православие vs. протестанство
43 отговора
0 прегледа
православие vs. протестанство
Пиша тук с молба за помощ. Става въпрос за отношението към мъртвите на православната църква и евангелските такива. Каква е символиката на раздаването, понените... Има ли места в Библята където да е посочено какво да се прави.
Много съм объркан, защото мои близки хора(православна и евангелистка) настояват за точно противоположни неща, което води и до голям конфликт между двете.
Много съм объркан, защото мои близки хора(православна и евангелистка) настояват за точно противоположни неща, което води и до голям конфликт между двете.
Re: православие vs. протестанство
Е точно в Библията няма да намерите точни наставления относно молитвите за мъртвите - "за" или "против". Има в една неканонична библейска книга данни, че праведни Юда Макавей направил принос за опрощаване греха на свои войници, загинали в битка. Протестантите естествено посочват, че книгата е неканонична. Те пък се позовават на някои стихове от псалми: "В гроба кой ще Те слави" и пр - да докажат, че след смъртта участта на душата е окончателно решена. Но тия стихове носят и характера на риторичен обрат, и в края на краищата са религиозна поезия, която не може да се приема буквално. В Еклисиаста ще намерите и стиховете: "4:19. съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета! 20. Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. 21. Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?" - което все пак не ни дава основания да вярваме така, "защото го пише в Библията"
Има и много други косвени податки в стария и новия завет, но преки наредби не.
Бих Ви посъветвал да си намерите книгата на дядо Серафим Алексиев "Беседи за живота след живота", където най-подробно се излага православната гледна точка по въпроса (явно тази гледна точка Ви интересува, щом задавате въпроса си тука).
А моят колега Ежко, който в няколко теми води полемики точно по тоя въпрос, вярвам ще е така добър да подаде линкове към тия теми, където също доста изчерпателно се обсъжда задгробната участ на нашите покойници. Бог да ги прости!
Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби
Има и много други косвени податки в стария и новия завет, но преки наредби не.
Бих Ви посъветвал да си намерите книгата на дядо Серафим Алексиев "Беседи за живота след живота", където най-подробно се излага православната гледна точка по въпроса (явно тази гледна точка Ви интересува, щом задавате въпроса си тука).
А моят колега Ежко, който в няколко теми води полемики точно по тоя въпрос, вярвам ще е така добър да подаде линкове към тия теми, където също доста изчерпателно се обсъжда задгробната участ на нашите покойници. Бог да ги прости!
Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби
Любовта се простира и в небитието
Здравейте,
Господ в светото Си Евангелие казва, че "Бог не е Бог на мъртви, а на ж и в и - понеже У него в с и ч к и са живи." (Лука 20:34-38). А нали Бог изпълва "всичко във всичко" (Ефесяни, 1:23) и нали Сам Той Е Всеподателя на живота, бидейки Сам Живота.
" Христос затова и умря и възкръсна, за да господарува `и над мъртви `и над живи ", казва ап. Павел (Рим. 14: 9).
И още е казано, че "Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и и з в а ж д а [от преизподнята] " (1 Цар. 2: 6)
При сътворението на човека е засвидетелствано че "Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено д и х а н и е; и човекът [едва тогава] с т а н а жива душа" (Битие 2:7)
Вдъхнатото жизнено дихание е именно духът. По какво сме подобни на Бога, ако не по Духа. Нали Бог е Дух всесъвършен. Коя друга твар Бог сътворил по Негов образ и подобие, на коя друга твар в_дух_нал Своето Дихание ? (затова в следващ постинг)
Нека отбележим нещо твърде съществено: когато човекът бил създаден от земна пръст, той все още не е имал душа. Човекът с т а н а л жива душа едва тогава, когато Господ Бог му вдъхнал дихание за живот – т.е., когато му дал безсмъртен дух.
Зах.[12:1] Пророческо слово на Господа за Израиля. - Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човека вътре в него
1Коринт:
[2:11] Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него?
Яков:
[2:26] Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
Защото духът е същност, първопричина и главна действаща сила на цялото същество (Иов 34:13-15). Единствено духът е способен да се съедини с Божия дух (Рим 8:15-16; 1Кор 6:17), и затова стои по-високо от душата. В Библията духовните сили на човека са също наречени "дух" (2Тим 1:7). Те са различни при вярващите (Еф. 1:13) и при синовете на този свят (1Ин 4.6; Рим 11.8). Всичките ангели са служебни духове (Евр 1:14) и сред тях има зли духове (Лук. 7:21)"
Затова, че духът е именно висшето у човека, Апостолът говори и в посланието си до еверите: "Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни."
Следователно, няма причина, поради която да считаме, че със смъртта всичко е приключило и че заповедта за любовта към ближните - които са оставили телата си тук и са преминали в отвъдното с духа си - е неприложима.
Любовта, както знаем, " никога не отпада " (1 Кор. 13: 8). "Никога" тук означава именно "никога" - нито в този, нито в онзи свят. Ако сме обичали родителите си тук, ще ги обичаме и "оттатък".
А и другаде е казано: " Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите " (Мат. 21: 22). "Всичко" тук означава всичко. Няма основание да смятаме, че това не важи за мървите, които в Бога са живи, защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Мъртво е тялото, но духа е този, който остава жив.
[линк]
Господ в светото Си Евангелие казва, че "Бог не е Бог на мъртви, а на ж и в и - понеже У него в с и ч к и са живи." (Лука 20:34-38). А нали Бог изпълва "всичко във всичко" (Ефесяни, 1:23) и нали Сам Той Е Всеподателя на живота, бидейки Сам Живота.
" Христос затова и умря и възкръсна, за да господарува `и над мъртви `и над живи ", казва ап. Павел (Рим. 14: 9).
И още е казано, че "Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и и з в а ж д а [от преизподнята] " (1 Цар. 2: 6)
При сътворението на човека е засвидетелствано че "Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено д и х а н и е; и човекът [едва тогава] с т а н а жива душа" (Битие 2:7)
Вдъхнатото жизнено дихание е именно духът. По какво сме подобни на Бога, ако не по Духа. Нали Бог е Дух всесъвършен. Коя друга твар Бог сътворил по Негов образ и подобие, на коя друга твар в_дух_нал Своето Дихание ? (затова в следващ постинг)
Нека отбележим нещо твърде съществено: когато човекът бил създаден от земна пръст, той все още не е имал душа. Човекът с т а н а л жива душа едва тогава, когато Господ Бог му вдъхнал дихание за живот – т.е., когато му дал безсмъртен дух.
Зах.[12:1] Пророческо слово на Господа за Израиля. - Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човека вътре в него
1Коринт:
[2:11] Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него?
Яков:
[2:26] Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
Защото духът е същност, първопричина и главна действаща сила на цялото същество (Иов 34:13-15). Единствено духът е способен да се съедини с Божия дух (Рим 8:15-16; 1Кор 6:17), и затова стои по-високо от душата. В Библията духовните сили на човека са също наречени "дух" (2Тим 1:7). Те са различни при вярващите (Еф. 1:13) и при синовете на този свят (1Ин 4.6; Рим 11.8). Всичките ангели са служебни духове (Евр 1:14) и сред тях има зли духове (Лук. 7:21)"
Затова, че духът е именно висшето у човека, Апостолът говори и в посланието си до еверите: "Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни."
Следователно, няма причина, поради която да считаме, че със смъртта всичко е приключило и че заповедта за любовта към ближните - които са оставили телата си тук и са преминали в отвъдното с духа си - е неприложима.
Любовта, както знаем, " никога не отпада " (1 Кор. 13: 8). "Никога" тук означава именно "никога" - нито в този, нито в онзи свят. Ако сме обичали родителите си тук, ще ги обичаме и "оттатък".
А и другаде е казано: " Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите " (Мат. 21: 22). "Всичко" тук означава всичко. Няма основание да смятаме, че това не важи за мървите, които в Бога са живи, защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Мъртво е тялото, но духа е този, който остава жив.
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Относно това, че мъртвите не знаели нищо
Често опонентите цитират Книга Еклесиаст. "Мъртвите не знаят нищо" (Еклес., 9:5-7, ) - цитат, който особено съвремените садукеи адвентистите ни навират в лицето.
Ами не знаят - и граф Монте Кристо (Едмон Дантес) не знаеше какво го чака, докато беше в Ада на строгия тъмничен затвор. Което, разбира се не означава, че бе изчезнал "яко дим", че се беше "изпарил". . . Но след като се спаси, вече знаеше.
След Изкупителната Жертва на Христа Бога, всички мъртви знаят за Нея, и очакват всеобщото възкресение - едни за вечен живот, други за вечна мъка.
Самият факт, обаче, че казва - "мъртвите не знаят нищо", говори, че мъртвите ги има, че съществуват, че СА. Сам Господ слязъл в Свое време в Ада за да им проповядва Евангелието Си. Тогава, те вече са направили своя избор - който е поискал, Го е последвал, който не е поискал, е останал там. Сега, след Изкупителната Му Жертва, вече всички мъртви знаят, че има освен Ад, има и Божие Царство.
Христос, "бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по д у х; с който отиде да п р о п о в я д в а на духовете в тъмницата" (1Петр. 3:18-19)
"Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом" (1Петр. 4:6).
Очевидно, Христос благовестил не на някакви имагинерни същества, не на някакви "спящи кукли" , а на разумни, мислещи люде, и това е което свидетелства, че те са ж и в и.
[линк]
Ами не знаят - и граф Монте Кристо (Едмон Дантес) не знаеше какво го чака, докато беше в Ада на строгия тъмничен затвор. Което, разбира се не означава, че бе изчезнал "яко дим", че се беше "изпарил". . . Но след като се спаси, вече знаеше.
След Изкупителната Жертва на Христа Бога, всички мъртви знаят за Нея, и очакват всеобщото възкресение - едни за вечен живот, други за вечна мъка.
Самият факт, обаче, че казва - "мъртвите не знаят нищо", говори, че мъртвите ги има, че съществуват, че СА. Сам Господ слязъл в Свое време в Ада за да им проповядва Евангелието Си. Тогава, те вече са направили своя избор - който е поискал, Го е последвал, който не е поискал, е останал там. Сега, след Изкупителната Му Жертва, вече всички мъртви знаят, че има освен Ад, има и Божие Царство.
Христос, "бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по д у х; с който отиде да п р о п о в я д в а на духовете в тъмницата" (1Петр. 3:18-19)
"Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом" (1Петр. 4:6).
Очевидно, Христос благовестил не на някакви имагинерни същества, не на някакви "спящи кукли" , а на разумни, мислещи люде, и това е което свидетелства, че те са ж и в и.
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Маймуноподобен - това звучи гордо
Другият текст с който спекулират хората, поддали се на лъжеверие, е следният:
„съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!”
(Еклисиаст, 3:19)
За да оправдаят статуквото си, те са готови да се оприличат с животните, както атеистите са готови да приемат маймуноподобието, вярвайки в Дарвиновата теория за произхода на видовете.
Ще цитирам един съвременен богослов, който по този въпрос казва следното:
"Ами адвентистите просто забравят, че Еклесиаст понякога цитира чужди мисли и житейски принципи, които после оборва. Това, че в книгата пише "защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една", не означава, че авторът е съгласен и че споделя точно това виждане. Цялата книга има подобна логическа структура и това се вижда отдалеч. Просто авторът сблъсква различни мирогледи, а точно кой изповядва сам той, също се разбира с лекота. Просто трябва да се чете, а не да се цитатничи."
Самият Еклесиаст отговаря в края на книгата :
"И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а д у х ъ т ще се върне при Бога, Който го е дал." (12:7)
За всеки разумен човек този текст е пределно ясен и свидетества именно, че човешката душа, т.е. човекът, продължава да съществува и след смъртта на тленното тяло, защото "при" не означава разтапяне в природата на някакво безлично битие, а (означава) продължаване на съществуването другаде, в друго състояние, по друг начин.
Ето докъде стига в буквализма си до безумието, до което стигна адвентистът Ники-Очакване, който цитирайки Еклесиаст 3:19, каза следното:
"Но дори да не го пишеше това в Библията, пак бих предпочел да се сравнявам с животните".
[линк]
[линк]
„съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!”
(Еклисиаст, 3:19)
За да оправдаят статуквото си, те са готови да се оприличат с животните, както атеистите са готови да приемат маймуноподобието, вярвайки в Дарвиновата теория за произхода на видовете.
Ще цитирам един съвременен богослов, който по този въпрос казва следното:
"Ами адвентистите просто забравят, че Еклесиаст понякога цитира чужди мисли и житейски принципи, които после оборва. Това, че в книгата пише "защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една", не означава, че авторът е съгласен и че споделя точно това виждане. Цялата книга има подобна логическа структура и това се вижда отдалеч. Просто авторът сблъсква различни мирогледи, а точно кой изповядва сам той, също се разбира с лекота. Просто трябва да се чете, а не да се цитатничи."
Самият Еклесиаст отговаря в края на книгата :
"И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а д у х ъ т ще се върне при Бога, Който го е дал." (12:7)
За всеки разумен човек този текст е пределно ясен и свидетества именно, че човешката душа, т.е. човекът, продължава да съществува и след смъртта на тленното тяло, защото "при" не означава разтапяне в природата на някакво безлично битие, а (означава) продължаване на съществуването другаде, в друго състояние, по друг начин.
Ето докъде стига в буквализма си до безумието, до което стигна адвентистът Ники-Очакване, който цитирайки Еклесиаст 3:19, каза следното:
"Но дори да не го пишеше това в Библията, пак бих предпочел да се сравнявам с животните".
[линк]
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Re: православие vs. протестанство
Защо не кажеш в какво точно се различават настояванията, защото тук може да ти излеят много вода, докато се стигне до това, което те интересува.
Между другото каквото и да направиш - ти трябва да си съгласен с него - не православни и не евангелисти. Ако ти си изгубил обичан човек - ти ще знаеш най-добре какво трябва да направиш за да почетеш живота му или за да се сбогуваш. Вярно, че това никога не е лесно и може би затова роднините все се бъркат - опитват се да помагат.
[линк]
Между другото каквото и да направиш - ти трябва да си съгласен с него - не православни и не евангелисти. Ако ти си изгубил обичан човек - ти ще знаеш най-добре какво трябва да направиш за да почетеш живота му или за да се сбогуваш. Вярно, че това никога не е лесно и може би затова роднините все се бъркат - опитват се да помагат.
[линк]
Re: православие vs. протестанство
Ако избереш протестантството - следвай него, ако си избрал Православието тогава е естествено да следваш неговите предписания.
Ако има починал човек - редно е да се следва същото, каквото е избрал така и да бъде.
А кое е по-истинско и правилно като учение е друга тема.
Ако има починал човек - редно е да се следва същото, каквото е избрал така и да бъде.
А кое е по-истинско и правилно като учение е друга тема.
Re: Любовта се простира и в небитието
А и другаде е казано: " Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите " (Мат. 21: 22). "Всичко" тук означава всичко.
Ми тогава, ако православните се помолят всички протестанти да станат православни ?
пп: след като това "всичко" означава всичко
Ми тогава, ако православните се помолят всички протестанти да станат православни ?
пп: след като това "всичко" означава всичко
Re: православие vs. протестанство
Благодаря на всички. Да, става въпрос за 40-те дни, 3-те месеца... да се отбелязват ли или не. Според евангелистите това било грешно. Напълно съм съгласен с Камъче, че трябва да се изхожда от това какъв е бил починалият, но когато в едно семейство има членове от различни Християнски църкви става доста сложно.
Re: православие vs. протестанство
Тук решението според мен е да се спазва златното правило във вярата "Прави това, което желаеш другите да правят на теб". Това означава, че както аз желая за мен православно погребение, тъй като аз съм православна, няма да искам протестантско. Така е редно да се уважи изборът на починалия и да се направи според неговите вярвания, пък ако е бил атеист - също. Но това какви са вярванията на близките не би трябвало да е решаващо. Все пак човекът е избрал в какво да вярва или да не вярва. И да си налагаме волята нищо да променим към добро.
Re: Любовта се простира и в небитието
Всеки православен е призван да прави точно това: да се моли за спасението на всички човеци не само във времето на Божествената света Литургия.
Прочем, ти, кога ке помоли последно за мен/нас, за спасението ми/ни ?
[линк]
Прочем, ти, кога ке помоли последно за мен/нас, за спасението ми/ни ?
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
вяра vs. неверие
Изследвай нещата и се моли Господ да ти открие истината, доколкото трябва.
Православните вярват, че починалите са живи и може да им се помогне в задгробната участ, протестантите най-общо смятат, че щом човек е умрял, съдбата му е решена - или е спасен, или не/тук има и различни учения в различните деноминации/ и не може да се молиш за него, нито да му се помогне.
Ако ти обичаш човека, когото си загубил, няма ли да се молиш за него? Православната църква се състои от земна - воюваща, където са живите по плът и небесна - тържествуваща, където са светците и спасилите се по божия милост.
Протестантите нямат опита на православието, вкл. и учението за митарствата, молитвеното застъпничество на светиите и църквата за починалите.
Не забравяй, че не сме сами, а винаги с Бога, Който е способен да ни избави от всяка скръб.
Православните вярват, че починалите са живи и може да им се помогне в задгробната участ, протестантите най-общо смятат, че щом човек е умрял, съдбата му е решена - или е спасен, или не/тук има и различни учения в различните деноминации/ и не може да се молиш за него, нито да му се помогне.
Ако ти обичаш човека, когото си загубил, няма ли да се молиш за него? Православната църква се състои от земна - воюваща, където са живите по плът и небесна - тържествуваща, където са светците и спасилите се по божия милост.
Протестантите нямат опита на православието, вкл. и учението за митарствата, молитвеното застъпничество на светиите и църквата за починалите.
Не забравяй, че не сме сами, а винаги с Бога, Който е способен да ни избави от всяка скръб.