До Мам

Мам,
Как се развиват нещата при вас?
Има ли нещо,което да Ви радва или обнадеждава?
Споделете,ако имате желание за това!
КЪСМЕТ!

Хайде Мам,
напиши нещо, защото тук има хора,които те мислят с доброта и загрижаност!
КЪСМЕТ!

Не ми се пише. Няма някакви ексцесии, мисля че започна да взема по малко. Скоро в някаква тема имаше дискусия и нещо от сорта тук е форум за наркотици и няма място за майки. Май е така, чета доста редовно, опитвам се да стъпя на крака след лични премеждия. Но едно е сигурно, с течение на годините на зависимост на сина ми се уча да гледам по философски на нещата, дори приемам неща, които са в разрез с моите норми за морал.
Не смятам да съм активен член на клуба, пиша в него повече от 5 години, много от участниците от тогава също не пишат вече тук.

Благодаря, че отговори!
Да,наистина няма място тук за майките,но нали и те са все
пак част от джаза!
Когато изчистиме малко съзнанието се сещаме и за тях!
Сигурна съм,че тук много от посетителите те знаят и помнят,
дори и само за съветите,дори и само за това ,че винаги си била съпричастна
към страданието!
Желая ти здраве и по-спокойни празници!

мам, разбирам, че не ти се пише. разбирам и ситуацията, в която си.
само искам да ти кажа, че макар да не съм ти писал, винаги съм чел постовете ти с интерес и съпричастност. твоята гледна точка е много полезна за мен. и за останалите, предполагам.
помагаш ми да не забравям, че трябва да удържам "положението", каквото и да ми коства това. помагаш ми наистина да искам да се измъкна, когато имам колебания. помагаш ми да не забравям, че през каквото и да мина, дори най-тежката абстиненция, не е по-лоша от това, което майката преживява, когато друсането се превърне от сън в кошмар. когато му се "изпусне края".
и не е вярно, че тук няма място за майки. така че, не си отивай. пиши понякога, поне.

Paranoia will destroy ya!

ми аз не знам имат ли място, нямат ли... те са част от нещата, може би част от проблема, почти сигурно и от решението..

аз след като прочетох темата извиках майка ми - хех обадих й се по ГСМ-а да дойде от хола в мойта стая (до къде го докарахме, а) и си поплаках.. ама много плаках..

мам, аз лично до Вас никога не съм писала, но за мен Майката е последното, единстветното, което не ни оставя и знаем, че винаги ще е там за нас.. аз поне считам връзката Майка-Дете за много велика..

аз за моето дете, някой ден, дай боже, света ще обърна ако мога да направя нещо за него.. може би защото имам примера на моята майка - чувала съм, знам, че не всички майки са такива, че има лоши и безхаберни майки - не зная тези жени как живеят със себе си.. но моята е посветила живота си да ни отгледа, самичка, и редом с това да постигне и страхотна професионална реализация...

зная, че всики тук обичат и милеят за майките си, че е имало моменти, в които жестоко са съжалявали за всичките страдания, които са причинили и на тях, и на себе си.. просто и другото е силно...

Sabbath Bloody Sabbath

Прекрасно е, че подкрепихте Мам с топлите си думи!
Когато ние имахме нужда от нея,тя винаги се отзоваваше на повика ни!
Това отношение показва, колко духовно чисти и почтенни в намеренията
си хора има тука.
Всички ние сме се докосвали многократно до смъртта и страданието,до отчаянието и гротестката.
Запазили сме човешкото и чувственото в сърцата си и в борбата за оцеляване
в жестоката хаотична действителност сме готови да подадем ръка на изпаднал в отчаяние ,измъчен и изтерзан до болка човек!
Колко прекрасно е това!!!
Значи има път пред нас и борбата ни не е напразна!
КЪСМЕТ и ШАНС за всички нас!!!

ей,Клио,само да ти кажа,че винаги твоите постове са като коледни картички,или пък за други празници...винаги пишеш приповдигнато,и редиш благопожеланията като за новородено в родилното...
хах,не ми се сърди,просто ми се строи забавно и ти го написах...
хубаво е,че си толкова добронамерена...


:: On sleepless road The sleepless go::

Да, точно такава съм-добронамерена и усмихната и това винаги ми е помагало, и не само на мене!
Тук понякога се вихрят доста злобни и злонамерени забележки!
Добре е,че интелигентността взема връх!
Хайде, бъдете живи и здрави!

Мам...
Аз също съм много съпричастна към твоята съдба...
От това, което си писала по-скоро имам чувството, че се крие много болка, умора и невъзможност повече да преживяваш болката и страха...
Не бих искала да ти натрапвам мнение или съвети, само искам да ти споделя нещо от моя опит. Посещавам група за съзависими от около два месеца и трябва да ти кажа, че лично аз видях голяма полза и помощ за себе си от това. Не познавам човек, който да е посещавал такава група и да не си е помогнал. Живота ми стана различен... Ефекта започва да се усеща след първия месец.
Много бих искала да се почувстваш по-добре.
Също и силно се надявам да продължаваш да пишеш тук... Виж колко много хора се нуждаят от това. Ти си толкова широко скроен човек - виж колко хора ти симпатизират и им помагаш по някакъв начин от разстояние.
С най-искрени чувства и огромно уважение ти пиша всичко това.
Успех Мам...

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Я, я разкажи, че ми стана интересно. Какво е това, как протича и т.н.

The constant realization of dominance results in fear

Наистина е интересно да се преоткриеш!
Това е групова терапия - създадена по примера на групите за лечение на зависими (наркотично, алкохолно, сексуално, хазартно и т.н.)
Само че тук става въпрос за техните партнъори, т.е. съзависимите. Какви са причините да създаваш такъв тип връзки. Може дори да имаш връзка с работохолик (което също е зависимост) със същите симптоми на персонална неудоволетвореност...
Има доста книги по въпроса. В момента чета "Никога вече съзависим"
Това, което четох дори в темата за терапевтичните общности отчасти се препокрива с ефекта на груповата терапия в каквато и да е сфера.
Като се замисля съм присъствала на разни семинари, при които също се използват психологически трикове за разчупване на групата и резултата е доста по-добро усвояване на знанията, а и по-добри резултати при заданията ако семинарите завършват с такива. Самите участници се чувстват прекрасно и едва сега си давам сметка, че това е било един вид психотерапия и личностно израстване.
Стигам до извода, че груповата терапия дава чудни резултати и е много по-успешна от каквато и да било индивидуална терапия за какъвто и да било проблем, който имаш.
Хах, най-сетне се освободих от желанието да контролирам хората около себе си и да им помагам...
Повярвай ми - чудно е...

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Hey Fanti , s nai-topli chuvstva kum teb ama ;;;; Zashto zorlem se dokarvash bolna. Ebati, ya si gledai jivota, zaebi go toya narkoman i si gledai kefa na nyakoi kanarski ostrov primerno. Grupi, mrupi, tupotii. Imash samo edin jivot a ti se zanimavash s gluposti :)) cheers

I'd rather be hated for who I am , than loved for who I am not.

Мила, то хубаво да си гледам живота, ама ако знаеш колко навреме ми се случва, че да си разбера още един проблем, за който не подозирах...
Все пак в "да си гледаш живота" влиза и това да имаш връзка, любим, секс, споделяне... А каква е ползата да е с поредния зависим...
Ако знаеш колко съм щастлива, че всичко това се случи в моя живот, за да променя най-накрая нещата във връзките си...
В момента ги проследявам една по една... Хазартен тип, тип нарцис, с мания за величие (това беше най-ужасната, щото включваше психически тормоз), работохолик, алкохолик(макар и в общоприета фаза към момента на връзката ни), наркоман... Направо приказка - как ти звучи...
И всичко това, защото аз съм тип съзависима и трябва на някой да помагам, да го прекроя, да го приведа към самоконтрол, умереност и нещо като тип "златна среда", където да си тече връзката и живота без много адреналин и силни усещания.
Най-интересното е, че аз останалите си връзки ги смятах за нормални, имам много хубави спомени, просто някакви разминавания се получиха и добре, че беше в крайна сметка наркомана, че да ми "отвори очите" и за преди и за проблема ми...
Виж ако бях попаднала на някой любовно и сексуално зависим като мен(но моногамен?!? твърде съмнително) нещата можеше и да потръгнат... Ха-ха. Семейна идилия щеше да се получи може би...

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

На мен за друго ми е интересно, ама както и да е. Тази уникална простотия със "съзависимите" още значи се рее. Ок, мерси за разказа.

The constant realization of dominance results in fear

абе, щом помага на някой, не ще да е само простотия.

Не разбрах, кое помага на някой? Аз говоря за този, измислен от АА, термин- съзависим, че е простотия.

Между другото, сетих се че трябва да ти отговоря на едно друго мнение, малко по-късно .

The constant realization of dominance results in fear

interesno si se razgledala seb si, neznam to nadali nyakoi chovek e imal perfektni vruzki, vseki si ima nyakuv stereotip v izbora na partniori. I az vse po tejki sluchai si padam, no moje bi zashtoto v takiva sredi izlizam, ne si gi tursya narochno takiva. Ne vsushnost pri men edna tendenciya da ostavam v po dulga vruzka s hora koito primerno nyamat opit s predishni vurzki . Eto moje da sum skrita pedofilka hahahah ,

I'd rather be hated for who I am , than loved for who I am not.

Запазили сме човешкото и чувственото в сърцата си и в борбата за оцеляване.
В жестоката хаотична действителност сме готови да подадем ръка на изпаднал в отчаяние ,измъчен и изтерзан до болка човек!
Колко прекрасно е това!!!
Значи има път пред нас и борбата ни не е напразна!

това е много хубав пасаж.
не знам коледна картичка ли е, но определено е силен и носи послание и чувство. спонтанна поезия.
харесва ми, евала :)

Paranoia will destroy ya!

Хаха - едва ли педофилка, ама може би имаш някаква вътрешна потребност ти да им отваряш очите по някакъв начин, знам ли?
Има и нещо друго. Колкото и да вижда човек тенденциите, вероятността да ги промениш е много малка. Все пак психолозите казват, че и в стая с 200 човека да попаднеш пак ще си избереш, ще те привлече и впечатли определения тип човек, твоя човек. Правени са такива проучвания и експерименти.
Както и да - спирам, щото все пак това е форум за наркотици, а не любовен форум

Това, което не ни убива ни прави по-силни...