Въпрос
26 отговора
0 прегледа
Re: Въпрос
Човешкото око не вижда отделен фотон, но жабешкото е по-чувствително и може да различи. Изглежда като кратко светване :)
"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."
"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."
Re: Въпрос
Засега електрона не дава признаци че има диаметър..
"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."
"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."
Re: Въпрос
мога да изловя всички фотони в радиус приблизително половин дължина на вълната, като самия уловител е много малък. това ще рече че фотона е голям приблизително колкото дължината на вълната си, ако държим да е частица 
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Re: Въпрос
Много по-малък е от дължината на вълната, фемтосекундните лазерни импулси са много по-къси пространствено, а и те от фотони са направени.
"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."
"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."
Re: Въпрос
Как мога да видя отделен фотон с просто око като радиусът му е нула!! Глупчо чети какво се пише и мисли!
Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!
Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!
Re: Въпрос
фотонът е събитие ето за това можеш да го детектираш ако имаш разбира се физиологията на жабите Щото като каза Гери жабите могат някои неща Явно това е констатиран факт .
Re: Въпрос
Няма определен радиус, а среден. Смята се от обемен интеграл по плътността на вероятността, умножена по r^2.
<r^2>= интеграл( плътност * r^2 dV).
Всъщност това е Y_00 компонентата на сферичните хармоники. Запомни го по този начин.
<r^2>= интеграл( плътност * r^2 dV).
Всъщност това е Y_00 компонентата на сферичните хармоники. Запомни го по този начин.
Re: Въпрос
Преди числата, погледни формулката и помисли върху неща в нея. Например, колко е плътността на електрона?
Re: Въпрос
Ако нещо има крайни размери, тогава има дифракционна картина от разсйеване на вълни от частицата.
Цаката идва от т.нар. форм-фактор, който е проста Фурие трансформация от плътността на обекта:
F(q)=integral(плътност е^iqr dV), където q е импулса.
Модул на квадрат |F(q)|^2 е пропорционално на диференциално сечение за разсейване. Та за частици с крайни размери това |F(q)|^2, ако го начертаеш в зависимост от импулса q, ще видиш дифракционна картина. Минимуми и максимуми.
По този начин, |F(q)|^2 може да се измери директно от експеримента, понеже има директна и лестна връзка с диференциално сечение за разсейване.
Вместо да даваш число за размерът на електрона, дай да видим експериментална дифракционна картина на разсеяни вълни от електрон, по-специално дай да видим дали има изобщо минимуми и максимуми в нея ;)
Цаката идва от т.нар. форм-фактор, който е проста Фурие трансформация от плътността на обекта:
F(q)=integral(плътност е^iqr dV), където q е импулса.
Модул на квадрат |F(q)|^2 е пропорционално на диференциално сечение за разсейване. Та за частици с крайни размери това |F(q)|^2, ако го начертаеш в зависимост от импулса q, ще видиш дифракционна картина. Минимуми и максимуми.
По този начин, |F(q)|^2 може да се измери директно от експеримента, понеже има директна и лестна връзка с диференциално сечение за разсейване.
Вместо да даваш число за размерът на електрона, дай да видим експериментална дифракционна картина на разсеяни вълни от електрон, по-специално дай да видим дали има изобщо минимуми и максимуми в нея ;)
Редактирано от Calderone. на
Re: Въпрос
Не ме интересуват вълновите свойства на електрона разглеждам го като частица.
За сега имам следните данни:
радиус 2,82.10^-15m
обем 94,59.10^-45
плътност 100 000 тона на кубичен сантиметър
За сега имам следните данни:
радиус 2,82.10^-15m
обем 94,59.10^-45
плътност 100 000 тона на кубичен сантиметър