crocodile Tonacatecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
2º 2 Wind Quetzalcoatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaltecuhtli 2 Itztli
3º 3 House Tepeyollotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
4º 4 Lizard Huehuecoyotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tonatiuh 4 Centeotl
5º 5 Snake Chalchihuitlicue Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
6º 6 Death Tecciztecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
7º 7 Deer Tlaloc Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Centeotl 7 Tlazolteotl
8º 8 Rabbit Mayahuel Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaloc 8 Tepeyollotl
9º 9 Water Xiuhtecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Quetzalcoatl 9 Tlaloc
10º 10 Dog Mictlantecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
11º 11 Monkey Xochipilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalmecatecuhtli 2 Itztli
12º 12 Grass Patecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
13º 13 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
14º 1 Jaguar Tlazolteotl Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
15º 2 Eagle Xipe Totec Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
16º 3 Vulture Itzpapalotl Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
17º 4 Movement Xolotl Quetzalcoatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
18º 5 Knife Chalchihuitotolin Quetzalcoatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
19º 6 Rain Tonatiuh Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 1Xiuhtecuhtli
20º 7 Flower Xochiquetzal Quetzalcoatl Centeotl 2 Itztli
21º 8 Crocodile Tonacatecuhtli Quetzalcoatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
22º 9 Wind Quetzalcoatl Quetzalcoatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
23º 10 House Tepeyollotl Quetzalcoatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
24º 11 Lizard Huehuecoyotl Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
25º 12 Snake Chalchihuitlicue Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 7Tlazolteotl
26º 13 Death Tecciztecatl Quetzalcoatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
27º 1 Deer Tlaloc Tepeyollotl & Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
28º 2 Rabbit Mayahuel Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaltecuhtli 1Xiuhtecuhtli
29º 3 Water Xiuhtecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalchihuitlicue 2 Itztli
30º 4 Dog Mictlantecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
31º 5 Monkey Xochipilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlazolteotl 4 Centeotl
32º 6 Grass Patecatl Tepeyollotl & Tlazolteotl Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
33º 7 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Centeotl 6 Chalchihuitlicue
34 8 Jaguar Tlazolteotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaloc 7 Tlazolteotl
35 9 Eagle Xipe Totec Tepeyollotl & Tlazolteotl Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
36 10 Vulture Itzpapalotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tezcatlipoca 9 Tlaloc
37 11 Movement Xolotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
38 12 Knife Chalchihuitotolin Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
39 13 Rain Tonatiuh Tepeyollotl & Tlazolteotl Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
40 1 Flower Xochiquetzal Huehuecoyotl & Ixnextli Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
41 2 Crocodile Tonacatecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
42 3 Wind Quetzalcoatl Huehuecoyotl & Ixnextli Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
43 4 House Tepeyollotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tonatiuh 7 Tlazolteotl
44 5 Lizard Huehuecoyotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
45 6 Snake Chalchihuitlicue Huehuecoyotl & Ixnextli Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
46 7 Death Tecciztecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
47 8 Deer Tlaloc Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaloc 2 Itztli
48 9 Rabbit Mayahuel Huehuecoyotl & Ixnextli Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
49 10 Water Xiuhtecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tezcatlipoca 4 Centeotl
50 11 Dog Mictlantecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
51 12 Monkey Xochipilli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
52 13 Grass Patecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
53 1 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
54 2 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitlicue Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
55 3 Eagle Xipe Totec Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
56 4 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitlicue Tonatiuh 2 Itztli
57 5 Movement Xolotl Chalchihuitlicue Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
58 6 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli 4 Centeotl
59 7 Rain Tonatiuh Chalchihuitlicue Centeotl 5 Mictlantecuhtli
60 8 Flower Xochiquetzal Chalchihuitlicue Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
61 9 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitlicue Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
62 10 Wind Quetzalcoatl Chalchihuitlicue Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
63 11 House Tepeyollotl Chalchihuitlicue Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
64 12 Lizard Huehuecoyotl Chalchihuitlicue Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
65 13 Snake Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
66 1 Death Tecciztecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
67 2 Deer Tlaloc Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaltecuhtli 4 Centeotl
68 3 Rabbit Mayahuel Tecciztecatl & Tonatiuh Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
69 4 Water Xiuhtecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
70 5 Dog Mictlantecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
71 6 Monkey Xochipilli Tecciztecatl & Tonatiuh Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
72 7 Grass Patecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Centeotl 9 Tlaloc
73 8 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
74 9 Jaguar Tlazolteotl Tecciztecatl & Tonatiuh Quetzalcoatl 2 Itztli
75 10 Eagle Xipe Totec Tecciztecatl & Tonatiuh Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
76 11 Vulture Itzpapalotl Tecciztecatl & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
77 12 Movement Xolotl Tecciztecatl & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
78 13 Knife Chalchihuitotolin Tecciztecatl & Tonatiuh Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
79 1 Rain Tonatiuh Tlaloc Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
80 2 Flower Xochiquetzal Tlaloc Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
81 3 Crocodile Tonacatecuhtli Tlaloc Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
82 4 Wind Quetzalcoatl Tlaloc Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
83 5 House Tepeyollotl Tlaloc Tlazolteotl 2 Itztli
84 6 Lizard Huehuecoyotl Tlaloc Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
85 7 Snake Chalchihuitlicue Tlaloc Centeotl 4 Centeotl
86 8 Death Tecciztecatl Tlaloc Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
87 9 Deer Tlaloc Tlaloc Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
88 10 Rabbit Mayahuel Tlaloc Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
89 11 Water Xiuhtecuhtli Tlaloc Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
90 12 Dog Mictlantecuhtli Tlaloc Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
91 13 Monkey Xochipilli Tlaloc Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
92 1 Grass Patecatl Mayahuel & Xochipilli Xiuhtecuhtli 2 Itztli
93 2 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Mayahuel & Xochipilli Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
94 3 Jaguar Tlazolteotl Mayahuel & Xochipilli Chalchihuitlicue 4 Centeotl
95 4 Eagle Xipe Totec Mayahuel & Xochipilli Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
96 5 Vulture Itzpapalotl Mayahuel & Xochipilli Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
97 6 Movement Xolotl Mayahuel & Xochipilli Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
98 7 Knife Chalchihuitotolin Mayahuel & Xochipilli Centeotl 8 Tepeyollotl
99 8 Rain Tonatiuh Mayahuel & Xochipilli Tlaloc 9 Tlaloc
100 9 Flower Xochiquetzal Mayahuel & Xochipilli Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
101 10 Crocodile Tonacatecuhtli Mayahuel & Xochipilli Tezcatlipoca 2 Itztli
102 11 Wind Quetzalcoatl Mayahuel & Xochipilli Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
103 12 House Tepeyollotl Mayahuel & Xochipilli Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
104 13 Lizard Huehuecoyotl Mayahuel & Xochipilli Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
105 1 Snake Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
106 2 Death Tecciztecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
107 3 Deer Tlaloc Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
108 4 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tonatiuh 9 Tlaloc
109 5 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
110 6 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Mictlantecuhtli 2 Itztli
111 7 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Centeotl 3 Piltzintecuhtli
112 8 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaloc 4 Centeotl
113 9 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
114 10 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
115 11 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
116 12 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
117 13 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
118 1 Knife Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
119 2 Rain Tonatiuh Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaltecuhtli 2 Itztli
120 3 Flower Xochiquetzal Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
121 4 Crocodile Tonacatecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tonatiuh 4 Centeotl
122 5 Wind Quetzalcoatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
123 6 House Tepeyollotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
124 7 Lizard Huehuecoyotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Centeotl 7 Tlazolteotl
125 8 Snake Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaloc 8 Tepeyollotl
126 9 Death Tecciztecatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Quetzalcoatl 9 Tlaloc
127 10 Deer Tlaloc Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
128 11 Rabbit Mayahuel Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 2 Itztli
129 12 Water Xiuhtecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
130 13 Dog Mictlantecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
131 1 Monkey Xochipilli Patecatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
132 2 Grass Patecatl Patecatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
133 3 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Patecatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
134 4 Jaguar Tlazolteotl Patecatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
135 5 Eagle Xipe Totec Patecatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
136 6 Vulture Itzpapalotl Patecatl Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
137 7 Movement Xolotl Patecatl Centeotl 2 Itztli
138 8 Knife Chalchihuitotolin Patecatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
139 9 Rain Tonatiuh Patecatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
140 10 Flower Xochiquetzal Patecatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
141 11 Crocodile Tonacatecuhtli Patecatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
142 12 Wind Quetzalcoatl Patecatl Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
143 13 House Tepeyollotl Patecatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
144 1 Lizard Huehuecoyotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
145 2 Snake Chalchihuitlicue Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaltecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
146 3 Death Tecciztecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalchihuitlicue 2 Itztli
147 4 Deer Tlaloc Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
148 5 Rabbit Mayahuel Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlazolteotl 4 Centeotl
149 6 Water Xiuhtecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
150 7 Dog Mictlantecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Centeotl 6 Chalchihuitlicue
151 8 Monkey Xochipilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaloc 7 Tlazolteotl
152 9 Grass Patecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
153 10 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tezcatlipoca 9 Tlaloc
154 11 Jaguar Tlazolteotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalmecatecuhtli 1Xiuhtecuhtli
155 12 Eagle Xipe Totec Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
156 13 Vulture Itzpapalotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
157 1 Movement Xolotl Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
158 2 Knife Chalchihuitotolin Tlazolteotl Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
159 3 Rain Tonatiuh Tlazolteotl Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
160 4 Flower Xochiquetzal Tlazolteotl Tonatiuh 7 Tlazolteotl
161 5 Crocodile Tonacatecuhtli Tlazolteotl Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
162 6 Wind Quetzalcoatl Tlazolteotl Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
163 7 House Tepeyollotl Tlazolteotl Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
164 8 Lizard Huehuecoyotl Tlazolteotl Tlaloc 2 Itztli
165 9 Snake Chalchihuitlicue Tlazolteotl Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
166 10 Death Tecciztecatl Tlazolteotl Tezcatlipoca 4 Centeotl
167 11 Deer Tlaloc Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
168 12 Rabbit Mayahuel Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
169 13 Water Xiuhtecuhtli Tlazolteotl Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
170 1 Dog Mictlantecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
171 2 Monkey Xochipilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
172 3 Grass Patecatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
173 4 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tonatiuh 2 Itztli
174 5 Jaguar Tlazolteotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
175 6 Eagle Xipe Totec Xipe Totec & Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 4 Centeotl
176 7 Vulture Itzpapalotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Centeotl 5 Mictlantecuhtli
177 8 Movement Xolotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
178 9 Knife Chalchihuitotolin Xipe Totec & Quetzalcoatl Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
179 10 Rain Tonatiuh Xipe Totec & Quetzalcoatl Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
180 11 Flower Xochiquetzal Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
181 12 Crocodile Tonacatecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
182 13 Wind Quetzalcoatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
183 1 House Tepeyollotl Itzpapalotl Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
184 2 Lizard Huehuecoyotl Itzpapalotl Tlaltecuhtli 4 Centeotl
185 3 Snake Chalchihuitlicue Itzpapalotl Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
186 4 Death Tecciztecatl Itzpapalotl Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
187 5 Deer Tlaloc Itzpapalotl Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
188 6 Rabbit Mayahuel Itzpapalotl Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
189 7 Water Xiuhtecuhtli Itzpapalotl Centeotl 9 Tlaloc
190 8 Dog Mictlantecuhtli Itzpapalotl Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
191 9 Monkey Xochipilli Itzpapalotl Quetzalcoatl 2 Itztli
192 10 Grass Patecatl Itzpapalotl Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
193 11 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itzpapalotl Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
194 12 Jaguar Tlazolteotl Itzpapalotl Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
195 13 Eagle Xipe Totec Itzpapalotl Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
196 1 Vulture Itzpapalotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
197 2 Movement Xolotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
198 3 Knife Chalchihuitotolin Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
199 4 Rain Tonatiuh Xolotl & Tlalchitonatiuh Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
200 5 Flower Xochiquetzal Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlazolteotl 2 Itztli
201 6 Crocodile Tonacatecuhtli Xolotl & Tlalchitonatiuh Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
202 7 Wind Quetzalcoatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Centeotl 4 Centeotl
203 8 House Tepeyollotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
204 9 Lizard Huehuecoyotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
205 10 Snake Chalchihuitlicue Xolotl & Tlalchitonatiuh Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
206 11 Death Tecciztecatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
207 12 Deer Tlaloc Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
208 13 Rabbit Mayahuel Xolotl & Tlalchitonatiuh Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
209 1 Water Xiuhtecuhtli Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli 2 Itztli
210 2 Dog Mictlantecuhtli Chalchihuitotolin Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
211 3 Monkey Xochipilli Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue 4 Centeotl
212 4 Grass Patecatl Chalchihuitotolin Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
213 5 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitotolin Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
214 6 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
215 7 Eagle Xipe Totec Chalchihuitotolin Centeotl 8 Tepeyollotl
216 8 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitotolin Tlaloc 9 Tlaloc
217 9 Movement Xolotl Chalchihuitotolin Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
218 10 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitotolin Tezcatlipoca 2 Itztli
219 11 Rain Tonatiuh Chalchihuitotolin Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
220 12 Flower Xochiquetzal Chalchihuitotolin Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
221 13 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitotolin Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
222 1 Wind Quetzalcoatl Chantico Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
223 2 House Tepeyollotl Chantico Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
224 3 Lizard Huehuecoyotl Chantico Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
225 4 Snake Chalchihuitlicue Chantico Tonatiuh 9 Tlaloc
226 5 Death Tecciztecatl Chantico Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
227 6 Deer Tlaloc Chantico Mictlantecuhtli 2 Itztli
228 7 Rabbit Mayahuel Chantico Centeotl 3 Piltzintecuhtli
229 8 Water Xiuhtecuhtli Chantico Tlaloc 4 Centeotl
230 9 Dog Mictlantecuhtli Chantico Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
231 10 Monkey Xochipilli Chantico Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
232 11 Grass Patecatl Chantico Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
233 12 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chantico Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
234 13 Jaguar Tlazolteotl Chantico Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
235 1 Eagle Xipe Totec Xochiquetzal Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
236 2 Vulture Itzpapalotl Xochiquetzal Tlaltecuhtli 2 Itztli
237 3 Movement Xolotl Xochiquetzal Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
238 4 Knife Chalchihuitotolin Xochiquetzal Tonatiuh 4 Centeotl
239 5 Rain Tonatiuh Xochiquetzal Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
240 6 Flower Xochiquetzal Xochiquetzal Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
241 7 Crocodile Tonacatecuhtli Xochiquetzal Centeotl 7 Tlazolteotl
242 8 Wind Quetzalcoatl Xochiquetzal Tlaloc 8 Tepeyollotl
243 9 House Tepeyollotl Xochiquetzal Quetzalcoatl 9 Tlaloc
244 10 Lizard Huehuecoyotl Xochiquetzal Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
245 11 Snake Chalchihuitlicue Xochiquetzal Chalmecatecuhtli 2 Itztli
246 12 Death Tecciztecatl Xochiquetzal Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
247 13 Deer Tlaloc Xochiquetzal Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
248 1 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
249 2 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
250 3 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
251 4 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tonatiuh 8 Tepeyollotl
252 5 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlazolteotl 9 Tlaloc
253 6 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
254 7 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Centeotl 2 Itztli
255 8 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
256 9 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Quetzalcoatl 4 Centeotl
257 10 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
258 11 Knife Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
259 12 Rain Tonatiuh Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
260 13 Flower Xochiquetzal Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Citlalinicue 8 9 Tepeyollotl & Tlaloc
Битката с времето преди смъртта
Няма никакво съмнение, че смъртта е най-голямото предизвикателство пред което е изправено нашето същество. Страната от която никой пътник не се е върнал ни хвърля в смут и съмнения. Срещайки предизвикателството на смъртта нашите начинания се стъписват, а постиженията избледняват и се губят. Няма рецепта и подход, не разполагаме с надеждни и изпитани средства за да се справим така както в света на познатото. Нещо повече, колкото повече мислим за това и търсим решение, толкова повече се разколебаваме.Смъртта е далечна и абстрактна и в същото време абсолютна реалност която не може да бъде отхвърлена. Това е разликата с другите реалностти на познатия ни свят, където всяка идея може да бъде подложена на съмнение и всяко действие да намери своята противоположност.
Способността на смъртта да бъде ежедневна възможност и в същото време безкрайно отдалечена от делничното ни съществуване прави живота ни поносим, но това не отменя факта, че всички наши действия са под нейното неизбежно присъствие, покривайки спектъра от нашето делнично поведение.
Целия арсенал от познати възможности които света ни предлага за решаване на проблеми и рецепти за щастие избледнява пред полъха на смъртта, превръщайки успехите и щастието миг пред вечността.
Единствения ресурс който ни е даден за неопределено време преди смъртта е времето. В сравнение с безкрайността този ресурс изглежда малък и незначителен. На пръв поглед времето от житейския ни път до смъртта като русурс е нещо твърде кратко и ограничено. Но зад тази малък период от който ни остава има един безпорен факт, това време е неопределено. Отношението ни към времето преди смъртта като нещо кратко и неопределено може да се окаже една илюзия, която да предопредели характера на срещата ни със смъртта.Линейното време
Ние не се раждаме с чувството, че времето тече линейно и с усещането за хода на света. Началните години от живота ни протичат в настоящето. Постепенно линейното усещане се научава и постепенно се формира като отношение към времето. Колкото повече се утвърждава линейния ход на времето, толкова повече се счита, че ние съзряваме. Минаваме през различни етапи за да забравим началното усещане за настояще, като се учим да измерваме времето с часовник и решаваме например задачи свързани с времето, изминатия път и скоростта. Изработваме си ежедневен ритъм и колкото по-дисциплинирано се придържаме към него, толкова повече навикваме към идеята, че времето е нещо което тече постоянно, подлежи на измерване и светът си има своя постоянен ход.
Ритъмът на света вече ни е завладял в по-зряла възраст, когато започва истинска надпревара с времето. Тогава започва борба с хода на времето което се опитваме да задържим за да не отлитат хубавите моменти в живота ни и в опит да ги умножим.За да бъдем с хода на времето използваме най-различни начини да го изхитрим. Това включва и технически средства – бързи автомобили, мобилни връзки, Интернет комуникации и всичко до което можем да се доберем като техническо изобретение.
Времето е пари и когато започнат да пристигат сметки от задължения които не успяваме да изплатим навреме чувстваме как то ни притиска да бързаме. Налага се да се работи по-ефективно или на повече от едно място. Ако сме в организация се налага оптимизиране на бизнес процесите, съкращаване на разходите и търсене на още по-висока производителност и ефективност в работата.Мъжкия и женския подход в съкращаването на времето
Мъжете и жените имат различен подход в борбата с овладянавето на времето. По различен начин те свиват временните интервали и скъсяват процесите. Мъжкия подход е свързан с висока концентрация в едно направление. Мъжете са по-ограничени но, по-задълбочени. Те свиват времето като се концентрират в дадена задача.
Жените от друга страна са майстори на паралелните процеси. Една жена едновременно върши и мисли за много неща. Това е техния начин по който съкращават, свиват времето. И двата подхода не са универсални и за да се постигне ефективност при свиването на времето един истински майстор трябва да може и двете. За да се постигне това обаче трябва да надпмогнем и се приборим с ограниченията на мъжката или женската си природа. На всеки това което му пречи е различно.Двете фалшиви лица на времето
Способността да се концентрираме за мига и да извличаме всичко от него в решителния момент е част от дебненето в света на дивите животни. Един крокодил е в състояние да стои с часове във водата без да издава присъствието си за да издебне стадо от антилопи, което ще дойде на водопой. Когата момента настъпи в един кратък миг цялата енергия се концентрира в атаката.
Времето не е само свиване, съкращаване и надпреварара за секунди, но и чакане. И това е обратната страна на свиването, неговото разтягане. Докато при свиването на времето има мъжки и женски подход, то изглежда, че при разтягането нещата са еднакви макар да има много нюанси.
Разтягането, разпъването на времето като ластик е неправене на свиването, борбата със секундите за висока скорост. Ако трябва да направим асоциация със социални модели то свиването на времето е ежедневния ритъм на обичайната активност и бизнеса, а неговото разпъване са почивните дни в Събота и Неделя. Разпъването е отпуска за някои, а за други отказ от активно участие в светските дела. Например едно доброволно отшелничество и посвещаване на някаква абстрактна вяра е форма на разпъване на времето.Тези две лица на времето не атакуват нашата представа за неговата линейност. Те само внасят елемент на корекция в представите ни, че времето тече линейно, но сме склонни да признаем не с еднаква скорост. То не е монотонно, защото има забавяние и забързвания. И те се измерват и придобиват социален и делови смисъл като почасово заплащане, месечна заплата или заплащане за изработка. Този допълнителен аспект за хода на времето не нарушава началната презумция за линейния ход на времето. Върха на тържеството на линейния модел е еднообразието в ежедневието. Усещането, че света е един и същ и не се променя.Независимо дали сме от страната на онези които натискат педала на газта или от онези които търсят спокойните води ние нямаме начин да преодолеем линейното усещане за времето, ако имаме опит със само едната от неговите страни – само свиване или само разпъване.За да се запознаем с истинското лице на времето се налага да отхвърлим и двете негови маски с които то ни се представя. За тази цел трябва да ги използваме активно докато ги опознаем и разберем тяхната привидност. Всъщност годините прекарани в преследване на задачи, постигане на цели, борба с времето, са години в които се изправяме с нашето усещане за хода на времето. В зависимост от усета ни, е възможно да боравим както със забързаната част на времето, така и да искаме определени събития да се забавят и да се наложи чакане търпеливо. Така да съчетаем полагане на активни усилия и очакване на шанс. Така е възможно да се работи и с двете маски на времето заедно, ако нашето усещане за времето е балансирано. При балансирано усещане в един случай се налага да поставим едната маска, а в друг другата. Тази ситуация на изчакваща забързаност или забързано изчакване е много особенна. Тя е индикатор който дава надежда, че въпреки сме забравили усещането за времето като безкрайно настояще, то имаме все още шанс да си го припомним и дори да спрем хода на времето и потока на света.
Ако балансиран тип поведение е част от ежедневието ни и ние непрекъснато свиваме и разтягаме времето е възможно да изпитаме моменти когато двете маски на времето падат и линейната представа за хода на времето да започна да губи сила в определени моменти или дори случки. Така се връщаме отново към усещането за
Безкрайното настояще
Ако ежедневието ни е запълнено от безброй забързвания и изчаквания, разпъвания и свивания е възможно да започнем да изпитваме моменти и кратки усещания, че сме в състояние на нечие време. Спиране на линейното усещане за потока на времето и спиране на света. Спирането на света, ако се осъзнае като лично преживяване е критичен момент след който линейната представа за времето вече не може да се възстанови напълно. Спирането на времето, дори и като бегло усещане е навлизане в безкрайното настояще. Безкрайното настояще е истинското лице на времето и по ирония точно тогава времето всъщност изчезва и смисълът който му придаваме вече се разпада.Преживяването в безкрайното настояще руши разбирането ни за времето като линеен процес. Това усещане извън времето е по-силно от преживяванията в потока на времето и света. Ако усещането се повтаря, то се натрупва и нарушава еднообразието в ежедневието ни. Живота става по-цялостен и богат, но точно това ни въвлича още по-близо до усещането за смъртта.
Смъртта се намира точно в безкрайното настояще и успява да се заеме възможно най-изгодна позиция за да се протегне до всички възможности които има линейния модел . В моментите на преживявания в безкрайното настояще, когато потока на света спира сме потопени в една безкрайност, която няма ход ние сме с лице срещу смъртта и водим невидима битка с нея. В безкрайното настояще реалността на смъртта се чувства най-силно, а нещата от света започват да придобиват не толкова реален смисъл. Те започват да изглеждат далечни, неистински и илюзорни. Живота който сме живели става далечен спомен и илюзия в зоната на безкрайното настояще, където събитията от живота ни вече не могат да се превъзпроизведат във представите ни. Това е присъствието на смъртта.Предизвикателството на смъртта
Смъртта не ни убива. Убива ни невъзможността да си припомним живота който за нас е бил в линейното време когато сме в зоната на безкрайното настояще. Така представата ни за смъртта като край на живота ни трябва да се предефенира като край на представата ни за хода на събитията които си мислим че са станали в реда който си мислим, че са станали. Предизвикателството което ни отправя смъртта е да излезем извън тесните си наложени ограничения и модели и да разширяваме зоната извън тези модели, за да достигнем безкрайното настояще, което предефенира всички събития. Ако успеем да свържем миналото си, бъдещето си и настоящето в едно и навлезем в настоящето имаме шанс да отговорим на основното предизвикателство което ни отправя смъртта, да победим представите си за времето и хода на събитията.Всичките ни представи за смъртта като край на живота ни са верни когато се отнася до събития в линейното време. Но за събития извън линейното време в огромната си част нелепи. Това усещане е особенно силно ако изпитаме разпада на времето преживе, така известното спиране на света. Тогава усещането, че смъртта е края не е толкова силно. Започва да се руши и усещането, че времето преди смъртта е ограничено и неопределено. По-скоро се изпитва усещане, че времето е нещо безкрайно, което може да разпъваме и свиваме, а като завършек е нещо конкретно и определено свързано със смъртта, която стои на една ръка разстояние. Ако така преобърнем усещането за времето вече сме си припомнили какво сме изпитвали в ранно детство.
Това е първото надмогване и първото преодоляване на собствената ни ограниченост преди смъртта. Ако не спечелим личната си битка с времето преди смърта няма да разбием еднообразието на живота, няма да излезем извън потока на света, няма да го спрем, губим шанса да станем творци на собствената си природа и в крайна сметка няма да сме подготвени за безкрайното настояще.В крайна сметка вместо да гадаем какво е смъртта и да се отвличаме по абстрактни теории и предположение ние имаме безценен подарък. Имаме нашето време преди смъртта. Никой не може да ни отнеме този шанс и нямаме никакви оправдания, че не сме го използвали. Можем да го разтягаме до безкрай и да го свивеме в една точка докато то започне да се разпада. Когато времето се разпадне окончателно нашето време изтича и пресичаме прага към безкрайността.Срещата с безкрайното време се извършва непрекъснато. Ние живеем в него, но приучени към усещането за линейност и последователност на събитията безкрайното настояще ни убягва. Докато усещането за линийност и поток на събитията се научава, то обратния процес не се научава. Няма практика или някакъв вълшебен трик, който да ни изведе обратно от потока на времето и то да спре. Спирането на света и времето не се учи, учи се възприемането на безкрайността като поток. Въпреки, че няма техника и способи за спиране на света, могат да се отделят различни симптоми предвещаващи изчерпването на линейното възприемане на събитията. Тези симптоми са отделни примери които могат да имат различна тежест и смисъл според индивидуалното усещане за времето. В крайно сметка смисълът който придаваме на нещата в голяма степен зависи от начина по който усещаме хода на света.Скъсяване на дистанцията между минало и настояще
Скъсяването на дистанцията между минали и настоящи преживявания е един от предвестниците на спирането линейния ход на времето. Ако от време на време започнете да си спомняте приживявания станали в живота ви преди десетилетия и те изглеждат еднакво силни като настоящите това е сигурен знак че линейното време започва да се свива. Ако нямате проблем да си спомните живо събития и да ги преживеете отново, това значи, че миналото и настоящето започват да се сближават и в някои елементи дори сливат. Възможно е да се получи усещане, че целият личен живот е като на длан и може да се черпи от него. Това е сериозно изпитание за здравия разум, защото най-вероятно стабилните възгледи за нещата които са се оформили напоследък са минали през различни периоди докато се формират. Силните спомени от миналото връщат към стари забравени възгледи и се възстановява многопластовост във отношението към уж вече ясни неща. Тази многопластовост прибавя, широчина и задълбоченост, която излиза извън рамките на черно-бялото, ясното Да или Не. Стари събития, впечатления и емоции могат да се възстановят лесно, а текущи могат да преминат на втори план и да се забравят за известен период.
Ако речта на Барак Обама когато той призова „Америка, ти не можеш да обърнеш гръб“, ви навява спомени за друга реч, на един друг представител на Демократическата партия Джон Ф. Кенеди „Питайте, не какво може страната ви да направи за вас, а каква можете вие да направите за страната си“ и вие си пропомняте знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг „Аз имам мечта“. Ако това ви звучи актуално, като днес, тук и сега добавяте поне три пласта линейно време в едно усещане.Няма значение в коя област ви са спомените и какви са примерите. Ако скъсяването на дистанцията между минали и настоящи събития се задълбочи, това внася елемент на неудобство, поради нуждата непрекъснато да си припомняме какво тече в момента и кое е актуално. Това неудобство се компенсира с по-голяма богатство на усещанията, по-цялостно възприемане на настоящето и по-пълно изживяване на момента. Времето вече не се изплъзва, а намираме удоволствия в преживяването на моментите такива каквито са. Живота придобива пълнота и очарование, което не сме очаквали когато сме били в по-голяма степен обхванати от потока на времето.Кръговратът на сезоните
Спирането на кръговрата на сезоните е още по-явен предвестник към спирането потока на света.
Ако през Януари спомените за Юлските жеги са живи и близки,
ако през Февруари, Августовската отпуска е пред очите ви,
ако през Март, Септемврийското слънце и в спомените ви,
ако през Април, все още сте впечатлени от Октомврийското циганско лято,
ако през Май, си спомняте за Ноемврийските мъгли,
ако през Юни, ви избиват коледни Декемврийски настроения,
ако през Юли, си спомняте онези студени Януарски дни, толкова контрастиращи с жегата,
ако през Август, сте под емоции около Февруарските празници,
ако Септември, ви напомня за първите топли дни на Март,
ако през Октомври, пред очите ви са първите пролетни птици и техните песни,
ако Ноември, ви навява мисли за поредицата от Майски празници и абитуриентски балове,
ако през Декември, изникват спомени за началото на летния сезон,
то най-вероятно кръговратът на сезоните вече не е това което е бил преди.Още една от маските на потока се сваля и сезоните започват да се сливат. Тяхното редуване е начинът по който се проявява единствения сезон, този на настоящето.Заличаването на денонощието
Заличаването на линейние поток на времето в рамките на денонощието е едно от последните убежища зад които е кодирано линейното усещане за времето.
Възможно е вие да сте силен в първата половина на деня, но напоследък да забелязвате, че творческата ви активност идва в края на работния ден.
Ако се засилва преди да си легнете, и ако лягайки в леглото през нощта си поставяте задачи, които трябва да решите докато спите,
ако отваряйки очи сутрин рано чувствате полъхът на ново творческо вдъхновение, защото решенията се стичат към вас, то
това е признак че вашата по-силна част от денонощието се измества към съня. Най-вероятно истинските решения за живота ви всъщност да се вземат точно по време на сън. Тогава със сигурност вашата спяща половина набира сила и тя определя решенията, дори това да не се осъзнава.
Ако вашите наблюдения показват, че деня минава в рутина, когато не се вземат никакви важни решения свързани с живота ви, а само такива свързани с ежедневните задължения, ако по-силната част е времето е през нощта когато спите, то това значи, че имаме поврат и нашето същество спи през деня, а през нощта живее истинския живот.
Ако се балансира еднакво добре с решенията които се вземат през деня и през нощта, и те станат еднакво важни, и еднакво решаващи, то линейния поток на времето в рамките на денонощието е изправен пред безкрайното настояще. Започва да се губи усещането за ограниченост на времето в рамките на интервали от време които са много близки. Това е значителна разлика от първите два примера, при които години и месеци ни предпазват от пълно сливане на разликите. Когато усещането за линейност и поток на времето започне да се губи в рамките на денонощието навлизаме в безкрайното настояще много по-често и света започва да спира.Обикновените нещаСигурен признак за нарастващо спиране на времето е значението което прeдавате на обикновенните неща. Много е възможно изкуствените и крещящи неща от живота да спрат да ви впечатляват. Неща в които се инвестират огромни усилия и са постижения на света, на неговия линеен поток могат да ви се сторят незначителни и пренебрежимо малки. Много е възможно да бъдете привлечени от банални на пръв поглед неща, като полетът на птица или поривите на вятъра. Ако вървейки по улицата сред множеството последната марка спортна кола не ви впечатлява толкова, колкото подскоците на едно обикновенно врабче например, е възможно да изпитвате излизане от усещането за линейност на времето. Още повече ако базирате ежедневните си решения на основата на такива незабележими за социално адаптирания индивид събития, то определено вашето усещане за безкрайност е по-силно и побеждава всички трикове които по някакъв начин са ви накарали да си усещате, че времето ‘тече’. Ако да зададеш умен въпрос, вече не ви се струва забавно, ако да мислиш вече не е толкова интересно и ако погледа ви изчерпва всичко, защото чувствате, че вече всичко е казано и направено, вие не сте далеч от оня център, по-скоро източник и баланс, който поражда всичко и при който всяко породено се завръща неизбежно.
От всички обикновенни неща спирането на потока на света е най-обикновенното. В същото време е най-недостижимото от гледна точка на приученото ни към линейност мислене и възприятие което свързва света в паяжина от причини и следствия.
Връзката с безкрайността
Когато линейното време започва да чезне, спирането на потока изглежда като нашето най-естествено състояние. То не изисква никакви усилия от наша страна, но не може да бъде идентифицирано с ленност или мързел, а е по-скоро връщане към естествено и обикновенно състояние. Това е състояние на съгласие между нас и света. Състояние при което ние разбираме какво става и сме разбрани без да се налагат уточнения. Така както се чувстваме, такъв е света и такъв какъвто е света, така се чувстваме. Ако някой някъде е щастлив една малка частица от неговото усещане се придава и на нас. Ако някъде някое живо същество страда, неговото страдание по някакъв начин рефлектира и в нашето усещане. Колкото по-далече сме от усещането за линейното време и причинно-следствените връзки, толкова сме по-чувствителни към неща извън конкретното ни битие. Неща идващи от далече.
Способността на смъртта да бъде ежедневна възможност и в същото време безкрайно отдалечена от делничното ни съществуване прави живота ни поносим, но това не отменя факта, че всички наши действия са под нейното неизбежно присъствие, покривайки спектъра от нашето делнично поведение.
Целия арсенал от познати възможности които света ни предлага за решаване на проблеми и рецепти за щастие избледнява пред полъха на смъртта, превръщайки успехите и щастието миг пред вечността.
Единствения ресурс който ни е даден за неопределено време преди смъртта е времето. В сравнение с безкрайността този ресурс изглежда малък и незначителен. На пръв поглед времето от житейския ни път до смъртта като русурс е нещо твърде кратко и ограничено. Но зад тази малък период от който ни остава има един безпорен факт, това време е неопределено. Отношението ни към времето преди смъртта като нещо кратко и неопределено може да се окаже една илюзия, която да предопредели характера на срещата ни със смъртта.Линейното време
Ние не се раждаме с чувството, че времето тече линейно и с усещането за хода на света. Началните години от живота ни протичат в настоящето. Постепенно линейното усещане се научава и постепенно се формира като отношение към времето. Колкото повече се утвърждава линейния ход на времето, толкова повече се счита, че ние съзряваме. Минаваме през различни етапи за да забравим началното усещане за настояще, като се учим да измерваме времето с часовник и решаваме например задачи свързани с времето, изминатия път и скоростта. Изработваме си ежедневен ритъм и колкото по-дисциплинирано се придържаме към него, толкова повече навикваме към идеята, че времето е нещо което тече постоянно, подлежи на измерване и светът си има своя постоянен ход.
Ритъмът на света вече ни е завладял в по-зряла възраст, когато започва истинска надпревара с времето. Тогава започва борба с хода на времето което се опитваме да задържим за да не отлитат хубавите моменти в живота ни и в опит да ги умножим.За да бъдем с хода на времето използваме най-различни начини да го изхитрим. Това включва и технически средства – бързи автомобили, мобилни връзки, Интернет комуникации и всичко до което можем да се доберем като техническо изобретение.
Времето е пари и когато започнат да пристигат сметки от задължения които не успяваме да изплатим навреме чувстваме как то ни притиска да бързаме. Налага се да се работи по-ефективно или на повече от едно място. Ако сме в организация се налага оптимизиране на бизнес процесите, съкращаване на разходите и търсене на още по-висока производителност и ефективност в работата.Мъжкия и женския подход в съкращаването на времето
Мъжете и жените имат различен подход в борбата с овладянавето на времето. По различен начин те свиват временните интервали и скъсяват процесите. Мъжкия подход е свързан с висока концентрация в едно направление. Мъжете са по-ограничени но, по-задълбочени. Те свиват времето като се концентрират в дадена задача.
Жените от друга страна са майстори на паралелните процеси. Една жена едновременно върши и мисли за много неща. Това е техния начин по който съкращават, свиват времето. И двата подхода не са универсални и за да се постигне ефективност при свиването на времето един истински майстор трябва да може и двете. За да се постигне това обаче трябва да надпмогнем и се приборим с ограниченията на мъжката или женската си природа. На всеки това което му пречи е различно.Двете фалшиви лица на времето
Способността да се концентрираме за мига и да извличаме всичко от него в решителния момент е част от дебненето в света на дивите животни. Един крокодил е в състояние да стои с часове във водата без да издава присъствието си за да издебне стадо от антилопи, което ще дойде на водопой. Когата момента настъпи в един кратък миг цялата енергия се концентрира в атаката.
Времето не е само свиване, съкращаване и надпреварара за секунди, но и чакане. И това е обратната страна на свиването, неговото разтягане. Докато при свиването на времето има мъжки и женски подход, то изглежда, че при разтягането нещата са еднакви макар да има много нюанси.
Разтягането, разпъването на времето като ластик е неправене на свиването, борбата със секундите за висока скорост. Ако трябва да направим асоциация със социални модели то свиването на времето е ежедневния ритъм на обичайната активност и бизнеса, а неговото разпъване са почивните дни в Събота и Неделя. Разпъването е отпуска за някои, а за други отказ от активно участие в светските дела. Например едно доброволно отшелничество и посвещаване на някаква абстрактна вяра е форма на разпъване на времето.Тези две лица на времето не атакуват нашата представа за неговата линейност. Те само внасят елемент на корекция в представите ни, че времето тече линейно, но сме склонни да признаем не с еднаква скорост. То не е монотонно, защото има забавяние и забързвания. И те се измерват и придобиват социален и делови смисъл като почасово заплащане, месечна заплата или заплащане за изработка. Този допълнителен аспект за хода на времето не нарушава началната презумция за линейния ход на времето. Върха на тържеството на линейния модел е еднообразието в ежедневието. Усещането, че света е един и същ и не се променя.Независимо дали сме от страната на онези които натискат педала на газта или от онези които търсят спокойните води ние нямаме начин да преодолеем линейното усещане за времето, ако имаме опит със само едната от неговите страни – само свиване или само разпъване.За да се запознаем с истинското лице на времето се налага да отхвърлим и двете негови маски с които то ни се представя. За тази цел трябва да ги използваме активно докато ги опознаем и разберем тяхната привидност. Всъщност годините прекарани в преследване на задачи, постигане на цели, борба с времето, са години в които се изправяме с нашето усещане за хода на времето. В зависимост от усета ни, е възможно да боравим както със забързаната част на времето, така и да искаме определени събития да се забавят и да се наложи чакане търпеливо. Така да съчетаем полагане на активни усилия и очакване на шанс. Така е възможно да се работи и с двете маски на времето заедно, ако нашето усещане за времето е балансирано. При балансирано усещане в един случай се налага да поставим едната маска, а в друг другата. Тази ситуация на изчакваща забързаност или забързано изчакване е много особенна. Тя е индикатор който дава надежда, че въпреки сме забравили усещането за времето като безкрайно настояще, то имаме все още шанс да си го припомним и дори да спрем хода на времето и потока на света.
Ако балансиран тип поведение е част от ежедневието ни и ние непрекъснато свиваме и разтягаме времето е възможно да изпитаме моменти когато двете маски на времето падат и линейната представа за хода на времето да започна да губи сила в определени моменти или дори случки. Така се връщаме отново към усещането за
Безкрайното настояще
Ако ежедневието ни е запълнено от безброй забързвания и изчаквания, разпъвания и свивания е възможно да започнем да изпитваме моменти и кратки усещания, че сме в състояние на нечие време. Спиране на линейното усещане за потока на времето и спиране на света. Спирането на света, ако се осъзнае като лично преживяване е критичен момент след който линейната представа за времето вече не може да се възстанови напълно. Спирането на времето, дори и като бегло усещане е навлизане в безкрайното настояще. Безкрайното настояще е истинското лице на времето и по ирония точно тогава времето всъщност изчезва и смисълът който му придаваме вече се разпада.Преживяването в безкрайното настояще руши разбирането ни за времето като линеен процес. Това усещане извън времето е по-силно от преживяванията в потока на времето и света. Ако усещането се повтаря, то се натрупва и нарушава еднообразието в ежедневието ни. Живота става по-цялостен и богат, но точно това ни въвлича още по-близо до усещането за смъртта.
Смъртта се намира точно в безкрайното настояще и успява да се заеме възможно най-изгодна позиция за да се протегне до всички възможности които има линейния модел . В моментите на преживявания в безкрайното настояще, когато потока на света спира сме потопени в една безкрайност, която няма ход ние сме с лице срещу смъртта и водим невидима битка с нея. В безкрайното настояще реалността на смъртта се чувства най-силно, а нещата от света започват да придобиват не толкова реален смисъл. Те започват да изглеждат далечни, неистински и илюзорни. Живота който сме живели става далечен спомен и илюзия в зоната на безкрайното настояще, където събитията от живота ни вече не могат да се превъзпроизведат във представите ни. Това е присъствието на смъртта.Предизвикателството на смъртта
Смъртта не ни убива. Убива ни невъзможността да си припомним живота който за нас е бил в линейното време когато сме в зоната на безкрайното настояще. Така представата ни за смъртта като край на живота ни трябва да се предефенира като край на представата ни за хода на събитията които си мислим че са станали в реда който си мислим, че са станали. Предизвикателството което ни отправя смъртта е да излезем извън тесните си наложени ограничения и модели и да разширяваме зоната извън тези модели, за да достигнем безкрайното настояще, което предефенира всички събития. Ако успеем да свържем миналото си, бъдещето си и настоящето в едно и навлезем в настоящето имаме шанс да отговорим на основното предизвикателство което ни отправя смъртта, да победим представите си за времето и хода на събитията.Всичките ни представи за смъртта като край на живота ни са верни когато се отнася до събития в линейното време. Но за събития извън линейното време в огромната си част нелепи. Това усещане е особенно силно ако изпитаме разпада на времето преживе, така известното спиране на света. Тогава усещането, че смъртта е края не е толкова силно. Започва да се руши и усещането, че времето преди смъртта е ограничено и неопределено. По-скоро се изпитва усещане, че времето е нещо безкрайно, което може да разпъваме и свиваме, а като завършек е нещо конкретно и определено свързано със смъртта, която стои на една ръка разстояние. Ако така преобърнем усещането за времето вече сме си припомнили какво сме изпитвали в ранно детство.
Това е първото надмогване и първото преодоляване на собствената ни ограниченост преди смъртта. Ако не спечелим личната си битка с времето преди смърта няма да разбием еднообразието на живота, няма да излезем извън потока на света, няма да го спрем, губим шанса да станем творци на собствената си природа и в крайна сметка няма да сме подготвени за безкрайното настояще.В крайна сметка вместо да гадаем какво е смъртта и да се отвличаме по абстрактни теории и предположение ние имаме безценен подарък. Имаме нашето време преди смъртта. Никой не може да ни отнеме този шанс и нямаме никакви оправдания, че не сме го използвали. Можем да го разтягаме до безкрай и да го свивеме в една точка докато то започне да се разпада. Когато времето се разпадне окончателно нашето време изтича и пресичаме прага към безкрайността.Срещата с безкрайното време се извършва непрекъснато. Ние живеем в него, но приучени към усещането за линейност и последователност на събитията безкрайното настояще ни убягва. Докато усещането за линийност и поток на събитията се научава, то обратния процес не се научава. Няма практика или някакъв вълшебен трик, който да ни изведе обратно от потока на времето и то да спре. Спирането на света и времето не се учи, учи се възприемането на безкрайността като поток. Въпреки, че няма техника и способи за спиране на света, могат да се отделят различни симптоми предвещаващи изчерпването на линейното възприемане на събитията. Тези симптоми са отделни примери които могат да имат различна тежест и смисъл според индивидуалното усещане за времето. В крайно сметка смисълът който придаваме на нещата в голяма степен зависи от начина по който усещаме хода на света.Скъсяване на дистанцията между минало и настояще
Скъсяването на дистанцията между минали и настоящи преживявания е един от предвестниците на спирането линейния ход на времето. Ако от време на време започнете да си спомняте приживявания станали в живота ви преди десетилетия и те изглеждат еднакво силни като настоящите това е сигурен знак че линейното време започва да се свива. Ако нямате проблем да си спомните живо събития и да ги преживеете отново, това значи, че миналото и настоящето започват да се сближават и в някои елементи дори сливат. Възможно е да се получи усещане, че целият личен живот е като на длан и може да се черпи от него. Това е сериозно изпитание за здравия разум, защото най-вероятно стабилните възгледи за нещата които са се оформили напоследък са минали през различни периоди докато се формират. Силните спомени от миналото връщат към стари забравени възгледи и се възстановява многопластовост във отношението към уж вече ясни неща. Тази многопластовост прибавя, широчина и задълбоченост, която излиза извън рамките на черно-бялото, ясното Да или Не. Стари събития, впечатления и емоции могат да се възстановят лесно, а текущи могат да преминат на втори план и да се забравят за известен период.
Ако речта на Барак Обама когато той призова „Америка, ти не можеш да обърнеш гръб“, ви навява спомени за друга реч, на един друг представител на Демократическата партия Джон Ф. Кенеди „Питайте, не какво може страната ви да направи за вас, а каква можете вие да направите за страната си“ и вие си пропомняте знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг „Аз имам мечта“. Ако това ви звучи актуално, като днес, тук и сега добавяте поне три пласта линейно време в едно усещане.Няма значение в коя област ви са спомените и какви са примерите. Ако скъсяването на дистанцията между минали и настоящи събития се задълбочи, това внася елемент на неудобство, поради нуждата непрекъснато да си припомняме какво тече в момента и кое е актуално. Това неудобство се компенсира с по-голяма богатство на усещанията, по-цялостно възприемане на настоящето и по-пълно изживяване на момента. Времето вече не се изплъзва, а намираме удоволствия в преживяването на моментите такива каквито са. Живота придобива пълнота и очарование, което не сме очаквали когато сме били в по-голяма степен обхванати от потока на времето.Кръговратът на сезоните
Спирането на кръговрата на сезоните е още по-явен предвестник към спирането потока на света.
Ако през Януари спомените за Юлските жеги са живи и близки,
ако през Февруари, Августовската отпуска е пред очите ви,
ако през Март, Септемврийското слънце и в спомените ви,
ако през Април, все още сте впечатлени от Октомврийското циганско лято,
ако през Май, си спомняте за Ноемврийските мъгли,
ако през Юни, ви избиват коледни Декемврийски настроения,
ако през Юли, си спомняте онези студени Януарски дни, толкова контрастиращи с жегата,
ако през Август, сте под емоции около Февруарските празници,
ако Септември, ви напомня за първите топли дни на Март,
ако през Октомври, пред очите ви са първите пролетни птици и техните песни,
ако Ноември, ви навява мисли за поредицата от Майски празници и абитуриентски балове,
ако през Декември, изникват спомени за началото на летния сезон,
то най-вероятно кръговратът на сезоните вече не е това което е бил преди.Още една от маските на потока се сваля и сезоните започват да се сливат. Тяхното редуване е начинът по който се проявява единствения сезон, този на настоящето.Заличаването на денонощието
Заличаването на линейние поток на времето в рамките на денонощието е едно от последните убежища зад които е кодирано линейното усещане за времето.
Възможно е вие да сте силен в първата половина на деня, но напоследък да забелязвате, че творческата ви активност идва в края на работния ден.
Ако се засилва преди да си легнете, и ако лягайки в леглото през нощта си поставяте задачи, които трябва да решите докато спите,
ако отваряйки очи сутрин рано чувствате полъхът на ново творческо вдъхновение, защото решенията се стичат към вас, то
това е признак че вашата по-силна част от денонощието се измества към съня. Най-вероятно истинските решения за живота ви всъщност да се вземат точно по време на сън. Тогава със сигурност вашата спяща половина набира сила и тя определя решенията, дори това да не се осъзнава.
Ако вашите наблюдения показват, че деня минава в рутина, когато не се вземат никакви важни решения свързани с живота ви, а само такива свързани с ежедневните задължения, ако по-силната част е времето е през нощта когато спите, то това значи, че имаме поврат и нашето същество спи през деня, а през нощта живее истинския живот.
Ако се балансира еднакво добре с решенията които се вземат през деня и през нощта, и те станат еднакво важни, и еднакво решаващи, то линейния поток на времето в рамките на денонощието е изправен пред безкрайното настояще. Започва да се губи усещането за ограниченост на времето в рамките на интервали от време които са много близки. Това е значителна разлика от първите два примера, при които години и месеци ни предпазват от пълно сливане на разликите. Когато усещането за линейност и поток на времето започне да се губи в рамките на денонощието навлизаме в безкрайното настояще много по-често и света започва да спира.Обикновените нещаСигурен признак за нарастващо спиране на времето е значението което прeдавате на обикновенните неща. Много е възможно изкуствените и крещящи неща от живота да спрат да ви впечатляват. Неща в които се инвестират огромни усилия и са постижения на света, на неговия линеен поток могат да ви се сторят незначителни и пренебрежимо малки. Много е възможно да бъдете привлечени от банални на пръв поглед неща, като полетът на птица или поривите на вятъра. Ако вървейки по улицата сред множеството последната марка спортна кола не ви впечатлява толкова, колкото подскоците на едно обикновенно врабче например, е възможно да изпитвате излизане от усещането за линейност на времето. Още повече ако базирате ежедневните си решения на основата на такива незабележими за социално адаптирания индивид събития, то определено вашето усещане за безкрайност е по-силно и побеждава всички трикове които по някакъв начин са ви накарали да си усещате, че времето ‘тече’. Ако да зададеш умен въпрос, вече не ви се струва забавно, ако да мислиш вече не е толкова интересно и ако погледа ви изчерпва всичко, защото чувствате, че вече всичко е казано и направено, вие не сте далеч от оня център, по-скоро източник и баланс, който поражда всичко и при който всяко породено се завръща неизбежно.
От всички обикновенни неща спирането на потока на света е най-обикновенното. В същото време е най-недостижимото от гледна точка на приученото ни към линейност мислене и възприятие което свързва света в паяжина от причини и следствия.
Връзката с безкрайността
Когато линейното време започва да чезне, спирането на потока изглежда като нашето най-естествено състояние. То не изисква никакви усилия от наша страна, но не може да бъде идентифицирано с ленност или мързел, а е по-скоро връщане към естествено и обикновенно състояние. Това е състояние на съгласие между нас и света. Състояние при което ние разбираме какво става и сме разбрани без да се налагат уточнения. Така както се чувстваме, такъв е света и такъв какъвто е света, така се чувстваме. Ако някой някъде е щастлив една малка частица от неговото усещане се придава и на нас. Ако някъде някое живо същество страда, неговото страдание по някакъв начин рефлектира и в нашето усещане. Колкото по-далече сме от усещането за линейното време и причинно-следствените връзки, толкова сме по-чувствителни към неща извън конкретното ни битие. Неща идващи от далече.
Quetzalcoatl The Myth
The Myth
The Quetzalcoatl Myth is the Great Epic of Mesoamerica. It describes events which took place in the city of Tollan Xicocotitlan (Tula, Hidalgo) in the north of the Valley of Mexico near the end of the Tenth Century. Long thought to be completely mythological, modern research from the 1930s onward has provided a solid factual basis for some of the key events. Much, however, remains wrapped in mystery. All we have to tell us of the legendary Ce Acatl Topiltzin Quetzalcoatl comes from a handful of pre-Columbian sources (perhaps no more than twelve), subsequent Aztec accounts written 500 years later (heavily influenced by Christianity), and the archaeological record (extremely fragmentary). No complete written version of the Myth survived the Spanish Conquest in 1519, with the possible exception of the „Legend of the Suns,“ a pictorial account much like the Mixtec codices. Although the original text did not survive the book-burnings, we do have an Aztec priest’s account of the story which appears to have been the priest’s explanation of the pictorial book.
I have attempted to assemble the fragments and versions of the myth into something resembling a coherent whole. For a far more detailed version, I can recommend „History and Mythology of the Aztecs – The Codex Chimalpopoca“ translation and commentray by John Bierhorst, which is available from [линк]. But…on to the Myth.
Mixcoatl
The myth begins, like so many other myths, before the birth of its central figure, Topiltzin. We are given a short account of the events of Topiltzin’s father’s life, the famous Mixcoatl. Mixcoatl often appears in the Mixtec codices, as well as the Aztec’s mythology. His name–“cloud serpent“–may be more of a title than an actual name, just as Quetzalcoatl– „feathered serpent“–was a title held by many different rulers during the Toltec era. Mixcoatl may have been a Chichimec lord, or a ruler of the early Toltec capital of Culhuacan. Still considered to be mythological by many experts, Mixcoatl is something of a misty figure: he is frequently mentioned as being the father of Topiltzin and legend has it that a huge statue of the god-king was to be found at Cholula, a city closely associated with the Quetzalcoatl cult. Wherever he came from, he was clearly a powerful warlord by the time of Topiltzin’s birth.
Mixcoatl proceeds to make conquests, eventually becoming powerful enough to marry into the early Toltec aristocracy. His young wife, Chimalman, a princess of the branch of the Toltecs who ruled Culhuacan, gives birth to Topiltzin, who bursts from her chest fully armed and prepared to join his father Mixcoatl’s armies. Chimalman dies four days after Topiltzin’s birth, a fate which many women suffered in pre-Columbian (and post-Columbian) Mexico. Legend places his birth at Xochicalco, the great Classic Era city. Topiltzin proves himself an able warrior at a very young age, taking captives for sacrifice at Xicalanco, a place name whose physical location has not yet been identified. Mixcoatl and his son wage numerous successful campaigns, creating a Toltec empire which encompasses most of the Valley of Mexico. The archaeological record supports such a series of conquests, as it is about this time (c. 950AD) that we see an explosion of Toltec influence in Mesoamerica. In fact, it is about this time that we see the „War of Heaven“ taking place in the Mixtec codices (Nuttall, Vindobonensis), as well as pronounced Toltec influences at El Tajin. It is very likely that some of these conquests (though most likely the conquests were in a limited geographical area) were lead by Mixcoatl. Even if we do not have definitive, exact descriptions of his military campaigns, it does seem clear that Mixcoatl was a very successful warrior, in that his name was remembered for 500 years.
The Mimixcoa
But Mixcoatl is eventually betrayed and murdered by his 400 brothers (the Mimixcoa) who then go in search of Topiltzin intending to kill him as well. A civil war ensues in which Topiltzin tricks his uncles in a battle on top of a temple, and sacrifices them by cutting them open and smearing their bodies with chili peppers. After his victory, he hunts down the rest of his uncles, kills them, and then recovers his father’s bones which the Mimixcoa had hidden. He founds a great temple as memorial to his father. He then sets off to „make conquests,“ in the words of the anonymous Aztec priest who interpreted the „Legend of the Suns“ to the Spanish.
Conquests
Topiltzin, now at the head of elite groups of the Jaguar and Eagle warrior cults, drawn from the unified Toltec nations, proceeds to make conquests in the Valley of Mexico, Puebla, Cholula, and along the Gulf Coast at Coatzalcoalcos. After annexing the Itza people and their merchant fleets at Acallan, Topiltzin and his armies reach as far as Chichen Itza, the capital of the Yucatan Maya. Topiltzin conquers the Maya, and builds an exact duplicate of his capital at Tula near the sacred Well of Sacrifice at Chichen Itza. Now known as Kulkulcan, the Feathered Serpent, he apportions kingdoms to his new allies and loyal followers such as the Jaguar Priests of the Quiche Maya, whose history is recorded in the Popol Vuh. At last, after years of war and conquest, he dies in Acallan–the land of the Red and the Black, the Maya Country.
Tezcatlipoca
But the empire Topiltzin left behind is soon wracked by internal power struggles. A strange Chichimec sorcerer, Tezcatlipoca, has come from the North He proceeds to work mysterious and evil deeds upon the Toltecs. He disguises himself as a naked Huaxtec merchant in order to seduce Huemac (Topiltzin’s heir) Quetzalcoatl’s daughter. He changes himself into a great corpse whose decomposition sickens and kills the Toltecs. He shows Huemac his own reflection in a „smoking mirror“ in which Huemac sees himself as he has truly become: old, frail, ugly. Tezcatlipoca convinces Quetzalcoatl to take a few sips of a sacred wine, and then to have more, five cups in all. A drunken Huemac commits incest with his sister and falls into deep spiral of remorse. Many more of the Toltecs die, victims of Tezcatlipoca’s malice which Huemac Quetzalcoatl, now grown old, is unable to combat. The Huaxtec trader mentioned before becomes a powerful warlord despite Huemac’s attempts to send him to his death in battle, and Huemac’s power further weakens.
The Fall of Tollan
Sensing the imminent collapse of his empire, Huemac causes the city of Tollan to be razed rather than let it fall into the hands of Tezcatlipoca and his followers, the Chichimecs. All the great temples are destroyed, all the sacred books and treasures of the realm are hidden high in the mountain valleys. Huemac and his few loyal followers flee the ruined capital towards the Gulf Coast. At every stop, Huemac is harassed by the demonic minions of Tezcatlipoca, and is forced to give up his knowledge of craft and science and the arts. Huemac’s loyal Nonoalco followers, forced to flee with him, perish one by one in the cold passes between the Volcanos Ixtaccihuatl and Popocapetl. Arriving broken, powerless, and alone on the Gulf Coast at Acallan, Huemac immolates himself in a sacred bonfire and rises up to become Venus, the Morning Star. Or flees to Chapultepec and hangs himself. Huemac is referred to as „Quetzalcoatl“ in the Florentine Codex, which has caused endless confusion between him and his father Topiltzin. Whichever the case, with the death of Huemac, the Toltec Era comes to an end.
Such is a highly romantic reconstruction of the Quetzalcoatl Myth.
A Mesoamerican Christ
Quetzalcoatl is to the New World what Christ is to Europe: the center of a religious cosmology and the pre-eminent symbol of the civilized nations of Mesoamerica. Both were considered to be men who ascended into heaven upon their death; Christ to sit at the right hand of God, Quetzalcoatl to become the Morning Star. Both were tempted by evil powers; Christ by Satan, Quetzalcoatl by the wizard-god Tezcatlipoca. And both were prophecied to one day return to earth, Christ as the Prince of the Kingdom of Heaven, Quetzalcoatl as a god-king returned to claim his kingdom in Central Mexico. To understand the life and teachings of Jesus Christ is to understand Christianity, the root religion of what we refer to as Western Civilization. To understand the life and mystery of Quetzalcoatl is to understand the religious thought of what we call Mesoamerica.
The Feathered Serpent
The figure of the feathered serpent predates Topiltzin by at least 500 years. With an archaeological history stretching from the Temple of Quetzalcoatl (100-200AD) at Teotihuacan until the founding of Tula Tollan (c. 700AD), and a written history extending from the beginnings of the Toltec state to the end of the Aztec Empire (1520), Quetzalcoatl is the best known of the pantheon of gods who appear throughout pre-Columbian archaeology. In the days after the fall of the Toltecs, Quetzalcoatl as the Feathered Serpent became the symbol of legitimate authority, a kind of coat of arms for any ruler who pretended to power beyond the circuit of his own walls. The Aztecs considered themselves the descendents of this political tradition, even if Huitzilopochtli (a later version of Tezcatlipoca) had become their primary tribal god.
Who is the god Quetzalcoatl? Very little has come down to us 500 years later. The physical evidence of stone carvings and glyphs is weathered and often extremely difficult to decipher, the written evidence has been destroyed, altered or perhaps never existed at all. A long-nosed god appears on stelae at Tikal and Quiriga and several other Maya sites, perhaps as a direct influence the Olmeca-Xicallanca, but this god may not be Quetzalcoatl and indeed has few of the monumental aspects of the flying serpents of Teotihuacan. The descendents of the builders of the Pyramids of the Sun and Moon carved snake heads surrounded by feathers on their Quetzalcoatl Temple, but had no identified system of writing which might have cast light on the role of the worship of the plumed serpent in their gigantic city of Teotihuacan („where the gods were made“). What is clear however is that the plumed serpent was a symbol of political power, and wherever he appeared carved in stone, signs of ritual human sacrifice would be found nearby. Many researchers who had believed in a more peaceful, mercantile-based society at Teotihuacan were startled by the discovery of over 200 sacrificial victims buried at the corners of the Temple of Quetzalcoatl in 1988, most warriors with their hands tied behind their backs. It is clear that by this time (c. 250 AD), Quetzalcoatl had assumed major importance and a military cast, being the god of warriors rather than priests. It appears that Quetzalcoatl continued to be the focus of religious worship until the fall of the city sometime in the 8th century, an event which is considered to be the birth of the Fifth Sun, the Sun of the Toltecs.
The Texts
Did Quetzalcoatl have his own developed mythology at Teotihuacan? If so, was it a lost original of the later tale of the god-king of Tula? Repeated motifs are common in Mexican mythology. The story of the 400 brothers of Mixcoatl has an exact parallel in Aztec mythology, as does the story of Quetzalcoatl bursting from his mother’s chest, only called Huitzilipochtli. The literature which was passed down to succeeding generations of Toltec/Chichimec/Mixtec/Aztec priests was transmitted by means of „magic books“, books painted on gate-folded animal skin or bark using pigments and plant dyes. These books do not have accompanying written „text“ in the same sense as modern books, however. They have been thought to function as „guides“ or supplements to oral tradition. The Toltec and Aztec magic books which might have contained illustrations of Quetzalcoatl legends handed down via oral traditions from previous eras were for the most part destroyed by Spanish priests (and by the Aztec’s enemies) who followed after Hernan Cortes and the conquistadors. These priests, bent on suppressing and then eliminating a religion which they viewed as „satanic“ and whose chief gods were considered „demons“, were only too successful. A bare handful of pre-Columbian codices survived, the most significant of which produced by Mixtec artists in the Valley of Oaxaca, the valley given to Hernan Cortes as a cosulation prize. Perhaps out of a sense of admiration for the cultures which he had helped to obliterate, or perhaps as an attempt to further impress the Spanish Crown with the legends of the peoples he had conquered, Cortes sent several of these codices Europe in the early days of the Colonial Era which is how the Codex Nuttall, and perhaps the Codex Vindobenensis I survived the bonfires. These books, however, appear to deal with the Toltecs descendents, and only refer back to the days of Quetzalcoatl in mythological terms.
The Spanish Priests
Much has been made of the book-burnings. In defense of the Spanish clergy it is difficult to expect that priests, friars or even well-educated bishops such as Diego de Landa could have understood or appreciated or even tolerated a religion which represented its most sacred deities as complicated monsters frequently shown consuming their worshippers. The preists of this religion also performed human sacrifices by excising the living heart from the chest of captives taken from enemy tribes. That these priests worshipped in temples decorated with the dismembered remains of those sacrifices (as reported by Bernal Diaz, one of Cortes’ soldiers) convinced the earliest of the priests and soldiers that the Mexicans were not human. To the early Spaniards, it must have appeared as if the whole of Mexican religion were dedicated towards providing sacrifices for their frightening gods under the implicit threat that if these sacrifices were not provided, the gods would allow the sun to fail, bringing the world to an end. Which, assisted by the Spaniards, it did.
The Aztecs
But what the Spaniards saw was an aberration, a distorted Aztec version of an earlier religion. Even the neighboring states, who practiced similar sacrifices, regarded the Aztec’s wholesale massacres of thousands of victims as abhorrent, one of the many reasons they were so willing to help Cortes in his campaigns against the Aztecs. It is no surprise that these nations were willing participants in the burning of the Aztecs sacred books, as these sacred books likely contained justifications, and even glorification of the Aztec’s fanatic devotion to sacrificing captured enemies. Aztec accounts of great sacrifices of the past mentioned festivals in which tens of thousands of victims went to the altar. Their neighbors may have well viewed this not as religious dedication, but as a political means of draining their neighbor’s manpower.
Cultural Revisionism
The Spaniards very quickly moved to break this power. The motivation for Sahugan’s great „Historia de las cosas de Nueva Espana“ is to give a better understanding to missionaries of Mexican religion, society and politics in order to more effectively combat it, and replace it with Christianity. It is in this light that Indian attempts to rehabilitate the image of the god Quetzalcoatl can be seen for what they are: a campaign on the part of the post-conquest Indian aristocracy to make Quetzalcoatl more palatable to the Spaniards, as most members of this aristocracy traced their descent from Topiltzin Quetzalcoatl. To be the lineal descendent of a heart-sacrificing god-emperor might provide a convenient context for removal from power. A Quetzalcoatl who appeared to be a lost Christian saint might prove that the Aztec aristocracy were truly Christians at heart, and deserved to continue in power. It’s interesting to note that the chronicler Don Alvarado de Ixlilxochtli himself was a descendent of the once all-powerful god-kings of Tezcuco in the Valley of Mexico, and was still in possesion of many of the official state documents (and some of its authority) in the late 16th century, two generations after the Conquest.
The Toltecs
The Toltecs themselves were considered a legendary race of superhuman beings until relatively recently. Even Linda Schele, the great Mayanist regarded „Toltec“ as being more of a claim of cultural affiliation (someone who comes from Tollan „place of reeds“ ie, large city) rather than an actual nation of peoples with a capital at Tula, Hidalgo (Code of Kings, pg 200). It is through the efforts of the early Mixtec codex painters, the early Spanish chroniclers, and the intensive field work of „glorious amateurs“ such as Charnay, and modern scientific archaeologists such as Richard Diehl and Wigberto Moreno that we are able to firmly state the Myth of Quetzalcoatl does have real historical grounding in the sense that „Tollan“ did indeed exist, and was situated in Tula, Hidalgo. The Toltecs were a real people, and at one point in their history they were ruled by a man who is identified as a Topiltzin Quetzalcoatl. And that these people sometime in the middle Tenth Century exerted a vast influence over a large part of Mexico, an influence which would last for the next 400 years.
The Quetzalcoatl Myth is the Great Epic of Mesoamerica. It describes events which took place in the city of Tollan Xicocotitlan (Tula, Hidalgo) in the north of the Valley of Mexico near the end of the Tenth Century. Long thought to be completely mythological, modern research from the 1930s onward has provided a solid factual basis for some of the key events. Much, however, remains wrapped in mystery. All we have to tell us of the legendary Ce Acatl Topiltzin Quetzalcoatl comes from a handful of pre-Columbian sources (perhaps no more than twelve), subsequent Aztec accounts written 500 years later (heavily influenced by Christianity), and the archaeological record (extremely fragmentary). No complete written version of the Myth survived the Spanish Conquest in 1519, with the possible exception of the „Legend of the Suns,“ a pictorial account much like the Mixtec codices. Although the original text did not survive the book-burnings, we do have an Aztec priest’s account of the story which appears to have been the priest’s explanation of the pictorial book.
I have attempted to assemble the fragments and versions of the myth into something resembling a coherent whole. For a far more detailed version, I can recommend „History and Mythology of the Aztecs – The Codex Chimalpopoca“ translation and commentray by John Bierhorst, which is available from [линк]. But…on to the Myth.
Mixcoatl
The myth begins, like so many other myths, before the birth of its central figure, Topiltzin. We are given a short account of the events of Topiltzin’s father’s life, the famous Mixcoatl. Mixcoatl often appears in the Mixtec codices, as well as the Aztec’s mythology. His name–“cloud serpent“–may be more of a title than an actual name, just as Quetzalcoatl– „feathered serpent“–was a title held by many different rulers during the Toltec era. Mixcoatl may have been a Chichimec lord, or a ruler of the early Toltec capital of Culhuacan. Still considered to be mythological by many experts, Mixcoatl is something of a misty figure: he is frequently mentioned as being the father of Topiltzin and legend has it that a huge statue of the god-king was to be found at Cholula, a city closely associated with the Quetzalcoatl cult. Wherever he came from, he was clearly a powerful warlord by the time of Topiltzin’s birth.
Mixcoatl proceeds to make conquests, eventually becoming powerful enough to marry into the early Toltec aristocracy. His young wife, Chimalman, a princess of the branch of the Toltecs who ruled Culhuacan, gives birth to Topiltzin, who bursts from her chest fully armed and prepared to join his father Mixcoatl’s armies. Chimalman dies four days after Topiltzin’s birth, a fate which many women suffered in pre-Columbian (and post-Columbian) Mexico. Legend places his birth at Xochicalco, the great Classic Era city. Topiltzin proves himself an able warrior at a very young age, taking captives for sacrifice at Xicalanco, a place name whose physical location has not yet been identified. Mixcoatl and his son wage numerous successful campaigns, creating a Toltec empire which encompasses most of the Valley of Mexico. The archaeological record supports such a series of conquests, as it is about this time (c. 950AD) that we see an explosion of Toltec influence in Mesoamerica. In fact, it is about this time that we see the „War of Heaven“ taking place in the Mixtec codices (Nuttall, Vindobonensis), as well as pronounced Toltec influences at El Tajin. It is very likely that some of these conquests (though most likely the conquests were in a limited geographical area) were lead by Mixcoatl. Even if we do not have definitive, exact descriptions of his military campaigns, it does seem clear that Mixcoatl was a very successful warrior, in that his name was remembered for 500 years.
The Mimixcoa
But Mixcoatl is eventually betrayed and murdered by his 400 brothers (the Mimixcoa) who then go in search of Topiltzin intending to kill him as well. A civil war ensues in which Topiltzin tricks his uncles in a battle on top of a temple, and sacrifices them by cutting them open and smearing their bodies with chili peppers. After his victory, he hunts down the rest of his uncles, kills them, and then recovers his father’s bones which the Mimixcoa had hidden. He founds a great temple as memorial to his father. He then sets off to „make conquests,“ in the words of the anonymous Aztec priest who interpreted the „Legend of the Suns“ to the Spanish.
Conquests
Topiltzin, now at the head of elite groups of the Jaguar and Eagle warrior cults, drawn from the unified Toltec nations, proceeds to make conquests in the Valley of Mexico, Puebla, Cholula, and along the Gulf Coast at Coatzalcoalcos. After annexing the Itza people and their merchant fleets at Acallan, Topiltzin and his armies reach as far as Chichen Itza, the capital of the Yucatan Maya. Topiltzin conquers the Maya, and builds an exact duplicate of his capital at Tula near the sacred Well of Sacrifice at Chichen Itza. Now known as Kulkulcan, the Feathered Serpent, he apportions kingdoms to his new allies and loyal followers such as the Jaguar Priests of the Quiche Maya, whose history is recorded in the Popol Vuh. At last, after years of war and conquest, he dies in Acallan–the land of the Red and the Black, the Maya Country.
Tezcatlipoca
But the empire Topiltzin left behind is soon wracked by internal power struggles. A strange Chichimec sorcerer, Tezcatlipoca, has come from the North He proceeds to work mysterious and evil deeds upon the Toltecs. He disguises himself as a naked Huaxtec merchant in order to seduce Huemac (Topiltzin’s heir) Quetzalcoatl’s daughter. He changes himself into a great corpse whose decomposition sickens and kills the Toltecs. He shows Huemac his own reflection in a „smoking mirror“ in which Huemac sees himself as he has truly become: old, frail, ugly. Tezcatlipoca convinces Quetzalcoatl to take a few sips of a sacred wine, and then to have more, five cups in all. A drunken Huemac commits incest with his sister and falls into deep spiral of remorse. Many more of the Toltecs die, victims of Tezcatlipoca’s malice which Huemac Quetzalcoatl, now grown old, is unable to combat. The Huaxtec trader mentioned before becomes a powerful warlord despite Huemac’s attempts to send him to his death in battle, and Huemac’s power further weakens.
The Fall of Tollan
Sensing the imminent collapse of his empire, Huemac causes the city of Tollan to be razed rather than let it fall into the hands of Tezcatlipoca and his followers, the Chichimecs. All the great temples are destroyed, all the sacred books and treasures of the realm are hidden high in the mountain valleys. Huemac and his few loyal followers flee the ruined capital towards the Gulf Coast. At every stop, Huemac is harassed by the demonic minions of Tezcatlipoca, and is forced to give up his knowledge of craft and science and the arts. Huemac’s loyal Nonoalco followers, forced to flee with him, perish one by one in the cold passes between the Volcanos Ixtaccihuatl and Popocapetl. Arriving broken, powerless, and alone on the Gulf Coast at Acallan, Huemac immolates himself in a sacred bonfire and rises up to become Venus, the Morning Star. Or flees to Chapultepec and hangs himself. Huemac is referred to as „Quetzalcoatl“ in the Florentine Codex, which has caused endless confusion between him and his father Topiltzin. Whichever the case, with the death of Huemac, the Toltec Era comes to an end.
Such is a highly romantic reconstruction of the Quetzalcoatl Myth.
A Mesoamerican Christ
Quetzalcoatl is to the New World what Christ is to Europe: the center of a religious cosmology and the pre-eminent symbol of the civilized nations of Mesoamerica. Both were considered to be men who ascended into heaven upon their death; Christ to sit at the right hand of God, Quetzalcoatl to become the Morning Star. Both were tempted by evil powers; Christ by Satan, Quetzalcoatl by the wizard-god Tezcatlipoca. And both were prophecied to one day return to earth, Christ as the Prince of the Kingdom of Heaven, Quetzalcoatl as a god-king returned to claim his kingdom in Central Mexico. To understand the life and teachings of Jesus Christ is to understand Christianity, the root religion of what we refer to as Western Civilization. To understand the life and mystery of Quetzalcoatl is to understand the religious thought of what we call Mesoamerica.
The Feathered Serpent
The figure of the feathered serpent predates Topiltzin by at least 500 years. With an archaeological history stretching from the Temple of Quetzalcoatl (100-200AD) at Teotihuacan until the founding of Tula Tollan (c. 700AD), and a written history extending from the beginnings of the Toltec state to the end of the Aztec Empire (1520), Quetzalcoatl is the best known of the pantheon of gods who appear throughout pre-Columbian archaeology. In the days after the fall of the Toltecs, Quetzalcoatl as the Feathered Serpent became the symbol of legitimate authority, a kind of coat of arms for any ruler who pretended to power beyond the circuit of his own walls. The Aztecs considered themselves the descendents of this political tradition, even if Huitzilopochtli (a later version of Tezcatlipoca) had become their primary tribal god.
Who is the god Quetzalcoatl? Very little has come down to us 500 years later. The physical evidence of stone carvings and glyphs is weathered and often extremely difficult to decipher, the written evidence has been destroyed, altered or perhaps never existed at all. A long-nosed god appears on stelae at Tikal and Quiriga and several other Maya sites, perhaps as a direct influence the Olmeca-Xicallanca, but this god may not be Quetzalcoatl and indeed has few of the monumental aspects of the flying serpents of Teotihuacan. The descendents of the builders of the Pyramids of the Sun and Moon carved snake heads surrounded by feathers on their Quetzalcoatl Temple, but had no identified system of writing which might have cast light on the role of the worship of the plumed serpent in their gigantic city of Teotihuacan („where the gods were made“). What is clear however is that the plumed serpent was a symbol of political power, and wherever he appeared carved in stone, signs of ritual human sacrifice would be found nearby. Many researchers who had believed in a more peaceful, mercantile-based society at Teotihuacan were startled by the discovery of over 200 sacrificial victims buried at the corners of the Temple of Quetzalcoatl in 1988, most warriors with their hands tied behind their backs. It is clear that by this time (c. 250 AD), Quetzalcoatl had assumed major importance and a military cast, being the god of warriors rather than priests. It appears that Quetzalcoatl continued to be the focus of religious worship until the fall of the city sometime in the 8th century, an event which is considered to be the birth of the Fifth Sun, the Sun of the Toltecs.
The Texts
Did Quetzalcoatl have his own developed mythology at Teotihuacan? If so, was it a lost original of the later tale of the god-king of Tula? Repeated motifs are common in Mexican mythology. The story of the 400 brothers of Mixcoatl has an exact parallel in Aztec mythology, as does the story of Quetzalcoatl bursting from his mother’s chest, only called Huitzilipochtli. The literature which was passed down to succeeding generations of Toltec/Chichimec/Mixtec/Aztec priests was transmitted by means of „magic books“, books painted on gate-folded animal skin or bark using pigments and plant dyes. These books do not have accompanying written „text“ in the same sense as modern books, however. They have been thought to function as „guides“ or supplements to oral tradition. The Toltec and Aztec magic books which might have contained illustrations of Quetzalcoatl legends handed down via oral traditions from previous eras were for the most part destroyed by Spanish priests (and by the Aztec’s enemies) who followed after Hernan Cortes and the conquistadors. These priests, bent on suppressing and then eliminating a religion which they viewed as „satanic“ and whose chief gods were considered „demons“, were only too successful. A bare handful of pre-Columbian codices survived, the most significant of which produced by Mixtec artists in the Valley of Oaxaca, the valley given to Hernan Cortes as a cosulation prize. Perhaps out of a sense of admiration for the cultures which he had helped to obliterate, or perhaps as an attempt to further impress the Spanish Crown with the legends of the peoples he had conquered, Cortes sent several of these codices Europe in the early days of the Colonial Era which is how the Codex Nuttall, and perhaps the Codex Vindobenensis I survived the bonfires. These books, however, appear to deal with the Toltecs descendents, and only refer back to the days of Quetzalcoatl in mythological terms.
The Spanish Priests
Much has been made of the book-burnings. In defense of the Spanish clergy it is difficult to expect that priests, friars or even well-educated bishops such as Diego de Landa could have understood or appreciated or even tolerated a religion which represented its most sacred deities as complicated monsters frequently shown consuming their worshippers. The preists of this religion also performed human sacrifices by excising the living heart from the chest of captives taken from enemy tribes. That these priests worshipped in temples decorated with the dismembered remains of those sacrifices (as reported by Bernal Diaz, one of Cortes’ soldiers) convinced the earliest of the priests and soldiers that the Mexicans were not human. To the early Spaniards, it must have appeared as if the whole of Mexican religion were dedicated towards providing sacrifices for their frightening gods under the implicit threat that if these sacrifices were not provided, the gods would allow the sun to fail, bringing the world to an end. Which, assisted by the Spaniards, it did.
The Aztecs
But what the Spaniards saw was an aberration, a distorted Aztec version of an earlier religion. Even the neighboring states, who practiced similar sacrifices, regarded the Aztec’s wholesale massacres of thousands of victims as abhorrent, one of the many reasons they were so willing to help Cortes in his campaigns against the Aztecs. It is no surprise that these nations were willing participants in the burning of the Aztecs sacred books, as these sacred books likely contained justifications, and even glorification of the Aztec’s fanatic devotion to sacrificing captured enemies. Aztec accounts of great sacrifices of the past mentioned festivals in which tens of thousands of victims went to the altar. Their neighbors may have well viewed this not as religious dedication, but as a political means of draining their neighbor’s manpower.
Cultural Revisionism
The Spaniards very quickly moved to break this power. The motivation for Sahugan’s great „Historia de las cosas de Nueva Espana“ is to give a better understanding to missionaries of Mexican religion, society and politics in order to more effectively combat it, and replace it with Christianity. It is in this light that Indian attempts to rehabilitate the image of the god Quetzalcoatl can be seen for what they are: a campaign on the part of the post-conquest Indian aristocracy to make Quetzalcoatl more palatable to the Spaniards, as most members of this aristocracy traced their descent from Topiltzin Quetzalcoatl. To be the lineal descendent of a heart-sacrificing god-emperor might provide a convenient context for removal from power. A Quetzalcoatl who appeared to be a lost Christian saint might prove that the Aztec aristocracy were truly Christians at heart, and deserved to continue in power. It’s interesting to note that the chronicler Don Alvarado de Ixlilxochtli himself was a descendent of the once all-powerful god-kings of Tezcuco in the Valley of Mexico, and was still in possesion of many of the official state documents (and some of its authority) in the late 16th century, two generations after the Conquest.
The Toltecs
The Toltecs themselves were considered a legendary race of superhuman beings until relatively recently. Even Linda Schele, the great Mayanist regarded „Toltec“ as being more of a claim of cultural affiliation (someone who comes from Tollan „place of reeds“ ie, large city) rather than an actual nation of peoples with a capital at Tula, Hidalgo (Code of Kings, pg 200). It is through the efforts of the early Mixtec codex painters, the early Spanish chroniclers, and the intensive field work of „glorious amateurs“ such as Charnay, and modern scientific archaeologists such as Richard Diehl and Wigberto Moreno that we are able to firmly state the Myth of Quetzalcoatl does have real historical grounding in the sense that „Tollan“ did indeed exist, and was situated in Tula, Hidalgo. The Toltecs were a real people, and at one point in their history they were ruled by a man who is identified as a Topiltzin Quetzalcoatl. And that these people sometime in the middle Tenth Century exerted a vast influence over a large part of Mexico, an influence which would last for the next 400 years.
Quetzalcoatl’s journey to Mictlan
In Aztec belief, the surface of the earth was a thin crust between the material (apparent) reality and the real world of spirit. Death was not taken at face value in Aztec religion, but was seen as the essence of life itself and the creation of a renewed beginning, a Beginning and an End at the same time – an unbroken cycle. According to the shaman, everything is part of the same life force. Birth was an emerging from this world of spirit and Death was a return back into it. In this unending cycle, the crops died and were reborn – that is, if the spirit world allowed it.
Mictlan is the lowest layer of the underworld, situated in the north. Every soul, except those of fallen warriors and women who died giving birth, have to descend to the underworld. Here, their souls will find eternal rest. However, they first have to make the dangerous journey to Mictlan. At the burial, the deceased are given magical powers and with the help of the god Xolotl, they are able to make this journey safely. The ruler of this underworld is Mictlantecuhtli (see Aztec Gods and Goddesses)
Mictlan was the Aztec underworld, ruled over by its Lord and Lady. It was a gloomy place, reached by the dead only after wandering for four years beneath the earth, accompanied by a „soul-companion“, a dog which was customarily cremated with the corpse.
Mictlantecuhtli was a god of the dead and King of Mictlan (Chicunauhmictlan), the lowest and northernmost section of the underworld. He was one of the principal gods of the Aztecs and was the most prominent of several gods and goddesses of death and the underworld. The veneration of Mictlantecuhtli sometimes involved ritual cannibalism, with human flesh being consumed in and around the temple.
He was depicted as a blood-spattered skeleton or a person wearing a toothy skull. His headdress was shown decorated with owl feathers and paper banners, and he wore a necklace of human eyeballs. He was not the only Aztec god to be depicted in this fashion, as numerous other deities had skulls for heads or else wore clothings or decorations that incorporated bones and skulls. Although such imagery might seem morbid today, in the Aztec world skeletal imagery was a symbol of fertility, health and abundance, emphasizing the close links between death and life.
His wife was Mictecacihuatl, and together they were said to dwell in a windowless house in Mictlan. Mictlanteculhtli was associated with spiders, owls, bats, the eleventh hour, and the northern compass direction. He was one of only a few gods said to govern over all three types of souls identified by the Aztecs. They distinguished between the souls of people who died normal deaths (of old age, disease, etc), heroic deaths (e.g. in battle, sacrifice or during childbirth), or non-heroic deaths.
Mictlanteculhtli was the god of the day sign Itzcuintli (dog), one of the 20 such signs recognized in the Aztec calendar, and was regarded as supplying the souls of those who were born on that day. He was seen as the source of souls for those born on the sixth day of the 13-day week and was the fifth of the nine Night Gods of the Aztecs. He was also the secondary Week God for the tenth week of the twenty-week cycle of the calendar, joining the sun god Tonatiuh to symbolize the dichotomy of light and darkness.
According to Aztec legend, the twin gods Quetzalcoatl and Xolotl were sent by the other gods to steal the bones of the previous generation of gods from Mictlanteculhtli. The god of the underworld tried to block Quetzalcoatl’s escape with the bone and, although he failed, he forced Quetzalcoatl to drop the bones, which were scattered and broken by the fall. The shattered bones were collected by Quetzalcoatl and carried back to the land of the living, where the gods transformed them into the various races of mortals.
Aztec myth tells how the god Quetzalcoatl journeyed to Mictlan in the Fifth Sun in order to restore humankind to life from the bones of those who had lived in previous eras. For bones are like seeds: everything that dies goes into the earth, and from the earth new life is born in the sacred cycle of existence.
Quetzalcoatl approached the Lord of Mictlan, where he sat on his throne surrounded by spiders and owls. „I’ve come for the bones, the precious bones, the jade bones,“ said Quetzalcoatl. „Can I have them in order to populate the earth?“
Only unwillingly did the Lord of Mictlan gives his assent. „You may take away that which I guard so carefully on one condition – that you parade four times around my throne blowing on this trumpet.“ And he handed Quetzalcoatl a conch shell that had no finger holes. But worms bored the fingerholes, and bees flew inside to make a sound.
Even so, Quetzalcoatl knew that he’d better move quickly to take the bones and leave. And sure enough the Lord of Mictlan gave orders that the bones be recovered. Quetzalcoatl thought of a trick. „Tell the Lord I’ll leave the bones behind,“ he said to his nahual, his spirit twin. Accordingly the nahual, looking just like Quetzalcoatl himself, assured the Lord of Mictlan that the bones would be left. Meanwhile Quetzalcoatl began to run. Unfortunately, the Lord of Mictlan ordered that a pit be dug in the fleeing god’s path, and sure enough he fell into it, having been startled by a covey of quail. Those bones that weren’t already shattered were pecked at by the quail. Which is why humans come in all sizes.
„This has not worked out well,“ said Quetzalcoatl to his spirit twin.
„What must be must be,“ replied the nahual. And so Quetzalcoatl scooped up the bones and, once safely beyond the dead land, ground them up in a bowl. Together with other gods, he sprinkled thme with his own blood, restoring them to life. And thus humankind was born from the pennance of the gods themselves.
The foregoing is based on the Myth of the Suns and the Toltec-Chichimec Origins of the Mexica People, as translated by Willard Gingerich, in Markman and Markman (1992).
Mictlan is the lowest layer of the underworld, situated in the north. Every soul, except those of fallen warriors and women who died giving birth, have to descend to the underworld. Here, their souls will find eternal rest. However, they first have to make the dangerous journey to Mictlan. At the burial, the deceased are given magical powers and with the help of the god Xolotl, they are able to make this journey safely. The ruler of this underworld is Mictlantecuhtli (see Aztec Gods and Goddesses)
Mictlan was the Aztec underworld, ruled over by its Lord and Lady. It was a gloomy place, reached by the dead only after wandering for four years beneath the earth, accompanied by a „soul-companion“, a dog which was customarily cremated with the corpse.
Mictlantecuhtli was a god of the dead and King of Mictlan (Chicunauhmictlan), the lowest and northernmost section of the underworld. He was one of the principal gods of the Aztecs and was the most prominent of several gods and goddesses of death and the underworld. The veneration of Mictlantecuhtli sometimes involved ritual cannibalism, with human flesh being consumed in and around the temple.
He was depicted as a blood-spattered skeleton or a person wearing a toothy skull. His headdress was shown decorated with owl feathers and paper banners, and he wore a necklace of human eyeballs. He was not the only Aztec god to be depicted in this fashion, as numerous other deities had skulls for heads or else wore clothings or decorations that incorporated bones and skulls. Although such imagery might seem morbid today, in the Aztec world skeletal imagery was a symbol of fertility, health and abundance, emphasizing the close links between death and life.
His wife was Mictecacihuatl, and together they were said to dwell in a windowless house in Mictlan. Mictlanteculhtli was associated with spiders, owls, bats, the eleventh hour, and the northern compass direction. He was one of only a few gods said to govern over all three types of souls identified by the Aztecs. They distinguished between the souls of people who died normal deaths (of old age, disease, etc), heroic deaths (e.g. in battle, sacrifice or during childbirth), or non-heroic deaths.
Mictlanteculhtli was the god of the day sign Itzcuintli (dog), one of the 20 such signs recognized in the Aztec calendar, and was regarded as supplying the souls of those who were born on that day. He was seen as the source of souls for those born on the sixth day of the 13-day week and was the fifth of the nine Night Gods of the Aztecs. He was also the secondary Week God for the tenth week of the twenty-week cycle of the calendar, joining the sun god Tonatiuh to symbolize the dichotomy of light and darkness.
According to Aztec legend, the twin gods Quetzalcoatl and Xolotl were sent by the other gods to steal the bones of the previous generation of gods from Mictlanteculhtli. The god of the underworld tried to block Quetzalcoatl’s escape with the bone and, although he failed, he forced Quetzalcoatl to drop the bones, which were scattered and broken by the fall. The shattered bones were collected by Quetzalcoatl and carried back to the land of the living, where the gods transformed them into the various races of mortals.
Aztec myth tells how the god Quetzalcoatl journeyed to Mictlan in the Fifth Sun in order to restore humankind to life from the bones of those who had lived in previous eras. For bones are like seeds: everything that dies goes into the earth, and from the earth new life is born in the sacred cycle of existence.
Quetzalcoatl approached the Lord of Mictlan, where he sat on his throne surrounded by spiders and owls. „I’ve come for the bones, the precious bones, the jade bones,“ said Quetzalcoatl. „Can I have them in order to populate the earth?“
Only unwillingly did the Lord of Mictlan gives his assent. „You may take away that which I guard so carefully on one condition – that you parade four times around my throne blowing on this trumpet.“ And he handed Quetzalcoatl a conch shell that had no finger holes. But worms bored the fingerholes, and bees flew inside to make a sound.
Even so, Quetzalcoatl knew that he’d better move quickly to take the bones and leave. And sure enough the Lord of Mictlan gave orders that the bones be recovered. Quetzalcoatl thought of a trick. „Tell the Lord I’ll leave the bones behind,“ he said to his nahual, his spirit twin. Accordingly the nahual, looking just like Quetzalcoatl himself, assured the Lord of Mictlan that the bones would be left. Meanwhile Quetzalcoatl began to run. Unfortunately, the Lord of Mictlan ordered that a pit be dug in the fleeing god’s path, and sure enough he fell into it, having been startled by a covey of quail. Those bones that weren’t already shattered were pecked at by the quail. Which is why humans come in all sizes.
„This has not worked out well,“ said Quetzalcoatl to his spirit twin.
„What must be must be,“ replied the nahual. And so Quetzalcoatl scooped up the bones and, once safely beyond the dead land, ground them up in a bowl. Together with other gods, he sprinkled thme with his own blood, restoring them to life. And thus humankind was born from the pennance of the gods themselves.
The foregoing is based on the Myth of the Suns and the Toltec-Chichimec Origins of the Mexica People, as translated by Willard Gingerich, in Markman and Markman (1992).
Вибрациите на време-пространството
Ако очертаете един кръг с върха на пръста си бихне могли да кажете, че върхът на пръста ви очерта един кръг. Но бихте могли и да кажете, че един кръг беше очертан от върха на пръста ви. Един малък нюанс в израза един акцент който измества вниманието от точката, върха на пръста към кръга и вие вече сте в друг свят.
Ако всеки ден премествате позицията на деня в календара на стената вие правите същото. Ако акцентирате върху настаящето, точката която се премества ден след ден във време-пространствената координатна система, то по-вероятно е вие да усещата потока на времето като настояще - точка която се движи по-права линия в четериизмерна координатна система на време-пространството. Този начин на мислене изглежда твърдо установен и трудно поклатим. По един невидим начин линейния модел на мислене се предава върху повечето неща които правем докато в един момент... явлението не обърне другата си страна и не забележим промяната.
Възможно ли е да видим потока на времето не по-линеен начин, а като нещо друго. Възможно ли е да видим социални и икономически явления по-начин различен от линейния модел?
Всичко зависи от способността ни да видим другото лице на явлението, да създадем система която да прилагаме последователно. Разбира се новия концептуален модел ще бъде друг и той ще описва явлението в негова друга различна проява. Такъв е случая например с курпускулярната и вълновата теория за светлината.
Ходът на времето не прави изключение. Настоящето прилича на точка, която неспирно се движи по права линия в една време-пространствена координатна система и това изглежда непоклатимо докато.... не забележим, че точката описва повтарящи се цикли. Способността ни да проследим един цикъл който преминава точката ще бъде поставена на изпитание за всеки с ясни праволинейни възгледи. Ако успеем да направим едно контролирано преместване и приминаване през един цикъл това ще бъде пробив за нашия начин на възприемане.
Нека направим такъв опит....
Според координатната система на индианците от древно Мексико пространството има 4 посоки - Изток, Север, Запад и Юг. А времето е обикаляло по тези посоки всеки ден. Един ден е свързан с посоката Изток, следващия е свързан със Север, следва Запад и Юг. И после пак Изток, Север, Запад, Юг. И пак и пак... Ако си продставим време-простанствения вектор с център сочещ последователно Изток, Север, Запад и Юг виждаме цикличността на време-простанството повтяряща се на всеки пет дни. Това е пример за една време-пространствена вибрация.
Формулата на тази вибрация е: 52 вибрации * 5 дни = 260 дни
Тази вибрация е описана в календара на маите Цолкин и календара на ацтeките тоналпохуали. Тя обхожда всяка от посоките на света (така както това изглежда от повърхността на Земята) веднъж и приключва с изходната посока. Ако е започнала от посока Изток завършва на Изток. Ако тази вибрация е свързана със Земята, то друга втора, описва света под Земята.
За древните обитатели на Америка мястото където Слънцето нощува е подземното царство. Този свят за разлика от земния няма 4 посоки, а 9.
Светът на подземното царство вибрира, но цикълът от простанствено-времения вектор свързан с една обиколка трае 9 земни дни като вектора на време-пространството се задържа във всяка посока по два пъти за разлика от земната вибрация, където всяка от посоките се обхожда само веднъж.
Нека си представим, че започваме от посока Север. След 5 дни имаме една пълна обиколка по посоките на света, а на 9-ия ден сме направили втора обиколка. Така две обиколки, два цикъла, на обхождане на земните посоки се равняват на едно обхождане на подземния свят.
Как вибрират небесните светове тогава? Колко посоки има там? Колко слоя има небесната сфера? Отговорът на този въпрос не е труден ако следваме вече създадената последователност при обхожданията на посоките.
Видяхме, че вектора на време-пространството прави едно обхождане за да измине 4-те посоките на света и две обхождания за да опише 9-те посоки на подземния свят. Три обхождания на вектора са необходими за да опише 13-те посоки на небесната сфера веднъж. Така за земния наблюдател 13 дни са необходими за да се премине през един цикъл на небесната сфера.
Формулата за вибрациите на небесната сфера е:
20 вибрации * 13 дни = 260
За тринадесет дни имаме 3 пълни земни вибрации и една вибрация и 4 дни на подземната сфера. Земната сфера пулсира в унисон с подземната и небесната. Тя се явява свързващо звено межде небесните светове и подземните трансформирайки 13 те посоки на небесните сфери в 4 земни посоки и отделяйки надолу 9 посоки.
Маите са си представяли вселената като 4 космически дървета. Вижда се че тези дървета имат 13 клона към небето и 9 корена надолу.
Ако приемете идеята на древните хора от Америка за пулсиращото време-пространство вие навлизате в техния свят подчинен на цикличности, където о настоящето е точка, част от тенденция която като махало сменя посоките си с пикове и спадания създавайки ефект на махал с честота и период на трептене. Едно непрестанно пулсиране и превръщане на един вид енергия в друг.
Като се започне от ежедневното и се стигне до дълги периоди от време (като продължителността на земната прецесия от 26000 години) вибрациите на време-пространството могат да се открият навсякъде. За тези които са описали подробно вибрациите това е магическо знание. За тях е било истинско предизвикателство да настроят всички тези вибрации в съзвучие и да усетят ритъма на Вселената.
Ако се върнем към примера с върха на проста, то явно може да акцентираме върху едното или другото. При единия вариант сме в линийното време-пространство, а при другия във вибриращото. Няма общ концептуален модел който да събере и обедини тези два възгледа. В един случаи използвате единия, а при друг другия. Когато единия се изчерпи идва на ход другия и обратно.
Земния цикъл се състои от обхождане на пространството в четирите земни посоки - Изток, Север, Запад и Юг.
Четири посоки посетени по веднъж плюс 1 ден е продължителността на цикъла.
Той се повтаря 52 пъти в една свещена година на календара Тоналпохуали от 260 дни. Цикъла може да се изрази с формулата: 52 цикъла * 5 дни = 260 дни.
Има и друг начин за представяне на продължителността му: 1 ден * 4 посоки + 1 ден = 5 дни.
Допълнителния един ден е момента на приключване от една страна, а от друга невидимия преход през средата на цикъла, точката около която се извършва трептенето.
Втората вибрация на подземната сфера с продължителност 9 дни може да се изрази като два земни цикъла плюс средна точка по формулата: 2 * 4 + 1 = 9
Така посоките на света отново се обхождат, но на два пъти, а единицата отново се появява като начало, край и скрит център на цикъла.
Вибрацията на небесната сфера следва същата логика, но там се нанасят три земни цикъла по формулата: 3 * 4 + 1 = 13. Така един цикъл на небесната сфера е от 13 земни дни. От друга страна 20 цикъла * 13 дни = 260 дни показва, формулата по която 20 пъти цикъла се повтаря в годината от 260 дни.
Същата формула важи и за подземната сфера, но с една малка корекция там 29 цикъла * 9 дни = 261 дни. Цикличността на подземната сфера изглежда, че не е в синхрон с вибрациите на земната и небесната сфера.
Земната еволюция е представена с друга вибрация 13 цикъла * 20 дни = 260. 20-те дни съответстват на 20 земни знаци синтезиращи цялото разнообразие на живота на Земята. Те са ориентирани също по земните посоки както следва:
1 Crocodile Крокодил - Изток
2 Wind Вятър - Север
3 House Къща - Запад Куриер
4 Lizard Гущер - Юг
5 Snake Змия - Изток
6 Death Смърт - Север
7 Deer Елен - Запад
8 Rabbit Заек - Юг Куриер
9 Water Вода - Изток
10 Dog Куче - Север
11 Monkey Маймуна - Запад
12 Grass Трева - Юг
13 Reed Тръстика - Изток Куриер
14 Jaguar Ягуар - Север
15 Eagle Орел - Запад
16 Vulture Лешояд - Юг
17 Movement Земетръс - Изток
18 Knife Нож - Север Куриер
19 Rain Дъжд - Запад
20 Flower Цвете - Юг
Четири от знаците са специални и служат за отчитане на интервали от по пет дни. Наричат се куриери. Куриерите имат и друга роля, в друг по-голям цикъл на синхронизиране на 365-те дни в годината с 260-те дни на свещения календар.
Нека преди да анализираме синхрона на четирите цикъла да отчетем и още един - денонощния цикъл на земното въртене около оста, който се регистрира като движение на Слънцето по небесната и подземните сфери.
При това движение Слънцето обхожда всички посоки на трите основни сфери - Земната - 4, Подземната - 9 и Небесната -13. Този цикъл има своите пикове и спадания и също една невидима и скрита точка около която се извършва трептенето.
Слънцето навлиза във всички 24 вектора на време-пространството пропускайки привидно посоките Север и Юг като изгрява от Изток и залязва на Запад. Така обхожда всички посоки на време-простанството за едно въртене на Земята.
Ето как движението на Слънцето се синхронизира с вибрациите на трите сфери:
Изгрявайки от източния хоризонт Слънцето се намира в Земната сфера. След това навлиза в първата небесна сфера и се изкачва в зенита до 7-та небесна сфера. За неблюдател от северното полукълбо точката на зенита е своеобразен Север. По нататък то слиза и в 13-тата небесна сфера се намира преди залез. Залязвайки то навлиза отново в Земната сфера посещавайки посоката Запад. Следват 9 подземни сфери, като най-долната е петата подред, достигайки надир.
Точно преди изгрев, то се намира в 9-тата сфера, след което цикъла се затваря и Слънцето отново е в посока Изток на земната сфера.
Всичко изглежда точно и синхронизирано с едно изключение. Продължителността на свещената година от 260 дни не отразява вибрациите на подземната сфера точно. 29 цъкъла * 9 дни = 261 дни.
Нека да видим как древните наблюдатели на вибриращия космос са решили тази математическа задача, защото нейното решаване е трик, който трудно се забелязва.
Във всеки от изброените цикли има момент на неусетно, невидимо маркиране на един център около който се извършва движението на времето. Момента на изравняване с началното състояние съвпада с маркирането на централната точка около която се извършва движението.
Когато цикъла достигне тази точка времето спира и се извършва едно своеобразно умиране и раждане на нов цикъл.
Когато започнем да нанасяме последователно циклите стигаме до последния ден от свещената година 13 Цвете. В това положение времето замира и трябва да се роди новата година. Това е временно-пространсвения вектор в който са балансирани силите на небесната сфера, земята и подземната сфера.
Да си представим. В последния ден небесната сфера е достигнала 13. Това е краят. Земната сфера е направила 52 цикъла по 5 дни и е изредила 13 пъти 20-те земни знака. Знакът Цвете е последния в поредицата. Това от една страна.
Какво става обаче в подземната сфера? Подземната сфера балансира двата края на небесната и земната като въвежда едновременно в един ден две подземни посоки. При никой друг ден от календара на съдбата в един ден няма две подземни посоки.
Всички дни се описват с по три вектора по един за всяка сфера. Единствено в последния ден се въвеждат два подземни вектора. В резултат, вибрацията на подземната сфера приключва един ден по-рано и вместо да зъвърши за 261 дни, завършва на 260-ия последен ден от свещената година.
Това синхронизира всички вибрации в рамките на период от 260 дни.
Така няколко вибрации в синхрон описват ритъма на време-пространството за една свещена година на Тоналпохуали.
Денят 13 Цвете се явява балансьор и невидим център погледнат през денонощния слънчев цикъл. Тогава земния знак Цвете и 13-ия вектор на небесната свера накланят единия край на баланса към посока Запад, точно преди залез. От друга страна 8-мата и 9-тата подземна сфера се намират в зоната точно преди изгрева от Изток. За земния наблйдател имаме 4 вектора описващи моментното състояние като 2 от тях сочат Запад и 2 Изток.
По този начин в последния ден от годината имаме уникално 4 векторно време-пространство балансиращо и синхронизиращо няколко вибрации и техните центрове.
Това за древните наблюдатели е невидимата точка, където време-пространството умира и се ражда отново.
Ако всеки ден премествате позицията на деня в календара на стената вие правите същото. Ако акцентирате върху настаящето, точката която се премества ден след ден във време-пространствената координатна система, то по-вероятно е вие да усещата потока на времето като настояще - точка която се движи по-права линия в четериизмерна координатна система на време-пространството. Този начин на мислене изглежда твърдо установен и трудно поклатим. По един невидим начин линейния модел на мислене се предава върху повечето неща които правем докато в един момент... явлението не обърне другата си страна и не забележим промяната.
Възможно ли е да видим потока на времето не по-линеен начин, а като нещо друго. Възможно ли е да видим социални и икономически явления по-начин различен от линейния модел?
Всичко зависи от способността ни да видим другото лице на явлението, да създадем система която да прилагаме последователно. Разбира се новия концептуален модел ще бъде друг и той ще описва явлението в негова друга различна проява. Такъв е случая например с курпускулярната и вълновата теория за светлината.
Ходът на времето не прави изключение. Настоящето прилича на точка, която неспирно се движи по права линия в една време-пространствена координатна система и това изглежда непоклатимо докато.... не забележим, че точката описва повтарящи се цикли. Способността ни да проследим един цикъл който преминава точката ще бъде поставена на изпитание за всеки с ясни праволинейни възгледи. Ако успеем да направим едно контролирано преместване и приминаване през един цикъл това ще бъде пробив за нашия начин на възприемане.
Нека направим такъв опит....
Според координатната система на индианците от древно Мексико пространството има 4 посоки - Изток, Север, Запад и Юг. А времето е обикаляло по тези посоки всеки ден. Един ден е свързан с посоката Изток, следващия е свързан със Север, следва Запад и Юг. И после пак Изток, Север, Запад, Юг. И пак и пак... Ако си продставим време-простанствения вектор с център сочещ последователно Изток, Север, Запад и Юг виждаме цикличността на време-простанството повтяряща се на всеки пет дни. Това е пример за една време-пространствена вибрация.
Формулата на тази вибрация е: 52 вибрации * 5 дни = 260 дни
Тази вибрация е описана в календара на маите Цолкин и календара на ацтeките тоналпохуали. Тя обхожда всяка от посоките на света (така както това изглежда от повърхността на Земята) веднъж и приключва с изходната посока. Ако е започнала от посока Изток завършва на Изток. Ако тази вибрация е свързана със Земята, то друга втора, описва света под Земята.
За древните обитатели на Америка мястото където Слънцето нощува е подземното царство. Този свят за разлика от земния няма 4 посоки, а 9.
Светът на подземното царство вибрира, но цикълът от простанствено-времения вектор свързан с една обиколка трае 9 земни дни като вектора на време-пространството се задържа във всяка посока по два пъти за разлика от земната вибрация, където всяка от посоките се обхожда само веднъж.
Нека си представим, че започваме от посока Север. След 5 дни имаме една пълна обиколка по посоките на света, а на 9-ия ден сме направили втора обиколка. Така две обиколки, два цикъла, на обхождане на земните посоки се равняват на едно обхождане на подземния свят.
Как вибрират небесните светове тогава? Колко посоки има там? Колко слоя има небесната сфера? Отговорът на този въпрос не е труден ако следваме вече създадената последователност при обхожданията на посоките.
Видяхме, че вектора на време-пространството прави едно обхождане за да измине 4-те посоките на света и две обхождания за да опише 9-те посоки на подземния свят. Три обхождания на вектора са необходими за да опише 13-те посоки на небесната сфера веднъж. Така за земния наблюдател 13 дни са необходими за да се премине през един цикъл на небесната сфера.
Формулата за вибрациите на небесната сфера е:
20 вибрации * 13 дни = 260
За тринадесет дни имаме 3 пълни земни вибрации и една вибрация и 4 дни на подземната сфера. Земната сфера пулсира в унисон с подземната и небесната. Тя се явява свързващо звено межде небесните светове и подземните трансформирайки 13 те посоки на небесните сфери в 4 земни посоки и отделяйки надолу 9 посоки.
Маите са си представяли вселената като 4 космически дървета. Вижда се че тези дървета имат 13 клона към небето и 9 корена надолу.
Ако приемете идеята на древните хора от Америка за пулсиращото време-пространство вие навлизате в техния свят подчинен на цикличности, където о настоящето е точка, част от тенденция която като махало сменя посоките си с пикове и спадания създавайки ефект на махал с честота и период на трептене. Едно непрестанно пулсиране и превръщане на един вид енергия в друг.
Като се започне от ежедневното и се стигне до дълги периоди от време (като продължителността на земната прецесия от 26000 години) вибрациите на време-пространството могат да се открият навсякъде. За тези които са описали подробно вибрациите това е магическо знание. За тях е било истинско предизвикателство да настроят всички тези вибрации в съзвучие и да усетят ритъма на Вселената.
Ако се върнем към примера с върха на проста, то явно може да акцентираме върху едното или другото. При единия вариант сме в линийното време-пространство, а при другия във вибриращото. Няма общ концептуален модел който да събере и обедини тези два възгледа. В един случаи използвате единия, а при друг другия. Когато единия се изчерпи идва на ход другия и обратно.
Земния цикъл се състои от обхождане на пространството в четирите земни посоки - Изток, Север, Запад и Юг.
Четири посоки посетени по веднъж плюс 1 ден е продължителността на цикъла.
Той се повтаря 52 пъти в една свещена година на календара Тоналпохуали от 260 дни. Цикъла може да се изрази с формулата: 52 цикъла * 5 дни = 260 дни.
Има и друг начин за представяне на продължителността му: 1 ден * 4 посоки + 1 ден = 5 дни.
Допълнителния един ден е момента на приключване от една страна, а от друга невидимия преход през средата на цикъла, точката около която се извършва трептенето.
Втората вибрация на подземната сфера с продължителност 9 дни може да се изрази като два земни цикъла плюс средна точка по формулата: 2 * 4 + 1 = 9
Така посоките на света отново се обхождат, но на два пъти, а единицата отново се появява като начало, край и скрит център на цикъла.
Вибрацията на небесната сфера следва същата логика, но там се нанасят три земни цикъла по формулата: 3 * 4 + 1 = 13. Така един цикъл на небесната сфера е от 13 земни дни. От друга страна 20 цикъла * 13 дни = 260 дни показва, формулата по която 20 пъти цикъла се повтаря в годината от 260 дни.
Същата формула важи и за подземната сфера, но с една малка корекция там 29 цикъла * 9 дни = 261 дни. Цикличността на подземната сфера изглежда, че не е в синхрон с вибрациите на земната и небесната сфера.
Земната еволюция е представена с друга вибрация 13 цикъла * 20 дни = 260. 20-те дни съответстват на 20 земни знаци синтезиращи цялото разнообразие на живота на Земята. Те са ориентирани също по земните посоки както следва:
1 Crocodile Крокодил - Изток
2 Wind Вятър - Север
3 House Къща - Запад Куриер
4 Lizard Гущер - Юг
5 Snake Змия - Изток
6 Death Смърт - Север
7 Deer Елен - Запад
8 Rabbit Заек - Юг Куриер
9 Water Вода - Изток
10 Dog Куче - Север
11 Monkey Маймуна - Запад
12 Grass Трева - Юг
13 Reed Тръстика - Изток Куриер
14 Jaguar Ягуар - Север
15 Eagle Орел - Запад
16 Vulture Лешояд - Юг
17 Movement Земетръс - Изток
18 Knife Нож - Север Куриер
19 Rain Дъжд - Запад
20 Flower Цвете - Юг
Четири от знаците са специални и служат за отчитане на интервали от по пет дни. Наричат се куриери. Куриерите имат и друга роля, в друг по-голям цикъл на синхронизиране на 365-те дни в годината с 260-те дни на свещения календар.
Нека преди да анализираме синхрона на четирите цикъла да отчетем и още един - денонощния цикъл на земното въртене около оста, който се регистрира като движение на Слънцето по небесната и подземните сфери.
При това движение Слънцето обхожда всички посоки на трите основни сфери - Земната - 4, Подземната - 9 и Небесната -13. Този цикъл има своите пикове и спадания и също една невидима и скрита точка около която се извършва трептенето.
Слънцето навлиза във всички 24 вектора на време-пространството пропускайки привидно посоките Север и Юг като изгрява от Изток и залязва на Запад. Така обхожда всички посоки на време-простанството за едно въртене на Земята.
Ето как движението на Слънцето се синхронизира с вибрациите на трите сфери:
Изгрявайки от източния хоризонт Слънцето се намира в Земната сфера. След това навлиза в първата небесна сфера и се изкачва в зенита до 7-та небесна сфера. За неблюдател от северното полукълбо точката на зенита е своеобразен Север. По нататък то слиза и в 13-тата небесна сфера се намира преди залез. Залязвайки то навлиза отново в Земната сфера посещавайки посоката Запад. Следват 9 подземни сфери, като най-долната е петата подред, достигайки надир.
Точно преди изгрев, то се намира в 9-тата сфера, след което цикъла се затваря и Слънцето отново е в посока Изток на земната сфера.
Всичко изглежда точно и синхронизирано с едно изключение. Продължителността на свещената година от 260 дни не отразява вибрациите на подземната сфера точно. 29 цъкъла * 9 дни = 261 дни.
Нека да видим как древните наблюдатели на вибриращия космос са решили тази математическа задача, защото нейното решаване е трик, който трудно се забелязва.
Във всеки от изброените цикли има момент на неусетно, невидимо маркиране на един център около който се извършва движението на времето. Момента на изравняване с началното състояние съвпада с маркирането на централната точка около която се извършва движението.
Когато цикъла достигне тази точка времето спира и се извършва едно своеобразно умиране и раждане на нов цикъл.
Когато започнем да нанасяме последователно циклите стигаме до последния ден от свещената година 13 Цвете. В това положение времето замира и трябва да се роди новата година. Това е временно-пространсвения вектор в който са балансирани силите на небесната сфера, земята и подземната сфера.
Да си представим. В последния ден небесната сфера е достигнала 13. Това е краят. Земната сфера е направила 52 цикъла по 5 дни и е изредила 13 пъти 20-те земни знака. Знакът Цвете е последния в поредицата. Това от една страна.
Какво става обаче в подземната сфера? Подземната сфера балансира двата края на небесната и земната като въвежда едновременно в един ден две подземни посоки. При никой друг ден от календара на съдбата в един ден няма две подземни посоки.
Всички дни се описват с по три вектора по един за всяка сфера. Единствено в последния ден се въвеждат два подземни вектора. В резултат, вибрацията на подземната сфера приключва един ден по-рано и вместо да зъвърши за 261 дни, завършва на 260-ия последен ден от свещената година.
Това синхронизира всички вибрации в рамките на период от 260 дни.
Така няколко вибрации в синхрон описват ритъма на време-пространството за една свещена година на Тоналпохуали.
Денят 13 Цвете се явява балансьор и невидим център погледнат през денонощния слънчев цикъл. Тогава земния знак Цвете и 13-ия вектор на небесната свера накланят единия край на баланса към посока Запад, точно преди залез. От друга страна 8-мата и 9-тата подземна сфера се намират в зоната точно преди изгрева от Изток. За земния наблйдател имаме 4 вектора описващи моментното състояние като 2 от тях сочат Запад и 2 Изток.
По този начин в последния ден от годината имаме уникално 4 векторно време-пространство балансиращо и синхронизиращо няколко вибрации и техните центрове.
Това за древните наблюдатели е невидимата точка, където време-пространството умира и се ражда отново.
Редактирано от Dani на
Танцът между земната и небесните сфери
Три движения на земния време-пространствения вектор около невидимия център на вибрации са равни на една вибрация около небесната сфера.
Земния свят има четири посоки, като последователното обикаляне по техните направления Изток, Запад, Север и Юг е един земен цикъл. Небесната сфера има 13 посоки. Така три пълни земни цикъла се изравняват с един цикъл на небесната сфера.
Всяко взаимодействие между двете сфери се описва с двойка цифри.
Например Изток 1 е вектора описващ началото на цикъла. Следва Север 2, Запад 3, Юг 4, Изток 5 и т.н докато стигнем до Изток 13. Точно три вибрации на земното-време простанство се наслагват върху една вибрация на небесната сфера.
Небесната сфера влияе върху живота на Земята по определен начин чрез четири енергетични потока. Това са вибрации на самата сфера, които се усещат на земята и проникват към нея.
Земната сфера притежава собствен жизнен ритъм. Този ритъм се изразява чрез формулата 5 цикъла * 4 дни със земни посоки (Изток, Север, Запад Юг) = 20 дни. Към всеки ден има прикрепен земен обитател под формата на знак като растение, животно, явление от земен тип, което е характеристика от живота земната сфера.
Вибрациите на небесната сфера влизат в синхрон и резонират със знаците на земната сфера. Така космосът влияе на земята и неговите състояние проникват към живота на земната сфера.
Нека да видим по какъв начин това е видяно и описано като разгледаме вибрациите на небесната сфера с продължителност от 13 земни дни.
Един общ поглед върху потока на времето за 260 дни показва следната поредица от цикличности.
4 * 13 + 1 = 53 (1 Reed Тръстика - Изток Куриер)
Казано по друг начин това изначава, че са извършени 4 вибрации на небесната сфера. Изходната позиция настъпва на 53-ия ден от началото на цикъла от вибрации и вибрацията прониква към земната сфера чрез куриер от изток със знак Тръстика в деня 1 Тръстика.
Ето и втората серия от вибрации на небесната сфера, които се синхронизират със земната.
9 * 13 + 1 = 118 (1 Knife Нож - Север Куриер)
Синхронизацията между серията от вибрации приключва като на земята тя пристига със земен знак Нож, който се явява Северен куриер. Денят е 1 Нож.
Следващата серия от вибрации ще пристигне на Земята чрез куриера от Запад - Къща в деня 1 Къща.
Ето и формулата:
14 * 13 + 1 = 183 (1 House Къща- Север Куриер)
Четвъртата вибрация е последна.
19 * 13 + 1 = 148 (1 Rabbit Заек - Юг Куриер)
Тя се синхронизира с посоката Юг и куриера Заек в зеня 1 Заек.
Така небесната сфера обгръща всички четири посоки на земната и влияе на живота на Земята представен чрез знаците..
Синхрононизирането на ритъма се извършва от специалните земни знаци - Тръстика Изток, Нож Север, Къща Запад и Заек Юг.
И отново в центъра на земните посоки е невидимата централна точка на време-простанството около, която се извършва танцът между земната и небесните сфери.
Земния свят има четири посоки, като последователното обикаляне по техните направления Изток, Запад, Север и Юг е един земен цикъл. Небесната сфера има 13 посоки. Така три пълни земни цикъла се изравняват с един цикъл на небесната сфера.
Всяко взаимодействие между двете сфери се описва с двойка цифри.
Например Изток 1 е вектора описващ началото на цикъла. Следва Север 2, Запад 3, Юг 4, Изток 5 и т.н докато стигнем до Изток 13. Точно три вибрации на земното-време простанство се наслагват върху една вибрация на небесната сфера.
Небесната сфера влияе върху живота на Земята по определен начин чрез четири енергетични потока. Това са вибрации на самата сфера, които се усещат на земята и проникват към нея.
Земната сфера притежава собствен жизнен ритъм. Този ритъм се изразява чрез формулата 5 цикъла * 4 дни със земни посоки (Изток, Север, Запад Юг) = 20 дни. Към всеки ден има прикрепен земен обитател под формата на знак като растение, животно, явление от земен тип, което е характеристика от живота земната сфера.
Вибрациите на небесната сфера влизат в синхрон и резонират със знаците на земната сфера. Така космосът влияе на земята и неговите състояние проникват към живота на земната сфера.
Нека да видим по какъв начин това е видяно и описано като разгледаме вибрациите на небесната сфера с продължителност от 13 земни дни.
Един общ поглед върху потока на времето за 260 дни показва следната поредица от цикличности.
4 * 13 + 1 = 53 (1 Reed Тръстика - Изток Куриер)
Казано по друг начин това изначава, че са извършени 4 вибрации на небесната сфера. Изходната позиция настъпва на 53-ия ден от началото на цикъла от вибрации и вибрацията прониква към земната сфера чрез куриер от изток със знак Тръстика в деня 1 Тръстика.
Ето и втората серия от вибрации на небесната сфера, които се синхронизират със земната.
9 * 13 + 1 = 118 (1 Knife Нож - Север Куриер)
Синхронизацията между серията от вибрации приключва като на земята тя пристига със земен знак Нож, който се явява Северен куриер. Денят е 1 Нож.
Следващата серия от вибрации ще пристигне на Земята чрез куриера от Запад - Къща в деня 1 Къща.
Ето и формулата:
14 * 13 + 1 = 183 (1 House Къща- Север Куриер)
Четвъртата вибрация е последна.
19 * 13 + 1 = 148 (1 Rabbit Заек - Юг Куриер)
Тя се синхронизира с посоката Юг и куриера Заек в зеня 1 Заек.
Така небесната сфера обгръща всички четири посоки на земната и влияе на живота на Земята представен чрез знаците..
Синхрононизирането на ритъма се извършва от специалните земни знаци - Тръстика Изток, Нож Север, Къща Запад и Заек Юг.
И отново в центъра на земните посоки е невидимата централна точка на време-простанството около, която се извършва танцът между земната и небесните сфери.
Потокът и знаците в цикъла 4*65=260
Не само определени дни, но и цели периоди имат ориентация в дадена посока. Цикълът 4 * 65 = 260 разпределя дните в свещената година по четири земни посоки плюс центъра по начин който до някъде прилича на смяната на сезоните в годината от 365 дни.
Този цикъл реализира сложна синхронизация между небесната и земната сфери на няколко нива. Зад сложната поредица от цикли обаче се разкрива движение при което вибрациите предават енергията си от един ден към друг минавайки през синхронизация и щафетно предаване на енергиен поток.
Периода от 65 дни е 5 колебания на небесната сфера и може да се опише с формулата 5 цикъла * 13 дни = 65 дни.
От друга страна 13 дни е продължителността на една вибрация на небесната сфера, която включва три вибрации на земната по формулата 3 цикъла * 4 земни посоки (Изток, Север, Запад и Юг) + 1 ден куриер = 5 дни
Изток
Първия цикъл от 65 дни започва от ден 1 и завършва в 65-ия ден, като първия ден е ориентиран към Изток и последния също е Изток. Земната посока Изток затваря вибрациите на космоса. На пръв поглед изглежда, че енергията на ритъма не може да проникне към следващата Северна посока.
Ако погледнете по внимателно 5-те вибрации на източния цикъл на небесната сфера обаче ще забележите, че всъщност 5-тата вибрация започва със земен знак куриер от Изток - 1 Reed (Тръстика) който се явява носител към следващата посока Север.
Така първите пет вибрации на небесната сфера освен, че носят белега на земната посока Изток, куриерът на Изтока пренася енергията по-нататък по северната земна посока. Цикълът 5*13 = 65 дни завършва в трецената на земния знак Тръстика и той служи за пренос по нататък на Север.
Север
Когато вибрацията навлезе в северната земна посока денят е 1 Смърт - Северен знак от северната група знаци с куриер Нож. Онова което трябва да се получи е втората серия от 65 дни под знака на Севера да зъвърши също със северен знак, а северния куриер Нож да прехвърли потока в западна посока.
Точно така и става, на 130-ия ден енергийния поток е в последния си ден и отново сочи знак север - 13 Куче, а денят е в трецената под знака на северния куриер Нож.
Запад
Следва ново прехвърляне на потока от куриера на Севера Нож, към куриера на посоката Запад - Къща. Третата част от цикъла ще следна същата логика, както и с посоките Изток и Север. Потока започва от знак принадлежащ към групата знаци с посока Запад и завършва с друг знак от същата посока - Запад. Втория Знак трябва да бъде ден от трецената на западния куриер Къща.
Ето конкретно как протича третия цикъл.
Първия ден от Запад е пореден 131 - 1 Маймуна. Последния е 195 - 13 Орел, също знак от западната група. Спазено е правилото на предаване от трецената на куриера от Запад - Къща. Последния ден да бъде свързан с 13-тата небесна сфера и да е в трецената на куриера на посоката. 13 Орел е последен и е в трецената на западния куриер със знак Къща.
Юг
Следва последната циркулация на потока и в посока Юг.
Енергията тръгва в южната земна посока изпратена от западния куриер Къща и е посрещната от южен знак Лешояд и първата небесна сфера. Денят е 1 Лешояд.
След 65 дни небесната сфера извършва пет вибрации и последния 65 ден на четвъртата поредица се пада 260 - това е специален ден 13 Цвете. Земен знак от южна посока и последна небесна сфера с номер 13 в трецената на куриера на Юга Заек ще отпратят вибрацията в нов цикъл 4 * 65.
Движението на цикъла и потока спазват точни правила.
Потокът обгръща всички земни посоки спазвайки движението Изток, Север, Запад Юг чрез последователно предаване на вибрацията през куриерите на съответните посоки.
Всяко навлизане на енергията върви през небесната сфера от долу нагоре. Знаци от съответната посока посрещат и изпращат потока. Денят от дадена земна посока, който посреща потока винаги е подвластен на първата небесна сфера -1. Денят който изпраща потока съответно е подвластен на последната небесна сфера - 13 и принадлежи към трецената на куриера на посоката.
Ето как може да се опише движението само ако наблюдаваме първия и последния ден на четирите цикъла:
Изток - 1-ви ден 1 Крокодил - 65-ти ден 13 Змия
Север - 66-ти ден 1 Смърт - 130-ти ден 13 Куче
Запад - 131-ти ден 1 Маймуна - 195-ти 13 Орел
Юг - 196-ти ден 1 Лешояд - 260-ти ден 13 Цвете
Вижда се последователното преминаване на потока в космическите сфери като се започне от 1-ва и се стигне до 13-та. След това започва нов цикъл на небесната сфера.
Цикълът 4 * 65 = 260 навлиза последователно по земните посоки, но ако се вгледаме само в тях се вижда последователното преминаване през знаците във всяка от посоките на земната сфера.
Ето как може да опишем последователното навлизане на потока по земните посоки:
Изток
----------
Крокодил - 4 пъти
Змия - 4 пъти
Вода - 3 пъти
Тръстика - 3 пъти (куриер на посоката)
Движение - 3 пъти
Север
----------
Смърт - 4 пъти
Куче - 4 пъти
Ягуар - 3 пъти
Нож - 3 пъти (куриер на посоката)
Вятър 3 пъти
Запад
----------
Маймуна - 4 пъти
Орел - 4 пъти
Дъжд - 3 пъти
Къща - 3 пъти (куриер на посоката)
Елен - 3 пъти
Юг
----------
Лешояд - 4 пъти
Цвете - 4 пъти
Гущер - 3 пъти
Заек - 3 пъти (куриер на посоката)
Трева - 3 пъти
Знаците приемащи и отпращащи потока участват 4 пъти в процеса.
Всяко четвърто посещение на съответната посока е маркирано от куриера на съответната посока.
И отново погледнат по-общо потокът описва кръг около невидим център, където време-пространството спира да съществува.
Този цикъл реализира сложна синхронизация между небесната и земната сфери на няколко нива. Зад сложната поредица от цикли обаче се разкрива движение при което вибрациите предават енергията си от един ден към друг минавайки през синхронизация и щафетно предаване на енергиен поток.
Периода от 65 дни е 5 колебания на небесната сфера и може да се опише с формулата 5 цикъла * 13 дни = 65 дни.
От друга страна 13 дни е продължителността на една вибрация на небесната сфера, която включва три вибрации на земната по формулата 3 цикъла * 4 земни посоки (Изток, Север, Запад и Юг) + 1 ден куриер = 5 дни
Изток
Първия цикъл от 65 дни започва от ден 1 и завършва в 65-ия ден, като първия ден е ориентиран към Изток и последния също е Изток. Земната посока Изток затваря вибрациите на космоса. На пръв поглед изглежда, че енергията на ритъма не може да проникне към следващата Северна посока.
Ако погледнете по внимателно 5-те вибрации на източния цикъл на небесната сфера обаче ще забележите, че всъщност 5-тата вибрация започва със земен знак куриер от Изток - 1 Reed (Тръстика) който се явява носител към следващата посока Север.
Така първите пет вибрации на небесната сфера освен, че носят белега на земната посока Изток, куриерът на Изтока пренася енергията по-нататък по северната земна посока. Цикълът 5*13 = 65 дни завършва в трецената на земния знак Тръстика и той служи за пренос по нататък на Север.
Север
Когато вибрацията навлезе в северната земна посока денят е 1 Смърт - Северен знак от северната група знаци с куриер Нож. Онова което трябва да се получи е втората серия от 65 дни под знака на Севера да зъвърши също със северен знак, а северния куриер Нож да прехвърли потока в западна посока.
Точно така и става, на 130-ия ден енергийния поток е в последния си ден и отново сочи знак север - 13 Куче, а денят е в трецената под знака на северния куриер Нож.
Запад
Следва ново прехвърляне на потока от куриера на Севера Нож, към куриера на посоката Запад - Къща. Третата част от цикъла ще следна същата логика, както и с посоките Изток и Север. Потока започва от знак принадлежащ към групата знаци с посока Запад и завършва с друг знак от същата посока - Запад. Втория Знак трябва да бъде ден от трецената на западния куриер Къща.
Ето конкретно как протича третия цикъл.
Първия ден от Запад е пореден 131 - 1 Маймуна. Последния е 195 - 13 Орел, също знак от западната група. Спазено е правилото на предаване от трецената на куриера от Запад - Къща. Последния ден да бъде свързан с 13-тата небесна сфера и да е в трецената на куриера на посоката. 13 Орел е последен и е в трецената на западния куриер със знак Къща.
Юг
Следва последната циркулация на потока и в посока Юг.
Енергията тръгва в южната земна посока изпратена от западния куриер Къща и е посрещната от южен знак Лешояд и първата небесна сфера. Денят е 1 Лешояд.
След 65 дни небесната сфера извършва пет вибрации и последния 65 ден на четвъртата поредица се пада 260 - това е специален ден 13 Цвете. Земен знак от южна посока и последна небесна сфера с номер 13 в трецената на куриера на Юга Заек ще отпратят вибрацията в нов цикъл 4 * 65.
Движението на цикъла и потока спазват точни правила.
Потокът обгръща всички земни посоки спазвайки движението Изток, Север, Запад Юг чрез последователно предаване на вибрацията през куриерите на съответните посоки.
Всяко навлизане на енергията върви през небесната сфера от долу нагоре. Знаци от съответната посока посрещат и изпращат потока. Денят от дадена земна посока, който посреща потока винаги е подвластен на първата небесна сфера -1. Денят който изпраща потока съответно е подвластен на последната небесна сфера - 13 и принадлежи към трецената на куриера на посоката.
Ето как може да се опише движението само ако наблюдаваме първия и последния ден на четирите цикъла:
Изток - 1-ви ден 1 Крокодил - 65-ти ден 13 Змия
Север - 66-ти ден 1 Смърт - 130-ти ден 13 Куче
Запад - 131-ти ден 1 Маймуна - 195-ти 13 Орел
Юг - 196-ти ден 1 Лешояд - 260-ти ден 13 Цвете
Вижда се последователното преминаване на потока в космическите сфери като се започне от 1-ва и се стигне до 13-та. След това започва нов цикъл на небесната сфера.
Цикълът 4 * 65 = 260 навлиза последователно по земните посоки, но ако се вгледаме само в тях се вижда последователното преминаване през знаците във всяка от посоките на земната сфера.
Ето как може да опишем последователното навлизане на потока по земните посоки:
Изток
----------
Крокодил - 4 пъти
Змия - 4 пъти
Вода - 3 пъти
Тръстика - 3 пъти (куриер на посоката)
Движение - 3 пъти
Север
----------
Смърт - 4 пъти
Куче - 4 пъти
Ягуар - 3 пъти
Нож - 3 пъти (куриер на посоката)
Вятър 3 пъти
Запад
----------
Маймуна - 4 пъти
Орел - 4 пъти
Дъжд - 3 пъти
Къща - 3 пъти (куриер на посоката)
Елен - 3 пъти
Юг
----------
Лешояд - 4 пъти
Цвете - 4 пъти
Гущер - 3 пъти
Заек - 3 пъти (куриер на посоката)
Трева - 3 пъти
Знаците приемащи и отпращащи потока участват 4 пъти в процеса.
Всяко четвърто посещение на съответната посока е маркирано от куриера на съответната посока.
И отново погледнат по-общо потокът описва кръг около невидим център, където време-пространството спира да съществува.
Редактирано от Dani на
Вибрациите на Космоса: Съюзът Земя-Венера
С малко повече усилия биха могли да се измислят интересни вибрации и формули описващи цикличността между трите сфери - земна, небесна и подземна.
Вибрацията 52 * 5 = 260 или 65 * 4 = 260 може да се окажат плод на измислица и нечия фантазия, която няма никаква практическа стойност.
Племената на Маите, Толтеките, Ацтеките, Олмеките и много други обаче са се придържали стриктно към календара с 260 дни и са го считали за свещен и върхово постижение на тяхното знание.
Ако това е някаква обща заблуда, то тези общества не се били свободни и не са имали дързостта да изучават живота и мястото на човека в него, а по-скоро са робували на религиозни убеждения.
Дали циклите 52 * 5 и 65 * 4 отразяват някаква обективна реалност и до колко?
Според много изследователи наблюдението на движението на Земята и Венера дава отговор за степента на знания до които са стигнали древните и за това колко са били свободни в дръзновението им да разберат света.
Синодичния съюз между Земя-Венера
За незапознатите синодичния съюз Земя-Венера е нареждането на Слънцето, Венера и Земята в една линия. За да се определи периода от време в който две планети навлизат в синодичен съюз се използва формулата:
(a x b) / (a – b) = Време за синодичен съюз
Където: a = време за обиколка на планета 1 и b = време за обиколко около Слънцето на планета 2
Нека да заменим а и b със стойностите за Земята и Венера:
Земя период на обиколка = 365.24218408 дни
Венера период на обиколка = 224.69526222 дни
(365.24218408 x 224.69526222) / (365.24218408 – 224.69526222) =
583.92021140 дни
Ако разделим времето за синодичен съюз на времето за обиколко около Слънцето получаваме:
Земята 583.92021140 / 365.24218408 = 1.598720621
Венера 583.92021140 / 224.69526222 = 2.598720621
Зе периода на синодален съюз Венера прави две пълни обиколки и е 0.598720621 в третата си, докато Земята прави една пълна орбита около Слънцето и е 0.598720621 във втората. За 8 обиколки Земята преминава през почти 5 синодични съюза с Венера, която прави 13 обиколки за същия период от време. Проблема е, че позициите на Земята и Венера не са точно същите и имаме изместване.
583.92021140 x 5 = 2919.601057 дни
365.24218408 x 8 = 2921.937473 дни
Няма перфектна синхронизация в съотношението 8 / 13 поради, което началните състояние на Земята и Венера не съвпадат точно.
Циклите на Маите-Ацтеките: Пълен цикъл и Столетие
И така според формулата за синодичен съюз Земя-Венера периода е 583.92021140 дни.
В космоса на Майте и Ацтеките всичко е подчинено на вибрации и строга цикличност. За тях е стояла задача да проследят времето за, което се извършва един цикъл на истински синодичен съюз при, което началните позиции на Слънцето, Венера и Земята съвпадат с крайните в цикъла.
Нека да видим дали са в състояние да решат тази задача и дали са проявили гениалност.
Един пълен цикъл е период от 52 Слънчеви земни години. Този период е точно 18980 дни. Между свещения календар от 260 дни и слънчевата година от 365 дни съществува следната синхронизираща връзка:
365 / 260 = 73 / 52
Съотношението 73 / 52 е най-малкото възможно съотношение между слънчената година от 365 дни и свещения календар от 260 дни:
365 x 52 = 18980 дни
260 x 73 = 18980 дни
Както се вижда за точно 52 години, се извършват 73 цикъла на свещената година от 260 дни. Това е така наречения Пълен цикълът или пакет.
Корекция на периода от 18980 дни
За по-добро съвпадение на двата цикъла е направена корекция равна на 2.6 дни която е 1/100 от периода от 260 дни. Така в пакета циклите на свещения календар са 72.99.
След тази корекция получаваме
18980 – 2.6 = 18977.4 дни за синхронизиране на цикъла между свещената година и слънчевата година
След синхронизирането на двата цикъла нека да погледнем как изглежда синодичния съюз Земя-Венера. Разделяме Пакета на пълния цикъл на периода през който се извършва синодичния съюз и получавеме :
18977.4 / 583.92021140 = 32.49998823 синодични съюза Земя Венера за пълен цикъл от 52 години.
Ако обаче вземем два Пакета (Пълни цикъла) получаваме точно 65 синодични съюза Венера-Земя като позицията на 65-ия синодичен сюъз съвпада с този от преди 104 земни години.
Ето и съвпадението:
37954.8 / 583.92021140 = 64.99997647
Маите и Ацтеките са гледали на 2 Пълни цикъла (Пакета) от 37960 дни като на един Век, равен на 104 години с продължителност от 365 дни.
Значението на двата цикъла
И така се очертаха два цикъла - 52 години и 104 години като първия се нарича Пълен цикъл (Пакет), а втория се нарича Век.
И двата цикъла имат своето основно място на нива свещена година в календарите от 260 дни. Цикълът от 52 слънчеви години се явява от изключителна важност и ключ за разбирането и на периода 2 * 52, като във втория е кодиран синодалния съюз Земя-Венера повтарящ се всеки 65 пъти.
Същевременно цикълът 52*5 и 65*4 се явяват основни в проследяване хода на дните свещената година на календара Тоналпохуали.
Така съвремената астрономия показва, че на преден план в културата на Маите, Ацтеките, Толтеките и други племена използващи Цолкин и Тоналпохуали стоят столетия точни наблюдения. Благодарение на тази прецизност те са успели да достигнат забележително ниво на синхронизация на циклите и са изградили своето описание на един вибриращ и пълен с енергия Космос.
Вибрацията 52 * 5 = 260 или 65 * 4 = 260 може да се окажат плод на измислица и нечия фантазия, която няма никаква практическа стойност.
Племената на Маите, Толтеките, Ацтеките, Олмеките и много други обаче са се придържали стриктно към календара с 260 дни и са го считали за свещен и върхово постижение на тяхното знание.
Ако това е някаква обща заблуда, то тези общества не се били свободни и не са имали дързостта да изучават живота и мястото на човека в него, а по-скоро са робували на религиозни убеждения.
Дали циклите 52 * 5 и 65 * 4 отразяват някаква обективна реалност и до колко?
Според много изследователи наблюдението на движението на Земята и Венера дава отговор за степента на знания до които са стигнали древните и за това колко са били свободни в дръзновението им да разберат света.
Синодичния съюз между Земя-Венера
За незапознатите синодичния съюз Земя-Венера е нареждането на Слънцето, Венера и Земята в една линия. За да се определи периода от време в който две планети навлизат в синодичен съюз се използва формулата:
(a x b) / (a – b) = Време за синодичен съюз
Където: a = време за обиколка на планета 1 и b = време за обиколко около Слънцето на планета 2
Нека да заменим а и b със стойностите за Земята и Венера:
Земя период на обиколка = 365.24218408 дни
Венера период на обиколка = 224.69526222 дни
(365.24218408 x 224.69526222) / (365.24218408 – 224.69526222) =
583.92021140 дни
Ако разделим времето за синодичен съюз на времето за обиколко около Слънцето получаваме:
Земята 583.92021140 / 365.24218408 = 1.598720621
Венера 583.92021140 / 224.69526222 = 2.598720621
Зе периода на синодален съюз Венера прави две пълни обиколки и е 0.598720621 в третата си, докато Земята прави една пълна орбита около Слънцето и е 0.598720621 във втората. За 8 обиколки Земята преминава през почти 5 синодични съюза с Венера, която прави 13 обиколки за същия период от време. Проблема е, че позициите на Земята и Венера не са точно същите и имаме изместване.
583.92021140 x 5 = 2919.601057 дни
365.24218408 x 8 = 2921.937473 дни
Няма перфектна синхронизация в съотношението 8 / 13 поради, което началните състояние на Земята и Венера не съвпадат точно.
Циклите на Маите-Ацтеките: Пълен цикъл и Столетие
И така според формулата за синодичен съюз Земя-Венера периода е 583.92021140 дни.
В космоса на Майте и Ацтеките всичко е подчинено на вибрации и строга цикличност. За тях е стояла задача да проследят времето за, което се извършва един цикъл на истински синодичен съюз при, което началните позиции на Слънцето, Венера и Земята съвпадат с крайните в цикъла.
Нека да видим дали са в състояние да решат тази задача и дали са проявили гениалност.
Един пълен цикъл е период от 52 Слънчеви земни години. Този период е точно 18980 дни. Между свещения календар от 260 дни и слънчевата година от 365 дни съществува следната синхронизираща връзка:
365 / 260 = 73 / 52
Съотношението 73 / 52 е най-малкото възможно съотношение между слънчената година от 365 дни и свещения календар от 260 дни:
365 x 52 = 18980 дни
260 x 73 = 18980 дни
Както се вижда за точно 52 години, се извършват 73 цикъла на свещената година от 260 дни. Това е така наречения Пълен цикълът или пакет.
Корекция на периода от 18980 дни
За по-добро съвпадение на двата цикъла е направена корекция равна на 2.6 дни която е 1/100 от периода от 260 дни. Така в пакета циклите на свещения календар са 72.99.
След тази корекция получаваме
18980 – 2.6 = 18977.4 дни за синхронизиране на цикъла между свещената година и слънчевата година
След синхронизирането на двата цикъла нека да погледнем как изглежда синодичния съюз Земя-Венера. Разделяме Пакета на пълния цикъл на периода през който се извършва синодичния съюз и получавеме :
18977.4 / 583.92021140 = 32.49998823 синодични съюза Земя Венера за пълен цикъл от 52 години.
Ако обаче вземем два Пакета (Пълни цикъла) получаваме точно 65 синодични съюза Венера-Земя като позицията на 65-ия синодичен сюъз съвпада с този от преди 104 земни години.
Ето и съвпадението:
37954.8 / 583.92021140 = 64.99997647
Маите и Ацтеките са гледали на 2 Пълни цикъла (Пакета) от 37960 дни като на един Век, равен на 104 години с продължителност от 365 дни.
Значението на двата цикъла
И така се очертаха два цикъла - 52 години и 104 години като първия се нарича Пълен цикъл (Пакет), а втория се нарича Век.
И двата цикъла имат своето основно място на нива свещена година в календарите от 260 дни. Цикълът от 52 слънчеви години се явява от изключителна важност и ключ за разбирането и на периода 2 * 52, като във втория е кодиран синодалния съюз Земя-Венера повтарящ се всеки 65 пъти.
Същевременно цикълът 52*5 и 65*4 се явяват основни в проследяване хода на дните свещената година на календара Тоналпохуали.
Така съвремената астрономия показва, че на преден план в културата на Маите, Ацтеките, Толтеките и други племена използващи Цолкин и Тоналпохуали стоят столетия точни наблюдения. Благодарение на тази прецизност те са успели да достигнат забележително ниво на синхронизация на циклите и са изградили своето описание на един вибриращ и пълен с енергия Космос.
Баба Кюмре завърта Колелото на времето
Първо завъртане
Илиан Ашков е син на Раим и Юлия Ашкови. Баща му е механизатор, поддържа и селскостопанска техника. Майка му работи в Горското стопанство. След като се разформира местната кооперация Раим си купи трактор и камион за да се грижи за нивите си. Отвори и малък сервиз за поправка на машини.
Илиан беше скромен в държането си. Никой не го помни с прояви типични за нашите селски момчета. Обикновенно те се събират в кафета, кръчми и дискотеки. През летния сезон идват и младежи от други места и нерядко стават пиянски сбивания.
Илиан не бе привързан към този начин на живот на младежите от село, не приемаше грубите им прояви.
Като ученик Илиан представяще отбора по лека атлетика. Беше почти винаги първенец, по спринтове, дълъг скок и висок скок, тласкане гюле на всички ученически състезания.
Спомням си едно от спортните съзтезания организирано между отбори по лека атлетика между ученици от няколко села в общината.
Илиан беше в пети клас. Състезанието бе по-висок скок. Отборът на съседното село бе доста добре подготвен и момчетата скачаха под ръководството на опитен учител. По всичко личеше, че щяха да спечелят състезанието.
Илиан използваше коремно-претъркалящ стил и преодоляваше височините от първия опит. С вдигането на летвата постепенно състезателите отпадаха. В разгара на състезанието летвата беше вдигната на 135 см, а Илиан бе на височина около 140 см. В надпреварата бяха останали само Илиан и други двама ученици от другия отбор.
Цялото училище се бе събрало да го подкрепя Илиан. Първите два опита на състезателите бяха неуспешни. На третия последен опит Илиан успя да прескочи летвата. Беше невероятна емоция. Другите момчета не успяха. С този успех състезанието се превърна в празник за училището.
След като завърши основно училище Илиан продължи в техникум по дървообработка в града. След това Илиан влезе в казармата за няколко месеца. Войнишкия период свърши и той се прибра на село при родителите си.
Една вечер Баба Кюмре почукала на вратата на дома на Раим и Юлия. Подала вестник с обява. В обявата пишело: Пътностроителна фирма търси работници за обект. Бил даден телефон и адрес.
Баба Кюмре поискала Илиан да огради с кръг обявата. Казала на Раим да даде пари за квартира на сина си и начално установяване. Бащато на Илиан не бил доволен, че синът нямало да помага в предстоящата коситба, но не се противил.
Още на другия ден Илиан бил в офиса на фирмата, за работата по обявата. Лично изпълнителният директор разговарял с кандидатите. Той одобрил Илиан и го прикрепил към Огнян Коручков, също родопчанин надявайки се новия работник бързо да се адаптира.
Илиан заминал за обекта на следващия ден. Групата на Коручков отговаряла за маркирането с боя на пътни участъци. В първия работен ден за Илиан и за бригадата на Огнян, Огнян, му обяснил, че ще маркира пътни участъци. Пътния участък бил между селата Коритна и Микре, до разклона за град Ловеч. Това е отсечка, част от пътя София – Велико Търново.
Огнян трябвало да маркира в средата на пътя, друг работник маркирал в единия край на платното, а Илиан трябвало да маркира в другия край.
Работата не била трудна, но пътят бил натоварен. Ръководителят Огнян също не предполагал, че движението е толкова натоварено. Колите се движели с осемдесет-сто километра в час покрай работниците.
Маркирането напредвало и късно след обед приближили стар мост. Мостът бил с каменна ограда и с него преключвал един от участъците. Работниците навлезли в моста и отмерили местата за маркиране. Както обикновено Огнян ръководел маркирането и отбелязвал точките в средата, другия работник в северната част на моста, а Илиан от южната. Отмерили разстоянията и Илиан се заел да маркира с боя неговото място. В този момент той видял кола която се приближила с висока скорост и спряла внезапно в средата на моста на метър от Огнян. Огнян изпсувал и започнал караница с шофьора за високата скорост. Миг по-късно Илиан забелязал втора кола, която следвала първата и завивала в ляво към него, за да избегне удар с внезапно спрялата в средата на моста първа кола. Втората кола се движела с по-висока скорост от първата и не можела да спре. Нямало и начин шофьорът да забележи наведения да маркира мястото Илиан. Илиан разбрал, че колаата след секунда щяла да мине през мястото където се намира. В този момент така както бил приведен за маркиране на мастото, тялото му се изстреляло като пружина през каменната ограда на моста. Колата профучала миг след това без дори да спре. Илиан плеснал във водите на реката. Работниците се осъзнали след секунди. Те се втурнали да извадят Илиан, който избегнал сблъсъка с колата като по чудо.
Огнян не можел да повярва на очите си, че всичко е наред и за всеки случай извикал Бърза помощ от Ловеч. Илиан бил откаран в болницата. Лекарите се уверили, че няма рани по тялото и изписали пациента същия ден. Новината за щастливо избегнатия сблъсък на колата с Илиан се разнесла във фирмата и стигнала до Директора. Той разпоредил веднага да се сключи договор с КАТ за осигуряване на работниците по пътния участък и намаляне скоростта на движението. Илиан работил във фирмата като маркировчик с боя и четка до края на лятото, след това се наложило да помага за записване на данни в компютъра. Той бързо се научил и станал незаменим при обработката на данните.
В началото на Ноември пътно-строителните работи трябвало да бъдат прекратени поради зимния сезон. Изпълнителният директор посетил обекта в последния за сезона работен ден в края на седмицата. Отчел свършеното и набелязал предстоящите задачи. За зимния период работниците излизали за три месеца в отпуск. На тръгване директорът се обърнал към Илиан и му съобщил, че той няма да излиза в отпуск, а ще бъде ангажиран в разработка на софтуер за автопарка. Поискал да се яви в кабинета му след два дни за уточняване на задачата.
Илиан нямал никаква представа от програмни продукти и автопаркове. В уречения час, той се явил в кабинета на Директора и получил задание. Щял да бъде консултиран от Началника на автопарка, Диспечера и Главния механик. Имал право да пита всичко, понеже нищо не разбирал. Срокът за първоначален вариант на компютърната програма бил три месеца.
За предоставеното време Илиан се запознал достатъчно с програмиране и оценил нуждите от информационно осигуряване на автопарка. Началният вариант бил готов в срок. Обучението започнало няколко дни по-късно първия работен вариант бил внедрен.
През пролетта и лятото Илиан продължил доработките. В същото време поел информационното осигуряване и за други нужди по време на работата по обекта.
През лятото на 1997 Илиан кандидатства и беше приет за студент. Само за една година от селянин, той се превърна в работещ и учещ млад човек с възможност за изява в друга сфера. И никой не разбра, че в центъра на тази промяна стоеше баба Кюмре.
Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Илиан Ашков.
Второ завъртане
Разказвах историята за Илиан на семейство, гости на хотела. Мъжът – Павел Мирчев беше предприемач, собственик на голям хранителен магазин в гъсто населен градски район. Съпругата му Юлия Мирчева бе хубава представителна госпожа, свикнала да живее обкръжена с внимание и удобства. Двамата бяха дошли на кратка почивка с двете си деца – момчета на 11 и 15 години.
Предприемачът беше впечатлен от Историята за Илиан и възможността да промениш живота си. Обясни, че напоследък бизнесът му вървял от лошо към по-лошо.
Преди четири години построил голям магазин за хранителни стоки с банков заем от 200 000 долара. Магазинът работел добре. Предприемачът успявал да си погасява вноските. По-късно в близост бил открит друг подобен магазин, но оборота не пострадал. Кварталът бил добър. Мястото подходящо
подбрано за търговия. Няколко месеца по-късно в непосредственна близост до неговия магазин бил открит много по-голям магазин. Той принадлежал на голяма европейска верига и бил по-конкурентен. Пазарната ниша била същата като на неговия магазин. Новият хипермаркет бил толкова популярен, че привличал купувачи от целия град. Оборотът на Мирчеви рязко спаднал. Не можел да плаща заплати и излизал на загуба. Уволнил персонала и разпродал всичко. Опразнил магазина. Останали му неизплатени задължения за около 100 000 долара към банката. Предприемачът поиска да се срещне с баба Кюмре.
На следващата сутрин потърсих баба Кюмре. Оказа се, че е на пчеларника в местността Балдарански поляни. Павел имаше спортен джип Тойота. Качихме се с цялото семейство и след половин час пристигнахме на Балдаран.
Забелязах баба Кюмре до къщата около пчелите и дадох знак да спрем. Слязохме и поздравих. Баба Кюмре кимна и се загледа в предприемача. Той допушваше цигара. Хвърли я в тревата.
- Тук не можеш да хвърляш боклуците си! – каза за поздрав баба Кюмре.
- Дошъл съм за една услуга – каза Павел и извади пари – Това са две хиляди лева, а ще преведа и още ако се налага.
Тогава баба Кюмре започна да се смее. Смехът й беше искрен и заразителен. Високо над боровете летяха два орела. Баба Кюмре ги погледна за момент.
Бизнесменът прибра хвърления фас в джоба. Обясни че научил за Илиан Ашков и за това как баба Кюмре променила живота му.
- Познаваш ли лично някой който е променил живота си? – попита баба Кюмре.
Павел се замисли. Очевидно не си спомняше.
Тогава Юлия, се включи и сподели, че техни съседи искали да отидат да заживеят на село. Продали апартамента си и със събраните пари смятали да строят къща. Временно се преместили под наем в гарсониера и не толкова добър квартал. За съжаление по време на преместването част от мебелите били повредени и решили да си купят нови. След това си подменили и други неща. В един момент установили, че парите няма да им стигнат за къща. От семейство със собственно жилище, се превърнали в семейство което живее под наем, без перспектива да построят къща.
- За да има промяна е нужна намесата на смъртта – каза баба Кюмре – Смъртта маркира края на едната последователност и открива възможност за създаване на нова. Смъртта задължително маркира промяната, за този който иска да се променя. В този случай трябва да се взаимодейства със собствената ни смърт. Рано или късно смъртта ни побеждава и успява да прекъсне нашата игра на смени на последователността, но все пак е забележително, че можем да играем.
- Поне някои от нас – усмихна се баба Кюмре.
- Какво значи това? – попита предприемачът.
- Означава, че този които реши да прекъсне една нишка на собствената си последователност и да се залови за друга се среща със смъртта си. А една среща със смъртта не може да бъде както дойде. За нея трябва подготовка – поясни в отговор.
Предприемачът обясни, че бизнес проекта му бил съсипан и тази последователност трябвало да приключи. Имал проблем точно с приключването и се нуждаел от помощ. Каза, че бил готов на всичко за една нова перспектива.
- Готов ли си в името на новата последователност да се срещнеш и със смъртта? – попита баба Кюмре.
Павел не знаеше какво да отговори. Обърна се за помощ към съпругата си. И тя бе затруднена. Изглежда не бяха наясно колко далеч може да се отиде и каква промяна искат.
Тогава баба Кюмре им каза, че не са готови за промяна и е по-добре да си тръгнат. Те нямали сили за истинска промяна. Промени в живота им нямало да има, до момента на тяхната смърт. Така било с всички.
Тогава Павел реши, че има нужда от истинска промяна. Изглежда искаше да се представи за специален. Заяви, че е готов да мине през всичко, но да промени съдбата си.
- Искам истинска промяна и съм готов за нея каквото и да ме очаква! – заяви той. Тази негова реакция изглеждаше спонтанна и искренна.
Баба Кюмре погледна нагоре и видя, че единия от орлите се устреми към земята и се изгуби зад високите борови дървета. Атакуваше плячка.
След кратко мълчание баба Кюмре предложи да оставят колата до пчеларника. Каза че ще направят един голям кръг, обиколка в този район на планината за да заявят решението му за промянана. Трябвало да получи потвърждение за промяната.
Павел тръгна трябваше да върви най-отпред, за да бъде забележим. До него, съпругата му Юлия и децата.
Тръгнахме към Глатницата, минахме покрай картофени ниви и продължихме към Бялата пръст. Стигнагме разклона за Кожаре и
поехме надолу към Водни пад. По пътя срещнахме малинови храсти и децата спряха да берат малини. Баба Кюмре поиска от предприемача да разкаже накратко историята си на малините, и
да ги помоли да помогнат за прекратяването на старата му последователност. Освен това трябвало да търси потвърждение. Съпругата му попита дали това се налага. Баба Кюмре обясни, че се налага и днес Павел ще разказва историята си и ще иска промяна на различни места, докато получи потвърждение. Малините били подходящи за начало, защото децата се спрели на тях.
Павел разказа смутен на малиновите храсти историята си за бизнеса и затрудненията с които се сблъскал. Баба Кюмре го окуражи да поиска малините да му помогнат да приключи с този етап от живота си. Предприемачът поиска подкрепа от малиновите храсти.
Продължихме по пътя спускайки се на юг към Водни пад. Когато пристигнахме в селото се отправихме към някогашната гранична застава, минахме граничната мрежа и навлязохме в зоната между мрежата и границата с Гърция.
Баба Кюмре забеляза едно самотно дърво на поляна и поиска бизнесмена да отиде сам до него и да повтори разказа си. Не трябваше да пропуска и молбата за приключване на историята с магазина. След няколко минути Павел се върна от срещата с
дървото и се върнахме към Водни пад.
Тръгнахме по горския път към нашето село. Преди Шутия мост поехме нагоре към Сакар тепе. Съпругата на Павел започна да нервничи. Попита наистина ли се налага тази разходка. Те били делови хора и искали ясен отговор. Всичко започвало да прилича на подигравка с достойнството им.
В мига Баба Кюмре внезапно спря и поиска от всички ни да спрем. В този момент една катерица се спусна от близкия бор на земята и се загледа в нас. След това се изкатери по бора и премина един клон, стигна до края и скочи на друг.
Баба Кюмре каза, че това бил урок за предприемача. Той трябвало да скочи от една последователност в друга. Катерицата му показала как да го направи. Това бил и знак който сме търсели.
- Когато катерицата скача от един клон на друг, тя се намира на няколко метра височина, понякога на десетки – отбеляза баба Кюмре.
- За катерицата скока е среща със собствената й смърт. Всяка грешка означавала падане от височина която ще причини смъртта й. Катерицата се съсредоточавала и хвърляла един невидим мост към новия клон. Концентрацията и увереността й трябвали да бъдат пълни. При големи скокове пълните възможности на катерицата били ангажирани. Тази пълна ангажираност в усилието, стигала до там, че катерицата нямала сили за нищо друго освен за безразличие.
Баба Кюмре поясни, че това безразличие й давало допълнително предимство да забелязва грешките си по време на скока и промените в ситуацията. Една катерица правела стотици хиляди скокове през живота си, а милионите години еволюция толкова изгладили елементите свързани със скока, че ние не сме ги забелязали.
Баба Кюмре отбеляза следните моменти от скока – изправянето пред смъртта, пълната концентрация и тотална ангажираност и не на последно емоцоналното неангажиране.
Когато катерицата била преследвана от хищник, тя избирала места на смъртта, които тя трябвало да преодолява, а преследвачът да не може.
Баба Кюмре обясни, че това било поведението на всички животни в момент на опасност. Те търсели места на смъртта, които преодоляват и разчитат, че преследвачът няма да ги премине.
- Колкото по-близка е срещата със смъртта, толкова възможностите за оцеляване нарастват – обобщи баба Кюмре.
Настъпи тишина. Изглежда че това беше и отговор на въпроса за достойнството поставен от съпругата му. Продължихме изкачването към Сакар тепе.
Стигнахме в местност, където имаше много узрели сливови дървета. Вкусът на сливите беше като на банан. Павел трябваше да разкаже историята си и на едно сливово дърво преди да опита от плодовете.
Заслизахме през гората към пътя за Жребово, тръгнахме към Жребово, продължихме през Гарванов камък и Каурча. От там през Турлата. Спряхме да починем на Ашкина вода. По време на почивката баба Кюмре обясни, че прекъсването на последователността има три етапа.
- Първия етап е завъртането на колелото на времето. В момента сме на него. – каза баба Кюмре и продължи – Вторият етап е срещата със смъртта. След това следва равносметката и едва тогава новата последователност започва да набира сила.
Баба Кюмре се обърна към бизнесмена и обясни, че след срещата със смъртта Павел ще трябва да осмисли изминалия си жизнен път и да го заличи от личността си като го превърне в познание. Това щяло да му даде възможност да се връща към него безпристрастно и да черпи знание. Познанието било крайният резултат от всичко и начало за новото завъртане.
Павел като, че ли разбра, но Юлия не искаше повече да слуша. Беше изморена. Децата си подхвърляха шишарки и се замеряха.
Продължихме към Камарата, Краево и след близо шест часа преход бяхме отново в селото. Предприемачът и баба Кюмре се изкачиха на Балдаран за да приберат колата.
Когато се събрахме в хотела, баба Кюмре обяви, че днес с обиколката на района Павел е заявил ясно на света желанието си за промяна и изглежда е срещнал подкрепа от една катерица.
Павел не знаеше какво да отговори, Юлия не беше възхитена, децата ядяха нещо в кухнята. Баба Кюмре настоя семейството да тръгне веднага. Изпратихме гостите с колата до края на селото на Османов вир до кръстопътя. На раздяла Баба Кюмре обобщи накратко трите етапа на прехода – завъртане, среща със смъртта и равносметка на миналото. Съпругата му нервничеше и каза, че за днес й дошло твърде много. Децата пак се кикотеха на задната седалка, а Павел изглеждаше като попаднал не на място. Объркан и на кръстопът.
Сбогувахме се и спортния джип потегли рязко и семейството отпътува. Ние поехме обратно за селото.
Няколко часа по-късно в селото се разнесе мълвата за джип Тойота, който се е преобърнал в реката, по пътя надолу. Позвъних на селския полицай за да разбере причината за произшествието. Той обеща да разбере органите на КАТ.
На другия ден полицаят сподели подробности за произшествието. Водачът – мъж на средна възраст, бил все още в кома. Спътницата му получила тежка травма в главата, едното от децата било със счупена ръка, а другото се оттървало с уплаха.
Тойотата се движило надолу със скорост от около седемдесет. По разказа на детето баща му поискал цигара, от майка му която била запалила една. В момента когата палил цигарата загубил контрол и колата се ударила в пътната мантинела на завоя. Мантинела отделяла пътя от коритото на реката на два метра по долу. От удара джипа се преобърнал и паднал в реката. Заключението на КАТ било моментно отвличане на вниманието.
Съпрузите били настанени в болница. Най-тежко било състоянието на водача, който имал множество счупвания и бил две седмици в кома.
Павел излязъл от състоянието на кома, но лечението му вървяло бавно. През това време продал жилището си за да изплати част от кредита. Родителите му също загубили жилището си понеже и то било ипотекирано. Съпругата му поискала развод. Съдът определил децата да живеят при майката, понеже бащата нямал възможности да се грижи за тях. Трябвало да изплаща издръжка.
Няколко месеца след произшествието, Павел бил изписан от болницата и наел квартира. Решил да започне бизнес с архитектура и дизайн. Започнал да предлага подобрения на хотели по черноморието. Станал привърженик на идеите на Гучи и Хустлер. Работил с малка бригада от работници, художници и
дизайнери. Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Павел Мирчев.
Поглед назад без равносметка
Това разказах в съда на делото срещу баба Кюмре. Бях призована като свидетел от Павел. С първия хонорар от сто хиляди лева от новата дейност предприемачът изплатил остатъка от кредита, но завел и съдебно дело срещу баба Кюмре. Обвиняваше я в опит за убийство на семейството му. Съдът не уважи иска на бизнесмена срещу баба Кюмре за нанесени щети и пропуснати ползи за сто и петдесет хиляди лева.
В бизнеса предприемачът работеше с хотели собственост на съмнителни групировки и без счетоводство. В много от случаите собствениците не искаха да плащат и оспорваха сумите искани от предприемача. Въпреки тези проблеми се виждаше новата последователност. Павел беше усвоил нови умения, но старите навици и подходи оставаха в сила. Смъртта беше маркирала края на старата последователност, но възможностите на новата бяха блокирани. Павел остана с поглед в миналото си.
След година и новият бизнес започна да изпитва проблеми. Неизяснени договорни отношения и нередовни плащания на клиенти оказаха негативно влияние. Художниците и дизайнерите отказваха да поемат негови поръчки.
Предприемачът задлъжня вътрешно с изплащане на заплати и не можеше вече да намери талантливи хора в бранша. Започна да отказва поръчки. Постепенно дейността угасна.
Илиан Ашков е син на Раим и Юлия Ашкови. Баща му е механизатор, поддържа и селскостопанска техника. Майка му работи в Горското стопанство. След като се разформира местната кооперация Раим си купи трактор и камион за да се грижи за нивите си. Отвори и малък сервиз за поправка на машини.
Илиан беше скромен в държането си. Никой не го помни с прояви типични за нашите селски момчета. Обикновенно те се събират в кафета, кръчми и дискотеки. През летния сезон идват и младежи от други места и нерядко стават пиянски сбивания.
Илиан не бе привързан към този начин на живот на младежите от село, не приемаше грубите им прояви.
Като ученик Илиан представяще отбора по лека атлетика. Беше почти винаги първенец, по спринтове, дълъг скок и висок скок, тласкане гюле на всички ученически състезания.
Спомням си едно от спортните съзтезания организирано между отбори по лека атлетика между ученици от няколко села в общината.
Илиан беше в пети клас. Състезанието бе по-висок скок. Отборът на съседното село бе доста добре подготвен и момчетата скачаха под ръководството на опитен учител. По всичко личеше, че щяха да спечелят състезанието.
Илиан използваше коремно-претъркалящ стил и преодоляваше височините от първия опит. С вдигането на летвата постепенно състезателите отпадаха. В разгара на състезанието летвата беше вдигната на 135 см, а Илиан бе на височина около 140 см. В надпреварата бяха останали само Илиан и други двама ученици от другия отбор.
Цялото училище се бе събрало да го подкрепя Илиан. Първите два опита на състезателите бяха неуспешни. На третия последен опит Илиан успя да прескочи летвата. Беше невероятна емоция. Другите момчета не успяха. С този успех състезанието се превърна в празник за училището.
След като завърши основно училище Илиан продължи в техникум по дървообработка в града. След това Илиан влезе в казармата за няколко месеца. Войнишкия период свърши и той се прибра на село при родителите си.
Една вечер Баба Кюмре почукала на вратата на дома на Раим и Юлия. Подала вестник с обява. В обявата пишело: Пътностроителна фирма търси работници за обект. Бил даден телефон и адрес.
Баба Кюмре поискала Илиан да огради с кръг обявата. Казала на Раим да даде пари за квартира на сина си и начално установяване. Бащато на Илиан не бил доволен, че синът нямало да помага в предстоящата коситба, но не се противил.
Още на другия ден Илиан бил в офиса на фирмата, за работата по обявата. Лично изпълнителният директор разговарял с кандидатите. Той одобрил Илиан и го прикрепил към Огнян Коручков, също родопчанин надявайки се новия работник бързо да се адаптира.
Илиан заминал за обекта на следващия ден. Групата на Коручков отговаряла за маркирането с боя на пътни участъци. В първия работен ден за Илиан и за бригадата на Огнян, Огнян, му обяснил, че ще маркира пътни участъци. Пътния участък бил между селата Коритна и Микре, до разклона за град Ловеч. Това е отсечка, част от пътя София – Велико Търново.
Огнян трябвало да маркира в средата на пътя, друг работник маркирал в единия край на платното, а Илиан трябвало да маркира в другия край.
Работата не била трудна, но пътят бил натоварен. Ръководителят Огнян също не предполагал, че движението е толкова натоварено. Колите се движели с осемдесет-сто километра в час покрай работниците.
Маркирането напредвало и късно след обед приближили стар мост. Мостът бил с каменна ограда и с него преключвал един от участъците. Работниците навлезли в моста и отмерили местата за маркиране. Както обикновено Огнян ръководел маркирането и отбелязвал точките в средата, другия работник в северната част на моста, а Илиан от южната. Отмерили разстоянията и Илиан се заел да маркира с боя неговото място. В този момент той видял кола която се приближила с висока скорост и спряла внезапно в средата на моста на метър от Огнян. Огнян изпсувал и започнал караница с шофьора за високата скорост. Миг по-късно Илиан забелязал втора кола, която следвала първата и завивала в ляво към него, за да избегне удар с внезапно спрялата в средата на моста първа кола. Втората кола се движела с по-висока скорост от първата и не можела да спре. Нямало и начин шофьорът да забележи наведения да маркира мястото Илиан. Илиан разбрал, че колаата след секунда щяла да мине през мястото където се намира. В този момент така както бил приведен за маркиране на мастото, тялото му се изстреляло като пружина през каменната ограда на моста. Колата профучала миг след това без дори да спре. Илиан плеснал във водите на реката. Работниците се осъзнали след секунди. Те се втурнали да извадят Илиан, който избегнал сблъсъка с колата като по чудо.
Огнян не можел да повярва на очите си, че всичко е наред и за всеки случай извикал Бърза помощ от Ловеч. Илиан бил откаран в болницата. Лекарите се уверили, че няма рани по тялото и изписали пациента същия ден. Новината за щастливо избегнатия сблъсък на колата с Илиан се разнесла във фирмата и стигнала до Директора. Той разпоредил веднага да се сключи договор с КАТ за осигуряване на работниците по пътния участък и намаляне скоростта на движението. Илиан работил във фирмата като маркировчик с боя и четка до края на лятото, след това се наложило да помага за записване на данни в компютъра. Той бързо се научил и станал незаменим при обработката на данните.
В началото на Ноември пътно-строителните работи трябвало да бъдат прекратени поради зимния сезон. Изпълнителният директор посетил обекта в последния за сезона работен ден в края на седмицата. Отчел свършеното и набелязал предстоящите задачи. За зимния период работниците излизали за три месеца в отпуск. На тръгване директорът се обърнал към Илиан и му съобщил, че той няма да излиза в отпуск, а ще бъде ангажиран в разработка на софтуер за автопарка. Поискал да се яви в кабинета му след два дни за уточняване на задачата.
Илиан нямал никаква представа от програмни продукти и автопаркове. В уречения час, той се явил в кабинета на Директора и получил задание. Щял да бъде консултиран от Началника на автопарка, Диспечера и Главния механик. Имал право да пита всичко, понеже нищо не разбирал. Срокът за първоначален вариант на компютърната програма бил три месеца.
За предоставеното време Илиан се запознал достатъчно с програмиране и оценил нуждите от информационно осигуряване на автопарка. Началният вариант бил готов в срок. Обучението започнало няколко дни по-късно първия работен вариант бил внедрен.
През пролетта и лятото Илиан продължил доработките. В същото време поел информационното осигуряване и за други нужди по време на работата по обекта.
През лятото на 1997 Илиан кандидатства и беше приет за студент. Само за една година от селянин, той се превърна в работещ и учещ млад човек с възможност за изява в друга сфера. И никой не разбра, че в центъра на тази промяна стоеше баба Кюмре.
Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Илиан Ашков.
Второ завъртане
Разказвах историята за Илиан на семейство, гости на хотела. Мъжът – Павел Мирчев беше предприемач, собственик на голям хранителен магазин в гъсто населен градски район. Съпругата му Юлия Мирчева бе хубава представителна госпожа, свикнала да живее обкръжена с внимание и удобства. Двамата бяха дошли на кратка почивка с двете си деца – момчета на 11 и 15 години.
Предприемачът беше впечатлен от Историята за Илиан и възможността да промениш живота си. Обясни, че напоследък бизнесът му вървял от лошо към по-лошо.
Преди четири години построил голям магазин за хранителни стоки с банков заем от 200 000 долара. Магазинът работел добре. Предприемачът успявал да си погасява вноските. По-късно в близост бил открит друг подобен магазин, но оборота не пострадал. Кварталът бил добър. Мястото подходящо
подбрано за търговия. Няколко месеца по-късно в непосредственна близост до неговия магазин бил открит много по-голям магазин. Той принадлежал на голяма европейска верига и бил по-конкурентен. Пазарната ниша била същата като на неговия магазин. Новият хипермаркет бил толкова популярен, че привличал купувачи от целия град. Оборотът на Мирчеви рязко спаднал. Не можел да плаща заплати и излизал на загуба. Уволнил персонала и разпродал всичко. Опразнил магазина. Останали му неизплатени задължения за около 100 000 долара към банката. Предприемачът поиска да се срещне с баба Кюмре.
На следващата сутрин потърсих баба Кюмре. Оказа се, че е на пчеларника в местността Балдарански поляни. Павел имаше спортен джип Тойота. Качихме се с цялото семейство и след половин час пристигнахме на Балдаран.
Забелязах баба Кюмре до къщата около пчелите и дадох знак да спрем. Слязохме и поздравих. Баба Кюмре кимна и се загледа в предприемача. Той допушваше цигара. Хвърли я в тревата.
- Тук не можеш да хвърляш боклуците си! – каза за поздрав баба Кюмре.
- Дошъл съм за една услуга – каза Павел и извади пари – Това са две хиляди лева, а ще преведа и още ако се налага.
Тогава баба Кюмре започна да се смее. Смехът й беше искрен и заразителен. Високо над боровете летяха два орела. Баба Кюмре ги погледна за момент.
Бизнесменът прибра хвърления фас в джоба. Обясни че научил за Илиан Ашков и за това как баба Кюмре променила живота му.
- Познаваш ли лично някой който е променил живота си? – попита баба Кюмре.
Павел се замисли. Очевидно не си спомняше.
Тогава Юлия, се включи и сподели, че техни съседи искали да отидат да заживеят на село. Продали апартамента си и със събраните пари смятали да строят къща. Временно се преместили под наем в гарсониера и не толкова добър квартал. За съжаление по време на преместването част от мебелите били повредени и решили да си купят нови. След това си подменили и други неща. В един момент установили, че парите няма да им стигнат за къща. От семейство със собственно жилище, се превърнали в семейство което живее под наем, без перспектива да построят къща.
- За да има промяна е нужна намесата на смъртта – каза баба Кюмре – Смъртта маркира края на едната последователност и открива възможност за създаване на нова. Смъртта задължително маркира промяната, за този който иска да се променя. В този случай трябва да се взаимодейства със собствената ни смърт. Рано или късно смъртта ни побеждава и успява да прекъсне нашата игра на смени на последователността, но все пак е забележително, че можем да играем.
- Поне някои от нас – усмихна се баба Кюмре.
- Какво значи това? – попита предприемачът.
- Означава, че този които реши да прекъсне една нишка на собствената си последователност и да се залови за друга се среща със смъртта си. А една среща със смъртта не може да бъде както дойде. За нея трябва подготовка – поясни в отговор.
Предприемачът обясни, че бизнес проекта му бил съсипан и тази последователност трябвало да приключи. Имал проблем точно с приключването и се нуждаел от помощ. Каза, че бил готов на всичко за една нова перспектива.
- Готов ли си в името на новата последователност да се срещнеш и със смъртта? – попита баба Кюмре.
Павел не знаеше какво да отговори. Обърна се за помощ към съпругата си. И тя бе затруднена. Изглежда не бяха наясно колко далеч може да се отиде и каква промяна искат.
Тогава баба Кюмре им каза, че не са готови за промяна и е по-добре да си тръгнат. Те нямали сили за истинска промяна. Промени в живота им нямало да има, до момента на тяхната смърт. Така било с всички.
Тогава Павел реши, че има нужда от истинска промяна. Изглежда искаше да се представи за специален. Заяви, че е готов да мине през всичко, но да промени съдбата си.
- Искам истинска промяна и съм готов за нея каквото и да ме очаква! – заяви той. Тази негова реакция изглеждаше спонтанна и искренна.
Баба Кюмре погледна нагоре и видя, че единия от орлите се устреми към земята и се изгуби зад високите борови дървета. Атакуваше плячка.
След кратко мълчание баба Кюмре предложи да оставят колата до пчеларника. Каза че ще направят един голям кръг, обиколка в този район на планината за да заявят решението му за промянана. Трябвало да получи потвърждение за промяната.
Павел тръгна трябваше да върви най-отпред, за да бъде забележим. До него, съпругата му Юлия и децата.
Тръгнахме към Глатницата, минахме покрай картофени ниви и продължихме към Бялата пръст. Стигнагме разклона за Кожаре и
поехме надолу към Водни пад. По пътя срещнахме малинови храсти и децата спряха да берат малини. Баба Кюмре поиска от предприемача да разкаже накратко историята си на малините, и
да ги помоли да помогнат за прекратяването на старата му последователност. Освен това трябвало да търси потвърждение. Съпругата му попита дали това се налага. Баба Кюмре обясни, че се налага и днес Павел ще разказва историята си и ще иска промяна на различни места, докато получи потвърждение. Малините били подходящи за начало, защото децата се спрели на тях.
Павел разказа смутен на малиновите храсти историята си за бизнеса и затрудненията с които се сблъскал. Баба Кюмре го окуражи да поиска малините да му помогнат да приключи с този етап от живота си. Предприемачът поиска подкрепа от малиновите храсти.
Продължихме по пътя спускайки се на юг към Водни пад. Когато пристигнахме в селото се отправихме към някогашната гранична застава, минахме граничната мрежа и навлязохме в зоната между мрежата и границата с Гърция.
Баба Кюмре забеляза едно самотно дърво на поляна и поиска бизнесмена да отиде сам до него и да повтори разказа си. Не трябваше да пропуска и молбата за приключване на историята с магазина. След няколко минути Павел се върна от срещата с
дървото и се върнахме към Водни пад.
Тръгнахме по горския път към нашето село. Преди Шутия мост поехме нагоре към Сакар тепе. Съпругата на Павел започна да нервничи. Попита наистина ли се налага тази разходка. Те били делови хора и искали ясен отговор. Всичко започвало да прилича на подигравка с достойнството им.
В мига Баба Кюмре внезапно спря и поиска от всички ни да спрем. В този момент една катерица се спусна от близкия бор на земята и се загледа в нас. След това се изкатери по бора и премина един клон, стигна до края и скочи на друг.
Баба Кюмре каза, че това бил урок за предприемача. Той трябвало да скочи от една последователност в друга. Катерицата му показала как да го направи. Това бил и знак който сме търсели.
- Когато катерицата скача от един клон на друг, тя се намира на няколко метра височина, понякога на десетки – отбеляза баба Кюмре.
- За катерицата скока е среща със собствената й смърт. Всяка грешка означавала падане от височина която ще причини смъртта й. Катерицата се съсредоточавала и хвърляла един невидим мост към новия клон. Концентрацията и увереността й трябвали да бъдат пълни. При големи скокове пълните възможности на катерицата били ангажирани. Тази пълна ангажираност в усилието, стигала до там, че катерицата нямала сили за нищо друго освен за безразличие.
Баба Кюмре поясни, че това безразличие й давало допълнително предимство да забелязва грешките си по време на скока и промените в ситуацията. Една катерица правела стотици хиляди скокове през живота си, а милионите години еволюция толкова изгладили елементите свързани със скока, че ние не сме ги забелязали.
Баба Кюмре отбеляза следните моменти от скока – изправянето пред смъртта, пълната концентрация и тотална ангажираност и не на последно емоцоналното неангажиране.
Когато катерицата била преследвана от хищник, тя избирала места на смъртта, които тя трябвало да преодолява, а преследвачът да не може.
Баба Кюмре обясни, че това било поведението на всички животни в момент на опасност. Те търсели места на смъртта, които преодоляват и разчитат, че преследвачът няма да ги премине.
- Колкото по-близка е срещата със смъртта, толкова възможностите за оцеляване нарастват – обобщи баба Кюмре.
Настъпи тишина. Изглежда че това беше и отговор на въпроса за достойнството поставен от съпругата му. Продължихме изкачването към Сакар тепе.
Стигнахме в местност, където имаше много узрели сливови дървета. Вкусът на сливите беше като на банан. Павел трябваше да разкаже историята си и на едно сливово дърво преди да опита от плодовете.
Заслизахме през гората към пътя за Жребово, тръгнахме към Жребово, продължихме през Гарванов камък и Каурча. От там през Турлата. Спряхме да починем на Ашкина вода. По време на почивката баба Кюмре обясни, че прекъсването на последователността има три етапа.
- Първия етап е завъртането на колелото на времето. В момента сме на него. – каза баба Кюмре и продължи – Вторият етап е срещата със смъртта. След това следва равносметката и едва тогава новата последователност започва да набира сила.
Баба Кюмре се обърна към бизнесмена и обясни, че след срещата със смъртта Павел ще трябва да осмисли изминалия си жизнен път и да го заличи от личността си като го превърне в познание. Това щяло да му даде възможност да се връща към него безпристрастно и да черпи знание. Познанието било крайният резултат от всичко и начало за новото завъртане.
Павел като, че ли разбра, но Юлия не искаше повече да слуша. Беше изморена. Децата си подхвърляха шишарки и се замеряха.
Продължихме към Камарата, Краево и след близо шест часа преход бяхме отново в селото. Предприемачът и баба Кюмре се изкачиха на Балдаран за да приберат колата.
Когато се събрахме в хотела, баба Кюмре обяви, че днес с обиколката на района Павел е заявил ясно на света желанието си за промяна и изглежда е срещнал подкрепа от една катерица.
Павел не знаеше какво да отговори, Юлия не беше възхитена, децата ядяха нещо в кухнята. Баба Кюмре настоя семейството да тръгне веднага. Изпратихме гостите с колата до края на селото на Османов вир до кръстопътя. На раздяла Баба Кюмре обобщи накратко трите етапа на прехода – завъртане, среща със смъртта и равносметка на миналото. Съпругата му нервничеше и каза, че за днес й дошло твърде много. Децата пак се кикотеха на задната седалка, а Павел изглеждаше като попаднал не на място. Объркан и на кръстопът.
Сбогувахме се и спортния джип потегли рязко и семейството отпътува. Ние поехме обратно за селото.
Няколко часа по-късно в селото се разнесе мълвата за джип Тойота, който се е преобърнал в реката, по пътя надолу. Позвъних на селския полицай за да разбере причината за произшествието. Той обеща да разбере органите на КАТ.
На другия ден полицаят сподели подробности за произшествието. Водачът – мъж на средна възраст, бил все още в кома. Спътницата му получила тежка травма в главата, едното от децата било със счупена ръка, а другото се оттървало с уплаха.
Тойотата се движило надолу със скорост от около седемдесет. По разказа на детето баща му поискал цигара, от майка му която била запалила една. В момента когата палил цигарата загубил контрол и колата се ударила в пътната мантинела на завоя. Мантинела отделяла пътя от коритото на реката на два метра по долу. От удара джипа се преобърнал и паднал в реката. Заключението на КАТ било моментно отвличане на вниманието.
Съпрузите били настанени в болница. Най-тежко било състоянието на водача, който имал множество счупвания и бил две седмици в кома.
Павел излязъл от състоянието на кома, но лечението му вървяло бавно. През това време продал жилището си за да изплати част от кредита. Родителите му също загубили жилището си понеже и то било ипотекирано. Съпругата му поискала развод. Съдът определил децата да живеят при майката, понеже бащата нямал възможности да се грижи за тях. Трябвало да изплаща издръжка.
Няколко месеца след произшествието, Павел бил изписан от болницата и наел квартира. Решил да започне бизнес с архитектура и дизайн. Започнал да предлага подобрения на хотели по черноморието. Станал привърженик на идеите на Гучи и Хустлер. Работил с малка бригада от работници, художници и
дизайнери. Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Павел Мирчев.
Поглед назад без равносметка
Това разказах в съда на делото срещу баба Кюмре. Бях призована като свидетел от Павел. С първия хонорар от сто хиляди лева от новата дейност предприемачът изплатил остатъка от кредита, но завел и съдебно дело срещу баба Кюмре. Обвиняваше я в опит за убийство на семейството му. Съдът не уважи иска на бизнесмена срещу баба Кюмре за нанесени щети и пропуснати ползи за сто и петдесет хиляди лева.
В бизнеса предприемачът работеше с хотели собственост на съмнителни групировки и без счетоводство. В много от случаите собствениците не искаха да плащат и оспорваха сумите искани от предприемача. Въпреки тези проблеми се виждаше новата последователност. Павел беше усвоил нови умения, но старите навици и подходи оставаха в сила. Смъртта беше маркирала края на старата последователност, но възможностите на новата бяха блокирани. Павел остана с поглед в миналото си.
След година и новият бизнес започна да изпитва проблеми. Неизяснени договорни отношения и нередовни плащания на клиенти оказаха негативно влияние. Художниците и дизайнерите отказваха да поемат негови поръчки.
Предприемачът задлъжня вътрешно с изплащане на заплати и не можеше вече да намери талантливи хора в бранша. Започна да отказва поръчки. Постепенно дейността угасна.
Пръстенът на първото внимание
Космическия ритъм отеква по-ясно в сърцето, от където се предава в мисленето и действията ни. Маите си представят четири дървета които пресичат земната сфера от четирите посоки. Ацтеките и толтеките виждат пътят по който се стига до земната сфера също от четири посоки, през земните знаци Тръстика, Нож, Къща и Заек. Те са ориентирани съответно по посоките Изток, Север, Запад и Юг.
Така наречената събирателната точка на възприятието няма нищо общо с лъчи, фибри, молекулни трептения, електромагнитни вълни и пр. Това е термин който се използва за текущата позиция, координата на възприятието в една система от циклично повтарящи се взаимодействия между божественото и земното.
Ако вземете една хартиена лентичка и завъртите единия край на 180 градуса и го залепите за другия ще получите малък пръстен който има не две, а една повърхност. Ако една бобулечка започне да се движи по тази повърхност, тя ще обходи цялата страна на листа и ще се завърне там от където е тръгнала.
Листа на Мьобиус е лента без външна и вътрешна страна и всички отсечки в лентата са равнопоставени. Много точки от листа на Мьобиус съставляват поредица от преживявания. Тези точки са събирателни точки на възприятието. Събрани заедно те формират пръстен. Пръстена е под въздействието на четири посоки в който всеки отрязък от време и преживяване има своето място.
Първо внимание
Пръстенът съставен от всички позиции на възприятието формира социални и обществени модели. Той генерира енергия която движи обществените процеси и определя възхода и упадъка социални процеси.
Пръстенът се обхожда за 18980 дни. Това са 52 години от 365 дни или 73 години от 260-те дни на свещения календар. Той се състои от четири посоки - Изток, Север, Запад и Юг асоциирани с четири космически дървета, четери земни знака куриери Тръстика, Нож, Къща и Заек. Всеки ден от 18980-те дни е уникален в рамките на цикъла в пръстена. Отделно всеки ден е част от четири периода от по 13 земни години. Тези периоди отразяват етапите в живота на човек.
4 * 13 общо 52 години съставляват всички възможности на възприятието от там, емоциите и поведението в рамките на човешкия живот. През тези етапи и възможности преминава всеки. Всяко човешко същество без изключение. Етапите не могат да бъдат прескачани и играят роляна съдба. Всяко от позициите на събирателната точка на възприятието е идентифицирана точка от този пръстен.
Пръстенът е абстрактен модел от знания. Всяко общество, ценностна система, религия и пр. запълва пръстена със свое съдържание. Позицията на събирателната точка се характеризира с относителна трайност и постоянство. Промените от една страна са незабележими, но трансформациите са толкова дълбоки, че сформират изцяло друг тип възприятие което се отрязява на отношенията ни в социалния свят.
Абстрактния характер на знанията за пръстена позволява съчетаването му с индивидуалното време на всеки човек.
От една страна пръснена има свое време и повтарящо се на цикли от 52 години. От друга страна всеки индивид се ражда в свой период от 13 години през които преминава през пръстена. Ако пръстена се намира в позициите на възприятието характерни за Запад - Къща, това определя време на злялост и познание за индивида. Родените в този период обаче се намира на етап които е свързан с друг период - Заек. За него е характерно състояние на плахост и неувереност. Това е детски период от 1 до 13 години.
Модела на отчитане на времето в пръстена е така създаден, че времето на пръстена да се отрази само да определена степен, да нюансира и обагри съответния период от живота на човека. Така времето в пръстена се счита за картографирано подобно на карта, но толкона абстрактен, че не се абсолютизира влияението му върху индивидуалното време на човека.
Значението на пръстена е огромно за цяла Мезоамерика. Съчетаването на божественото и земното влияние и сформирането на пръстена се анализира чрез комбинация от два календара, слънчевия (xiuhpohualli), този който е свързан със сезоните и отчитането на времето на Земята, и 260-дневния ритуален, божествен календар (tonalpohualli).
Заедно на практика те сформират абстрактния пръстен и създават цикъл от свещено време определящо съдбата. За този цикъл двата календара приключват в един ден веднъж на 52 слънчеви (земни) години. Това е космически цикъл от изключително значение. Този 52-годишен период за маите е бил Календарен цикъл, а за Ацтеките "пакет от години" или "Перфектен Цикъл" от години.
Интересно е да се отбележи, че маите никога не са отбелязвали датите в текстовете си само по слънчевия календар свързан само със земната сфера. По-често е бил използван Календарния цикъл от 52 години.
Цикълът също се свързва с мита за Кецалкоатл роден в деня 1 Тръстика и годината 1 Тръстика. Макар свързан с мита за Кецалкоатл самия цикъл е бил открит няколко стотин години по-рано. Откритието се счита за толкова важно, че в негова чест е бил построен градът Теотихуакан. Огромните пирамиди на Теотихуан са изцяло ориентирани към проследяване движението на небесната и земната сфера с основна цел точното проследяване на календарния цикъл от 52 години между Xiuhpohualli и Tonalpohualli.
По-късно Теотихуакан бил изоставен и някои от племената живеещи там го напуснали. Първите които създали държава базирана на знанията за цикъл били племената толтеки и чичемеци. По късно с разпада на толтекската държава тези знания били наследени и от ацтеките.
За толтеките и ацтеките 52 годишния слънчев цикъл бил основен за живота и съдбата на всеки човек. Познанията за 52 годишния цикъл се считали за свещенни и се пазели ревностно.
Поради възприемането на времето като цикличен процес изследователите от този период срещат големи затруднения да разберат кога се е случило дадено явление и до колко е действителност или мит. Причината за това затруднение се дължи точно на начина по който се възприема на времето, не като линеен процес, а повтарящи се цикли. Определянето на дадено събитие в линейното време с което ние боравим е невъзможно, защото се е смятало, че цикъла описва всички възможности и те само се повтарят. Достатъчно било само да се опише в коя година и ден от 52 годишния цикъл е настъпило дадено събитие.
Цикълът проследява промените в космоса, земната сфера и отражението което те имат върху човека. Вниманието с което той е бил отчитан се нарича първо внимание. То е свързано със събиране на знания за процесите.
Второто внимание
Част от тези които са опознавали достатъчно цикъла са насочвали вниманието си и към транседенталната точка около, която цикъла се движи. Тази точка е невидима за първото внимание и борави с процесите на раждане и смърт. Вниманието необходимо за преживяване на цикъла се отличава от вниманието при което се преживява невидимата точка около, която се извършва цикъла. За наблюдателите на цикъла колкото преживяванията в пръстена се отчитат по прецизно, толково по-прецизно става вниманието насочено към централната точка около която се извършва цикъла. Понеже центъра е място от където става раждането и смъртта на време-пространството и всичко в него. Този тип внимание е второ внимание.
Така ако внимание с което проследяваме и преживяваме цикъла е първо внимание, то вниманието при което се опитваме да видим източника и края на всеки цикъл е второ внимание. За да се види и преживее този неуловим център е нужно да сме в състояние да обхождаме ако не изцяло, поне частично позициите в цикъла, съответстващи на определени позиции на възприятието и носещи ни определен опит и познания. Ако такъв опит липсва и сме изправени пред невъзможността да обхванем цикъла поне отчасти, точката се губи и второто внимание не е в състояние да преживява процесите на раждане, сътворение и смърт.
Първото и второто внимание са характеристики на истинския тонал на духа, а не на тоналът сянка. Тоналът сянка е свързан с бързото приспособяване и не отразява трайно отношение към света. За да стане по-ясно какво е първо и второ внимание може да го сравним с церевичен кочан.
Кагато разгледаме царевичен кочан първото, което виждаме са листата в които е увит, кочана. Не виждаме царевичните зърна. Тези листа са като повратливия тонал сянка. Ние можем да сменяме отношението си и да се решаваме и придобиваме определени неща, но това няма отношение към сърцевината.
Истинския тонал на духа е нещо много по-трайно и се разкрива когато индивида достигне определен опит и е способен да демонстрира и покаже качества и дори талант. Тогава личните му характеристики могат да станат по-отчетливи и образно казано се разкриват зърната в кочана. Зърната са първото внимане на тоналът на духа. Те позиции на събирателната точка и обхващат всички възможности които са ни дадени. Ако вниманието ни се посвети само в разглеждането на зърната, т.е. изследваме цикъла, то това е първото ни внимание.
Второто внимание наблюдава и преживява онова за което зърната се прихващат и около което се извършва самата подредба. Това може да ни убегне, но тези които са го забелязали са го развили достатъчно. То е ориентироно към невидимата точка на време-пространството за първото внимание. Ясно е че развиването на вниманието е последователен процес и не могат да се прескачат етапи. Не е възможно да насочим вниманието си към центъра на цикъла без да го познаваме. Не е възможно да познаваме цикъла ако не можем да отделим плявата от семената, когато тоналът сянка не може да се отдели от тоналът на духа.
Въпреки абстрактния характер на пръстена в първото внимание невидимата точка във второто внимание е винаги точно определена. Има точни координати във време-пространството. Знае се точно времето и мястото център на второто внимание.
В Мезоамерика наблюдаващите цикъла отчитайки времето и събитията са имали двойствено отношение към 52-годишния календарен цикъл. Неговото завършване от една страна е било смърт и прераждане. Цикълът приключвал и заедно с неговото приключване той се възраждал. Този момент на безвремие се считал за изключително рисков, защото целия космически ред бил в опасност. В критичния момент астрономи-свещеници са наблюдавали положението на Земята, Слънцето и Плеадите. Специални цепнатини в пирамидите са били насочени по посоките в небесната сфера в очакване Слънцето, Земята и Плеадите да заемат точно определена позиция.
Така наречената събирателната точка на възприятието няма нищо общо с лъчи, фибри, молекулни трептения, електромагнитни вълни и пр. Това е термин който се използва за текущата позиция, координата на възприятието в една система от циклично повтарящи се взаимодействия между божественото и земното.
Ако вземете една хартиена лентичка и завъртите единия край на 180 градуса и го залепите за другия ще получите малък пръстен който има не две, а една повърхност. Ако една бобулечка започне да се движи по тази повърхност, тя ще обходи цялата страна на листа и ще се завърне там от където е тръгнала.
Листа на Мьобиус е лента без външна и вътрешна страна и всички отсечки в лентата са равнопоставени. Много точки от листа на Мьобиус съставляват поредица от преживявания. Тези точки са събирателни точки на възприятието. Събрани заедно те формират пръстен. Пръстена е под въздействието на четири посоки в който всеки отрязък от време и преживяване има своето място.
Първо внимание
Пръстенът съставен от всички позиции на възприятието формира социални и обществени модели. Той генерира енергия която движи обществените процеси и определя възхода и упадъка социални процеси.
Пръстенът се обхожда за 18980 дни. Това са 52 години от 365 дни или 73 години от 260-те дни на свещения календар. Той се състои от четири посоки - Изток, Север, Запад и Юг асоциирани с четири космически дървета, четери земни знака куриери Тръстика, Нож, Къща и Заек. Всеки ден от 18980-те дни е уникален в рамките на цикъла в пръстена. Отделно всеки ден е част от четири периода от по 13 земни години. Тези периоди отразяват етапите в живота на човек.
4 * 13 общо 52 години съставляват всички възможности на възприятието от там, емоциите и поведението в рамките на човешкия живот. През тези етапи и възможности преминава всеки. Всяко човешко същество без изключение. Етапите не могат да бъдат прескачани и играят роляна съдба. Всяко от позициите на събирателната точка на възприятието е идентифицирана точка от този пръстен.
Пръстенът е абстрактен модел от знания. Всяко общество, ценностна система, религия и пр. запълва пръстена със свое съдържание. Позицията на събирателната точка се характеризира с относителна трайност и постоянство. Промените от една страна са незабележими, но трансформациите са толкова дълбоки, че сформират изцяло друг тип възприятие което се отрязява на отношенията ни в социалния свят.
Абстрактния характер на знанията за пръстена позволява съчетаването му с индивидуалното време на всеки човек.
От една страна пръснена има свое време и повтарящо се на цикли от 52 години. От друга страна всеки индивид се ражда в свой период от 13 години през които преминава през пръстена. Ако пръстена се намира в позициите на възприятието характерни за Запад - Къща, това определя време на злялост и познание за индивида. Родените в този период обаче се намира на етап които е свързан с друг период - Заек. За него е характерно състояние на плахост и неувереност. Това е детски период от 1 до 13 години.
Модела на отчитане на времето в пръстена е така създаден, че времето на пръстена да се отрази само да определена степен, да нюансира и обагри съответния период от живота на човека. Така времето в пръстена се счита за картографирано подобно на карта, но толкона абстрактен, че не се абсолютизира влияението му върху индивидуалното време на човека.
Значението на пръстена е огромно за цяла Мезоамерика. Съчетаването на божественото и земното влияние и сформирането на пръстена се анализира чрез комбинация от два календара, слънчевия (xiuhpohualli), този който е свързан със сезоните и отчитането на времето на Земята, и 260-дневния ритуален, божествен календар (tonalpohualli).
Заедно на практика те сформират абстрактния пръстен и създават цикъл от свещено време определящо съдбата. За този цикъл двата календара приключват в един ден веднъж на 52 слънчеви (земни) години. Това е космически цикъл от изключително значение. Този 52-годишен период за маите е бил Календарен цикъл, а за Ацтеките "пакет от години" или "Перфектен Цикъл" от години.
Интересно е да се отбележи, че маите никога не са отбелязвали датите в текстовете си само по слънчевия календар свързан само със земната сфера. По-често е бил използван Календарния цикъл от 52 години.
Цикълът също се свързва с мита за Кецалкоатл роден в деня 1 Тръстика и годината 1 Тръстика. Макар свързан с мита за Кецалкоатл самия цикъл е бил открит няколко стотин години по-рано. Откритието се счита за толкова важно, че в негова чест е бил построен градът Теотихуакан. Огромните пирамиди на Теотихуан са изцяло ориентирани към проследяване движението на небесната и земната сфера с основна цел точното проследяване на календарния цикъл от 52 години между Xiuhpohualli и Tonalpohualli.
По-късно Теотихуакан бил изоставен и някои от племената живеещи там го напуснали. Първите които създали държава базирана на знанията за цикъл били племената толтеки и чичемеци. По късно с разпада на толтекската държава тези знания били наследени и от ацтеките.
За толтеките и ацтеките 52 годишния слънчев цикъл бил основен за живота и съдбата на всеки човек. Познанията за 52 годишния цикъл се считали за свещенни и се пазели ревностно.
Поради възприемането на времето като цикличен процес изследователите от този период срещат големи затруднения да разберат кога се е случило дадено явление и до колко е действителност или мит. Причината за това затруднение се дължи точно на начина по който се възприема на времето, не като линеен процес, а повтарящи се цикли. Определянето на дадено събитие в линейното време с което ние боравим е невъзможно, защото се е смятало, че цикъла описва всички възможности и те само се повтарят. Достатъчно било само да се опише в коя година и ден от 52 годишния цикъл е настъпило дадено събитие.
Цикълът проследява промените в космоса, земната сфера и отражението което те имат върху човека. Вниманието с което той е бил отчитан се нарича първо внимание. То е свързано със събиране на знания за процесите.
Второто внимание
Част от тези които са опознавали достатъчно цикъла са насочвали вниманието си и към транседенталната точка около, която цикъла се движи. Тази точка е невидима за първото внимание и борави с процесите на раждане и смърт. Вниманието необходимо за преживяване на цикъла се отличава от вниманието при което се преживява невидимата точка около, която се извършва цикъла. За наблюдателите на цикъла колкото преживяванията в пръстена се отчитат по прецизно, толково по-прецизно става вниманието насочено към централната точка около която се извършва цикъла. Понеже центъра е място от където става раждането и смъртта на време-пространството и всичко в него. Този тип внимание е второ внимание.
Така ако внимание с което проследяваме и преживяваме цикъла е първо внимание, то вниманието при което се опитваме да видим източника и края на всеки цикъл е второ внимание. За да се види и преживее този неуловим център е нужно да сме в състояние да обхождаме ако не изцяло, поне частично позициите в цикъла, съответстващи на определени позиции на възприятието и носещи ни определен опит и познания. Ако такъв опит липсва и сме изправени пред невъзможността да обхванем цикъла поне отчасти, точката се губи и второто внимание не е в състояние да преживява процесите на раждане, сътворение и смърт.
Първото и второто внимание са характеристики на истинския тонал на духа, а не на тоналът сянка. Тоналът сянка е свързан с бързото приспособяване и не отразява трайно отношение към света. За да стане по-ясно какво е първо и второ внимание може да го сравним с церевичен кочан.
Кагато разгледаме царевичен кочан първото, което виждаме са листата в които е увит, кочана. Не виждаме царевичните зърна. Тези листа са като повратливия тонал сянка. Ние можем да сменяме отношението си и да се решаваме и придобиваме определени неща, но това няма отношение към сърцевината.
Истинския тонал на духа е нещо много по-трайно и се разкрива когато индивида достигне определен опит и е способен да демонстрира и покаже качества и дори талант. Тогава личните му характеристики могат да станат по-отчетливи и образно казано се разкриват зърната в кочана. Зърната са първото внимане на тоналът на духа. Те позиции на събирателната точка и обхващат всички възможности които са ни дадени. Ако вниманието ни се посвети само в разглеждането на зърната, т.е. изследваме цикъла, то това е първото ни внимание.
Второто внимание наблюдава и преживява онова за което зърната се прихващат и около което се извършва самата подредба. Това може да ни убегне, но тези които са го забелязали са го развили достатъчно. То е ориентироно към невидимата точка на време-пространството за първото внимание. Ясно е че развиването на вниманието е последователен процес и не могат да се прескачат етапи. Не е възможно да насочим вниманието си към центъра на цикъла без да го познаваме. Не е възможно да познаваме цикъла ако не можем да отделим плявата от семената, когато тоналът сянка не може да се отдели от тоналът на духа.
Въпреки абстрактния характер на пръстена в първото внимание невидимата точка във второто внимание е винаги точно определена. Има точни координати във време-пространството. Знае се точно времето и мястото център на второто внимание.
В Мезоамерика наблюдаващите цикъла отчитайки времето и събитията са имали двойствено отношение към 52-годишния календарен цикъл. Неговото завършване от една страна е било смърт и прераждане. Цикълът приключвал и заедно с неговото приключване той се възраждал. Този момент на безвремие се считал за изключително рисков, защото целия космически ред бил в опасност. В критичния момент астрономи-свещеници са наблюдавали положението на Земята, Слънцето и Плеадите. Специални цепнатини в пирамидите са били насочени по посоките в небесната сфера в очакване Слънцето, Земята и Плеадите да заемат точно определена позиция.
Редактирано от Dani на
Първия пръстен, Изток: Периодът Тръстика
52 годишния цикъл между Xiuhpohualli и Tonalpohualli
Информация за 52 годишния цикъл има от I-ви век след Христа. Тук цикълът е представен във варианта с начало на годината 1 Тръстика - посока Изток.
След упадъка на 200 000 град Теотихуакан толтеките основават държава и правят корекция засягаща началото на цикъла. Според корекцията началото на календарния цикъл започва от годината 1 Заек и посока Юг. Ацтеките от своя страна използват друг вариант на цикъла, като запазват началото му в годината 1 Тръстика.
Всяка година от цикъла представя една позиция на възприятието през която преминава живота на всеки от нас. Не се отчита възможност тези позиции да бъдат заобиколени и избегнати. Цикълът се разглежда като обща съдба за всеки човек. Периоди от живота през които се преминава. Всички позиции на възприятието в цикъла се намират в първото внимание.
Общия брой на годините в цикъла е 52. Толкова са възможните фиксирани позиции на събирателната точка на възприятието. Началото започва с годината 1 Тръстика, трецената Тръстика и денят 1 Тръстика. За толтеките този ден е посветен на върховния им бог Кецалкоатл. Според легендата Кецалкоатл е дарил знанието за цикъла на хората и тяхно задължение е да го пазят като споразумение между боговете и хората като връзка между земното и духа.
За пример, по-долу годините от цикъла са обвързани с години от съвременния грегориански слънчев календар.
Периодът Тръстика
Ето и първите 13 години от цикъла съответстващи на една фаза от развитието на човек под влияние на посока Изток.
13 години – под знака Тръстика – Изток (Юношество и младост 14-27)
Първи ден от годината Последен ден от годината
Година Трецена Ден Година Трецена Ден
1 Тръстика 1 Тръстика 1 Тръстика – 13 Окт 1986 1 Тръстика 1 Тръстика 6 Нож – 12 Окт 1987
2 Нож 1 Тръстика 7 Дъжд – 13 Окт 1987 2 Нож 1 Движение 7 Къща 11 Окт 1988
3 Къща 1 Движение 8 Гущер – 12 Окт 1988 3 Къща 1 Крокодил 8 Заек 11 Окт 1989
4 Заек 1 Крокодил 9 Вода – 12 Окт 1989 4 Заек 1 Змия 9 Тръстика 11 Окт 1990
5 Тръстика 1 Змия 10 Ягуар – 12 Окт 1990 5 Тръстика 1 Вода 10 Нож 11 Окт 1991
6 Нож 1 Вода 11 Дъжд – 12 Окт 1991 6 Нож 1 Вода 11 Къща 10 Окт 1992
7 Къща 1 Вода 12 Гущер – 11 Окт 1992 7 Къща 1 Движение 12 Заек 10 Окт 1993
8 Заек 1 Движение 13 Вода – 11 Окт 1993 8 Заек 1 Крокодил 13 Тръстика 10 Окт 1994
9 Тръстика 1 Ягуар 1 Ягуар – 11 Окт 1994 9 Тръстика 1 Нож 1 Нож 10 Окт 1995
10 Нож 1 Нож 2 Дъжд – 11 Окт 1995 10 Нож 1 Вятър 2 Къща – 9 Окт 1996
11 Къща 1 Вятър 3 Гущер – 11 Окт 1996 11 Къща 1 Смърт 3 Заек – 9 Окт 1997
12 Заек 1 Смърт 4 Вода – 10 Окт 1997 12 Заек 1 Куче 4 Тръстика – 9 Окт 1998
13 Тръстика 1 Куче 5 Ягуар – 10 Окт 1998 13 Тръстика 1 Ягуар 5 Нож – 9 Окт 1999
Цифрата отговаря на вектора на небесната сфера, а знака превежда небесното влияние в съответната земна посока. Съществуват само 4 знака които транслират космическия вектор на земно ниво - Тръстика, Нож, Къща и Заек. Те са свързани съответно с Изток, Север, Запад и Юг.
В периода на Тръстиката космическото влияние, духът от небесната сфера достига земната сфера от Изток, трецената е също със знак Изток и първия земен ден е също 1 Тръстика.
В конкретния пример датата по григорианския календар е 13 Окт 1986. Следват 365 дни - 1 земна година под космическото влияние на първата небесна сфера и земния знак Тръстика - заедно 1 Тръстика.
Първия период от 13 години е под протекцията на Хайпе Тотек - богът на обеления царевичния кочан. Внушението е че цикълът изразява позиции подобни на зърната в царевичния кочан. Тези позиции са видими само за обелен кочан, защото листата на кочана се асоциират с тоналът сянка, а те трябва да бъдат изчистени.
Това са позиции на тоналът на духа, свързващата брънка на духа от небесната сфера с човека от земната сфера. Цикълът се асоциира също с червения цвят и мъжкото начало във Вселената.
Може да се наблюдава начина по който става прехвърлянето на началния космически импулс през годините в този тринадесет годишен пероид. Последния ден от годината 1 Тръстика е под земния знак Нож. Ножът е северен знак куриер който трансформира импулса на носителя на годината 2 Нож - годината която се явява втора в цикъла. След още 365 земни дни настъпва последния ден под знака 2 Нож и денят е под влиянието на земния знак Къща. Къщата предава годината към годината 3 Къща. Така последователно куриерите пренасят времето съдържащо се годината и го препращат към земните посоки - Изток, Север, Запад и Юг.
В първия 13 годишния период под източния знак Куриер четири от годините са под знака на Тръстиката. Останалите девет години са по три разпределени под влияние на другите знаци куриери. Периодът започва и завършва със знака Тръстика, затваряйки земния цикъл на три пъти по посоките на света и правейки един пълен небесен цикъл за 13 земни години.
13 годишния период се асоциира с определен период от живота на човека - Тръстика. Това са 13 позиции на събирателната точка на възприятието характерни за юношеството и младостта. Периода обхваща годините от 14 до 27 годишна възраст.
Годините в периода на Тръстиката са години на младост, гъвкавост и пъргавина. Събирателната точка на възприятието е гъвкава и лесно възприемаща. Тръстиката реогира и на най-малкия повей на вятъра, но е гъвкава и възприемчива. Знакът Тръстика се смята за знак на справедливостта и скиптър на властта. Това е знакът на съдбата.
Периодът Тръстика има както своите предимства идващи от младостта, така и своите опасности. Сред опасностите са - самонадеяност, наивност, любовни неудачи уязвимост, усещане за яснота...
Цикълът описва възможности според, които индивида може да навлиза и в други състояния на събирателната точка характерни за другите цикли. Наличиета на знаците Нож, Къща и Заек характеризират други периоди. Все пак младостта предава на другите състояние своя характерен отпечатък. Позициити на събирателната точка от периода Тръстика са един от най-любимите изпълнени с жизненост, радост и надежди моменти в живота.
Информация за 52 годишния цикъл има от I-ви век след Христа. Тук цикълът е представен във варианта с начало на годината 1 Тръстика - посока Изток.
След упадъка на 200 000 град Теотихуакан толтеките основават държава и правят корекция засягаща началото на цикъла. Според корекцията началото на календарния цикъл започва от годината 1 Заек и посока Юг. Ацтеките от своя страна използват друг вариант на цикъла, като запазват началото му в годината 1 Тръстика.
Всяка година от цикъла представя една позиция на възприятието през която преминава живота на всеки от нас. Не се отчита възможност тези позиции да бъдат заобиколени и избегнати. Цикълът се разглежда като обща съдба за всеки човек. Периоди от живота през които се преминава. Всички позиции на възприятието в цикъла се намират в първото внимание.
Общия брой на годините в цикъла е 52. Толкова са възможните фиксирани позиции на събирателната точка на възприятието. Началото започва с годината 1 Тръстика, трецената Тръстика и денят 1 Тръстика. За толтеките този ден е посветен на върховния им бог Кецалкоатл. Според легендата Кецалкоатл е дарил знанието за цикъла на хората и тяхно задължение е да го пазят като споразумение между боговете и хората като връзка между земното и духа.
За пример, по-долу годините от цикъла са обвързани с години от съвременния грегориански слънчев календар.
Периодът Тръстика
Ето и първите 13 години от цикъла съответстващи на една фаза от развитието на човек под влияние на посока Изток.
13 години – под знака Тръстика – Изток (Юношество и младост 14-27)
Първи ден от годината Последен ден от годината
Година Трецена Ден Година Трецена Ден
1 Тръстика 1 Тръстика 1 Тръстика – 13 Окт 1986 1 Тръстика 1 Тръстика 6 Нож – 12 Окт 1987
2 Нож 1 Тръстика 7 Дъжд – 13 Окт 1987 2 Нож 1 Движение 7 Къща 11 Окт 1988
3 Къща 1 Движение 8 Гущер – 12 Окт 1988 3 Къща 1 Крокодил 8 Заек 11 Окт 1989
4 Заек 1 Крокодил 9 Вода – 12 Окт 1989 4 Заек 1 Змия 9 Тръстика 11 Окт 1990
5 Тръстика 1 Змия 10 Ягуар – 12 Окт 1990 5 Тръстика 1 Вода 10 Нож 11 Окт 1991
6 Нож 1 Вода 11 Дъжд – 12 Окт 1991 6 Нож 1 Вода 11 Къща 10 Окт 1992
7 Къща 1 Вода 12 Гущер – 11 Окт 1992 7 Къща 1 Движение 12 Заек 10 Окт 1993
8 Заек 1 Движение 13 Вода – 11 Окт 1993 8 Заек 1 Крокодил 13 Тръстика 10 Окт 1994
9 Тръстика 1 Ягуар 1 Ягуар – 11 Окт 1994 9 Тръстика 1 Нож 1 Нож 10 Окт 1995
10 Нож 1 Нож 2 Дъжд – 11 Окт 1995 10 Нож 1 Вятър 2 Къща – 9 Окт 1996
11 Къща 1 Вятър 3 Гущер – 11 Окт 1996 11 Къща 1 Смърт 3 Заек – 9 Окт 1997
12 Заек 1 Смърт 4 Вода – 10 Окт 1997 12 Заек 1 Куче 4 Тръстика – 9 Окт 1998
13 Тръстика 1 Куче 5 Ягуар – 10 Окт 1998 13 Тръстика 1 Ягуар 5 Нож – 9 Окт 1999
Цифрата отговаря на вектора на небесната сфера, а знака превежда небесното влияние в съответната земна посока. Съществуват само 4 знака които транслират космическия вектор на земно ниво - Тръстика, Нож, Къща и Заек. Те са свързани съответно с Изток, Север, Запад и Юг.
В периода на Тръстиката космическото влияние, духът от небесната сфера достига земната сфера от Изток, трецената е също със знак Изток и първия земен ден е също 1 Тръстика.
В конкретния пример датата по григорианския календар е 13 Окт 1986. Следват 365 дни - 1 земна година под космическото влияние на първата небесна сфера и земния знак Тръстика - заедно 1 Тръстика.
Първия период от 13 години е под протекцията на Хайпе Тотек - богът на обеления царевичния кочан. Внушението е че цикълът изразява позиции подобни на зърната в царевичния кочан. Тези позиции са видими само за обелен кочан, защото листата на кочана се асоциират с тоналът сянка, а те трябва да бъдат изчистени.
Това са позиции на тоналът на духа, свързващата брънка на духа от небесната сфера с човека от земната сфера. Цикълът се асоциира също с червения цвят и мъжкото начало във Вселената.
Може да се наблюдава начина по който става прехвърлянето на началния космически импулс през годините в този тринадесет годишен пероид. Последния ден от годината 1 Тръстика е под земния знак Нож. Ножът е северен знак куриер който трансформира импулса на носителя на годината 2 Нож - годината която се явява втора в цикъла. След още 365 земни дни настъпва последния ден под знака 2 Нож и денят е под влиянието на земния знак Къща. Къщата предава годината към годината 3 Къща. Така последователно куриерите пренасят времето съдържащо се годината и го препращат към земните посоки - Изток, Север, Запад и Юг.
В първия 13 годишния период под източния знак Куриер четири от годините са под знака на Тръстиката. Останалите девет години са по три разпределени под влияние на другите знаци куриери. Периодът започва и завършва със знака Тръстика, затваряйки земния цикъл на три пъти по посоките на света и правейки един пълен небесен цикъл за 13 земни години.
13 годишния период се асоциира с определен период от живота на човека - Тръстика. Това са 13 позиции на събирателната точка на възприятието характерни за юношеството и младостта. Периода обхваща годините от 14 до 27 годишна възраст.
Годините в периода на Тръстиката са години на младост, гъвкавост и пъргавина. Събирателната точка на възприятието е гъвкава и лесно възприемаща. Тръстиката реогира и на най-малкия повей на вятъра, но е гъвкава и възприемчива. Знакът Тръстика се смята за знак на справедливостта и скиптър на властта. Това е знакът на съдбата.
Периодът Тръстика има както своите предимства идващи от младостта, така и своите опасности. Сред опасностите са - самонадеяност, наивност, любовни неудачи уязвимост, усещане за яснота...
Цикълът описва възможности според, които индивида може да навлиза и в други състояния на събирателната точка характерни за другите цикли. Наличиета на знаците Нож, Къща и Заек характеризират други периоди. Все пак младостта предава на другите състояние своя характерен отпечатък. Позициити на събирателната точка от периода Тръстика са един от най-любимите изпълнени с жизненост, радост и надежди моменти в живота.
Първия пръстен, Север: Периодът Нож
След периода на Тръстиката се навлиза в периода Нож. Навлизането става постепенно и протича като трансформация. Тръстиката постепенно губи своята гъвкавост и навлиза в зрял период, в който не се поклаща от всеки полъх на вятъра. Периода Нож обхващо годините от 27 до 39 в които профилът се очертава и изчиства.
Земния знак Нож се нарича Камен Нож - Flint Knife. Ножът е северен куриер под знака на Смъртта. Това е период на прощаване с илюзиите, изкристализиране на личния потенциал и постигане на неговото овладяване и контрол.
За позициите на събирателната точка в този период важи максимата, че това което не ни убива ни прави по-силни. Това са години в които някои от действията и прекомерната упоритост могат да се имат фатален край. През 13-те години на Ножа окончателно стават ясни силните и слабите ни страни.
Убеждаваме се, че не всички битки си заслужават и започваме внимателно да подбираме противниците си. В края на периода се натрупва мъдрост и става осезаемо, че дори битките в които излизаме победетели могат да се окажат фатални, а битки които сме загубили са ни помогнали.
Ножът е наситен, творчески и продуктивен период. В него тоналът на духа ни е като обелен царевичен кочан от който по-слабите зърна отпадат, а остават най-здравите. Животът ни нанася непоправими рани, и ни дава уроци, които окончателно ни оформят.
Севера и Смъртта се свързват с изчистване на приоритетите и размишления върху основните факти от живота ни, акцентиране върху какво от него е важно и без кое можем. В периода на Ножа, често кървим научавайки суровите истини за нас и изчиствайки живота си от излишния товар, определяйки основното. Това са годините в които на човек е отредено да разбере за какво е роден, какъв е смисълът от действията му и каква е жизнената му мисия.
В периода от 13 години под знака Нож, не се изключва преживявания и състояние характерни за другите 3 периода - за предишния Тръстика, за следващия Къща и за ранния етап Заек.
Ето и годините на Севера под знака Нож.
13 години – под знака Нож – Север (Зрялост 27-39)
Първи ден от годината Последен ден от годината
Година Трецена Ден Година Трецена Ден
1 Нож 1 Ягуар 6 Дъжд – 10 Окт 1999 1 Нож 1 Нож 6 Къща – 8 Окт 2000
2 Къща 1 Нож 7 Гущер – 9 Окт 2000 2 Къща 1 Вятър 7 Заек – 8 Окт 2001
3 Заек 1 Вятър 8 Вода – 9 Окт 2001 3 Заек 1 Смърт 8 Тръстика – 8 Окт 2002
4 Тръстика 1 Смърт 9 Ягуар – 9 Окт 2002 4 Тръстика 1 Куче 9 Нож – 8 Окт 2003
5 Нож 1 Куче 10 Дъжд – 9 Окт 2003 5 Нож 1 Ягуар 10 Къща – 7 Окт 2004
6 Къща 1 Ягуар 11 Гущер – 9 Окт 2003 6 Къща 1 Нож 11 Заек – 7 Окт 2005
7 Заек 1 Нож 12 Вода – 8 Окт 2005 7 Заек 1 Вятър 12 Тръстика – 7 Окт 2006
8 Тръстика 1 Вятър 13 Ягуар – 8 Окт 2006 8 Тръстика 1 Смърт 13 Нож – 7 Окт 2007
9 Нож 1 Дъжд 1 Дъжд – 8 Окт 2007 9 Нож 1 Къща 1 Къща – 6 Окт 2008
10 Къща 1 Къща 2 Гущер – 7 Окт 2008 10 Къща 1 Елен 2 Заек – 6 Окт 2009
11 Заек 1 Елен 3 Вода – 7 Окт 2009 11 Заек 1 Маймуна 3 Тръстика – 6 Окт 2010
12 Тръстика 1 Маймуна 4 Ягуар – 7 Окт 2010 12 Тръстика 1 Орел 4 Нож – 6 Окт 2011
13 Нож 1 Орел 5 Дъжд – 7 Окт 2011 13 Нож 1 Дъжд 5 Къща* – 5 Окт 2012
Куриерът Нож, знак на Севера е асоцииран с жълт или черен цвят. Севера е под влияние на черния Tezcatlipoca, повелител на магьосниците според вярванията на толтеки и ацтеки. Tezcatlipoca сменя формата си и няма определен облик. За разлика от Хайпе Тотек протектора на посоката Изток и знака Тръстика, Севера се счита за неутрален, неопределен, загадъчен и мистичен за разбиране.
13-те години под влиянието на Север започват и завършват със знака Нож. Последователността на годините върви по съответните куриера носители на годината от 365 дни от Север към Запад, Юг и Изток. Те затварят един по-кратък период на всеки 5 години.
Освен ходът на куриерите, носители на годината е интересно да се види начина по който се изреждат трецените в периода. В първите 7 години от цикъла всяко навлизане в следващата година е в трецена под знака на Севера. Изреждат се последователно всички знаци в обсега на посоката - Ягуар, Нож, Вятър, Смърт и Куче. Осмата година която се пада 8 Тръстика годината навлиза с трецена от Запад. Появява се първия предвестник, знак на следващия период. Спира изреждането на северните знаци в трецената и започва изреждане на всички 5 знака от посока Запад - Дъжд, Къща, Елен, Маймуна и Орел.
Същата смяна на знаци може да се види и в предишния период на Тръстиката, където в първите 7 години се изреждат трецени от Изток. След това започва преливане в Север с изреждане на петте знака на Севера.
Заслужава да се отбележи, че 13-те години в периодът Нож завършват с един специален ден - 5 Къща. Денят 5 Къща е ден на бижутерите. Той не е избран случайно, защото се смята, че в края на този период всеки който го е преживял вече е завършен окончателно и изгладил профила си до такава степен, че може да бъде сравнен с бижу. Преминавайки през този период човек достига връх в съзряването си.
Човек достигнал етап на изгладил профила си под въздействие на Ножа попада в един от 260-те възможни профила, съчетания между 13 небесни влияния и 20 земни знака.
Изчистването на профила и позиционирането му в един от 260-те възможни места подготвя условия за навлизане в следващия период - Къща. В края на периода Нож в живота на човек може да се създаде усещане за уникалност. Усещане което подпомага навлизане в следващия период, но което ни припомня и за периода на Тръстиката. Разликата е че вече липсва присъщата за Тръстиката самонадеяност и яснота.
Периодът Нож както и другите е до някъде условен. В него могат да се преживеят и всички други чувства и усещания характерни за всеки един от другите три периода. Ножът доминира в 4 от 13-те години, а през останалите 9 другите влияние се изреждат по три пъти. Тази неуловимост и същевременно императивност е характерна за всеки период и по начало за позицията на събирателната точка на вниманието. Тя е неуловима и същевременно решаваща при формирането на важни решения. Разбира се пак под условие, че сме запазили връзката си с духовното начало.
Липсата на императивност позволява нагаждане на времето в цикъла от 52 години към индивидуалното собствено време. Всеки преживява времето заключено в цикъла от 52 години и първото внимание съгласно негово начало и негови периоди на детство, младост, зрялост и мъдрост. Всички периода включват и другите влияние, което позволява комбиниране на годините от 52 годишния цикъл с нашия личен житейски ход на отброяване на времето.
Земния знак Нож се нарича Камен Нож - Flint Knife. Ножът е северен куриер под знака на Смъртта. Това е период на прощаване с илюзиите, изкристализиране на личния потенциал и постигане на неговото овладяване и контрол.
За позициите на събирателната точка в този период важи максимата, че това което не ни убива ни прави по-силни. Това са години в които някои от действията и прекомерната упоритост могат да се имат фатален край. През 13-те години на Ножа окончателно стават ясни силните и слабите ни страни.
Убеждаваме се, че не всички битки си заслужават и започваме внимателно да подбираме противниците си. В края на периода се натрупва мъдрост и става осезаемо, че дори битките в които излизаме победетели могат да се окажат фатални, а битки които сме загубили са ни помогнали.
Ножът е наситен, творчески и продуктивен период. В него тоналът на духа ни е като обелен царевичен кочан от който по-слабите зърна отпадат, а остават най-здравите. Животът ни нанася непоправими рани, и ни дава уроци, които окончателно ни оформят.
Севера и Смъртта се свързват с изчистване на приоритетите и размишления върху основните факти от живота ни, акцентиране върху какво от него е важно и без кое можем. В периода на Ножа, често кървим научавайки суровите истини за нас и изчиствайки живота си от излишния товар, определяйки основното. Това са годините в които на човек е отредено да разбере за какво е роден, какъв е смисълът от действията му и каква е жизнената му мисия.
В периода от 13 години под знака Нож, не се изключва преживявания и състояние характерни за другите 3 периода - за предишния Тръстика, за следващия Къща и за ранния етап Заек.
Ето и годините на Севера под знака Нож.
13 години – под знака Нож – Север (Зрялост 27-39)
Първи ден от годината Последен ден от годината
Година Трецена Ден Година Трецена Ден
1 Нож 1 Ягуар 6 Дъжд – 10 Окт 1999 1 Нож 1 Нож 6 Къща – 8 Окт 2000
2 Къща 1 Нож 7 Гущер – 9 Окт 2000 2 Къща 1 Вятър 7 Заек – 8 Окт 2001
3 Заек 1 Вятър 8 Вода – 9 Окт 2001 3 Заек 1 Смърт 8 Тръстика – 8 Окт 2002
4 Тръстика 1 Смърт 9 Ягуар – 9 Окт 2002 4 Тръстика 1 Куче 9 Нож – 8 Окт 2003
5 Нож 1 Куче 10 Дъжд – 9 Окт 2003 5 Нож 1 Ягуар 10 Къща – 7 Окт 2004
6 Къща 1 Ягуар 11 Гущер – 9 Окт 2003 6 Къща 1 Нож 11 Заек – 7 Окт 2005
7 Заек 1 Нож 12 Вода – 8 Окт 2005 7 Заек 1 Вятър 12 Тръстика – 7 Окт 2006
8 Тръстика 1 Вятър 13 Ягуар – 8 Окт 2006 8 Тръстика 1 Смърт 13 Нож – 7 Окт 2007
9 Нож 1 Дъжд 1 Дъжд – 8 Окт 2007 9 Нож 1 Къща 1 Къща – 6 Окт 2008
10 Къща 1 Къща 2 Гущер – 7 Окт 2008 10 Къща 1 Елен 2 Заек – 6 Окт 2009
11 Заек 1 Елен 3 Вода – 7 Окт 2009 11 Заек 1 Маймуна 3 Тръстика – 6 Окт 2010
12 Тръстика 1 Маймуна 4 Ягуар – 7 Окт 2010 12 Тръстика 1 Орел 4 Нож – 6 Окт 2011
13 Нож 1 Орел 5 Дъжд – 7 Окт 2011 13 Нож 1 Дъжд 5 Къща* – 5 Окт 2012
Куриерът Нож, знак на Севера е асоцииран с жълт или черен цвят. Севера е под влияние на черния Tezcatlipoca, повелител на магьосниците според вярванията на толтеки и ацтеки. Tezcatlipoca сменя формата си и няма определен облик. За разлика от Хайпе Тотек протектора на посоката Изток и знака Тръстика, Севера се счита за неутрален, неопределен, загадъчен и мистичен за разбиране.
13-те години под влиянието на Север започват и завършват със знака Нож. Последователността на годините върви по съответните куриера носители на годината от 365 дни от Север към Запад, Юг и Изток. Те затварят един по-кратък период на всеки 5 години.
Освен ходът на куриерите, носители на годината е интересно да се види начина по който се изреждат трецените в периода. В първите 7 години от цикъла всяко навлизане в следващата година е в трецена под знака на Севера. Изреждат се последователно всички знаци в обсега на посоката - Ягуар, Нож, Вятър, Смърт и Куче. Осмата година която се пада 8 Тръстика годината навлиза с трецена от Запад. Появява се първия предвестник, знак на следващия период. Спира изреждането на северните знаци в трецената и започва изреждане на всички 5 знака от посока Запад - Дъжд, Къща, Елен, Маймуна и Орел.
Същата смяна на знаци може да се види и в предишния период на Тръстиката, където в първите 7 години се изреждат трецени от Изток. След това започва преливане в Север с изреждане на петте знака на Севера.
Заслужава да се отбележи, че 13-те години в периодът Нож завършват с един специален ден - 5 Къща. Денят 5 Къща е ден на бижутерите. Той не е избран случайно, защото се смята, че в края на този период всеки който го е преживял вече е завършен окончателно и изгладил профила си до такава степен, че може да бъде сравнен с бижу. Преминавайки през този период човек достига връх в съзряването си.
Човек достигнал етап на изгладил профила си под въздействие на Ножа попада в един от 260-те възможни профила, съчетания между 13 небесни влияния и 20 земни знака.
Изчистването на профила и позиционирането му в един от 260-те възможни места подготвя условия за навлизане в следващия период - Къща. В края на периода Нож в живота на човек може да се създаде усещане за уникалност. Усещане което подпомага навлизане в следващия период, но което ни припомня и за периода на Тръстиката. Разликата е че вече липсва присъщата за Тръстиката самонадеяност и яснота.
Периодът Нож както и другите е до някъде условен. В него могат да се преживеят и всички други чувства и усещания характерни за всеки един от другите три периода. Ножът доминира в 4 от 13-те години, а през останалите 9 другите влияние се изреждат по три пъти. Тази неуловимост и същевременно императивност е характерна за всеки период и по начало за позицията на събирателната точка на вниманието. Тя е неуловима и същевременно решаваща при формирането на важни решения. Разбира се пак под условие, че сме запазили връзката си с духовното начало.
Липсата на императивност позволява нагаждане на времето в цикъла от 52 години към индивидуалното собствено време. Всеки преживява времето заключено в цикъла от 52 години и първото внимание съгласно негово начало и негови периоди на детство, младост, зрялост и мъдрост. Всички периода включват и другите влияние, което позволява комбиниране на годините от 52 годишния цикъл с нашия личен житейски ход на отброяване на времето.
Баба Кюмре спасява крава и полицай
Тази история ми я разказа един турист който ни гостува за кратко в семейния хотел. Историята се е случила с него самия преди двадесетина години. Тук няма да разкривам подробности за нашия гостенин, но мога само да кажа, че той беше със завидна общественна кариера на висш служител в МВР.
Преди повече от двадесет години той живеел с родителите си в нашето село. Бил току що завършил полицейското училище и бил назначен за селски полицай.
Историята започва с това, че на селския полицай му се изгубила кравата. Не се върнала със стадото. Полицаят викнал няколко души от селото да търсят добичето в гората. Трябвало да действат бързо, мракът падал, а се говорило сред овчарите за вълци.
Групата се настанила в джип и тръгнали по маршрута на говедаря. Към Ждребово, качили се на Каурча, от там на Ашкината вода, спуснали се към Чалето, Шутия мост и обратно в село. Цялото търсене по маршрута им отнело повече от 2 часа. Не открили нищо. Станало към 10 вечерта. Тогава полицаят отишъл при баба Кюмре да пита за кравата. Баба Кюмре като че ли това чакала. Взела пушката и казала, че няма време. Качили се на джипа с полицая и тръгнали през Краево, Портата и стигнали Камарата. От там по пътя за Горна Камарна.
Преди да стигнат най-високото баба Кюмре казала да освети с фаровете в дясно от пътя. Там на тревата лежала кравата на полицая.
Когато баба Кюмре и полицаят се доближават да животинчето съзрели на двадесетина метра движещи се силуети на три вълка.
Баба Кюмре бързо взела въже от колата за да върже кравата и изкомандвала полицая да не седи, а да запали огън около кравата.
Полицаят се втурнал към хвойната да режи клони и начаса запалил огън. През това време баба Кюмре вързала здраво кравата да не бяга.
Започнали да ограждат кравата с огнена стена. Трескаво сечали клони от хвойна и събирали дърва.
Докато се занимавали с поддръжката на огъня преброили 12 вълка. Баба Кюмре и полицаят задържали огъня до сутринта, а с утрото вълците се изгубили. Баба Кюмре, вързаната крава и полицаят поели към откритото пространство на Големия припек по посока към село. Джипа изоставили на Камарата.
По пътя баба Кюмре споменала на полицая, че не могат да се върнат обратно през Портата, защото вълците чакали там, на закрито пространство и тесен път. След два часа се прибрали в село.
Полицаят прибрал кравата в подника, но трябвало да върне веднага служебния изоставен джип.
Тръгнал сам към Камарата през Краево и Портата.
Когато навлязъл в Портата забелязал следи от вълци по влажния път. В един момент се обърнал и видял два на известно разстояние от себе си. Погледнал напред по пътя и зърнал друг. Полицаят не бил сигурен, че оръжието което носел може да го спаси и бързо се качил на една борика. Качил се на бориката и останал там.
Минали часове и в село се разбрало за липсата на джипа и полицая.
Баба Кюмре казала да търсят на Портата. Намерили полицая напикан и наакан на бориката.
След тази случка полицаят продал кравата. Решил да се премести в града на подобна работа. Направил успешна професионална кариера и се издигнал по върховете. Това разказа моя гостенин за преживяното преди години. След като разказа историята замълча продължително. Усетих, че искаше да пита за Баба Кюмре, но не посмя да зададе въпрос. И аз не му казах за нея.
Преди повече от двадесет години той живеел с родителите си в нашето село. Бил току що завършил полицейското училище и бил назначен за селски полицай.
Историята започва с това, че на селския полицай му се изгубила кравата. Не се върнала със стадото. Полицаят викнал няколко души от селото да търсят добичето в гората. Трябвало да действат бързо, мракът падал, а се говорило сред овчарите за вълци.
Групата се настанила в джип и тръгнали по маршрута на говедаря. Към Ждребово, качили се на Каурча, от там на Ашкината вода, спуснали се към Чалето, Шутия мост и обратно в село. Цялото търсене по маршрута им отнело повече от 2 часа. Не открили нищо. Станало към 10 вечерта. Тогава полицаят отишъл при баба Кюмре да пита за кравата. Баба Кюмре като че ли това чакала. Взела пушката и казала, че няма време. Качили се на джипа с полицая и тръгнали през Краево, Портата и стигнали Камарата. От там по пътя за Горна Камарна.
Преди да стигнат най-високото баба Кюмре казала да освети с фаровете в дясно от пътя. Там на тревата лежала кравата на полицая.
Когато баба Кюмре и полицаят се доближават да животинчето съзрели на двадесетина метра движещи се силуети на три вълка.
Баба Кюмре бързо взела въже от колата за да върже кравата и изкомандвала полицая да не седи, а да запали огън около кравата.
Полицаят се втурнал към хвойната да режи клони и начаса запалил огън. През това време баба Кюмре вързала здраво кравата да не бяга.
Започнали да ограждат кравата с огнена стена. Трескаво сечали клони от хвойна и събирали дърва.
Докато се занимавали с поддръжката на огъня преброили 12 вълка. Баба Кюмре и полицаят задържали огъня до сутринта, а с утрото вълците се изгубили. Баба Кюмре, вързаната крава и полицаят поели към откритото пространство на Големия припек по посока към село. Джипа изоставили на Камарата.
По пътя баба Кюмре споменала на полицая, че не могат да се върнат обратно през Портата, защото вълците чакали там, на закрито пространство и тесен път. След два часа се прибрали в село.
Полицаят прибрал кравата в подника, но трябвало да върне веднага служебния изоставен джип.
Тръгнал сам към Камарата през Краево и Портата.
Когато навлязъл в Портата забелязал следи от вълци по влажния път. В един момент се обърнал и видял два на известно разстояние от себе си. Погледнал напред по пътя и зърнал друг. Полицаят не бил сигурен, че оръжието което носел може да го спаси и бързо се качил на една борика. Качил се на бориката и останал там.
Минали часове и в село се разбрало за липсата на джипа и полицая.
Баба Кюмре казала да търсят на Портата. Намерили полицая напикан и наакан на бориката.
След тази случка полицаят продал кравата. Решил да се премести в града на подобна работа. Направил успешна професионална кариера и се издигнал по върховете. Това разказа моя гостенин за преживяното преди години. След като разказа историята замълча продължително. Усетих, че искаше да пита за Баба Кюмре, но не посмя да зададе въпрос. И аз не му казах за нея.
Основния принцип на Баба Кюмре
Историята която ще ви разкажа се случи миналота лято с Гочо Европееца. По стечение на обстоятелствата бях свидетел на пълното разгръщане на събитията. Бих потвърдил, че видях действията на неизбежното, полъхът на смъртта, начинът по който ни се определят приоритетите и силата с която се свалят маските и помитат често измислени персонажи като ненужни фигури от играта на живота.
Сега, година по-късно спомняйки си преживяното все повече разбирам, че баба Кюмре успя да даде предупредителен сигнал и повлия за насока в която се разви цялата история. Даваме си сметка, че ако не беше нейната начална намеса Гочо Европееца нямаше да е между живите и неговия некролог щеше да виси на селския площад.
Като казвам баба Кюмре тласна нещата не разбирайте, че тя направи нещо велико и героично. Не в никакъв случай. За външен наблюдател, тя не направи нищо.
Дори съм сигурна, че и след като разкажа случката читателят ще каже. Какво общо има тука баба Кюмре. Тя нищо не е направила.
Гочо държи мандра в селото. Изкупува мляко и прави сирене. Наричат го с името Европееца от няколко години. Тези които го помнят от преди го знаят и като Гочо Демократа. Има и такива които го знаят като Гочо Комуниста.
По време на своя комунистически период от личностно израстване, Гочо четеше вестник "Работническо дело", вестника на българските комунисти по онова време в кръчмата на глас и разясняваше последните виждания на Партията ръководителка на народа.
Това беше причината нашите селяни да го наричат така – Гочо Комуниста.
Години по-късно вятърът задуха в друга посока и Гочо съзря друга, още по-велика истина – Демокрацията.
Най-искренно като малко дете той замени предишната вяра с друга такава – Демократична. Със същата жар Гочо говореше за Демокрацията и нейните идеи. По ирония на съдбата точно тогава, в началото на демократичните промени започнаха банкови фалити и Гочо Демократа загуби почти всичките си спестени пари в банка, която обещаваше високи лихви срущу инфлацията.
След този удар на идеите с реалността на прехода от социализъм към капитализъм, на Гочо му трябваха няколко години да се съвземе от идейното объркване. Понеже беше човек идеалист след две-три године се съвзе от загубата на спестяванията си и запя нова песен – Европата. Там била истината. Там вече лъжа нямало. С тази последна голяма истина Гочо попадна в истинска ситуация на живот и смърт, игра в която се проверява истината и лъжата.
Един летен ден Гочо се прибрал след работа в къщи. Хапнали със семейството и точно поседнал пред телевизора когато получил внезапен силен главобол. Гочо започнал да повръща, а болката в главата го подлудявала. Жена му веднага позвънила на лекаря, който казал, че сигурно е някакъв летен вирус, но все пак препоръчал да се слезе до града бързо.
Понеже сме съседи веднага разбрах и се обадих на линейкаджията. Качихме Гочо Европееца заедно със съпругата му и тръгнахме.
По пътя реших, че е добре да спрем за минута до баба Кюмре. Може би тя щеше да помогне на Гочо и да каже от какво е силната болка и повръщането.
Още щом спряхме линейката баба Кюмре изскочи на улицата и дойде да види Гочо. След като го видя, тя каза, че човека е вече пътник за оня свят и през следващите няколко часа ще се реши съдбата му.
Баба Кюмре заяви, че сега ще стане ясно на какво държи Гочо, защото притиснат от обстоятелствата маската му ще падне и ще се разбере истинската му природа. Очаквала да започне излизане от мимикрията и сваляне на картите до всичко до което се доближи.
Естествено ние нищо не разбирахме от думите на баба Кюмре. Шофьорът твърдеше, че бабата се е побъркала, аз не знаех какво да кажа, съпругата му беше достатъчно притеснена за да каже нещо свързано. Гочо очивидно нищо не схващаше и само говореше, че всеки момент ще умре от ужасно главоболие. Преди да затвори вратата на линейката и да ни отпрати баба Кюмре обобще всичко в едно изречение – приеми Гочо че си умрял.
От тези последни думи на баба Кюмре всички се разстроихме още повече. Тръгнахме с бясна скорост към града.
Половин час по-късно бяхме забравили всичко което ни каза баба Кюмре, пристигнахме в Бърза помощ, където приеха Гочо веднага.
Случихме на екип с дежурен лекар – младо момче стажант, който започна да разпитва за симптоми. Гочо можа да обясни, че изпитва убийственно главоболие и гадене. Лекарят започна да го почуква за да провери нервните му реакции, но не установи нищо особенно. Кръвното налягане беше нормално. Тогава лекарят предложи някакво лекарство за главоболие и каза, че най-добре е пациентът да се прибере обратно вкъщи. Гочо решително отказа такъв вариант. Лекарят му предложи декларация, която той подписа. Гочо писменно декларираше, че отказва предписаното лечение и приемаше последствията. Запитах дежурния лекар къде другаде можем да потърсим медицинска помощ. Лекарят ни посочи Окръжна болница. Тръгнахме незабавно към Окръжна болница.
Приеха Гочо веднага за преглед. Заедно с него на едно легло лежеше някакъв несретник намерен на улицата. Човекът нямаше близки и лекарите не знаеха какво да го правят. Ние бяхме трима придружаващи и очаквахме напрегнато. За наше съжаление ни предложиха да чакаме отвън. Нямахме възможност да задаваме въпроси.
Чакахме дълго. През това време си спомних за думите на баба Кюмре. Животът на Гочо зависел от действията му през следващите няколко часа, а смъртта щяла да свали маските на всички с които той се срещал. Гочо трябвало само да взема решения. Тогава ми хрумна, че първата среща с лекаря беше такава. Притиснат от ужасното главоболие Гочо го размаскира и показа, че работата му на лекар е само привидна социално роля. Той не можеше да помогне. Гочо Европееца го беше разбрал някак инстинктивно и бе отказал лечение. Изглежда това беше свалянето на маските, лъжливите социални роли, които често обличаме за да ни е по-лек живота.
След близо два часа чакане пред кабинета на спешна помощ изкараха Гочо Европееца с легло. Лекарският екип се бил видял в чудо от настояването за точна диагноза и решили да направят снимка със скенер.
Докато го придружавахме за снимка Гочо успя да ни обясни, че го отпращали обратно вкъщи. Твърдели, че ще му мине. Гочо обаче влязъл в конфликт с лекарите. Настоявал да му се направят подробни изследвания. Те продължавали да отказват, а той се инатял. Нямали право да го изхвърлят. Лекарите го подканяли, а той стоял и не си тръгвал.
Аргументите на дежурния лекарски екип били най-различни:
От острото главоболие нищо не следвало. Скенеровата снимка била скъпа. Часът вече минавал 22:00 и служителят който обслужвал скенера го нямало.
Било вече късно.
Гочо си знаел своето, бил готов да умре, но си искал диагнозата и лечението. Накрая екипът склонил за снимка.
Половин час след снимката констатацията на лекарите беше – мозъчен инсулт, субарханоидален кръвоизлив. Диагнозата изискваше пълно обездвижване на болния, бързи и своевременни действия. Вече бяха минали 3 часа. Трябваше да се действа своевременно. От Гочо се изискваше да бъде напълно неподвижен в продължение на поне 20 дни. Статистиката показвала, че смъртоносният изход при тези случаи бил петдесет процента.
Настанихме Гочо в Неврологичното отделение на болницата. Точно пред вратата на отделението се разминахме с мъртвец. Извеждаха току що починал пациент. Това ме накара да бъда нащрек. Повтарях си думите на баба Кюмре, че Гочо сам ще реши изхода. Дадох си сметка, че само за два-три часа притиснат от неизбежното Гочо беше свалил маската на два лекарски екипа, ръководейки си от инстинкта си за съхранение. Какво ли означаваше срещата с мъртвеца пред входа на отделението?
Въведохме Гочо в стаята на болницата. Нямаше да е сам, Имаше и друга пациентка с която можеше да се разговаря. Докато помагахме на Гочо да легне той повърна. Имаше гадене. Оплака се от изтръпнал врат. Трепереше силно от студ.
След като приключихме поискахме повече информация от дежурния лекар. Той ни каза, че става въпрос за коварен мозъчен инсулт. Повтори диагнозата – субарханоидален кръвоизлив. Лечението изисквало поне 20 дневен престой в болница на системи.
Задавах въпроси френетично. Какво може да стане, какъв може да е изхода и последствията. Давам си сметка, че съм искала да се уверя, че вече всичко е истинско, че лекарите си знаят работата, че сестрите знаят как да се грижат, че вече маските са свалени и от тук нататък мсичко е истинско. Бях силно притеснена от думите на баба Кюмре, че Гочо ще бъде сам и никой няма да може да му помогне, че може да разчита само на себе си. Исках да се уверя, че няма да бъде оставен сам и опасностите са отминали.
Наближаваше полунощ и трябваше да си тръгнем. Ние трима придружители напускахме болницата загрижени. Вече бяхме изминали няколко километра с линейката към село, когато казах неочаквано на шофьора да обърне колата и да се върнем обратно в болницата. Той поиска разумни аргументи. Аз настоях, без да давам такива. Казах, че имам подозрения и споделих, че сигурно има още маски за сваляне – първи лекарски екип с неточна диагноза, втори екип който трябва да бъде принуден да обърне внимание и сега каква ли става в болницата? Шофьорът ме изгледа учудено слушайки подозренията и неверието ми в профисионализма и работата на лекарите. Сигурна съм, че ме помисли за откачена, на ръба на нервна криза. Съпругата на Гочо, не знаеше какво да каже. Беше напълно объркана.
Шофьорът склони и поехме обратно. След десетина минути бяхме пред отделението. Позвънихме и ни отвориха. Казах на дежурната сестра, че сме забравили нещо в стаята на пациента. Когато влязохме в стаята Гочо го нямаше в леглото. Отворихме тоалетната и го видяхме паднал до тоалетната чиния. Беше повърнал и се изцапал с фекалии. Вдигнахме го. Беше жив. Обясни, че трябвало да стане да отиде до тоалетната. Звънецът до главата му не работил. Нямало кой да му помогне. Пациентката от другото легло чула, че нещо става в тоалетната. Викала на няколко пъти сестрата, но никой не дошъл. Тогава сме пристигнали ние. Внимателно поставихме Гочо в леглото. Жена му се зае да го почиства от мръсотията.
Не знам защо, на мен ми дойде много и повърнах няколко пъти. Осъзнах, че това беше поредното демаскиране, третото за последните няколко часа, което баба Кюмре предрече на тръгване от село. Реших да остана до Гочо през цялата нощ каквото и да ми струва. Не исках да го оставя сам. Лекарите си бяха изиграли заучените роли. Исках да разбера какво ще стане. Каква ли щеше бъде развръзката?
Изразих намерението си и съпругата му каза, че и тя ще остане до леглото. Стори ми се, че и тя започна да разбира, но не споделих нищо. Какво ли можеш да й кажа. Отпратихме шофьора и останахме цяла нощ до леглото.
На следващия ден дежурния екип каза, че ще започне интензивно лечение. Гледах внимателно лекарите и виждах в тях компетентни хора които си разбират от работата. Нямах никакво основание да се съмнявам в тях. Какво беше учудването ми обаче, когато Гочо отказа категорично и тяхното лечение. Те не можеха да разберат мотивите и ината му. Обясниха му, че без подходящо лечение рисковете са по-големи, а кръвоизлива отшумява по-бавно. Гочо не искаше и да чуе. Тогава лекарите отново поискаха да подпише декларация, която той подписа веднага. Според условията, той можеше да остане в болницата 20 дни. Лекарите имаха право да правят замервания на състоянието му, но не и да прилагат каквито и да е лекарства.
В продължение на 20 дни се редувахме със съпругата на Гочо Европееца да бдим до леглото му. Не го оставихме и минута сам. Слава богу Гочо бе изписан от болница без никакви последствия. Нямаше засегната дейности на мозъка. Лекарите обаче обясниха, че аневризмът който причинява кръвоизлива може да го повтори.
Месеци по-късно Гочо Европееца възстанови силите си, но не влагаше страст в стария си имидж - Европата. Може би беше разбрал, че има и привидни социални роли. Неговата също беше пострадала. Фантазиите и измислиците бяха отпаднали под натиска на изпитанията. Беше отсято само основното и необходимото за да продължи живота напред.
Отчитайки промяната в него попитах Гочо дали е разбрал препоръките на баба Кюмре преди да тръгнем за болницата. Гочо отвърна, че нищо не е имал възможност да разбере. Баба Кюмре каза, че съществуват периоди на изпитания, които ни налагат свои по-базови правила и няма никакво значение дали те се разбират. Дори е без значение какъв е човекът и какво мисли той.
Крайния резултат от това бил изчистване на излишния товар, който сме натрупали в периоди когато сме имали нужда от него. Тази трансформация била неизбежна и идвала за всеки.
- Да си готов за промяна това е всичко в този свят – казваше тя.
Сега, година по-късно спомняйки си преживяното все повече разбирам, че баба Кюмре успя да даде предупредителен сигнал и повлия за насока в която се разви цялата история. Даваме си сметка, че ако не беше нейната начална намеса Гочо Европееца нямаше да е между живите и неговия некролог щеше да виси на селския площад.
Като казвам баба Кюмре тласна нещата не разбирайте, че тя направи нещо велико и героично. Не в никакъв случай. За външен наблюдател, тя не направи нищо.
Дори съм сигурна, че и след като разкажа случката читателят ще каже. Какво общо има тука баба Кюмре. Тя нищо не е направила.
Гочо държи мандра в селото. Изкупува мляко и прави сирене. Наричат го с името Европееца от няколко години. Тези които го помнят от преди го знаят и като Гочо Демократа. Има и такива които го знаят като Гочо Комуниста.
По време на своя комунистически период от личностно израстване, Гочо четеше вестник "Работническо дело", вестника на българските комунисти по онова време в кръчмата на глас и разясняваше последните виждания на Партията ръководителка на народа.
Това беше причината нашите селяни да го наричат така – Гочо Комуниста.
Години по-късно вятърът задуха в друга посока и Гочо съзря друга, още по-велика истина – Демокрацията.
Най-искренно като малко дете той замени предишната вяра с друга такава – Демократична. Със същата жар Гочо говореше за Демокрацията и нейните идеи. По ирония на съдбата точно тогава, в началото на демократичните промени започнаха банкови фалити и Гочо Демократа загуби почти всичките си спестени пари в банка, която обещаваше високи лихви срущу инфлацията.
След този удар на идеите с реалността на прехода от социализъм към капитализъм, на Гочо му трябваха няколко години да се съвземе от идейното объркване. Понеже беше човек идеалист след две-три године се съвзе от загубата на спестяванията си и запя нова песен – Европата. Там била истината. Там вече лъжа нямало. С тази последна голяма истина Гочо попадна в истинска ситуация на живот и смърт, игра в която се проверява истината и лъжата.
Един летен ден Гочо се прибрал след работа в къщи. Хапнали със семейството и точно поседнал пред телевизора когато получил внезапен силен главобол. Гочо започнал да повръща, а болката в главата го подлудявала. Жена му веднага позвънила на лекаря, който казал, че сигурно е някакъв летен вирус, но все пак препоръчал да се слезе до града бързо.
Понеже сме съседи веднага разбрах и се обадих на линейкаджията. Качихме Гочо Европееца заедно със съпругата му и тръгнахме.
По пътя реших, че е добре да спрем за минута до баба Кюмре. Може би тя щеше да помогне на Гочо и да каже от какво е силната болка и повръщането.
Още щом спряхме линейката баба Кюмре изскочи на улицата и дойде да види Гочо. След като го видя, тя каза, че човека е вече пътник за оня свят и през следващите няколко часа ще се реши съдбата му.
Баба Кюмре заяви, че сега ще стане ясно на какво държи Гочо, защото притиснат от обстоятелствата маската му ще падне и ще се разбере истинската му природа. Очаквала да започне излизане от мимикрията и сваляне на картите до всичко до което се доближи.
Естествено ние нищо не разбирахме от думите на баба Кюмре. Шофьорът твърдеше, че бабата се е побъркала, аз не знаех какво да кажа, съпругата му беше достатъчно притеснена за да каже нещо свързано. Гочо очивидно нищо не схващаше и само говореше, че всеки момент ще умре от ужасно главоболие. Преди да затвори вратата на линейката и да ни отпрати баба Кюмре обобще всичко в едно изречение – приеми Гочо че си умрял.
От тези последни думи на баба Кюмре всички се разстроихме още повече. Тръгнахме с бясна скорост към града.
Половин час по-късно бяхме забравили всичко което ни каза баба Кюмре, пристигнахме в Бърза помощ, където приеха Гочо веднага.
Случихме на екип с дежурен лекар – младо момче стажант, който започна да разпитва за симптоми. Гочо можа да обясни, че изпитва убийственно главоболие и гадене. Лекарят започна да го почуква за да провери нервните му реакции, но не установи нищо особенно. Кръвното налягане беше нормално. Тогава лекарят предложи някакво лекарство за главоболие и каза, че най-добре е пациентът да се прибере обратно вкъщи. Гочо решително отказа такъв вариант. Лекарят му предложи декларация, която той подписа. Гочо писменно декларираше, че отказва предписаното лечение и приемаше последствията. Запитах дежурния лекар къде другаде можем да потърсим медицинска помощ. Лекарят ни посочи Окръжна болница. Тръгнахме незабавно към Окръжна болница.
Приеха Гочо веднага за преглед. Заедно с него на едно легло лежеше някакъв несретник намерен на улицата. Човекът нямаше близки и лекарите не знаеха какво да го правят. Ние бяхме трима придружаващи и очаквахме напрегнато. За наше съжаление ни предложиха да чакаме отвън. Нямахме възможност да задаваме въпроси.
Чакахме дълго. През това време си спомних за думите на баба Кюмре. Животът на Гочо зависел от действията му през следващите няколко часа, а смъртта щяла да свали маските на всички с които той се срещал. Гочо трябвало само да взема решения. Тогава ми хрумна, че първата среща с лекаря беше такава. Притиснат от ужасното главоболие Гочо го размаскира и показа, че работата му на лекар е само привидна социално роля. Той не можеше да помогне. Гочо Европееца го беше разбрал някак инстинктивно и бе отказал лечение. Изглежда това беше свалянето на маските, лъжливите социални роли, които често обличаме за да ни е по-лек живота.
След близо два часа чакане пред кабинета на спешна помощ изкараха Гочо Европееца с легло. Лекарският екип се бил видял в чудо от настояването за точна диагноза и решили да направят снимка със скенер.
Докато го придружавахме за снимка Гочо успя да ни обясни, че го отпращали обратно вкъщи. Твърдели, че ще му мине. Гочо обаче влязъл в конфликт с лекарите. Настоявал да му се направят подробни изследвания. Те продължавали да отказват, а той се инатял. Нямали право да го изхвърлят. Лекарите го подканяли, а той стоял и не си тръгвал.
Аргументите на дежурния лекарски екип били най-различни:
От острото главоболие нищо не следвало. Скенеровата снимка била скъпа. Часът вече минавал 22:00 и служителят който обслужвал скенера го нямало.
Било вече късно.
Гочо си знаел своето, бил готов да умре, но си искал диагнозата и лечението. Накрая екипът склонил за снимка.
Половин час след снимката констатацията на лекарите беше – мозъчен инсулт, субарханоидален кръвоизлив. Диагнозата изискваше пълно обездвижване на болния, бързи и своевременни действия. Вече бяха минали 3 часа. Трябваше да се действа своевременно. От Гочо се изискваше да бъде напълно неподвижен в продължение на поне 20 дни. Статистиката показвала, че смъртоносният изход при тези случаи бил петдесет процента.
Настанихме Гочо в Неврологичното отделение на болницата. Точно пред вратата на отделението се разминахме с мъртвец. Извеждаха току що починал пациент. Това ме накара да бъда нащрек. Повтарях си думите на баба Кюмре, че Гочо сам ще реши изхода. Дадох си сметка, че само за два-три часа притиснат от неизбежното Гочо беше свалил маската на два лекарски екипа, ръководейки си от инстинкта си за съхранение. Какво ли означаваше срещата с мъртвеца пред входа на отделението?
Въведохме Гочо в стаята на болницата. Нямаше да е сам, Имаше и друга пациентка с която можеше да се разговаря. Докато помагахме на Гочо да легне той повърна. Имаше гадене. Оплака се от изтръпнал врат. Трепереше силно от студ.
След като приключихме поискахме повече информация от дежурния лекар. Той ни каза, че става въпрос за коварен мозъчен инсулт. Повтори диагнозата – субарханоидален кръвоизлив. Лечението изисквало поне 20 дневен престой в болница на системи.
Задавах въпроси френетично. Какво може да стане, какъв може да е изхода и последствията. Давам си сметка, че съм искала да се уверя, че вече всичко е истинско, че лекарите си знаят работата, че сестрите знаят как да се грижат, че вече маските са свалени и от тук нататък мсичко е истинско. Бях силно притеснена от думите на баба Кюмре, че Гочо ще бъде сам и никой няма да може да му помогне, че може да разчита само на себе си. Исках да се уверя, че няма да бъде оставен сам и опасностите са отминали.
Наближаваше полунощ и трябваше да си тръгнем. Ние трима придружители напускахме болницата загрижени. Вече бяхме изминали няколко километра с линейката към село, когато казах неочаквано на шофьора да обърне колата и да се върнем обратно в болницата. Той поиска разумни аргументи. Аз настоях, без да давам такива. Казах, че имам подозрения и споделих, че сигурно има още маски за сваляне – първи лекарски екип с неточна диагноза, втори екип който трябва да бъде принуден да обърне внимание и сега каква ли става в болницата? Шофьорът ме изгледа учудено слушайки подозренията и неверието ми в профисионализма и работата на лекарите. Сигурна съм, че ме помисли за откачена, на ръба на нервна криза. Съпругата на Гочо, не знаеше какво да каже. Беше напълно объркана.
Шофьорът склони и поехме обратно. След десетина минути бяхме пред отделението. Позвънихме и ни отвориха. Казах на дежурната сестра, че сме забравили нещо в стаята на пациента. Когато влязохме в стаята Гочо го нямаше в леглото. Отворихме тоалетната и го видяхме паднал до тоалетната чиния. Беше повърнал и се изцапал с фекалии. Вдигнахме го. Беше жив. Обясни, че трябвало да стане да отиде до тоалетната. Звънецът до главата му не работил. Нямало кой да му помогне. Пациентката от другото легло чула, че нещо става в тоалетната. Викала на няколко пъти сестрата, но никой не дошъл. Тогава сме пристигнали ние. Внимателно поставихме Гочо в леглото. Жена му се зае да го почиства от мръсотията.
Не знам защо, на мен ми дойде много и повърнах няколко пъти. Осъзнах, че това беше поредното демаскиране, третото за последните няколко часа, което баба Кюмре предрече на тръгване от село. Реших да остана до Гочо през цялата нощ каквото и да ми струва. Не исках да го оставя сам. Лекарите си бяха изиграли заучените роли. Исках да разбера какво ще стане. Каква ли щеше бъде развръзката?
Изразих намерението си и съпругата му каза, че и тя ще остане до леглото. Стори ми се, че и тя започна да разбира, но не споделих нищо. Какво ли можеш да й кажа. Отпратихме шофьора и останахме цяла нощ до леглото.
На следващия ден дежурния екип каза, че ще започне интензивно лечение. Гледах внимателно лекарите и виждах в тях компетентни хора които си разбират от работата. Нямах никакво основание да се съмнявам в тях. Какво беше учудването ми обаче, когато Гочо отказа категорично и тяхното лечение. Те не можеха да разберат мотивите и ината му. Обясниха му, че без подходящо лечение рисковете са по-големи, а кръвоизлива отшумява по-бавно. Гочо не искаше и да чуе. Тогава лекарите отново поискаха да подпише декларация, която той подписа веднага. Според условията, той можеше да остане в болницата 20 дни. Лекарите имаха право да правят замервания на състоянието му, но не и да прилагат каквито и да е лекарства.
В продължение на 20 дни се редувахме със съпругата на Гочо Европееца да бдим до леглото му. Не го оставихме и минута сам. Слава богу Гочо бе изписан от болница без никакви последствия. Нямаше засегната дейности на мозъка. Лекарите обаче обясниха, че аневризмът който причинява кръвоизлива може да го повтори.
Месеци по-късно Гочо Европееца възстанови силите си, но не влагаше страст в стария си имидж - Европата. Може би беше разбрал, че има и привидни социални роли. Неговата също беше пострадала. Фантазиите и измислиците бяха отпаднали под натиска на изпитанията. Беше отсято само основното и необходимото за да продължи живота напред.
Отчитайки промяната в него попитах Гочо дали е разбрал препоръките на баба Кюмре преди да тръгнем за болницата. Гочо отвърна, че нищо не е имал възможност да разбере. Баба Кюмре каза, че съществуват периоди на изпитания, които ни налагат свои по-базови правила и няма никакво значение дали те се разбират. Дори е без значение какъв е човекът и какво мисли той.
Крайния резултат от това бил изчистване на излишния товар, който сме натрупали в периоди когато сме имали нужда от него. Тази трансформация била неизбежна и идвала за всеки.
- Да си готов за промяна това е всичко в този свят – казваше тя.
Редактирано от Dani на
52 годишния цикъл представен чрез извънземен разум
На видеото по-долу може да се види 52 годишния цикъл. Коментарът към него както се вижда е на Mr. Jaime Mussan изнесен на конгрес на уфолозите.
[линк]
Датата 20 Май 2012 година е свързана с частично слънчево затъмнение. След това - 16 дни по-късно е маркирано, че ще последва затъмнение на Венера. Венера ще се появи на диска на Слънцето. Явлението ще може да се наблюдава от западното полукълбо. Сянката на Венера ще си вижда като малка точка върху океана и ще засегне части от сушата на Америка.
В центъра на житното изображение е Слънчевия диск частично затъмнен от Луната. Маркирани са и дните за второта явление - затъмнението на Венера.
Около центъра са изобразени четирите посоки на земната сфера така както това се разбира от културите на Мезоамерика. Около четирите земни посоки са изобразени 13 продълговати изображения. Всяко от тях е една година. Общо 4 посоки по 13 години са 52 години. Един перфектен календарен цикъл между свещения календар от 260 дни и слънчевия от 365 дни.
В периферията между 5 линии са очертани позицийте на двадесетте земни знака.
Така календарът който може да се види и като огромен камък на Слънцето, отбелязващ Петата слънчева епоха на хълма на Скакалеца в Мексико сити, тук се повтаря, но начертан чрез извънземно послание с известните пшенични изображения.
Изображението се интерпретира в коментара като послание и завръщане на върховния бог на толтеките и маите Кецалкоатл-Кукулкан.
[линк]
Датата 20 Май 2012 година е свързана с частично слънчево затъмнение. След това - 16 дни по-късно е маркирано, че ще последва затъмнение на Венера. Венера ще се появи на диска на Слънцето. Явлението ще може да се наблюдава от западното полукълбо. Сянката на Венера ще си вижда като малка точка върху океана и ще засегне части от сушата на Америка.
В центъра на житното изображение е Слънчевия диск частично затъмнен от Луната. Маркирани са и дните за второта явление - затъмнението на Венера.
Около центъра са изобразени четирите посоки на земната сфера така както това се разбира от културите на Мезоамерика. Около четирите земни посоки са изобразени 13 продълговати изображения. Всяко от тях е една година. Общо 4 посоки по 13 години са 52 години. Един перфектен календарен цикъл между свещения календар от 260 дни и слънчевия от 365 дни.
В периферията между 5 линии са очертани позицийте на двадесетте земни знака.
Така календарът който може да се види и като огромен камък на Слънцето, отбелязващ Петата слънчева епоха на хълма на Скакалеца в Мексико сити, тук се повтаря, но начертан чрез извънземно послание с известните пшенични изображения.
Изображението се интерпретира в коментара като послание и завръщане на върховния бог на толтеките и маите Кецалкоатл-Кукулкан.
Редактирано от Dani на