Искам да попитам

родителите, при които след развода е останало детето - дали имат идея как се променяме в очите на нашите деца след раздялата с другия?

Забалежете - че за разлика от типичните теми в клуба, в случая не питам как разводът /като събитие/ променя самите деца, а как ТЕ променят визията за НАС след него...
По-толерантни ли стават или наопък? Повече близост ли се получава помежду ни или обратното ...Какви изглеждаме в техните очи - изоставени неудачници, успели хора, бойци за свобода, нови личности, стари личности... какви изречени и неизречени етикети ни поставят - нека всеки да сподели неговия си случай...

И още нещо: Дали главният фактор децата /независимо от възрастта им/ да променят отношението си към нас след развода е раздялата с таткото/майката или по-силният фактор е появата на нов партньор в живота ни? Кое кога ги променя повече?

Не искайте много, за да може да платите цената.

Понеже не попадам в таргет-групата, към която е адресирано питането, мога ли поне да съ изкажа от позиция на едно дете Децата (и в частност аз) възприемат родителя по начина, по който този родител е избрал да бъде видян. Т.е. , ако си избрал роля на роден победител, боркиня за права и свободи, ледоразбивач, мачкащ сичко по пътя си, и детето тъй ше та види. И обратно - влезеш ли веднъж у кожата на лузър, неудачник, провалил се състезател, то тва неизбежно се предава на детето. Та у тоя ред - треа се пази силен имидж за пред дяцата, пък ако се наложи да се хленчи, има си начини поне да е дискретно

М+З=ВЛ

... ... нали аз съм единствения родител за моето дете, не ми се е налагало да си задавам подобен въпрос - как ме възприема тя като сам родител (здрасти, Кафенце!) ... е, понякога ме жегва, като пита за баща й, ни в клин, ни в ръкав, понеже го вижда един път годишно, в общи линии, като си дойде той в БГ, по някакъв начин го помни... Но, не съм се замисляла, че всъщност това е много важен въпрос - дали пък детето не ти поставя някакъв етикет заради раздялата с другия, дори и да не иска да го покаже, ако той не е добър... Още една от грозните страни на развода.... уви! ...

п.п. споменавала съм за една моя клиентка с три деца - тя ми е казвала "детето е твое огледало, твоя плът и кръв - на теб ти е студено, обличай го, тъгуваш - то тъжи със тебе! Усмихвай се, за да е усмихнато и то, защото то попива всичко от теб" ... аз съм го забелязала по дребосъчето... така е!

Ами...децата долавят това, което излъчваме и ни виждат по този начин.
Незнам дали се променя мнението им- тоест, незнам на моите деца дали се е променило виждането за мен, но това което ми прави впечатление е, че ме възприемат като щастлива и успяла, а баща си - като самотен и жертва. Прави ми впечатление, защото той (реално) е материално стабилен и осигурен, а аз започнах чисто от нулата на 39г и още не съм цъфнала и вързала:)
Децата искат просто да сме щастливи и много много да не ги занимаваме с проблемите си, няма значение в каква конфигурация:)

"Да живееш в истина, означава, да живееш без публика"

Наблюдения над голямата ми дъщеря : Някъде, непосредствено след развода, в първите моменти, сме на почивка с много приятели. Наличие на господин, който изразява отношение към мен. Прибираме се в стаята и с нас са моя приятелка, разведена от дълги години и дъщеря и на възрастта на моята. Аз сконфузена, дъщерята мрачна до безобразие, а съквартирантките ни ше се спукат от хилеж за моя сметка и по повод на комичната свалка. Ма нищо от туй, коет са казва не е в състояние да накара мойта да се усмихне. Докат накрая ме срязва зверски...слушай, свърши твоята, имаш три деца - да си мислела преди това. Въх, присъда!Мина обаче една година и разбра, че ми се заформя връзка. Казах и го, не без притеснение, но с категоричен тон, че протеста и ще бъде несъстоятелен. Просто и разказах какво ми се е случило. Очаквах упрек, обяснения - нищо от това не се случи. Само уточняващи въпроси и желание да разбере подробности. Мина едно известно време, в което тя знаеше къде отивам и какво правя ( опц, пропуснах да спомена и въпроса-секс правихте ли ?), стана естествено да говорим за човека до мен и един ден ми каза...мамо, нищо не пропускай заради баща ми. Те тука вече ме шашардиса нацяло. Дадох си сметка, че през цялото време, докато съм била женена ме е виждала единствено като майка, без грам индентификация като пол. След развода съм и показала жената в мен и тя ме прие. Връзката ни стана некаква по-плътна, наситена. Уважавам ме сякаш вече и като човека-жена, което пък и даде свободата да сподели с мен неща, по начин неправен преди. Ма кат се замисля сичко туй се получи, щото видя, че по никакъв начин не съм застрашила статуквото и - напротив, станах неква по-доволна от живота и по-спокойна към тях. Та тъй.

- Копеле, иде ми да се изсЕра на масата...
- Остави копеле, нЕма те разбЕрат...MM

Хехехе, горе-долу и ний тъй, добре, че си писала вместо мен, че нямам време. Само без въпроса за правенето, щото то се подразбира

Нети, после ще отговарям по-подборно, опс, подробно

Мнение на друго "дете":

Нямам спомен каква е била майка ми преди развода, бях твърде малка, за да си създавам такива впечатления. За мен винаги си е била една силна, борбена жена, а това, че съм израснала без баща наоколо приемах за естествено. Едно дете като няма база за сравнение, много не си товари главицата с излишни мисли, а най-малко да оценява родителката си като неудачник, защото разведена. Нови връзки не е имала, та не знам как се приемат. Мисля, че и нов мъж бих приела като нещо естествено, дори в тийнейджърските ми години малко ме беше яд, че няма кой да и отклонява вниманието, а единствено и неизменно аз бях във фокуса на полезрението и мислите и.

Ако това ми мнение ползва с нещо родителите на по-малки деца, пак добре.

Тъй като синът ми живее и тук и там, не му се наложи да ни вижда променени. Това го реши той самият преди развода и ние с баща му го приехме. Така беше и най-добре за тримата. Никой не почувства по-големи отговорности, никой не остана сам. Детето някак си не прие този развод като реалност. Понякога дори забравяше в коя къща трябва да се прибере
Със сигурност сега му се налага да отстоява разни тези пред баща си сам.
Със сигурност отделя повече време да говори с мен. Дори е по-внимателен от преди. Оправя компа, сменя крушки Не се оплаквам.

По другия ти въпрос
Така и не посмях да го направя. Не знам, някакъв страх у мен, че като сменя баща му той няма да идва при мен. Не преодолях себе си, не знам. Спомням си аз колко трудно приех връзката на майка ми. Колко рев беше, ако щете ми се смейте, факт. Всъщност приех ли я тази връзка, защото май не ходя у тях, когато гаджето й е там

... хубаво си го разказала! Направо го видях като на филм... Поучителен филм, де...

А дали поантата в него е това " да не застрашим статуквото им"?
И до каква възраст да не го застрашаваме е редно?
Има ли някаква граница, след която е по-лесно да ни изтърпят да се сваляме с други, различни от татко им?

Не искайте много, за да може да платите цената.

Не съм сигурна , че нещо във визията на децата ми към мен се е променило, просто и преди развода, и след него връзката с дъщерите ми е изключително силна, близки сме една с друга въпреки разстоянията.Често ни се случва, като набера номера на някоя от тях, и да ми каже " мамче, преди минутка си помислих, че трябва да ти се обадя . . . " Странното е, че подобно нещо става и с мен, когато си говорим с моята майка, а всъщност нямам определени часове за звънене така че не е заради някакви графици.
Колкото до това, дали съм успяла или не, вчера говорех със средната ми дъщеря и мрънках, какво исках да направя, а кризата ми обърка сметките и тя ме прекъсна, каза ми, че има хора, които за цял живот не могат да направят това което съм направила за 4 години след развода, та явно не ме смята за неудачник а по- скоро за максималистка.

.. една успяла жена, в очите на дъщеря си!

Не е лесно да го докараме от това -



... до това:



Не искайте много, за да може да платите цената.

Ся щи кажа нещата, коит на пръв поглед изглеждат кат клише, но вервай ми тъй ги усещам дома. Хлапетата са меко тесто, в много от случаите те зависят от нашето държание и отношение към живота. Ако усетят колебание или, че за нещо, което правим се чустваме "гузни", "конфузни" или неубедени, то те, особено на по-малка възраст, приемайки света емоционално и интуитивно, а не рационално, генерират съпротива срещу нас или човека до нас. Тъй или иначе сме ги накиснали в ситуации, от коит връщане няма, то редно е да сме убедени, в туй коет правим, за да не им даваме още по-голяма несигурност. За възрастта мисля няма граници...и големи и малки те ни възприемат като родители и сме институция за тях. Просто разликата е в изразните средства и действията ни спрямо тях, съобразявайки се с годините им. И ясни граници - ти за мен си дете и оставаш завинаги такова, без нещо да е в състояния да промени тоз факт, но аз съм човек, освен майка/баща и ми се случват човешки неща. Едно от които е невъзможността да живея с майка ти/ баща ти, но в това за теб няма заплаха.

- Копеле, иде ми да се изсЕра на масата...
- Остави копеле, нЕма те разбЕрат...MM

Не е лесно, но всъщност като се замисля, не е и трудно, защото стимулът е много голям.Предполагам, че ако бях сама и отговарях само за себе си, щях да си дремя спокойно и досега можех да си живея при мама и при татко на тяхна издръжка.

да те попитам още нещо в ролята ти не "дете"...
Как би реагирала сега, ако майка ти на една късна възраст реши да се задомява отново и дължи да имаш регулярни контактни с "новото и семейство"? Щеше ли да се радваш или щяха да те връхлетят опасения и черногледство, заради един вид... закъснялата и страст?

Не искайте много, за да може да платите цената.

Нека кажа аз, уж от мое име.
Не е гот за детето да го карат да има регулярни контакти с нофия формат семейство, още повече, когато си кунтоктува достатъчно често и с другия родител.
Всеки е свободен да бъде с когото си иска, но следва да си дава сметка и да не натрапва избора си на друг свой близък. Т.е., ако детето не живее с родителя, който си е намерил друг човек, няма защо да го напъваш да прави повече контакти там. Нека то само си реши, а ти само си ги запознай.

.. само развод ?

Има доста деца които живеят разделно и при неразведени тати и мама. Картината е доста жалка. И се чудят на де да гледат, и как .. и с чии очи. А иначе .. визията им/ни /зависи от коя страна гледаме/ .. е твърде променчива
Вметка е туй за да знам дали да поучаствам.

хм .. с личен пример

..обвиних те несправедливо..ще се обадиш ли?

Да, бе да. Само си ги запознай и може да видиш детето друг път. Ако се стигне до такова решение на детето, аз не мога да се почувствам различно от един престъпник, дори по-лошо, защото съм сменила детето си с мъж. Или да седна да му говоря, да то ще разбере накрая, но аз ще знам, че съм убила душата му. Това ти го казвам и като "дете"

И се чудят на де да гледат, и как .. и с чии очи.

Чудят се, защото родителите им се гледат така. Те са им осигурили тоя "комфорт".
Питам се и дали са обичани изобщо

Променят.

Ако родителят ги използва (съзнателно или не) за да победи другия - губи, ако ли ги защитава, то той печели завинаги любовта им.

Аз друга майка няма да си имам - следователно тя винаги ще си е най-добрата майчица. Без значение дали прави грешки или не. Е, то се знаер че за грешките ще си бъде поупрекната, но всичко това ще е с цел грешките да не се повтарят.

А защо питаш?

Ти само я навий за някой засукан дядо къмто 70, и чеиз ще и спретна даже!

Не съм представителна извадка за "детска" ревност аз. Може би, защото майка ми много насериозно е възприемала ролята си на майка-героиня, която прави всичко в името на детето, та чак обсебваща. И като вземеш предвид, че от 18 годишна съм излязла от дома, за да уча, после се върнах за 5 години, после продължих да уча на другия край на Бг и си останах в София, много по-широко около врата щеше да ми бъде, ако се беше задомила жената. Или поне приятел да завъди, за да не е сама и да има кой да се грижи за хормоналния и баланс. Защото пък въздържанието от секс как се усещаааааааа... нали няма нужда точно на тебе да ти го обяснявам.