Късна тема...

Късна вечерна тема, която сигурно никой няма да прочете, но... виждам тук изкарани стари теми отпреди години, когато още не влизах тук... а странно, имах чувството, че много отдавна съм "открила" този клуб и съм изписала тук стотици думи, а явно не е така... Не знам - не знам и защо седнах да пиша, просто съм в особено настроение тази вечер. И не само тази вечер. От много дни и вечери насам. Предстои ми да приключа с нещо, а усещам, виждам се как нарочно го протакам, защото не искам да свършва. И ми предстои да започна друго, което не съм сигурна дали искам. Уф... глупости пиша в момента, но... Просто ми се говори с някого, с някой, който не е от ежедневното ми обкръжение, някой, с когото не говоря всеки ден....
Добре де, спирам...

И на всичкото отгоре заваля... мразя есенен дъгд, сега ще ми стане още по-тъжно.

Аз обичам дъжда. Освен това утре ще пътувам и ми е хубаво ...

Няма нищо по-хубаво от лошото време. Ама наистина. Само си спомни как навън се разразява буря, светкавици и гръмотевици, зеленикави облаци и други такива красоти. А някой, когото обичаш, е до теб, мълчи, ... или един малък любител на природата тича да затваря прозорците - защото иначе вятърът ще ги изпочупи. И когато бурята отмине ги отваря с важна муцунка "опасността отмина, торнадото няма да ни отвее".

Или след един ден в планината, след като си скитала цял ден, смяташ да опънеш палатката пред хижата, където са останалите от групата. И изведнъж се излива такъв дъжд, че не успяваш дори да отидеш до колата да си вземеш багажа за хотела - и дума не може да става за палатка. Ще трябва да я "закотвиш" в новообразувала се река. И въпреки, че природата е теглила чертата на плановете ти, нещата дори се развиват по-добре и прекарваш още по-приятно.

Или пък тих, есенен дъжд. Предвестник на коледната шумотевица. При цялата суета и простотия около празниците - обичам ги. Обичам да гледам хора, които са се втурнали съм магазините с идеята да зарадват някого. Обичам да наблюдавам временните павилиони за вино, ракия, кебапчетата на скарата и надениците, опънати на въже над нея ... Спомням си преди години какво усещане създаваха панаирските въртележки. Лампи, музика ... и няма жива душа, която да се завърти ... някакъв опит за събуждане на празнично настроение, който правеше нещата да изглеждат още по-тъжни. Затова сега се радвам за всеки, който надене кънките на временната пързалка, за всеки, който носи захарен памук, за всяко мрънкащо дете, което иска още нещо - колкото по-глупаво желание, толкова по-добре ...

[линк]

И мен ме е налегнала някаква странна Дир-ска носталгия тия дни; ровичкам се в мои стари мнения, в началните страници на любимите ми клубове и си мисля за хората и емоциите тогава, за това как съм се променила.
Дъждът вчера... не ме спря да отида на едно интересно място с готини хора; попречи ми за една идейна снимка на падащи капки и блеснал есенен храст под лампа на сграда, но след като спря, минах покрай едни отдавна набелязани за целта фенери... и все пак не успях да изпусна последното метро.

Мм, не са глупости, Дени. И аз съм склонна да придавам такова сантиментално значение на миговете, събитията и някои наглед дребни нещица в живота си, дотолкова, че ми е трудно да се откъсна и да продължа, когато се налага. Май всички го правим.
Попаднах на една много хубава приказка във фейсбук, за близнаците и думичката "обаче"... Какви ти близнаци, важи за всички, които не са се научили все още, че ако твърде анализираш нещата, те просто няма да се случат. Та... пълен напред, не може вечно да вали

Така е. Аз ще започна процедура по осиновяване на дете.

Ох, не е само дир-ската носталгия... много неща се събраха, просто имам чувството, че приключва някакъв период от живота ми. И ми е хем хубаво, хем тъжно. Тъжно, защото приключването на този период е свързано със завършването на превода на последна книга от поредица, която ме промени издълбоко, и хубаво - защото се надявам тази книга да се появи скоро.
А дъждът винаги ме е потискал, какъвто и да е.
Днес се поразведрих - видях се с най-добрия си приятел, не бяхме се срещали от месец и нещо. И ми се пооправи настроението. Хубавото е, че както лесно се натъжавам, така и много малко ми трябва, за да ме направи щастлива.

Хубаво е да знам, че не съм само аз. Аз не съм точно сантиментален тип, но от време на време си позволявам - именно, позволявам си - да се разчувствам на някои теми. А и сега просто имам чувството, че приключва някакъв период от живота ми... дано това, което следва, да е по-добро.
Бих я прочела тази приказка за близнаците, но не влизам във Фейсбук, за съжаление. Но не, не съм от хората, склонни към прекалено анализиране. Някога бях. Но трябваше да попадна на някой с подобна склонност, за да видя колко потискащо може да бъде това понякога. И се отърсих от този "вреден навик".

Желая ти успех!
Здраво, усмихнато и обичливо хлапе!

Всеки има подобни моменти пред прага на не-толкова познатото. Живота продължава и в следващия момент непознатото, което те е притеснявало, се превръща в познато.

П.П. И аз не харесвам есенен дъжд!Обичам летния - кратък, пороен, освежаващ и отминаващ!

О, толкова много значи твоя постинг за мен, благодаря ти.

За мен беше удоволствие!

Мои съседи имат двама сина - техен и осиновен. Децата, момчета на 14 и 12 години, са абсолютно различни. Осиновеното дете е от Филипините с характерни черти, тъмна кожа и безкрайно жизнен. Тяхното дете е русо, синеоко и повече интроверт. Истинско удоволствие е да се общува с тях. Толкова са сплотени въпреки визуалната разлика. Възхищавам се на родителите! Дори котката е приятелка на кучето у тях.

Взе да ми минава вече. Получих си новата книга за превод, успях да прочета вече почти една трета от нея... и засега откровено й се кефя. Само дано да продължа да й се радвам и след като почна да я превеждам.

Иначе и аз нямам нищо против летния дъжд.