Относно самотата
98 отговора
0 прегледа
Заключена
Относно самотата
Понеже се чувствам доста самотен през голяма част от времето въпреки че съм млад човек на 20 и нещо, този въпрос ме вълнува адски много. 
Сякаш повечето хора на света са самотни. Има и такива, които ще ти кажат, че никога не са изпитвали това чувство, но те са редки случаи, а и няма начин да не го изпитат все някога.
В големите градове хората са много по-самотни от селяните. В 21 век хората са много по-самотни от тези през миналите векове.
А не са ли всички социални мережи в интернет породени от самотата и желанието за общуване - всички форуми и чатове, сайтове за запознанства. Фейсбук! Така известния фейсбук съществува само заради самотата на хората, които взимат всекидневното си лекарство против нея с фейсбука си. Сред толкова много информация хората си намират различни интереси, все по-специфични интерес и търсят себеподобни, а те стават все по-малко и те се чувстват самотни.
По принцип се раждаме сами и умираме сами. Това се води тъй наречена екзистенциална самота.
С какво можем да преборим самотата ? С приятели - да в повечето случаи. Но с приятели също може да се чувстваш самотен. Аз се чувствам самотен май само когато съм сам, но понякога и сред приятели.
И най-ефикасното лекарство е да си намериш интимен приятел/ка. Но и това не е гаранция. Взаимната силна любов в днешно време сякаш е трудно постижима. А и ако целта е просто да си намерим такъв без значение какъв - то тогава ако не изпитваме истинска любов към него/нея това не би довело до нищо хубаво.
"Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам."
Всъщност не знам какво чувствам и дали е самота и как се нарича, но имам нужда да се социализирам непрестанно. Хората сме такива същества, че не можем да живеем без други хора около нас, защото сме загубени.
Ако сте стигнали до тук ви благодаря, просто така спонтанно ми хрумна да го напиша този текст.
И пожелавам успех на всички в търсенето на сродната душа и на себе си най-вече
Поздрав с най-великата песен на тази тема - [линк]
Сякаш повечето хора на света са самотни. Има и такива, които ще ти кажат, че никога не са изпитвали това чувство, но те са редки случаи, а и няма начин да не го изпитат все някога.
В големите градове хората са много по-самотни от селяните. В 21 век хората са много по-самотни от тези през миналите векове.
А не са ли всички социални мережи в интернет породени от самотата и желанието за общуване - всички форуми и чатове, сайтове за запознанства. Фейсбук! Така известния фейсбук съществува само заради самотата на хората, които взимат всекидневното си лекарство против нея с фейсбука си. Сред толкова много информация хората си намират различни интереси, все по-специфични интерес и търсят себеподобни, а те стават все по-малко и те се чувстват самотни.
По принцип се раждаме сами и умираме сами. Това се води тъй наречена екзистенциална самота.
С какво можем да преборим самотата ? С приятели - да в повечето случаи. Но с приятели също може да се чувстваш самотен. Аз се чувствам самотен май само когато съм сам, но понякога и сред приятели.
И най-ефикасното лекарство е да си намериш интимен приятел/ка. Но и това не е гаранция. Взаимната силна любов в днешно време сякаш е трудно постижима. А и ако целта е просто да си намерим такъв без значение какъв - то тогава ако не изпитваме истинска любов към него/нея това не би довело до нищо хубаво.
"Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е да си самотен сам."
Всъщност не знам какво чувствам и дали е самота и как се нарича, но имам нужда да се социализирам непрестанно. Хората сме такива същества, че не можем да живеем без други хора около нас, защото сме загубени.
Ако сте стигнали до тук ви благодаря, просто така спонтанно ми хрумна да го напиша този текст.
И пожелавам успех на всички в търсенето на сродната душа и на себе си най-вече
Поздрав с най-великата песен на тази тема - [линк]
Редактирано от drumm на
Това е тъжната истинааа.
Re: Относно самотата
Ти си лесен, докато пишеш не си самотен.
Ми аз като не мога да пиша толкова хубаво, какво да правя?
И ти, и Вида, и Блъди, и Иронията и Изрода и оная докторка - пишете добре.
Джувелчето - смислено.
Пък аз - нъцки.
И като си помисля, че съм най-дърта от всички, тръпки ме побиват. Наистина съм тъпо парче.
Ми аз като не мога да пиша толкова хубаво, какво да правя?
И ти, и Вида, и Блъди, и Иронията и Изрода и оная докторка - пишете добре.
Джувелчето - смислено.
Пък аз - нъцки.
И като си помисля, че съм най-дърта от всички, тръпки ме побиват. Наистина съм тъпо парче.
Re: Относно самотата
Един клубар от дира беше казал нещо подобно:
"Човек се ражда и умира сам. През останалото време некви други хора се опитват да му досаждат и дават напътствия как да живее".
Други пък казват "По-добре сам, отколкото зле придружен".
Та така и самотата си има своите плюсове.
По-добре тъп и як, отколкото само тъп.
"Човек се ражда и умира сам. През останалото време некви други хора се опитват да му досаждат и дават напътствия как да живее".
Други пък казват "По-добре сам, отколкото зле придружен".
Та така и самотата си има своите плюсове.
По-добре тъп и як, отколкото само тъп.
в отговор на Хотел *****
#12
Re: Относно самотата
"По-добре сам, отколкото зле придружен"
Е това е 100% сигурно. Доказвал съм го нееднократно в живота си.
thumbs up
Е това е 100% сигурно. Доказвал съм го нееднократно в живота си.
thumbs up
Re: Относно самотата
"— Не бива да бъркаш самота с уединение — обясни ми веднъж дон Хуан. — Самотата според мен е психологическо, умствено състояние. Уединението е нещо физическо. Първото отслабва и затъпява човека, другото му дава спокойствие."
из "Активната страна на безкрайността" на Кастанеда
Аз не бих го формулирал точно по този начин, макар донякъде да е вярно. За мен "самота" не е нищо друго, освен установяване на фактът, че (в даден момент или точно сега) си сам. Въпроса е до какво води тази самота? До чуство на самотност или до чуство на уединение. Чуството на самотност е свързано с (душевни) липси, чуството на уединение е знак за цялостност.
Самотни сме понеже имаме душевни липси и се нуждаем от някого, който да покрие тези липси. Но истината е, че никой отвън не може да покрие нашите вътрешни липси. Единственото, което получаваме от общуването е временно облегчение на нашите липси, а оттам често и зависимост (от общуване). Което пък засилва нашата самотност в миговете, когато сме сами.
Душевно здравия човек е цялостен, т.е. никога не се чуства самотен. Това не означава, че общуването губи стойността си. Напротив! Цялостният индивид може да дава и да получава много повече в процеса на общуването от нецялостния такъв (който от логически съображение няма възможност да дава пълноценно). Просто цялостният човек не изпитва болезнена нужда от общуването! Щастлив е и сам, щастлив е и в компания.
Така че много по важно е да намерим начин да бъдем цялостни, сиреч душевно здрави отколкото да се въртим около понятието за самота.
из "Активната страна на безкрайността" на Кастанеда
Аз не бих го формулирал точно по този начин, макар донякъде да е вярно. За мен "самота" не е нищо друго, освен установяване на фактът, че (в даден момент или точно сега) си сам. Въпроса е до какво води тази самота? До чуство на самотност или до чуство на уединение. Чуството на самотност е свързано с (душевни) липси, чуството на уединение е знак за цялостност.
Самотни сме понеже имаме душевни липси и се нуждаем от някого, който да покрие тези липси. Но истината е, че никой отвън не може да покрие нашите вътрешни липси. Единственото, което получаваме от общуването е временно облегчение на нашите липси, а оттам често и зависимост (от общуване). Което пък засилва нашата самотност в миговете, когато сме сами.
Душевно здравия човек е цялостен, т.е. никога не се чуства самотен. Това не означава, че общуването губи стойността си. Напротив! Цялостният индивид може да дава и да получава много повече в процеса на общуването от нецялостния такъв (който от логически съображение няма възможност да дава пълноценно). Просто цялостният човек не изпитва болезнена нужда от общуването! Щастлив е и сам, щастлив е и в компания.
Така че много по важно е да намерим начин да бъдем цялостни, сиреч душевно здрави отколкото да се въртим около понятието за самота.
Re: Относно самотата
Смислено по-хубаво или по-лошо е от добре? 
Изобщо се нямам за капацитет в тая област и също пиша глупости, обаче ми идват отвътре.
А ти имаш чудесно чувство за хумор и често ми харесва как разведряваш обстановката. Явно въпреки всичко си позитивен човек. И определено не си най-дърта. Пък и да си - не си личи нито по вида ти, нито по духа.
Изобщо се нямам за капацитет в тая област и също пиша глупости, обаче ми идват отвътре.
А ти имаш чудесно чувство за хумор и често ми харесва как разведряваш обстановката. Явно въпреки всичко си позитивен човек. И определено не си най-дърта. Пък и да си - не си личи нито по вида ти, нито по духа.