Лафка

Знаете за какво става дума.

Имам една камара чудеса за разказване, но трябва да почакате до утре, че в момента всичко ми е на вили и могили.
ЦелуФ!

Е браво и сега ще чакаме чак до утре ли :)

Никакъв сън днес

и да е документиран разказа

твоите разкази си струват чакането

От две дни дечко е променена. Вече две сутрини поред като я водя на детска плаче с крокодилски сълзи за мен (не го е правила от първата година там), после я взимам и тя седи в колата, гледа през прозореца и мълчи, не й се говорело ... една такава тъжна, носталгична. Като си приберем и тръгнем да играеме си е същата дивачка, търчи, вилнее без промяна. Ранен пубертет, поредният каприз или просто кофти период ... ? Питам и разпитвам непрекъснато, винаги всичко ми казв аи ме съмнява нещо да е станало и да го крие ...

това, че седи и мълчи в колата може да е признак, че е уморена. Все пак е трета група и може би имат повечко занимания през деня. Освен това доста рано става. Не е да спи до осем и да прекосите улицата и да сте в ДГ.

Борис сега също и сутрин, и следобяд седи и си зяпа нещо през прозореца.

Може да е от умора, но този рев сутрин за мен вече втори ден, тази видима тъга ... не го усещам като умора

говори с учителките... може да се е случило нещо в градината и да не иска или да се притеснява да го сподели с теб...

някой ще ходи ли на това?!?!?!?!
цък

Аз бих особено ако се организираме повече мами

Миналата седмица и Яна два дни плака като я водихме на градината, при положение, че всяка сутрин отива с удоволствие и усмивка. Не установихме нищо с точност, но има голяма вероятност да е плакала, защото най-добрият й приятел Алекс тези дни си почиваше и не идваше. Тя наистина много харесва това дете, все за него говори, та може наистина да й е било мъчно и скучно без него. На третия ден го видя в микробуса и даже не помисли да плаче. Може и при вас да е нещо подобно, госпожите какво мислят?

довечера купувам билети за нас... но не мога да кажа от сега дали ще я водя аз или сестра ми - според зависи на какво мнение е мармаЛинчето

аз едно време се влюбих в балета с Лешникотрошачката в операта...

Разпитвах госпожите, детето, хиляди предположения направих на глас, пред нея, изброих всичките деца с които си играе и нищо .. промяна няма никаква от никъде, дори госпожите не са забелязали никакви други промени през деня в държанието й освен сутрешното ронене на крокодилски сълзи за МАМА .... явно е период

Боби е такъв от известно време, но само вечер. Разплаква се без причина, предпочита да е сам, да го оставим на мира (както казва). В началото си мислех, че е уморен, раздразнен, недоспал и т.н. Но причините не са такива. Разпитвам го за децата - те са си от 4 години заедно. Е, сбиват се, то е ясно, момчета са... Но Боби си е един такъв свитичък и не смее да се оплаква или обажда като не го питат.
Та и аз се чудя какво е това, учителките не са забелязали промяна, разпитвах ги като теб.....Прилича ми пак на пуберитет , поредния.....

Абе и аз реших точно затова да споделя тук да вида дали е нормално ранно-пубертетско състояние или да търся проблема другаде. Ния също е от свитите деца, погледа й е винаги един дълбокомислещ .... но пък винаги всичко ми споделя и затова бях в питанки ...

Запали ни фитила и бегА...е бива ли така :)

обзаведохме се вече с билети
а ако някой е решил да ходи на концерт на Роксет да зне, че билети вече няма!

Сърф, метна бомбата и изчезна! Срам нямаш, ей!

Първо започвам с малко география.
Катар е емирство в Близкия Изток. Какво значи емирство? Абсолютна монархия. Една фамилия, която от 40 години не се занимава с нищо друго освен да организира вътрешни преврати и да се грижи за добива на газ. Благодарение на запасите си от природни богатства, държавата се грижи добре за поданниците си, за семействата им и за приходящите, своево рода, бедни комшии.
Първият път, когато чух за Катар стартирах Гугъл, за да видя къде аджеба се намира тази държава. В представите ми това беше пустиня, камънак и катъри ръчкани от парцаливи араби, следвани от 3 до 5 арабеси с две-три дузини деца след тях.
Всъщност нещата се оказаха ...точно такива. Ама само на места.
Благодарение на подземните си богатства емирството развива прекрасна политика и малко повече от 3/4 от поданниците и си живеят чудесно в столицата Доха. Трябва да отбележа, че населението на Катар е малко над 850 хил. човека като едва 20% са "истински" катарци. Останалите са привлечени в строителния и обслужващия сектор чужденци. В задачката се пита - каква е причината останалите 80% да си седят в този горещ пясъчник, където шише минерална вода струва повече от 4 л. бензин. Отговорът е прост - няма данъци, здравеопазването и обучението са безплатни, старинити са гарантирани и не е проблем да имаш няколко жени.
Та в такава мулти-култи супа се натресох за десетина дни.
Имаше доста неща, които ме учудиха дълбоко. Като за начало, че образованите мъже в страната (които не са малко) са едни от най-отговорните и открити хора, които съм срещала. Във всяко едно отношение проявяват разбиране, интерес и търпение да те изслушат. От друга страна са и силно ангажирани към семействата си и в момента, в който им свърши работното време не можеш да откриеш никой, ако ще и държавата да потъва. Не, че има такава вероятност, де - все пак там вали два пъти годишно. Евентуално. Та гледката на татко с няколко деца по ръцете и майка/и, които си мандахерцат чантичките по моловете не е никаква рядкост. Също и семейните пикници. Останах с впечатлението, че почти всяко семейство ходи да вечеря минимум един път седмично в някой от крайбрежните градини. Арабите обичат слънцето, пустинята и светло синята вода на залива и не пропускат възможността да им се полюбуват.
Столицата доха е разделена на нова и стара част. В старата част е съсредоточено предимно емигрантското население от Индия, Пакистан и Иран. Както може да се очаква там положението е като във всяко гето - паплач, насвъкани мърляви блокчета, сателити, сателити, сателити...
За сметка на това новата част и сити-то са нещо, което спира дъха. Вили като от приказките на 1001 нощ, със собствени плажове, абсолютно футуристични небостъргачи, автомобили с 6-цифрени цени през 50 м., Мол-ове() претъпкани с каквото на човек му дойде на ум, а и отгоре, ресторанти, които посрещат мастити бизнес партньори от цял свят, ексклузивни магазини за подправки, в които унция от някакъв прах е достатъчна да подлюти 130 л. казан боб и струва колкото обувки от новата колекция на Джими Чу.
Храната, учудващо, ми хареса. Поради годините немотия, които са налягали страната години наред преди емирите да се заемат с добива на перли и нефтопродукти ястията са простички, аскетични, почти изцяло вегетариански и се набляга на разнообразието, а не на количеството. Странно е, но в менюто липсва и риба - за страна с толкова излаз на море рибата е наистина рядко готвена. Може би има нещо общо с качеството на водата, в която плува. Не знам. Месата, които се приготвят са рядко сочни и почти без мазнини. То не, че неякой има желание в жегата да джвака тлъст котлет. Така че най-често се сервират тънки арабски питки и различни сосове, хумус, шиш-кебап. Пият се сокове и кафе. Алкохол на практика не видях някой да употребява, въпреки че в ресторантите и хотелските барове има доста добре заредени барове. Цените му са фантастични.
Жените, въпреки и закачулени, не са тъпи или ограничени по някакъв начин - имат възможност да посещават избрани учебни заведения, шофират, участват активно в социалният и политически живот пък дори и като преводачки. Изобщо от това, което видях мога да заключа, че никой не е останал против волята си домА да търка плочките и да гледа децата.
Изобщо като се изключат гигантските пустинни пейзажи, емирство Катар не случайно се нарича перла на рабския свят.
След малко ще пусна и малко снимки.