Възможно ли е това, да е нормално

Имам проблем с паметта и според всички около мен това положение не може да е нормално. Вече почвам да си мисля, че имам мозъчно увреждане от удар в главата или инсулт.
Принципно още в училище, не съм блестяла с кой знае ква памет, но не ми пречеше да си вземам изпитите що годе добре. Но положението определено се влошава. Като дете и ученичка като трябваше да свърша нещо почти не помня да ми се е случвало да забравя. Дори приятелите ми като кажеха, че нещо са забравили не им вярвах. Сега обаче непрекъснато забравям елементарни неща, най редовно, поне по 3 пъти на ден ми се случва да забравя на къде съм тръгнала примерно. Непрекъснато трябва да си повтарям задачите в главата или да си записвам за да не ги забравя.
Освен това имам абсолютен проблем да запомня за какво се разказва в книга или филм, които иначе адски много сами харесали, но единственото, което помня след 6 месеца примерно е, че книгата или филмът са ми харесали, но не помня изобщо за какво се разказва в тях. Ако гледам филма след 2 години примерно знам само че съм го гледала, но какво ще се случи в следващия момент не знам, дори не знам как ще завърши и изобщо НИЩО. Само познати актьори, всичко ми е познато когато го видя обаче, но не мога да предвидя какво ще стане преди да се е случило.
Освен това ми се е случвало след 1 година да срещна мой състудент, с който съм следвала години наред в една група сме били и след 1 година само виждам позната физиономия, но в първия момент не загрявам кой е и от къде го познавам. Като почна целенасочено да мисля и след половин час лека полека има шанс да се сетя кой е и как се казва дори.
ЧУдя се дали да не ида да си прегледам главата. Тези симптоми приличат ли ви на някаква диагноза?

Ми ако вземеш пък да забравиш мъжа си - екстра, като нов ще ти бъде.
Има разни подобрители за памет. Ама не действат кой знае колко много. Нищо не пречи да си направиш онсултация с невролог.

Bеer? Mоre?
Плацебото

поне по 3 пъти на ден ми се случва да забравя на къде съм тръгнала примерно - ами според мен е нормално.
Аз живея в къща и ако ми се наложи да слизам до мазата също често се чудя за лук ли съм тръгнала, за олио ли или нещо друго. Огледам-огледам рафтовете и се сетя.
Учила съм в университета психология, преподавателят беше казал, че мозъкът както има способност да запомня, така има способност и да трие информация (т. е. запомнянето и забравянето да противоположни свойства на мозъка). Няма как нормален човек само да трупа/складира, нали ще пренапълни тая глава...
Допустимо е да сте преуморена, по-трудно да се концентрирате.
Какво пък, да се пише списък с предстоящи задачи и необходими покупки не е погрешно. Аз самата преди по-дълго пътуване пиша списък и зачерквам кое съм взела, кое трябва да взема непосредствено преди да отпътувам. Не смятам, че е заболяване. Даже на сина си съм правила списък на вещите и дрехите, с които съм го пращала по тренировъчни лагери, за да не си губи багажа. Намирам го за положително. Като пораснал вече си има изградени навици да проверява сам нещата си. Пък, ако искате да отхвърлите съмнението си - консултирайте се с лекар.
Това за филмите и романите на кило също е нормално. Такъв тип сте. Аз никога не обременявам себе си да помня еди-какво си задълго. Така съм устроена. Синтетичен тип съм - анализирам нещото и в мен остава изводът, ползата.

И за състудента ви. Хората се променят визуално, а във всекидневния си живот комуникираме с огромен брой хора. Извинете, че правя сравнение, но аз работя с много абонати (над 5000 семейства). Когато тези хора ги видя в домовете им по места ги познавам. Като ги видя същите тези в центъра на населеното място се чудя кой кой е, къде живееше. И аз като вас включвам по-късно в определен момент, но аз съм за тях една, а те за мен огромно количество народ.

Какво пък, да се пише списък с предстоящи задачи и необходими покупки не е погрешно.
Аз карам жената да ми напише точно какви илачи иска да и купя. Има един куп приложения точно за да си пише човек какво точно да купи.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Капсули...казват , че помагало...не знам:))

В живота е по-добре да се износваш, отколкото да ръждясваш.
Армен Джигарханян

Абе страшното ще дойде когато запонеш да забравяш не закъде си тръгнала, а къде трябва да се върнеш.
При стрес и много неща за помнене се случва, да. А въпросът с познатите физиономии го реших суперпросто - бил ми е пациент и толкова!
Сега сериозно - иди на невролог, за да се изключи някакво по-сериозно заболяване.
Ако такова няма, значи е от стрес, силни негативни емоции или други напрежения
Но иди на невролог, сериозно.

Трябва да правим добро от злото, защотото то няма от какво друго да бъде направено

И аз съм в подобно положение. И много мои познати, с които съм споделяла. Вече го приемам за нормално. Филми и книги отдавна не помня. Всичко си записвам. Ако нещо го няма в тефтера, може да се сетя за него след няколко месеца. Даже си записвам, ако има на някого нещо да казвам, защото иначе тотално забравям. А съм още млада и не бях така навремето.

България - няма невъзможни неща!

Ники,има ли нещо,от което да не си болна????Стига сама си си поставяла диагнози.Гледай си децата,радвай им се,усмихни се на живота,отърси се от тази параноя за болести.

на колко години си?
Мъжът ми е с 6 години по дърт от мен ама помни като слон. Филми, които е гледал преди 20 години ги помни за какво се разказват и не проумява аз как не помня. И книги които е чел като малък помни, а аз не. Всъщност спомням си по добре някои детски книжки дето съм чела като дете отколкото книги, които съм чела като дърта. Това си е жива склероза май

и ти ли забравяш като мен?
А това, че някой е болен от много болести изобщо не е повод за подигравка

ще трябва. В какво се състои прегледът?

На 37 г. съм. Никога не съм помнила тези неща за книгите и филмите, но помня неща, които съм научила в последните години и са свързани с професията ми. Затова приемам всичко това за нормално. Просто мозъкът ми се освобождава от ненужната информация. Попълних един IQ тест. Резултатът е отличен. Така че спокойно. Попълни и ти един, за да се успокоиш.

България - няма невъзможни неща!

Ники,никой не ти се подиграва.Както сама виждаш,хората във форума се отнасят благосклонно към теб и въпреки безбройните ти диагнози(които сама си поставяш),продължават да ти отговарят.Извинявай,но твоето граничи с параноя.Цитирам:"Вече почвам да си мисля,че имам мозъчно увреждане от удар в главата или инсулт."Ами не мисли повече,а отиди на лекар.Явно по цял ден се чудиш какво да правиш,след като имаш време за такива мисли.Здрав човек няма,всеки си има някакви болежки,но ако ти сама не си помогнеш,никой няма да може да ти помогне.Не ме разбирай погрешно,не те нападам,а се опитвам да ти помогна.Мисли позитивно,намери си хоби,живота е прекрасен,не се тормози с негативни мисли.Убедена съм,че ще се справиш,само си повярвай.Поздрави.

Не смея да попълвам повече IQ тест от как установих че коеф ми пада. Преди 6 години бях на ръба на менса ниво, а преди 1 година бах паднала с 10 пункта. Е пак беше висок ама и аз си усещам, че вече не мисля така добре. Въпреки че логическото мислене не е едно и също с добрата памет.
Има хора, чиито глави са пълни с всевъзможна информация, ама като опре работата до логическо мислене, математика и т.н. издишат тотално

мен този въпрос с паметта отдавна ме тормози, защото виждам че в сравнение с околните съм по зле. А като ти кажат няколко човека, че това не изглежда нормално съвсем почваш да се притесняваш. Затова исках мнение от специалист дали се налага да се преглеждам. Въпреки че се съмнявам и да има нещо някой да може да ми помогне

То няма причина да ти се помага. Руса и разсеяна - ти си почти идеалната жена.