Малко кибернетика...

Ще кажа няколко думи за една основна за кибернетиката схема и за нейното значение за техниката, за живота и конкретно за магията.



Задание, това е всяка задача, която искаме или се налага да изпълним. Да вземем за пример сваряване на кафе с всичките му подетапи : наливане на вода, кипване на водата, добавяне на кафе и самото сваряване. Обект за управление в случая е самия процес на сваряване на кафето. Резултат е това, което се случва във всеки миг от изпълнението на процеса - наливането на вода от празно джезве до желаното количество, загряването на водата от 3-4 до 90 и няколко градуса и т.н.

Обратна връзка е постоянната информация за това докъде е стигнал процеса. Например искаме да сварим едно кафе, пускаме чешмата и наблюдаваме в джезвето да влезе вода колкото за едно кафе, т.е. постоянно сравняваме задание и резултат. По същия начин наблюдаваме дали ще светне лампичката като включим котлона, кога ще кипне водата и т.н. - все примери за обратна връзка. Без обратна връзка е невъзможно да се вземе правилно решение и да извърши правилно действие. Примерно включваме котлона, но не поглеждаме, че лампичката не свети. Седим и чакаме водата да кипне. Чакайте ... като нямате друга работа, печката, оказва се, била изключена от контакта.

Стигнахме до управлението - това са решенията и действията, които се изпълняват на базата на постоянното сравнение на информацията от обратната връзка със заданието. Например джезвето още не е пълно - държим го под чешмата, количеството вода е точно желаното - слагаме го на котлона, или водата е повече - отливаме малко. При нормални условия управлението не е нещо особено - следи се процеса и се изпълняват необходимите действия.

По сложно става когато върху нормалния ход на процеса влияят някакви смущения (а в природата винаги е така). Примерно се оказва, че тока е спрял. Нужен е газов котлон или някакво друго решение. Начина, по който се справяме/не се справяме с тая ситуация също е управление. Тук вече, когато ситуацията излезе от нормалния коловоз, управлението се превръща в изкуство (или магия).

Така процеса продължава докато Резултата се изравни със Заданието.
По тая схема е направен всеки кафе автомат и изобщо всички що-годе интелигентни машинарии. По тая схема, макар и да не го осъзнаваме, работи и нашия мозък и на нея са подчинени повечето ни смислени действия. Не е трудно да се убедим, че успеха на която и да било задача зависи главно от това доколко умело ще управляваме процеса на изпълнението и.

Валидна ли е тая схема и за магията? В "Сказания за силата" има една глава "Стратегията на магьосника". Там дон Хуан прави равносметка на цялото обучение на Кастанеда и ясно се вижда, че през цялото време е прилагал точно тая схема. Имал е Задание, това което е искал да постигне с Кастанеда с всичките му последователни етапи. Имал е Обратна връзка - постоянната информация за дереджето, на което се намира Кастанеда, взависимост от нея е взимал решения какво точно трябва да се прави и ги е изпълнявал - управлението. Резултатa е oтговарял на зададения или пък не е и тогава дон Хуан е предприемал нови действия и така докато е постигнал желаното.

Кастанеда е имал дон Хуан, който пък е разполагал с точното Задание и с всички ресурси за прилагане на нужното управление, накрая Резултатa е дошъл. Ние нямаме дон Хуан. Прилагането на тая схема е изцяло наша работа и наша отговорност...


айде да спра дотук, че стана много дълго. Ако се намери някой да го прочете може и да продължа...

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

Забравяш, една от "основните постановки" на "учението", че светът на магьосничеството" няма нищо общо със света на тонала, колкото и голямо да е изкушението да се оприличава, да се търсят и "намират" подобия, съответствия и аналогии...

Познат е силният вътрешен импулс да се пренася или да се налага като шаблон действието на една схема (система, стратегия, подход) върху друга област, която "уж" на пръв поглед няма нищо общо с първата...

понякога този шаблон и напасването му ИЗГЛЕЖДА толкова точно, очевидно и очебийно, че за бедния човешки ум не остава нищо друго, освен да налага шаблона, да напасва картинката и да се радва как точно тя подхожда, сякаш е направена точно за "нашия" случай...

не те обвинявам, само ти казвам, че това е едно много трудно разбираемо "правило" в "учението" и системните грешки в разбирането му (на учението), следват именно от това изначално неразбиране...

защото иначе, могат да се намерят хиляди тонални постулати, стратегии, подходи, които наистина толкова си пасват, толкова "залепват" за "обяснението на магията", че просто няма човек, който да не се поддаде на "магията на заблудата"...

Къф е изхода от слепия лабиринт ли! Има 2 изхода...

"айде да спра дотук, че стана много дълго. Ако се намери някой да го прочете може и да продължа..."

"няма нищо общо със света на тонала" - така няма да стане

кое точно няма нищо общо, КОЕ? Кастанеда е бил обикновен нещастник, дон Хуан е трябвало да го превърне в човек на знанието - ето го заданието. Дон Хуан и Хенаро постоянно са го виждали докъде е стигнал - резултата и обратната връзка, взависимост от това са избирали своя подход - ето го и управлението. КОЕ е различното?

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

ша стане, ша стане...

ами КОЕ има!?... това ли, дето можеш да го описваш с тонални думи,

може би, постановката за позицията на събирателната точка, а

или описанието що е воля, в контекста на магьосническото разбиране за воля

че то за тез неща, естествено, че има тонални думи, иначе Кастанеда нямаше да може да ги предаде,

обаче, има нещо, дето ти или не го знаеш, или не ти стига ум да схванеш,

и то е, че (слушай сега внимателно) - Нека си представим, че имаме релна територия (реалност), и карта на тази реална територия. Когато ти се разхождаш с пръст по картата, това нали не означава, че се разхождаш по реалната територия. Същото е и с думите... те са картата и доста точно могат да опишат реалната територия или реалността, но те не са и никога няма да бъдат истинската реалност, както картата не е истинската територия.

сега да вземем горното за основа и да го наложим към твоя кибернетичен модел. Значи, ти приемаш, че имаме една реалност върху която Дон Хуан е насложил твоя кибернетичен модел и той бил паснал точ в точ с реалността,м...

Дори и да приемем, че твоят кибернетичен модел, може да се сравни с картата и думите от горните аналогии, става ясно, че той изобщо не е реалността, отделно, че той дори не може да се сравнява нито с картата, нито с думите, щото е много по-изсмукан от пръстите на левия крак и отдавна кибернетиката като системен подход си е изпяла песента. Кибернетиката изучава механичните системите в тяхната автоматична взаимовръзка. И как ти се вижда Дон Хуан да е мислел за реалността – нагуална или дори тонална - като за механични системи с автоматичен механизъм на действие.

Разбирам, че като човек на инжинерно-техническата мисъл от близкото минало си яко подкован с теорията и практиката на автоматичния и механичен подход в мисленето и си силно изкушен да подлагаш всяко знание на кибернетичната мелачка, обаче, в случая изглежда смехотворно...

Дон Хуан не е разшполагал с «ТОЧНОТО ЗАДАНИЕ», защото „ЧОВЕКЪТ НА ЗНАНИЕТО”, нито е точен, нито е задание, а още по-малко „точно задание. „Човекът на знанието” никога не е имал точни граници, мерки, вид и т.н. Дори и уменията като сталкинг и сънуване, въпреки, че има някакво най-общо описание за тях, никога обучението в тях не е било механично налагано, върху каквато и да е ситуация и участници (ученици).

Дон Хуан и Хенаро никога не са виждали или измервали Кастанеда, както искаш да кажеш, те винаги са били изненадвани от него и никога предварително не са знаели, какъв точно ще бъде резултатът от техните действия. Те само са се надявали, от Кастанеда евентуално да излезе нещо, но никой не е знаел ,какво точно. Например, Дон Хуан не веднъж казва, че Кастанеда изглеждал като виждащ, но всъщност не бил и не се държал като такъв, което непрекъснато ги е обърквало, докато накрая е трябвало да приемат, че винаги ще го „виждат” като виждащ, но той няма да е такъв... той ще е нещо друго и те непрекъснато следели „какъв ще е той”...

Защо не е подходящо към магията в Дон Хуановото и Кастанедовото разбиране да се прилага кибернетиката!? Защото кибернетиката е наука, а наука в класическия смисъл е систематизирано знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. А логиката и магията са взаимноизключващи се понятия изобщо и особено в контекста на „магьоническото учение”.

Едната половина от поста ти е грешна, а другата излишна

Времето ми е малко и затова ще ти отговарям на етапи. Първо любезно ти препоръчвам да сравниш твойта дефиниция за кибернетика :
Кибернетиката изучава механичните системите в тяхната автоматична взаимовръзка.
с вярната
Кибернетика
Наука за връзките и регулациите на всяка организирана и саморегулираща се система (машина или жив организъм). От областта на кибернетиката се интересуват не само физиците и математиците, но и невропсихолозите и психиатрите, тъй като съществува известна аналогия между физичните механизми на електронните мозъци, способни да се управляват, да се ориентират (радари, ракети със самонасочваща се глава), и механизмите на човешкото мислене.

Ако потърсиш информация, ще откриеш, че човека отговаря на всички критерии за автомат на фон Нойман, т.е. между човека и една съвършена кибер-система, каквато разбира се в момента не съществува, няма разлика.

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

"Едната половина от поста ти е грешна, а другата излишна"

...And Christmas for all!

не е ли верно?
сравни двете дефиниции и ще се убедиш

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

Дон Хуан не е разшполагал с «ТОЧНОТО ЗАДАНИЕ», защото „ЧОВЕКЪТ НА ЗНАНИЕТО”, нито е точен, нито е задание, а още по-малко „точно задание. „Човекът на знанието” никога не е имал точни граници, мерки, вид и т.н. Дори и уменията като сталкинг и сънуване, въпреки, че има някакво най-общо описание за тях, никога обучението в тях не е било механично налагано, върху каквато и да е ситуация и участници (ученици).

Какво е точно задание? Случая с кафето - това е чаша вода с определена температура и разрворени в нея кафе и захар. Температа е съвсем приблизителна, химичния състав ня кафето е без значение и т.н. Самото варене винаги ли е еднакво? Не, може да се вари на електрически или газов котлон, на печка с дърва или на открит огън, варианти много. Целта на управлението е незвисимо от условията да се изпълни задачата. И ако човек е варил кафе може да я изпълни. По същия начин дон Хуан е мил по пътя на знанието и после трябва да преведе Кастанеда - това е заданието.

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

няма значение дали е верно/неверно. написано е като оценка.

пак може да се спори дали е нарушение, щото е оценка на поста, а не лично към автора. решавай. сам си си арбитър и няма кой да ти каже кое какво е

п.п.
тея правила имат още за доизкусуряване [pochesvam se deto ma ne api]

...And Christmas for all!

това беше и мойта идея. ако дадено твърдение не е вярно какво да правя?

но ако се реши че е нарушение, ок, ще се съобразявам и с това

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

хухуху. вълнуващо, а?



...And Christmas for all!

кибернетика, информатика, мениджмънт...
всичко се основава на данни, преобразуването им в информация, обратна връзка след използването на обработената информация, после пак отново същия цикъл.
мениджмънта се основава на това. човешкият начин на възприемане на света, също.
а която и да е кибермашина е създадена по образ и подобие на човека, следователно също използва този модел!

Силата е нищо без контрол.

Глупости!!

Първо, няма доказателства, че нито мойта, нито твойта дефиниция на кибернетиката е вярна,

второ, кои точно физици и математици, моля и къде точно и кои точно невропсихолози(такъв термин няма) и психиатри и къде точно и в кой точно раздел на психоневрологията, физиката, математиката и психиатрията са използвали кибернетиката. Ако ми говориш за опитите на Павлов, това е биология....

Освен тва, най-любезно ти обръщам внимание, че абсолютно е обяснимо използването на постулатите от една наука в друга, но от това по никой начин не следва, че т.н. научни постулати се прилагат със същия успех в сферата на "магическото познание", което не само не е наука, ами е и отречено от всички науки.

Ако погледнеш по-внимателно в книгите на Кастанеда, ще откриеш, че никъде, никой не само не се води по откритията на някой си фон Нойман, ами и желязно се детронира всякаква научна мисъл в контекста на западното научно мислене.

Ако си решил научно да доказваш състоятелността на магията и магьосническото учение, то подхода ти е крайно несъстоятелен, меко казано,но и антинаучен и още по-антидонхуановски и кастанедиански.

От казаното до тук е абсолютно очевидно, независимо дали ти го виждаш или не, че всичките ти постове досега и бъдещите такива по темата са не само грешни, но и глупави, а следователно и напълно и безвъзвратно излишни.

Дон Хуан и Хенаро никога не са виждали или измервали Кастанеда, както искаш да кажеш, те винаги са били изненадвани от него и никога предварително не са знаели, какъв точно ще бъде резултатът от техните действия. Те само са се надявали, от Кастанеда евентуално да излезе нещо, но никой не е знаел ,какво точно. Например, Дон Хуан не веднъж казва, че Кастанеда изглеждал като виждащ, но всъщност не бил и не се държал като такъв, което непрекъснато ги е обърквало, докато накрая е трябвало да приемат, че винаги ще го „виждат” като виждащ, но той няма да е такъв... той ще е нещо друго и те непрекъснато следели „какъв ще е той”...

Отново примера с кафето. Включваш котлона - ианенадааа! Няма ток. Това е обратна връзка - това, което реално се случва, а не което очакваш. Управлението трябва да намери изход от ситуацията. Или включваш, лампичката свети, изглежда сякаш грее. Чакаш, чакаш - грънци, котлона изгорял. Въпреки всички непредвидими изненади (смущаващи въздействия ) кафето трябва да се свари, задачата да се изпълни - това е смисъла на управлението и в кибернетиката и в живота

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

съобразяваш се с чужди правила?!?!?
някой друг трябвада ти каже кое е правилно и кое - не?
точно от теб не очаквах подобна проява на малодушие!

Силата е нищо без контрол.

именно!!!

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

всяка игра е с правила - футбол не се играе с ръце, ако не си съгласен не играеш

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

когато играя футбол не питам за правилата, знам ги.
А ти играеш игра, на която не знаеш правилата и питаш . Т.е. някой друг взема решението и ти определя правилата!
изненадата ми беше, че не знаеше правилата и си готов да се подчиниш на някакво си тълкуване, а не на собственото си разбиране.

Силата е нищо без контрол.

днешния футбол е доста по-различен от оня преди 100 години, правилата се променят
нашата игра сега св измисля, правилата и също, може да се получи игра, а може и да се окаже тъпотия. не се ли опита кой може да каже?

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!

те ти руска дефиниция:
Кибернетика (от др.-греч. — искусство управления) — наука об общих закономерностях процессов управления и передачи информации в различных системах, будь то машины, живые организмы или общество.

те ти и английска
The term cybernetics stems from the Greek (steersman, governor, pilot, or rudder — the same root as government). Cybernetics is a broad field of study, but the essential goal of cybernetics is to understand and define the functions and processes of systems that have goals and that participate in circular, causal chains that move from action to sensing to comparison with desired goal, and again to action. Studies in cybernetics provide a means for examining the design and function of any system, including social systems such as business management and organizational learning, including for the purpose of making them more efficient and effective.

Cybernetics was defined by Norbert Wiener, in his book of that title, as the study of control and communication in the animal and the machine.
[линк]


Норберт Винер е нейния създател, виждаш как я е дефинирал. Некъде да има "механичните системите в тяхната автоматична взаимовръзка."?

Пеше, така не се чукат кюнци, те така се чукат!