Страшното езеро

6 отговора 0 прегледа
#1

Страшното езеро

Ето, Мира (на 5 г.) каза, че вече й е омръзнало да ходим на планина само за един ден, време е да спим горе. 7 ноември обещаваше революционно хубаво време, затова в събота се озовахме на ЦПШ. Чакаше ни цял ден нагоре, а по пътя има толкова интересни неща - рекички за разчистване, хора-туристи и мравки-мравунисти, ледчета за разбиване:


Къде пеша, къде с таткохода стигаме до х. Мальовица. Посреща ни гайда:


Похапнахме, починахме, но тук не посмяхме да влезем:


Пресякохме реката и поехме стръмния склон към Камилските езера. Стръмните пътеки са най-интересни и няма нужда от помощ:


Наклонът намалява и е време отново да се похапне:


Вече не е толкова стръмно, съответно интересно и е време да подпомогнем малките краченца - ту ходят самички, ту ги носим, ту спираме да си поиграем. Всяко от езерата е все по-замръзнало от предишните. Към 5 ч. стигаме до Страшното езеро. Горе младежта вече е събрала сух клек и се готви да пали печката, но има и по-интересни неща: Първо, трябва да се провери коминът:


Но много по-интересно е да се играе хокей-голф на леда на езерото, докато се стъмни:


През нощта навън е толкова тихо, че се чува припукването на леда.
На другия ден правим стъпки в снега:


играем си с него, но на всички е най-интересно на езерото:


През това време слънцето осветява зъбера на Купените:


Трябва да тръгваме надолу:


По пътя нощният мраз е образувал интересни ледени кристали:


Минералното езерце едва е започнало да замръзва и отдолу плуват рибки. Отваряме им прозорче:


А отгоре слънцето осветява чукарите:


Е, накрая от сандвичите остава и за котето на ЦПШ:


И понеже е още рано, на Меча поляна има и подвижна люлка за доиграване.

Планински зимен пътеводител

Редактирано от Acпapyx на

Отговор
в отговор на Acпapyx #2

Re: Страшното езеро

Спомням си зимата преди 5 години, някой беше изразил учудване къде се е позагубил Аспарух през тази зима и не си пуска иначе доста редовните планински отчети. После друг някой издаде, че имало причина за тия липсващи отчети и че тая причина била хубава и свързана с положителни емоциии.

Сега гледам, че причината е доста пораснала и станала още по-хубава / пу да не и е уроки /, да е жива и здрава!

Не знаех, че по това време на Страшното езеро ледът е вече толкова здрав та издържа по него да топуркат няколко човеци.

Успешен зимен сезон и ти пожелавам щерката да те надмине в планинските приключения!

niki_leo = Ники
Човек и добре да живее... един ден се регистрира в дир-а
Отговор
в отговор на niki_leo #3

Re: Страшното езеро

Да ти е жива и здрава малката спътничка !
Скоро - и със снегоходки

Толкова хубаво си го разказал - сякаш е през нейните очи.

Ние те видяхме като мина с ладата покрай нас - бяхме с една червена жигула на пътя от ЦПШ-то за Говедарци. Него ден се връщахме от Урдин циркус.

До нови срещи през зимата !

Весела

Отговор
в отговор на Acпapyx #4

Re: Страшното езеро

А така. От малка сте я "заразили" с планинарския бацил. Чудесен фоторазказ!

Отговор
в отговор на Acпapyx #5

Re: Страшното езеро

Браво на Мира и на татко й! Все така! Аспарух, пожелавам ти да напишеш една книжка за планината и малките планинарчета, имаш дарба

Отговор
в отговор на Pyмeн Гpънчapoв #6

Re: Страшното езеро

Да, Румен е прав. Ти разказваш толкова увлекателно...Кое дете няма да заобича планината - 5 или 35 годишно

Отговор
в отговор на ve_san #7

Re: Страшното езеро

Приказки се измислят на всяко ходене - нали трябва на всички да им е интересно до края.
Най-голямото упражнение беше качването и слизането на втория етаж на леглата на Страшното езеро - направихме го поне 50 пъти...

Планински зимен пътеводител
Отговор