Въпрос

Някой знае ли колко е радиуса на най-малката частичка открита до сега?

На фотона е нула.

E как реши че е нула!

.. с просто око , как!

Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!

Ама ти можеш да виждаш отделен фотон!!!!! я ми кажи на какво прилича

Човешкото око не вижда отделен фотон, но жабешкото е по-чувствително и може да различи. Изглежда като кратко светване :)

"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."

Освен да приема електрона щом като никой не знае нещо по малко.

Засега електрона не дава признаци че има диаметър..

"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."

мога да изловя всички фотони в радиус приблизително половин дължина на вълната, като самия уловител е много малък. това ще рече че фотона е голям приблизително колкото дължината на вълната си, ако държим да е частица




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Много по-малък е от дължината на вълната, фемтосекундните лазерни импулси са много по-къси пространствено, а и те от фотони са направени.

"Природата е жива, мъртви са нейните точни приближения."

Как мога да видя отделен фотон с просто око като радиусът му е нула!! Глупчо чети какво се пише и мисли!

Трима души пазят тайна когато двамата са умрели!

Глупчо а как жабата го вижда а!

Как ще ги изловиш?

А това какво е 2,86.10^-15m

фотонът е събитие ето за това можеш да го детектираш ако имаш разбира се физиологията на жабите Щото като каза Гери жабите могат някои неща Явно това е констатиран факт .

Няма определен радиус, а среден. Смята се от обемен интеграл по плътността на вероятността, умножена по r^2.

<r^2>= интеграл( плътност * r^2 dV).

Всъщност това е Y_00 компонентата на сферичните хармоники. Запомни го по този начин.

Дай ми число за средния радиус.

Преди числата, погледни формулката и помисли върху неща в нея. Например, колко е плътността на електрона?

Ако нещо има крайни размери, тогава има дифракционна картина от разсйеване на вълни от частицата.
Цаката идва от т.нар. форм-фактор, който е проста Фурие трансформация от плътността на обекта:

F(q)=integral(плътност е^iqr dV), където q е импулса.

Модул на квадрат |F(q)|^2 е пропорционално на диференциално сечение за разсейване. Та за частици с крайни размери това |F(q)|^2, ако го начертаеш в зависимост от импулса q, ще видиш дифракционна картина. Минимуми и максимуми.

По този начин, |F(q)|^2 може да се измери директно от експеримента, понеже има директна и лестна връзка с диференциално сечение за разсейване.

Вместо да даваш число за размерът на електрона, дай да видим експериментална дифракционна картина на разсеяни вълни от електрон, по-специално дай да видим дали има изобщо минимуми и максимуми в нея ;)

Не ме интересуват вълновите свойства на електрона разглеждам го като частица.
За сега имам следните данни:
радиус 2,82.10^-15m
обем 94,59.10^-45
плътност 100 000 тона на кубичен сантиметър