Поучения за поста
6 отговора
0 прегледа
Поучения за поста
Казват, че когато св. Тихон живеел в уединение в Задонския манастир, той веднъж посетил по време на Великия пост манастирския схимник Митрофан. В този момент схимникът имал гост – човек, когото и светителят обичал заради неговия благочестив живот. Случило се тъй, че през този ден познат рибар донесъл на отец Митрофан жива риба за Връбница (това станало в петък на шестата седмица от поста). Тъй като гостът не възнамерявал да остане до неделя в обителта, схимникът се разпоредил веднага да приготвят чорба и пача от рибата. Тъкмо били седнали зад масата, когато се появил св. Тихон. Схимникът, който се уплашил от това неочаквано посещение, паднал в краката на светеца и го молел за прошка. Но св. Тихон, който знаел строгия живот на двамата приятели, им казал: "Седнете, аз ви познавам добре. Любовта е над поста". С тези думи той сам седнал зад масата и вкусил от чорбата.
За св. Спиридон, Тримитунтски чудотворец, се разказва, че по време на Великия пост, който светецът спазвал много строго, той бил посетен от някакъв пътник. Виждайки, че пътникът е много изтощен, св. Спиридон казал на дъщеря си да донесе храна. Тя отговорила, че в къщата няма нито хляб, нито брашно, тъй като преди започването на строгия пост домашните не се запасили с храна. Тогава светецът се помолил, поискал прошка от Бога и наредил на дъщеря си да опече соленото свинско месо, което им останало от неделя месопустна. След като го приготвили, светецът сложил до себе си странника и започнал да яде сам и да гощава госта си с месо. Странникът се отказвал с думите: "Не мога, аз съм християнин". Тогава светецът му рекъл: "Щом е тъй, не трябва да се отказваш, защото Словото Божие гласи: за чистите всичко е чисто (Тим. 1: 15)".
Апостол Павел казва: ако някой от езичниците ви покани на гости и вие решите да отидете, яжте всичко, което ви се предлага, без всякакво изследване, за спокойствие на съвестта (1 Кор. 10:27) – заради човека, който ви е посрещнал радушно. Но това са особени случаи. Важното е при това да няма лукавство – инак и целият пост можем да прекараме по този начин: под претекст, че обичаме ближния, да ходим по приятели или да ги приемаме у нас, гощавайки се с блажно.
Другата крайност е прекаленият пост, с който дръзват да се товарят християните, неподготвени за такъв подвиг. Във връзка с това св. патриарх Тихон пише: "Неразумните хора подражават на поста и трудовете на светиите с неправилно разбиране и намерение и мислят, че вършат нещо добродетелно. Ала дяволът, който ги дебне като своя плячка, хвърля в тях семето на самомнението, от което се заражда и израства вътрешният фарисей, който вкарва тези хора в състояние на съвършена гордост".
Според авва Доротей такъв пост е опасен: "Този, който пости поради тщеславие или защото смята, че върши нещо добродетелно, пости неразумно и поради това започва да укорява брата си, смятайки се за голямо нещо. А този, който пости разумно, не мисли, че върши добро дело и не иска да го хвалят като постник". Сам Спасителят е наредил да вършим добрите си дела тайно и да крием поста си от околните (Мат. 6:16-1 .
Прекаленият пост може също да доведе да раздразнителност и озлобеност вместо любов, което също свидетелства за неправилно постене. За всекиго има мярка в поста: за монасите – една, за миряните – друга. С благословия на духовника постът на бременните и кърмещите жени, възрастните, болните и децата може да бъде значително смекчен. "Към самоубийците следва да се причисли онзи, който не изменя строгите правила за въздържание дори и тогава, когато трябва да подкрепи отслабналите си сили с приемане на храна", казва преп. Йоан Касиан Римлянин.
"Законът на постничеството е следният – учи св. Теофан Затворник: – в Бога с ума и сърцето си да пребъдваш, откъсвайки се от всичко, отсичайки всякакво самоугаждане не само в телесното, но и в духовното, вършейки всичко за слава Божия и за доброто на ближните, понасяйки драговолно и с любов постническите трудове и лишения в храната, съня, почивката, в утехите на общуването – всичко това със скромна мярка, за да не бие на очи и да не те лишава от сили да изпълняваш молитвените правила".
И тъй, постейки телесно, да постим и духовно. Да съединим външния пост с вътрешния, водени от смиреномъдрие. Очиствайки тялото чрез въздържане, да очистим и душата с покайна молитва, за да добием добродетели и любов към ближния. Тъкмо това е истинският пост, приятен на Бога, а значи и спасителен за нас.
[линк]
За св. Спиридон, Тримитунтски чудотворец, се разказва, че по време на Великия пост, който светецът спазвал много строго, той бил посетен от някакъв пътник. Виждайки, че пътникът е много изтощен, св. Спиридон казал на дъщеря си да донесе храна. Тя отговорила, че в къщата няма нито хляб, нито брашно, тъй като преди започването на строгия пост домашните не се запасили с храна. Тогава светецът се помолил, поискал прошка от Бога и наредил на дъщеря си да опече соленото свинско месо, което им останало от неделя месопустна. След като го приготвили, светецът сложил до себе си странника и започнал да яде сам и да гощава госта си с месо. Странникът се отказвал с думите: "Не мога, аз съм християнин". Тогава светецът му рекъл: "Щом е тъй, не трябва да се отказваш, защото Словото Божие гласи: за чистите всичко е чисто (Тим. 1: 15)".
Апостол Павел казва: ако някой от езичниците ви покани на гости и вие решите да отидете, яжте всичко, което ви се предлага, без всякакво изследване, за спокойствие на съвестта (1 Кор. 10:27) – заради човека, който ви е посрещнал радушно. Но това са особени случаи. Важното е при това да няма лукавство – инак и целият пост можем да прекараме по този начин: под претекст, че обичаме ближния, да ходим по приятели или да ги приемаме у нас, гощавайки се с блажно.
Другата крайност е прекаленият пост, с който дръзват да се товарят християните, неподготвени за такъв подвиг. Във връзка с това св. патриарх Тихон пише: "Неразумните хора подражават на поста и трудовете на светиите с неправилно разбиране и намерение и мислят, че вършат нещо добродетелно. Ала дяволът, който ги дебне като своя плячка, хвърля в тях семето на самомнението, от което се заражда и израства вътрешният фарисей, който вкарва тези хора в състояние на съвършена гордост".
Според авва Доротей такъв пост е опасен: "Този, който пости поради тщеславие или защото смята, че върши нещо добродетелно, пости неразумно и поради това започва да укорява брата си, смятайки се за голямо нещо. А този, който пости разумно, не мисли, че върши добро дело и не иска да го хвалят като постник". Сам Спасителят е наредил да вършим добрите си дела тайно и да крием поста си от околните (Мат. 6:16-1 .
Прекаленият пост може също да доведе да раздразнителност и озлобеност вместо любов, което също свидетелства за неправилно постене. За всекиго има мярка в поста: за монасите – една, за миряните – друга. С благословия на духовника постът на бременните и кърмещите жени, възрастните, болните и децата може да бъде значително смекчен. "Към самоубийците следва да се причисли онзи, който не изменя строгите правила за въздържание дори и тогава, когато трябва да подкрепи отслабналите си сили с приемане на храна", казва преп. Йоан Касиан Римлянин.
"Законът на постничеството е следният – учи св. Теофан Затворник: – в Бога с ума и сърцето си да пребъдваш, откъсвайки се от всичко, отсичайки всякакво самоугаждане не само в телесното, но и в духовното, вършейки всичко за слава Божия и за доброто на ближните, понасяйки драговолно и с любов постническите трудове и лишения в храната, съня, почивката, в утехите на общуването – всичко това със скромна мярка, за да не бие на очи и да не те лишава от сили да изпълняваш молитвените правила".
И тъй, постейки телесно, да постим и духовно. Да съединим външния пост с вътрешния, водени от смиреномъдрие. Очиствайки тялото чрез въздържане, да очистим и душата с покайна молитва, за да добием добродетели и любов към ближния. Тъкмо това е истинският пост, приятен на Бога, а значи и спасителен за нас.
[линк]
