АА е философия
3 отговора
0 прегледа
АА е философия
Прочетох го в една брошура на АА, много ми помогна.
АА е философия
Религията по подразбиране има божествен произход - урежда взаимоотношенията на човека с неговата Висша сила, обещава награда или наказание след смъртта. Философията има човешки произход - урежда взаимоотношенията на човека с ближния му, обещава награда или наказания по време на самия живот. Аз твърдя, че АА е философия. Ако ние, алкохолиците, следваме философията на АА, ще достигнем до разбирането на нашата собствена религия.
Духовността е пробуждане - не е ли тя меко парче плат, изтъкано от нишките на всички изгубени завършеци?
Тя е разбиране - не е ли тя познанието, от което всеки има нужда?
Тя е свобода - ако считате страха за робство.
Тя е вяра - не е ли тя вярата, че Висша сила ще се погрижи за теб във всяка буря и премеждие?
Тя се подчинява на твоята съвест - не е ли тя дълбоката, истинска, жива грижа за хората и планетата?
Тя е смирение в нещастието.
Тя е ожесточено и страстно желание да оцелееш.
Тя е мъж или жена.
Тя е благодарност за всеки случай от миналото, който ти е донесъл справедливост.
Тя е радостта да бъдеш млад в един млад свят.
Тя е осъзнаване - не е ли реализация на нечии способности и възможности?
Тя е концентрация - не е ли тя лесно проумяване на Вселената?
Тя е преобразяване на тайнствена енергия за добро на всеки един и на цялата човешка раса.
Тя е чувството, че можеш да приемеш, ако някой те е отхвърлил, и да си тръгнеш.
Тя е когато загубваш последното си петаче, но знаеш, че все още притежаваш нещо, което не може да бъде купено с пари.
Тя е когато носиш работния си панталон така, все едно си облечен с фрак.
Тя е когато ти се иска да се прибереш у дома, без все още да си тръгнал.
Тя е пътешествие с космически кораб отвъд света, който можеш да видиш.
Тя е да съзреш как нещо, външно грозно, излъчва красота.
Тя е величествен хоризонт или западна пустиня.
Тя е малко дете.
Тя е да видиш как гъсеницата се превръща в пеперуда.
Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия.
Тя е магическото издърпване за онзи, който е пропаднал надолу.
Тя е да разбереш, че дори лошите моменти са нещо добро.
Не поглеждай назад - няма да видиш нещо повече. Когато хората те погледнат и се зачудят какво е станало с теб, твоят поглед ще им отговаря: "Защото аз мога да се справя с това!"
Необикновено нещо като духовността не може да бъде предавано на ближните от уста на уста. Ако всеки един я изстрада, тогава ще може да я спечели - по своя собствен начин, чрез своите собствени ръце, сложил собственото си клеймо, като своя лична привилегия.
Ню Йорк, Ню Йорк
из книгата "Повярвахме"
АА е философия
Религията по подразбиране има божествен произход - урежда взаимоотношенията на човека с неговата Висша сила, обещава награда или наказание след смъртта. Философията има човешки произход - урежда взаимоотношенията на човека с ближния му, обещава награда или наказания по време на самия живот. Аз твърдя, че АА е философия. Ако ние, алкохолиците, следваме философията на АА, ще достигнем до разбирането на нашата собствена религия.
Духовността е пробуждане - не е ли тя меко парче плат, изтъкано от нишките на всички изгубени завършеци?
Тя е разбиране - не е ли тя познанието, от което всеки има нужда?
Тя е свобода - ако считате страха за робство.
Тя е вяра - не е ли тя вярата, че Висша сила ще се погрижи за теб във всяка буря и премеждие?
Тя се подчинява на твоята съвест - не е ли тя дълбоката, истинска, жива грижа за хората и планетата?
Тя е смирение в нещастието.
Тя е ожесточено и страстно желание да оцелееш.
Тя е мъж или жена.
Тя е благодарност за всеки случай от миналото, който ти е донесъл справедливост.
Тя е радостта да бъдеш млад в един млад свят.
Тя е осъзнаване - не е ли реализация на нечии способности и възможности?
Тя е концентрация - не е ли тя лесно проумяване на Вселената?
Тя е преобразяване на тайнствена енергия за добро на всеки един и на цялата човешка раса.
Тя е чувството, че можеш да приемеш, ако някой те е отхвърлил, и да си тръгнеш.
Тя е когато загубваш последното си петаче, но знаеш, че все още притежаваш нещо, което не може да бъде купено с пари.
Тя е когато носиш работния си панталон така, все едно си облечен с фрак.
Тя е когато ти се иска да се прибереш у дома, без все още да си тръгнал.
Тя е пътешествие с космически кораб отвъд света, който можеш да видиш.
Тя е да съзреш как нещо, външно грозно, излъчва красота.
Тя е величествен хоризонт или западна пустиня.
Тя е малко дете.
Тя е да видиш как гъсеницата се превръща в пеперуда.
Тя е осъзнаването, че оцеляването е свирепа битка между теб и теб самия.
Тя е магическото издърпване за онзи, който е пропаднал надолу.
Тя е да разбереш, че дори лошите моменти са нещо добро.
Не поглеждай назад - няма да видиш нещо повече. Когато хората те погледнат и се зачудят какво е станало с теб, твоят поглед ще им отговаря: "Защото аз мога да се справя с това!"
Необикновено нещо като духовността не може да бъде предавано на ближните от уста на уста. Ако всеки един я изстрада, тогава ще може да я спечели - по своя собствен начин, чрез своите собствени ръце, сложил собственото си клеймо, като своя лична привилегия.
Ню Йорк, Ню Йорк
из книгата "Повярвахме"
Re: АА е философия
Не слушам синоптиците да ми казват кога идва зимата. Имам си един мой признак.
Тази вечер на сбирката на АА имаше 24 човека.
Лятото - по кафета, по градинки, по вили, по морета, има къде да се отиде.
Дългите зимни вечери или трябва да ги прекарваш вкъщи, или в кръчма, или на сбирка на Анонимни алкохолици.
Умните алкохолици правят последното
Тази вечер на сбирката на АА имаше 24 човека.
Лятото - по кафета, по градинки, по вили, по морета, има къде да се отиде.
Дългите зимни вечери или трябва да ги прекарваш вкъщи, или в кръчма, или на сбирка на Анонимни алкохолици.
Умните алкохолици правят последното
Re: АА е философия
Духовността е пробуждане - не е ли тя меко парче плат, изтъкано от нишките на всички изгубени завършеци? ...... Тя е вяра - не е ли тя вярата, че Висша сила ще се погрижи за теб във всяка буря и премеждие?
Замислих се за Духовността, за Пробуждането, за Силата и Вярата. Именно това са основите на Новия живот, трезвия ни живот, изпълнен със светлина. Нашият алкохолен свят умира и се ражда Новия ни свят. И този нов свят може да го създадем, когато се отворим за висшата сила (кой както я разбира) и когато съзнателно й позволим да потече през нас.
След като престанем да пием, идва ред на промяната в начина ни на живот. Тя започва във всеки един от нас, но когато все повече и повече алкохолици се сдружаваме, това усилва въздействието върху общото ни съзнание. В началото е трудно и объркващо да се доверим на висша сила, защото сме емоционално привързани към стария си начин на живот, вместо да се опитаме да отворим очи за дълбоките промени, които стават с нас.
В АА имаме възможността и отговорността да започнем да се стремим към по-дълбоко осъществяване на духовно, физическо, психическо и емоционално ниво, да търсим по-дълбок смисъл и цел в живота си и да открием един нов начин да живеем хармонично. Разбира се това не става бързо, нужно е време, търпение и постоянство.
Подобно на дете, което се учи да върви, падайки непрестанно, ние трябва да помним, че сме деца в Новия свят. Ще се учим от грешките си и често ще се чувстваме неуки, уплашени и несигурни в себе си. Но нали родителят не се ядосва, когато малкото дете падне, така че ние също не трябва да се самокритикуваме, ако не можем веднага да се приспособим и да заживеем така пълноценно, както мечтаем, изпълнени с чувство на пълнота, сила и жизненост.
Въпреки, че освобождаването от старите навици, ни изглежда трудно, струва си търпението и усилията, необходими за постепенното осъществяване на така желания преход към трезвия ни живот. Нужно е да усвоим нов стил на живот, много по-различен от начина, по който сме възприемали света досега.
Замислих се за Духовността, за Пробуждането, за Силата и Вярата. Именно това са основите на Новия живот, трезвия ни живот, изпълнен със светлина. Нашият алкохолен свят умира и се ражда Новия ни свят. И този нов свят може да го създадем, когато се отворим за висшата сила (кой както я разбира) и когато съзнателно й позволим да потече през нас.
След като престанем да пием, идва ред на промяната в начина ни на живот. Тя започва във всеки един от нас, но когато все повече и повече алкохолици се сдружаваме, това усилва въздействието върху общото ни съзнание. В началото е трудно и объркващо да се доверим на висша сила, защото сме емоционално привързани към стария си начин на живот, вместо да се опитаме да отворим очи за дълбоките промени, които стават с нас.
В АА имаме възможността и отговорността да започнем да се стремим към по-дълбоко осъществяване на духовно, физическо, психическо и емоционално ниво, да търсим по-дълбок смисъл и цел в живота си и да открием един нов начин да живеем хармонично. Разбира се това не става бързо, нужно е време, търпение и постоянство.
Подобно на дете, което се учи да върви, падайки непрестанно, ние трябва да помним, че сме деца в Новия свят. Ще се учим от грешките си и често ще се чувстваме неуки, уплашени и несигурни в себе си. Но нали родителят не се ядосва, когато малкото дете падне, така че ние също не трябва да се самокритикуваме, ако не можем веднага да се приспособим и да заживеем така пълноценно, както мечтаем, изпълнени с чувство на пълнота, сила и жизненост.
Въпреки, че освобождаването от старите навици, ни изглежда трудно, струва си търпението и усилията, необходими за постепенното осъществяване на така желания преход към трезвия ни живот. Нужно е да усвоим нов стил на живот, много по-различен от начина, по който сме възприемали света досега.