Кои са здравите?
59 отговора
0 прегледа
Кои са здравите?
Привет,
Бих искал да поразсъждаваме върху следните стихове:
Матея 9:12. А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Марко 2:17
17. А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние).
Лука 5:31
31. Исус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Кой е лекарят е ясно. Сигурен съм че повечето от вас много лесно могат да посочат кои са "болните" или грешниците. Това се прави всеки ден в клуба.
По-интересния и "по-труден" въпрос е: Кои са здравите, които нямат нужда от лекар? Кои са праведните заради, които Христос НЕ Е дошъл да призове?
Може ли някой да посочи такива хора? Има ли ги днес сред нас? Особено след като Исая е написал "...няма праведен ни един".
Ежко, ти гониш...
Търпение!
Бих искал да поразсъждаваме върху следните стихове:
Матея 9:12. А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Марко 2:17
17. А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние).
Лука 5:31
31. Исус им отговори: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
Кой е лекарят е ясно. Сигурен съм че повечето от вас много лесно могат да посочат кои са "болните" или грешниците. Това се прави всеки ден в клуба.
По-интересния и "по-труден" въпрос е: Кои са здравите, които нямат нужда от лекар? Кои са праведните заради, които Христос НЕ Е дошъл да призове?
Може ли някой да посочи такива хора? Има ли ги днес сред нас? Особено след като Исая е написал "...няма праведен ни един".
Ежко, ти гониш...
Търпение!
Ангелите Божии
Целият невидим за нас Небесен свят.
В Писанието ясно е указано, че на Небето има йерархия. Показани са общо девет ангелски чина:
1. Престоли (Послание до колосяни 1:16)
2. Херувими (Книга на пророк Исаия 37:16)
3. Серафими (Книга на пророк Исаия 6:2)
4. Сили (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)
5. Господства (Послание до колосяни 1:16)
6. Власти (Послание до колосяни 1:16)
7. Началства (Послание до колосяни 1:16)
8. Архангели (Послание до солуняни 4:16)
9. Ангели (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)
Най-високо в Небесната йерархия - над всички ангелски чинове, стоят седем първовърховни Ангела (Откровение 1:4, 8:2).
[линк]
В Писанието ясно е указано, че на Небето има йерархия. Показани са общо девет ангелски чина:
1. Престоли (Послание до колосяни 1:16)
2. Херувими (Книга на пророк Исаия 37:16)
3. Серафими (Книга на пророк Исаия 6:2)
4. Сили (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)
5. Господства (Послание до колосяни 1:16)
6. Власти (Послание до колосяни 1:16)
7. Началства (Послание до колосяни 1:16)
8. Архангели (Послание до солуняни 4:16)
9. Ангели (Първо съборно послание на св. Ап. Петър 3:22)
Най-високо в Небесната йерархия - над всички ангелски чинове, стоят седем първовърховни Ангела (Откровение 1:4, 8:2).
[линк]
Re: Кои са здравите?
В трудовете на св. Дионисий Ареопагит намираме следната класификация: Ангелите са разделени на три степени, като във всяка от тях има по три чина.
Във в и с ш а т а, която е най-близо до Бога, влизат: Серафими, Херувими и Престоли .
Най-близо до Светата Троица са шестокрилите Серафими (пламтящи, огнени)(Ис. 6:2). Те пламтят от любов към Бога и пробуждат такава любов и у другите.
След Серафимите пред Господ стоят Херувими (Бит. 3:24). Името им означава: изливане на премъдрост, просвещение, понеже чрез тях, сияещи със светлината на Богопознанието и разбирането на Божиите тайни, се спуска свише премъдрост и просвещение за истинското Богопознание.
След Херувимите застават носещите Божията благодат, дадена им за служение - Престоли (Кол. 1:16), тайнствено и непостижимо носещи Бога. Те служат на Божието правосъдие.
С р е д н а т а йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Сили и Власти .
Господствата (Кол. 1, 16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духа да поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.
Силите (1 Петрово. 3:22) изпълняват Божията воля. Те творят чудеса и изпращат дарбата чудотворство и прозорливост на угодните Богу човеци. Силите помагат на хората да понасят послушание, да са търпеливи, даряват духовна устойчивост и мъжество.
Властите (1 Петрово 3:22; Кол. 1:16) имат властта да укротяват силата на дявола. Те отвръщат от хората дяволските искушения, подкрепят и пазят подвижниците, помагат на хората в борбата им със злите помисли.
В н и с ш а т а йерархия влизат трите чина: Начала, Архангели и Ангели . Тази ангелска триада се намира в непосредствена близост до света и човека.
Началата (Кол. 1:16) командват нисшите ангели, насочвайки ги към изпълнение на божествените повели. Те са упълномощени да управляват Вселената, да охраняват страните, народите, племената.
Архангелите (1 Сол. 4:16) благовестяват за великото и преславното, откриват тайните на вярата, пророчествата и разгадават волята Божия, укрепват в хората святата вяра, просвещавайки ума им чрез светлината на Светото Евангелие.
Ангелите (1 Петрово 3:22) са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората за добродетелен и свят живот. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат, ако той поиска.
[линк]
[линк]
Във в и с ш а т а, която е най-близо до Бога, влизат: Серафими, Херувими и Престоли .
Най-близо до Светата Троица са шестокрилите Серафими (пламтящи, огнени)(Ис. 6:2). Те пламтят от любов към Бога и пробуждат такава любов и у другите.
След Серафимите пред Господ стоят Херувими (Бит. 3:24). Името им означава: изливане на премъдрост, просвещение, понеже чрез тях, сияещи със светлината на Богопознанието и разбирането на Божиите тайни, се спуска свише премъдрост и просвещение за истинското Богопознание.
След Херувимите застават носещите Божията благодат, дадена им за служение - Престоли (Кол. 1:16), тайнствено и непостижимо носещи Бога. Те служат на Божието правосъдие.
С р е д н а т а йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Сили и Власти .
Господствата (Кол. 1, 16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духа да поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.
Силите (1 Петрово. 3:22) изпълняват Божията воля. Те творят чудеса и изпращат дарбата чудотворство и прозорливост на угодните Богу човеци. Силите помагат на хората да понасят послушание, да са търпеливи, даряват духовна устойчивост и мъжество.
Властите (1 Петрово 3:22; Кол. 1:16) имат властта да укротяват силата на дявола. Те отвръщат от хората дяволските искушения, подкрепят и пазят подвижниците, помагат на хората в борбата им със злите помисли.
В н и с ш а т а йерархия влизат трите чина: Начала, Архангели и Ангели . Тази ангелска триада се намира в непосредствена близост до света и човека.
Началата (Кол. 1:16) командват нисшите ангели, насочвайки ги към изпълнение на божествените повели. Те са упълномощени да управляват Вселената, да охраняват страните, народите, племената.
Архангелите (1 Сол. 4:16) благовестяват за великото и преславното, откриват тайните на вярата, пророчествата и разгадават волята Божия, укрепват в хората святата вяра, просвещавайки ума им чрез светлината на Светото Евангелие.
Ангелите (1 Петрово 3:22) са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората за добродетелен и свят живот. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат, ако той поиска.
[линк]
[линк]
Загубената овца сме ние, човеците
От матея свето Евангелие, глава 18
Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
Ако цялото съгрешило човечество е само една заблудила се овца, то 99-те незаблудени са светите Ангели, които да здравите и които нямат нужда от Лекар, от Спасител.
[линк]
Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
Ако цялото съгрешило човечество е само една заблудила се овца, то 99-те незаблудени са светите Ангели, които да здравите и които нямат нужда от Лекар, от Спасител.
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Не, пробвай пак!
Ежко, няма такова нещо.
Има и паднали ангели, предполагам знаеш.
Ангелите също ЩЕ бъдат съдени.
Освен това четем следното:
9. Призоваване на Матей
(Марк 2:13-17; Лука 5:27-32)
И като минаваше оттам, Исус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен! И той стана и Го последва.
10. И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исус и учениците Му.
11. И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?
12. А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13. Но идете и се научете какво значи писаното: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните към покаяние.
Кои са тези праведни, които са ТУК на земята заради, които Спасителят НЕ Е дошъл?
Темата не е само между мен и Ежко. Други мнения няма ли?
Търпение!
Има и паднали ангели, предполагам знаеш.
Ангелите също ЩЕ бъдат съдени.
Освен това четем следното:
9. Призоваване на Матей
(Марк 2:13-17; Лука 5:27-32)
И като минаваше оттам, Исус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен! И той стана и Го последва.
10. И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исус и учениците Му.
11. И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?
12. А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13. Но идете и се научете какво значи писаното: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните към покаяние.
Кои са тези праведни, които са ТУК на земята заради, които Спасителят НЕ Е дошъл?
Темата не е само между мен и Ежко. Други мнения няма ли?
Търпение!
Редактирано от Enos на
Re: Кои са здравите?
игурен съм че повечето от вас много лесно могат да посочат кои са "болните" или грешниците. Това се прави всеки ден в клуба.
Вметка:
Вече не само е строго забранено, но се преследва и от Закона.
Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
Вметка:
Вече не само е строго забранено, но се преследва и от Закона.
Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
А защо именно ф а р и с е и т е се съблазнили ?
В отговор на:Сигурен съм че повечето от вас много лесно могат да посочат кои са "болните" или грешниците. Това се прави всеки ден в клуба
По този начин ти - вярвам, че несъзнателно - обвиняваш повечето участници в този форум във фарисейство.
Господ Иисус Христос неслучайно наченал светото Си Евангелие с призива за п о к а я н и е (Мат., 4:17) - призив, който е отправен към всяка една човешка душа без изключение.
Защо именно „праведниците” фарисеи са тези, които се съблазнили ? Защото се смятали именно за праведници, за не_грешници, затова.
*Влязъл някога Господ в дома на митаря Матей, когото преобразил от митар в апостол, седнал въплътеният Бог на трапеза с грешниците. Като видели това, фарисеите се съблазнили. "Защо - казали те на Иисусовите ученици, - вашият Учител яде и пие с митари и грешници?" (Мат. 9:11).
С това фарисеите автоматично се самоообявяват за праведници. Това се нарича себе_превъзнасяне . Ако човек не вижда греховете си, това съвсем не значи, че ги няма. Това по-скоро означава, че такъв човек пребивава не само в грехове, но и в душевна слепота. В притчата за митаря и фарисея Господ оправдава не фарисеина, който се „виждал” праведник, а митаря, който имайки съкрушено сърце не само осъзнавал, но и се каел за греховете си.
*Св. Игнатий Брянчанинов казва:
Кажете първом, фарисеи, защо наричате тия човеци - грешници? Не е ли по добре да ги наречете щастливци и блажени, ангели и херувими, затуй, че Бог е благоволил да седне с тях? Не е ли по-добре да речете: "И ние сме грешници! И нас приеми при нозете Си, милосърдни Иисусе; тия грешници Ти, Сърцеведче и истинен Съдия, си предпочел пред нас; като си отминал нас, Ти с тях си седнал на трапеза. Явно е, че нашите грехове пред Теб са по-тежки от техните. С тях Ти седиш на трапеза - на нас пък поне позволи да паднем при нозете Ти!"
Но у тъмните "праведници" не се усеща святото ухание на смирението. Богати са те, ала с "правдата" на падналото човешко естество, с лъжливата "правда" на тоя свят, с бесовската "правда". Те дръзко осъждат Господа, осъждат и приеманите от Него грешници, които тъй се превръщат в истински праведници. Отхвърлят те Господа, като казват: "вашият Учител". По тоя начин дават да се разбере, че те не Го признават за свой Учител.
Отговорът на Господа е отговор на всичко, в което се коренят тайните недъзи на фарисеите, обуславящи цялото им душевно състояние. Тоя отговор съдържа страшно осъждане и отхвърляне от Божието лице на всяка мнима човешка правда, съединена с осъждане на ближния. "Здравите нямат нужда от лекар, а болните" - отвръща Господ. "Идете и се научете, що значи: ‘милост искам, а не жертва’. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:12-13).
От оня, що не се признава за грешник, Иисус се отрича: "Не съм дошъл" - казва Той, "да призова праведници, а грешници към покаяние." Какво блаженство е да признаваш себе си за грешник! Самопризналият се грешник получава достъп до Иисуса. Какво блаженство е да виждаш греховете си! Какво блаженство е да гледаш в сърцето си! Който се вгледа в сърцето си, той ще забрави, че на земята има други грешници, освен него самия. Ако ли и се вгледа някога в ближните, то всички ще му се виждат непорочни и прекрасни като ангели. Гледайки вътре в себе си, вглеждайки се в греховните си петна, той се убеждава, че за спасението му остава едно-единствено средство - Божията милост; убеждава се, че е раб негоден, не само поради престъпването, но и поради недостатъчното изпълняване на Божиите заповеди, поради изпълнението, приличащо повече на тяхно изкривяване, отколкото изпълнение. И, сам нуждаещ се от милост, той обилно излива милост върху ближните си, като проявява към тях единствено милост. "Ако знаехте, що значи: ‘милост искам, а не жертва’, не бихте осъдили невиновните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние"(Мат. 12:7; 9:13)
Колкото до падналите ангели, че ще бъдат съдени. Те отдавна са направили своя избор, както това са направили и Божиите Ангели. Бесовете няма никога да се покаят, и нека не бъдем техни съобщници, както изисква от нас Апостола [1Кор., 10:20]
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Re: Загубената овца сме ние, човеците
От Лука свето Евангелие
[15:1] Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
[15:2] А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
[15:3] Но Иисус им каза тая притча:
[15:4] кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
[15:5] А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
[15:6] и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
[15:7] Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Някои тълкуват, че тук Господ използва ирония, като под „праведници“ визира подлите и самодоволни фарисеи. Но защо такова съотношение: 1 към 99 ? И защо иронията стига дотам: "които нямат нужда от покаяние" ? Ако беше ирония, визираща фарисеите, не трябваше ли смисъла на казаното да е този : "които се каят за пред хората по пътища и седенки".
Знаменателно е това, че 99-те са оставени в пустинята - тоест, на място, което е отдалечено от суетата на този свят. И радостта е не къде да е, а именно на Небесата, където е безчетното опълчние от Ангелите Божии.
По пътя си в Месопотамия, Иаков видял на сън таинственастълба, по която се качвали и слизали ангели, което и символизирало тяхната постоянна връзка с видимия свят (Бит. 28:12). Връщайки се обратно, Иаков видял наяве "опълчението" на ангелите Божии (Бит. 32:1-2).
Знаем, че Бог сътворил ангелите с различна степен на разум и сила, установил различни ангелски чинове на основата на тези различия и ги организирал съответно с чиновете им, в подобие на военните чинове. Едно от доказателството за гореказаното е онзи факт, че в Новия Завет Бог е назван многократно "ГОСПОД САВАОТ"
Еврейската дума, която се превежда като "Саваот", означава "армия". С други думи казано "Господ Саваот" - "Господ на армиите".
Светата Библия ни говори, че ангелите представляват мощна небесна армия или армии, които изпълняват Божиите повели (3 Цар. 22:19; Пс. 102:20-21), служещи в качество на Божии колесници (Пс. 67:18) и са разделени на легиони (Мт. 26:53). В тази светлина, името на Бога Саваот = на армиите ни говори за това, че Той е Вожд на небесното ангелското войнство.
Пророк Даниил съзерцавал в откровение, как десетки хиляди по десетки хиляди предстояли и служели на Бога (Дан. 7:10). Многочислено небесно войнство славословило раждането на Спасителя на света (Лк. 2:13).
Правейки коментар на числото, което дава пророк Даниил, св. Кирил Иерусалимски обръща внимание, че това не означава точен брой, а е израз за неизброимост, тъй като сам пророкът не бил в състояние да намери друг израз за многобройност.
Някои св. Отци обясняват мисълта за ангелската безчисленост позовавайки се именно на притчата за загубената овца. Ако цялото съгрешило човечество, според св. Кирил Иерусалимски, е само една заблудила се овца, то 99 незаблудени са светите Ангели.
"Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание."
[линк]
[15:1] Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
[15:2] А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
[15:3] Но Иисус им каза тая притча:
[15:4] кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
[15:5] А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
[15:6] и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
[15:7] Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Някои тълкуват, че тук Господ използва ирония, като под „праведници“ визира подлите и самодоволни фарисеи. Но защо такова съотношение: 1 към 99 ? И защо иронията стига дотам: "които нямат нужда от покаяние" ? Ако беше ирония, визираща фарисеите, не трябваше ли смисъла на казаното да е този : "които се каят за пред хората по пътища и седенки".
Знаменателно е това, че 99-те са оставени в пустинята - тоест, на място, което е отдалечено от суетата на този свят. И радостта е не къде да е, а именно на Небесата, където е безчетното опълчние от Ангелите Божии.
По пътя си в Месопотамия, Иаков видял на сън таинственастълба, по която се качвали и слизали ангели, което и символизирало тяхната постоянна връзка с видимия свят (Бит. 28:12). Връщайки се обратно, Иаков видял наяве "опълчението" на ангелите Божии (Бит. 32:1-2).
Знаем, че Бог сътворил ангелите с различна степен на разум и сила, установил различни ангелски чинове на основата на тези различия и ги организирал съответно с чиновете им, в подобие на военните чинове. Едно от доказателството за гореказаното е онзи факт, че в Новия Завет Бог е назван многократно "ГОСПОД САВАОТ"
Еврейската дума, която се превежда като "Саваот", означава "армия". С други думи казано "Господ Саваот" - "Господ на армиите".
Светата Библия ни говори, че ангелите представляват мощна небесна армия или армии, които изпълняват Божиите повели (3 Цар. 22:19; Пс. 102:20-21), служещи в качество на Божии колесници (Пс. 67:18) и са разделени на легиони (Мт. 26:53). В тази светлина, името на Бога Саваот = на армиите ни говори за това, че Той е Вожд на небесното ангелското войнство.
Пророк Даниил съзерцавал в откровение, как десетки хиляди по десетки хиляди предстояли и служели на Бога (Дан. 7:10). Многочислено небесно войнство славословило раждането на Спасителя на света (Лк. 2:13).
Правейки коментар на числото, което дава пророк Даниил, св. Кирил Иерусалимски обръща внимание, че това не означава точен брой, а е израз за неизброимост, тъй като сам пророкът не бил в състояние да намери друг израз за многобройност.
Някои св. Отци обясняват мисълта за ангелската безчисленост позовавайки се именно на притчата за загубената овца. Ако цялото съгрешило човечество, според св. Кирил Иерусалимски, е само една заблудила се овца, то 99 незаблудени са светите Ангели.
"Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми - знание."
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Re: Загубената овца сме ние, човеците
.Едно от доказателството за гореказаното е онзи факт, че в Новия Завет Бог е назван многократно "ГОСПОД САВАОТ"
Господ на Силите, или на Войнствата е назоваван многократно в Стария Завет. Пророк Исая доста използва израза Господ на Войнствата. В Новия Завет къде се използва (освен мястото в Римляни където Павел цитира Исая)?
Господ на Силите, или на Войнствата е назоваван многократно в Стария Завет. Пророк Исая доста използва израза Господ на Войнствата. В Новия Завет къде се използва (освен мястото в Римляни където Павел цитира Исая)?
в отговор на spanishcaravan
#14
Разбира се, че в Стария Завет
В отговор на:Това е точно така - по-горе съм копирал и съм дал препратка откъде съм копирал. Просто не съм го забелязал.Господ на Силите, или на Войнствата е назоваван многократно в Стария Завет.
А ти всъщност много добре знаеш, че гова е неволна грешка - всеки прави такива.
[линк]
Е, кои са здравите - нима има безгрешни човеци ?
В отговор на:Това, че праведните са всъщност небесните същества по йерархията, официалната Православна доктрина ли е, или твое частно мнение?
Какво значи доктрина ? Вижа най-отдолу, какво е казано.
Ето ти и конкретен въпрос: Кои са здравите - нима има безгрешни човеци, нима има ч о в е к, който ще избегне смъртта наследена поради грехопадението ?
Даже и праведниците умират телесно - дори и взетите с тяло пророци Енох и Илия в Края на времената ще претърпят телесна смърт именно поради това, че природата ни е паднала, че боледува, че нелесно сме обречени на смърт всички човеци. До един.
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Re: Не, пробвай пак!
Ежко е прав по това. Защото "здрави" ангели все пак има (и те очевидно нямат нужда от Лекаря). Ние, смъртните, пък до един сме все "болни" и имаме нужда. най-малкото - заради смъртността. Но и не само заради нея.
А падналите ангели нито са здрави, нито са болни. Те са вече все едно мъртви от гледна точка на Божията близост. Извън изкуплението. Извън Лекаря. Така че Христос очевидно няма предвид тях, говорейки за здрави и болни. Не твърдиш, надявам се, че има изкупление и за падналите ангели?
Magister artium
[линк]
А падналите ангели нито са здрави, нито са болни. Те са вече все едно мъртви от гледна точка на Божията близост. Извън изкуплението. Извън Лекаря. Така че Христос очевидно няма предвид тях, говорейки за здрави и болни. Не твърдиш, надявам се, че има изкупление и за падналите ангели?
Magister artium
[линк]
То си е съвсем ясно казано от Христа Бога:
То си е съвсем ясно казано от Христа Бога кои са болните, следователно, леснво можем да се сетим кои са здравите:
"Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Дойдох да повикам към покаяние не праведни, а грешници". (Мат. 9:9-13).
А кои са грешниците, Драго ? Всички ние, човеците, до един. И кои остават тогава да са здравите, негрешните, ако не небожителите - Ангелите и удостоилите се да пребивават в Царството Небесно. Чел съм го някъде, но не помня къде. Но то е толкова очевидно, че не се иска тълкувание - нали Лекарят е Христос, нашият Спасител, Чиято Жертва е заради нас, грешните човеци, а не заради бесовете, които са се отлъчили необратимо. Нека поясним още малко.
Неслучайно както проповедта на св. Иоан Предтеча, така и евангелската проповед на Самия Господ Иисус Христос започва с призив към нас, човеците за покаяние чрез осъзнаване на собствената си греховност (Мат. 3:2; 4:17; Марк 1:15).
Вярата е условие, но не достатъчно за да бъде основата на духовния живот - защото “и бесовете вярват и треперят” (Иак. 2:19). Основата на нашият духовен живот се състои в подвига на осъзнаване на нашата греховност, което става само в смирената душа, смирението ражда покаяние, покаянието пък води до очистване от греховете, което от своя страна ни отвежда към и с т и н с к и я стремеж за спасение и към правилната вяра.
Всеки подвиг, който не води към този резултат, се явява лъжеподвиг и духовния живот без него е измамна .
Тази мисъл казва св. Апостол Павел на Тимотей:
"Ако пък някой се и състезава. той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата" (2 Тим. 2:5)
Преди да говорим за познание на Бога, не трябва ли да опознаем първом собствената си немощ и с нея с а м о да се фукаме - пардон, хвалиме. Иначе как да познаем Бога, ако се смятаме за "еди какво си", ако се смятаме за нещо си, бидейки нищо - т.е., ако сме горделиви.
"сърце съкрушено [от виждането на своята греховност] и смирено [поради познаването на самия себе си като пръв грешник] Ти , Боже, не ще презреш." [Пс. 50:19].
Най-плодотворният автор на Н.З стигнал до онова себе_познание на нашата греховност, за което става въпрос (не за първи път): "Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв [грешник] съм аз." [1 Тим., 1:16]
"П о д р а ж а в а й т е, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас (наставниците ви). "[Фил., 3:17]
Този първовърховен Апостол, който бил удостоен да стане вместилище на Бога казва [заповядва], да му бъдем подражатели. Е, той смята себе си за грешник, ние за какво да се смятаме - за Наше Всеправедно Величие ?
За света е парадоксално, как светите люде колкото по-святи ставали - т.е., колкото по-праведни, - толкова по-грешни смятали себе си от другите, понеже (по Божие допущение) осъзнавали дълбините на своята греховност. Но за суетния свят то и самата вяра в Христа Разпнатия е парадокс - едно безумие - понеже не иска да приеме, че човек е грешен (и то безумно грешен) и в безумието си не е преставал да разпъва Бога. Не само там, на Кръста, но всеки ден, ежесекундно, по всички краища на света, в лицето на носещите Божият образ и Божието подобие.
[линк]
"Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Дойдох да повикам към покаяние не праведни, а грешници". (Мат. 9:9-13).
А кои са грешниците, Драго ? Всички ние, човеците, до един. И кои остават тогава да са здравите, негрешните, ако не небожителите - Ангелите и удостоилите се да пребивават в Царството Небесно. Чел съм го някъде, но не помня къде. Но то е толкова очевидно, че не се иска тълкувание - нали Лекарят е Христос, нашият Спасител, Чиято Жертва е заради нас, грешните човеци, а не заради бесовете, които са се отлъчили необратимо. Нека поясним още малко.
Неслучайно както проповедта на св. Иоан Предтеча, така и евангелската проповед на Самия Господ Иисус Христос започва с призив към нас, човеците за покаяние чрез осъзнаване на собствената си греховност (Мат. 3:2; 4:17; Марк 1:15).
Вярата е условие, но не достатъчно за да бъде основата на духовния живот - защото “и бесовете вярват и треперят” (Иак. 2:19). Основата на нашият духовен живот се състои в подвига на осъзнаване на нашата греховност, което става само в смирената душа, смирението ражда покаяние, покаянието пък води до очистване от греховете, което от своя страна ни отвежда към и с т и н с к и я стремеж за спасение и към правилната вяра.
Всеки подвиг, който не води към този резултат, се явява лъжеподвиг и духовния живот без него е измамна .
Тази мисъл казва св. Апостол Павел на Тимотей:
"Ако пък някой се и състезава. той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата" (2 Тим. 2:5)
Преди да говорим за познание на Бога, не трябва ли да опознаем първом собствената си немощ и с нея с а м о да се фукаме - пардон, хвалиме. Иначе как да познаем Бога, ако се смятаме за "еди какво си", ако се смятаме за нещо си, бидейки нищо - т.е., ако сме горделиви.
"сърце съкрушено [от виждането на своята греховност] и смирено [поради познаването на самия себе си като пръв грешник] Ти , Боже, не ще презреш." [Пс. 50:19].
Най-плодотворният автор на Н.З стигнал до онова себе_познание на нашата греховност, за което става въпрос (не за първи път): "Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв [грешник] съм аз." [1 Тим., 1:16]
"П о д р а ж а в а й т е, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас (наставниците ви). "[Фил., 3:17]
Този първовърховен Апостол, който бил удостоен да стане вместилище на Бога казва [заповядва], да му бъдем подражатели. Е, той смята себе си за грешник, ние за какво да се смятаме - за Наше Всеправедно Величие ?
За света е парадоксално, как светите люде колкото по-святи ставали - т.е., колкото по-праведни, - толкова по-грешни смятали себе си от другите, понеже (по Божие допущение) осъзнавали дълбините на своята греховност. Но за суетния свят то и самата вяра в Христа Разпнатия е парадокс - едно безумие - понеже не иска да приеме, че човек е грешен (и то безумно грешен) и в безумието си не е преставал да разпъва Бога. Не само там, на Кръста, но всеки ден, ежесекундно, по всички краища на света, в лицето на носещите Божият образ и Божието подобие.
[линк]
Редактирано от Eжko_ на
Re: То си е съвсем ясно казано от Христа Бога:
Никой не спори за греховността на хората. Въпросът е дали Исус употребява "праведни" като ревизира само хора (неиронизително за небожители (Авраам, Исаак, Яков, Мойсей, ...) и иронизително за всякаква форма фарисеи), или има предвид най-вече ангелски тип същества.
Защото призивът за покаяние е само към хората, или със старата дума - човеците.
Бог не предлага призив за покание към паднали ангели. (Там прошка няма).
Защото призивът за покаяние е само към хората, или със старата дума - човеците.
Бог не предлага призив за покание към паднали ангели. (Там прошка няма).