Програмистите в БГ или...

...какво ни липсва в сравнение с други държави?

Темата я отварям заради зачестилите мнения по отношение на
1. България, като лош пример за развитие на софтуер...Ако да защо? Ако не пак защо?

2. Програмистите в България средна класа ли са или не? Какво очакваме (като наемни програмисти)? Тука ако може поне малко да се "разграничим от заплатата"...

3. Защо повечето от на смятат, че ако "могат да напишат 1,2-5 метода (функции)" правилно, то тогава трябва да "живеят в центъра на София и то в къща 700кв. разгърната площ"?

4. Не на последно място нека всеки да си каже: "Защо непрекъснато псуваме България (като държава и институция)" а не започнем да се псуваме самите ние като общество (тука имам впредвид програмисткото общество)?

Всеки е добре дошъл да попълни списъка с това, което аз съм пропуснал.

Според мене това е комбинация от два синдрома:

1) Too much expecations
2) Too much information

За съжаление големия прогрес тези години и особено Интернет ебаха майката на хората психически. Просто много информация стига до тебе, яхтата на Абрамович, Парис Хилтън крие кока за $6000 във вагината си, и подобни неща и това ти става реалния живот. Един вид, съседа си не го знаеш кво прави, но Парис Хилтън знаеш.

И после вече като те удари живота с бруталната си реалност тези два синдрома ти ебават майката. Криза някаква. Това го забелязвам напоследък сред хората.

--
One day it will make sense.

Иначе конкретно:

1) Екстра е България. Ниски данъци, добра концентрация на добри хора на едно място (София), Европейски съюз, етц. На глава от населението аз мисля, че се справяме доста добре.

2) Опитен програмист, добър, сериозен и с опит би трябвало да е над средната (по български стандарти) класа. Има си статистика, не е невероятно 4-5 повече от средната заплата да взима такъв човек. Това е много, спрямо реалността.

3) Мдам. Too much information, too much expectations.

4) Това между другото го има навсякъде. Тука може да е малко повече, но всички си псуват държавата, даже ние сме културка. Мрънкаме, ма не правим кой знае какво. В Гърция и Франция примерно за най-малкото нещо стачка, при някакъв по-голям инцидент стават седмици хаос и улични ексцесии.

--
One day it will make sense.

Мога да се изкажа по втората тема.

Според мен съвременното българско общество не е класово общество по старите дефиниции на бачкатори, собственици на капитал от не висшата класа (средна класа) и висша класа / аристокрация. Така че не само че не трябва да се разграничаваме от заплата, а точно обратното, за да се определи индивида колко тежи в обществото, трябва да се сметне колко пари има и колко прави.

На мен са ми омръзнали тези теми, но съм леко пиян и пак не мога да се сдържа

Първо отвратителни точки си съставил, леко предубедени и стереотипни.

1. Разбира се, че лош. Няма програмисти, няма клиенти, няма инвеститори. Има няколко западни фирми, повечето български. Работата е главно с общ характер. Няма фокусирани изследвания в конкретни области. Обикновено пари се правят като комбинираш програмирането с изследвания в някоя скъпа индустрия, като финанси, реклама, медицина, коли, самолети и т.н. Такива индустрии няма в БГ-то.
2. Средната класа трябва да са активни консуматори на не-жизненоважни стоки и услуги. Това са коли, мебели, телевизори, телефони да се сменят според моралния им цикъл. Ваканции по 20 дни годишно. 20-40% от програмистите са средна класа. Другите не много.
3. Това е подвеждане. Не може в предния въпрос да говориш за средна класа, а тука за 700кв.
4. Защото конкретно сам да се псуваш няма ефект нито сам имаш власт да промениш нещо. Ако псуваш пиърите и шефовете ще те заколят, че им грееш с негативна енергия. За тва трябва само хепи, хепи, хепи . Да не говорим, че има два изхода от ситуацията - терминал 1(не го препоръчвам) и терминал 2 (този става). И разбира се може да се опиташ да си някакво изключение.

Не всички програмисти са добре платени, въпреки че си разбират от работата. Не знам в чужбина как е, но определено ако съм шеф в бг, няма да чакам някой кадърен кадър да каже че напуска за да му вдигна заплатата.
Прав си информацията коя вярна коя не, много обърква. Създават се ообщи представи, на базата на частни случаи.

За мрънкането си много прав, напоследък един приятел доста хленчи че не го оценяали, че заплатата му била малка спрямо колегите му...казвам му ако смяташ че заслужаваш повече(което сигурно е така) отиди и си поискай увеличение. Той се оправдава че работи в голяма фирма и там заплатата се вдига според нивото, а нивото според стажа...а в същото време приказва как колеги от неговото равнище карали скъпи коли...е от къде ги знае дали тея коли не са на кредит?
Като му кажеш ами смени си работата, той пита къде да отида, то др фирми не стават.

Whenever I'm sad, I stop being sad and be awsome instead.

За точка едно не съм съгласен с тебе.

Whenever I'm sad, I stop being sad and be awsome instead.

Абсолютно.
Това в общи линии ми беше мисълта...

Само с една забележка...Аз Парис Хилтън не съм я чувал да се оплаква, нали?:-)

Да, така е, особено това: Това между другото го има навсякъде...

За това ми беше мисълта, при положение, че "мрънкането" го има навсякъде, защо му се обръща такова внимание в България? Все пак реално погледнато "мрънкането" е част от "двигателя" в обществото?

Ок, приемам твоето разсъждение по 2-ра тема, но ми позволи да не се съглася с теб.

Колко един индивид тежи в обществото не е правопорпоциално на заплатата, която изкарва...Много примери мога да ти дам от историята (Американска или Българска...ти си избери).

Не знам защо мислиш че е двигател на обществото, но със сигурност не е двигател на човек, мрънкането унищожава. Никой не иска постоянно да му пилят главата. Така че дори и да не тръгнем като общество всички на едно, ако всеки почне да поема отговорност за себе си и да се стреми към развитие и ако смята че е ощетен да намери работодател който да го оценява, това общество(в случая визирам образованите хора за които има работа, защото другите найстина са притиснати от условията в бг) ще прогресира.

Whenever I'm sad, I stop being sad and be awsome instead.

Е, все пак при положение, че си "леко пиян" (което се случва на всички тука в тоя форум) ще приема мнението ти, но не мога да се съглася дори и с една от точките дадени от теб.

Но пък ми хареса нещо, а именно: трябва само хепи, хепи, хепи , което всъщност обяснява много неща:-)

Говорих за частния сектор, а не за правителство. Разбира се, че китайския президент може да няма много пари и въпреки това да има огромна власт. Може би в наше време правителствените бюрократи на високи постове са временна висша класа. Не мисля, че понятието "средна класа" носи много значение в наше време.

И аз така мисля.
Ето кон, ти да кажем вземаш добри пари в щатите, но има пропаднали негри които имат много повече гажета от теб. Всеки тежи с различни неща

Whenever I'm sad, I stop being sad and be awsome instead.

Аз имах впредвид основателното "мрънкане", а не просто тип "женско" мрънкане.

Т.е. "мрънкане" според това, което исках да каже е следното: "Да искаш в пъти повече от това, което можеш да дадеш" и ако не го получиш на момента да започнеш да мрънкаш.

Ок, мисля че те разбирам...

Тва Кейнсианството не прощава...:-)
"Потребление трябва на тва общество (стадо)...потребление...Ама нужно ли му е...Няма значение...Важното е, че се продава..."

В тази връзка, УСА избива рибата...Там може да продадеш всичко...:-) За някои това е безценно, за други е неразбираемо... за трети е икономически необоснавано...за четвърти е балон...

Нищо не ни липсва, както правилно отбеляза Гуру - too much expectations. И това е точно защото нивото е 4-5 пъти над средното а не +50% като в щатите например (и доста под адвокати, финансови шмекери, лекари и други подобни мафиоти, в БГ дали е така?). Това изглежда кара някои да си мислят че могат да приложат същия коефициент на умножение на доходите който би получил един бакшиш местейки се от Плевен във Вегас например.
Истината е, че там ще си горе долу на нивото на тоя бакшиш, а може и по-зле (преди кризата някои правеха добри пари от бакшиши).

на кой ще мрънкаш, на жена си у вас ли? съмнявам се да мрънкаш на шефа си. С шеф не се мрънка, казваш му какво заслужаваш, какво вършиш и какво искаш и чакаш до следващата заплата да видиш резултата.
Ако не си доволен, може да поговориш пак и ако не си стягаш багажа.


Whenever I'm sad, I stop being sad and be awsome instead.

Реално пропадналите негри като цяло са доста смачкани и не могат да участват много активно в икономическия живот на Америка. Все пак класите са икономическо (също така безсмислено) понятие - кой е бачкатор, кой разполага със среден капитал и кой с голям. Под "тежест в обществото" имах предвид доколко човек може да насочва хора / усилия / капитали да работят в определена посока. Това в частния сектор се измерва с пари.

Няма значение класите, общшеството и тн. Единственото важно нещо е да се чувстваш добре в кжата си, да си живееш както искаш и да се стремиш към развитие.
Винаги ще има по-богат, по-добър менижър по-умент от теб...тая надпревара и съреднование с другите е изгубена битка и то двойно.

Whenever I'm sad, I stop being sad and be awsome instead.