Замяната
6 отговора
0 прегледа
Замяната
Лазеше в края на пода, черно и грозно. Беше изпаднало от някъде, или го гонеха. Още се виждаха отпечатъците върху възглавницата и петната от лигите му. А думите му се опитваха да се захванат и залепнат.
- Ти оглеждаш ли се в огледалото, мумио. Не ме ли позна. Правиш се на ударена. Как ме гушкаше, целуваше и виждаше всичко в сиво. Сега ме виждаш грозна.
[линк]
- Ти оглеждаш ли се в огледалото, мумио. Не ме ли позна. Правиш се на ударена. Как ме гушкаше, целуваше и виждаше всичко в сиво. Сега ме виждаш грозна.
[линк]
Re: Замяната
Не мога да разбера само защо се отказахте да ги изливате тези либовни бълвочи под формата на пуейзия - тогава поне човек има 1 на ум да не чете
Пък като е текст, който запълва редовете, някак си казваш, че може нещо по-такова да има случайно... А той най-долнопробната пуензия
Пък като е текст, който запълва редовете, някак си казваш, че може нещо по-такова да има случайно... А той най-долнопробната пуензия
Как би звучало политически?
Доган гонеше Сергерй от сраите си!
Сергей ревеше:
- ОООО, колко съм нещастен, чаршафите мачкахме заедно, има лиги по възглавницата ти от мен! Колко нечистолътни игри имахме в леглото ти!
Доган отговаряше:
- Сега при Бойко ще ходиш, други чаршафи да мачкаш!
ЕХХХХХХ! ЛЮБОООВ!
Сергей ревеше:
- ОООО, колко съм нещастен, чаршафите мачкахме заедно, има лиги по възглавницата ти от мен! Колко нечистолътни игри имахме в леглото ти!
Доган отговаряше:
- Сега при Бойко ще ходиш, други чаршафи да мачкаш!
ЕХХХХХХ! ЛЮБОООВ!