Щрак

Днес е един от малкото дни в годината, когато съм изпадала в състояние, много близко до идеалното романтично усещане за мен и света около мен.
Тихо ми е вътре, толкова тихо, спретнато и спокойно, че лицето ми свети, очите ми светят.
В такива моменти тялото ми е Уют, всяко лошо нещо просто минава през мен и се излъчва като добринка откъм гърба ми.
Правили ли сте някога нещо хубаво за някого без да очаквате нещо в замяна? Не, защото този човек Х няма възможност да ви върне жеста, а защото сте в такава хармония със себе си, че просто НИЩО не очаквате в замяна.
Състоянието се нарича безусловна любов, безусловен романтизъм, безусловност, на която не се радвам често, но когато ми се случи, просто се наслаждавам до следващия хубав момент.
Нещо като албумите със снимки-спомени. Никой не снима лошите си моменти, щраква само хубавите.
Сякаш имаш дистанционно на времето, с което просто прескачаш, разгръщайки албума, от един хубав на друг такъв момент.
Така съм и аз с моя безусловен романтизъм.
Отказвам да го анализирам, а просто го оставям да мине през мен до следващия път, до следващото такова невероятно усещане за хармония със себе си.
Като гледката от прозореца ми - студената планина, далечните й поли, запретнати, за да може да гази спокойно с черните си нозе в крехкия декемврийски сняг.
Декември ми се усмихна, романтици!

ой

Да, знаеш ли, на няколко пъти ми се е случвало да изпитам усещането, което описваш - или поне нещо, много близко до него. Само че при мен е по-скоро едно усещане за блаженство, просто ми е безтегловно и хубаво, и имам чувството, че точно в този миг нищо, ама нищо лошо не може да ми се случи.
И другото, което описваш, също ми е познато, и съм го правила - ей така, не защото е имало повод, а просто ми се е искало да го направя. Дребен подарък, неочаквано обаждане, малка изненада. И когато човекът отсреща изненадан ме пита: "Ама ти защо го направи?", казвам: "Просто за да видя усмивката ти".

И от моя прозорец се вижда планината...

Много добре си го описала. Пожелавам ти да те държи през цялата следваща година!

и имам чувството, че точно в този миг нищо, ама нищо лошо не може да ми се случи.
И това - да. Страховете ги няма.

Ох, Врачанския балкан е прелест.

ой

Рали, ти и твоята хубава усмивка трябва да дойдете.

ой

В първия момент си помислих, че става дума за онази песничка - Щрак, Марийке на портрет.

А аз през почивните дни свърших толкова работа, колкото не ми се беше случвало от месеци. Никаква романтика! Ама все пак си е удоволствие. Има такива дни, когато просто си на мястото си, и всичко върви някак само. Дори и домакинската работа. Нещо такова: [линк]

[линк]

Прелест е, и ми е безобразно близо, но нали знаеш - някой като има съвсем подръка нещо ценно, престава да му обръща внимание. Не помня кога за последно съм била на излет из балкана... а има къде, даже и река си имаме.

Трябва, Сарич. И аз го искам. Но ми е малко сложно положението.

Страхотно си го описала,вероятно колкото страхотно е и да го преживееш...Завидях ти...мъничко ,от кога не ми се е случвало подобно нещо....от кога...
Поздрави и дерзай все така!

Луд умора няма!