Кой съм аз?

Първото нещо, началото, е винаги въпросът "Кой съм аз?". И човек трябва да продължи да пита. Когато за пръв път попиташ "Кой съм аз?", муладхара ще отговори : "Ти си тялото! Каква глупост! Няма смисъл да питаш, ти вече го знаеш". После вторият ще отговори: "Ти си сексуалността". После третият ще каже: "Ти си пътуване на силата, его" - и така нататък и така нататък. Запомни, трябва да спреш само когато не идва никакъв отговор, не преди това. Ако идва някакъв отговор, че ти си това, ти си онова, тогава знай, че някой център ти осигурява отговор. Когато бъдат прекосени и шестте центъра и всичките им отговори бъдат задраскани … продължиш да питаш: "Кой съм аз?" и отникъде не идва отговор, това е вътрешната тишина. Въпросът кънти в теб: "Кой съм аз?", а там е тишина, никакъв отговор не се появява от никъде, от никое кътче. Ти си напълно присъстващ напълно тих, и няма даже потрепване. "Кой съм аз?" - и единствено тишина. Тогава се случва чудото: не можеш дори да формулираш въпроса си. Отговорите стават абсурдни. Първо изчезват отговорите, после изчезват и въпросите - защото те могат да живеят единствено заедно. Те са като двете страни на една монета - ако изчезне едната страна, другата не може да остане. Първо изчезват отговорите, после изчезват въпросите. И с изчезването на въпроса и отговора, успяваш да разбереш: това е трансцедентно. Ти знаеш, и все пак не можеш да кажеш. Ти знаеш, но все пак не можеш да го произнесеш. Знаеш със същността си кой си, но не можеш да го изразиш с думи. Това е живо знание, не е книжно, не е взето назаем, не е от другите. То е възникнало в теб.

А след това ?

koi?

otkade gi iznameri tiq razsyjdeniq?otkade znaesh, che nakraq nqma da mojesh da si otgovorish na vaprosa 'koi sym az?' ???

A ti otgovoril/a li si si na tozi vupros ? Koi/a si ti i zashto si na tazi zemia ? Vuprosut i otgovorut sa vajni za vsichki ni . Ako vuobshte te sushtestvuvat... ;))

Хей,приятел! Ти отиваш и отвъд солипсизма - остава да кажеш сега, че и реално не съществуваш, както не съществуват купчина други неща според тебе. Я се ощипи, да видим съществуваш ли или не? Пък и какво им е на дргите пътища на познанието, които "не са възникнали в нас"? По-малко ценни ли са за нас?

Не съм сигурен как точно Бхагаван би ти отговорил на това, но съм сигурен, че той няма нужда да се щипе. А за пътищата, които "не са възникнали в нас" - Дон Хуан би казал, че това са пътища без сърце - аз също.

Но пък са пътища с разум - по-лоши ли стават от това? Пък и не е лошо да се гледа реално на нещата, а не да се вманиачаваме по някакви школи и учения, на уж предлагащи ни цялата мъдрост във Вселената и решение и отговор на всеки проблем - освен със сърцето си, може да мислим и с главите си отвреме на време. Ню Ейдж-а като светоглед и начин на мислене е с още доста неизбистрени концепции, може и да има нещо вярно в основните му постановки, но не е задължително те да са верни. Та, я виж какво казва твоя човек за ощипването, мноооого ми е интересно. Надявам се да не съм прозвучал неуважително или пренебрежително. С уважение!