"Косара"

хайде де, изпопренадахме се за разкази. Как мина, впечатления, вълнения? Стискате си ги като скръндзи.

Преди месец разбрах, че първата полска опера била написана около 1750 г.

Маестро Георги Атанасов, определян за родоначалник на българската опера, пише Косара през 1926 г.

Добро присъствие от страна на публиката, разнородна, включително наситена с разни светски личности.:)

Откриването беше съпроводено с кратки речи:
Карталов направи паралел на политическите условия тогава и сега.
Кабаиванска държа 5 минутно благодарствено слово към НБУ.
Цецка Цачева каза пламенни слова за културата и заключи: да ви е честито мероприятието!

"Косара" е в 5 картини. Сюжетът е исторически. Намирам го за сполучлив. Либретото е на Боян Дановски.
Операта е подчертано мелодична, от самото начало до края италианското прозираше неизменно. Четох различни отзиви, в които пише, че навремето не са я приели еднозначно. На мен ми допадна. Въпреки някои умилителни моменти. Например, появява се Черния орел и флейтата започва да чурулика. А точно тази сцена води до фаталния край...
Изпълнението беше концертно.
От певците бих отличил Радостина Николаева и Димитър Станчев. Крунев не беше много устойчив.
Въпреки усилията на Григор Паликаров, оркестърът на операта определено е зле.

"Косара" е опера, която заема особено място в оперната ни литература. Най-голямото й достойнство е непрекъснатото развитие: т.е. не е разпокъсана на отделни номера. В този смисъл вличнието е по-скоро откъм Вагнер или Рихард Щраус отколкото италианско. Италианско влияние в известен смисъл има музикалният език. И ако нещо е попречило тази творба да стане шедьовър, то това е (както в много случаи) многословното и обстоятелствено либрето, както е неясната драматургична линия - кой кой е, каво цели и какво накрая се получава. Според мен това поражда липсата на достатъчно контраст и ярко охарактеризирани образи и моменти. Все пак на-впечатляващо си остава цялостта и едиството на творбата. Маестро Г. Атанасов не е първият наш оперен композитор, но е първият значителен. Както е известно, първата българска опера е "Сиромахкиня" от Емануил Манолов - 1895 г. Жалко е, че рядко се показват такива творби, а в случая - и концертно. Няма да коментирам нелепите и безсмислени встъпителни речи на Карталов, Кабаиванска и Ц. Цачева, които на всичко отгоре и нямаха абсолютно нищо общо с това, за което толкова хора бяха дошли и което предстоеше да се чуе. Дори Р.К. изрази благодарност към НБУ (нищо че почти всичките участници в майсторския й клас са от НМА) и си направи реклама за предстоящо изпълнение на "Бохеми" с нейни възпитаници. Povero Maestro Atanasov ... !

Какво означава "въпреки усилията на Паликаров"? Едно време защо беше добър този оркестър? Защото имаше големи диригенти, които го създадоха и издигнаха на ниво! Сега Паликаров е един от следващите, които водят този състав - той не е гост диригент, че да го оправдаваме.

Макар и под формата на концертно изпълнение, появата на българската опера "Косара" дори и за една вечер на сцената на Софийска опера си беше събитие за българския музикален живот. Поздравления за целия екип, осъществил това събитие (за последен път "Косара" е изпълнена през 1931г., ако не се лъжа, а кога ще бъде изпълнена пак?..) Впечатляваща е работата на диригента по изграждане на цялостната драматургия от Вагнерово - Щраусовски тип на тази абсолютно непозната за всички изпълнители творба - именно в такива случаи значението на диригента е най-голямо и определено той не може да носи вина за чисто инструменталните неблагополучия на някои солист-оркестранти...

Е,това пък е абсолютна тъпотия,и умрелите знаят,че няма лоши оркестри,а само калпави диригенти!А оркестърът на операта наистина е много далеч от истината...

Престанете с тези мнения на самодейно-синдикално ниво. Слаби музикалнти има и в оркестрите, и между диригентите. И всички са взаимно онвързани. А колкото до Григор Паликаров, той е един изключителен професионалист и се справя чудесно със всички жанрове: опера, симфонична музика, ораториална музика, камерни състави, звукозаписи и т.н.

Навремето в операта са дирижирали като постоянни диригенти Исай Добровен, като гости Карл Бьом и Едмондо де Веки, после бяха Асен Найденов, малко време Добрин Петков и Васил Казанджиев и една плеяда оперни диригенти, вече при онзи горе. Сега кои са? Пламен Карталофффффф и ?

Пламен Картал-оff май все още не е станал диригент. Разбира се, бъдещето е пред нас; никога не е късно да опита. Достатъчно е само някой да му подари една пръчка и да му внуши, че за него няма невъзможни неща. Би било невероятна комбинация: дириктор, режисьор и диригент - (3 в 1). Все пак засега не е подобаващо да бъде споменаван редом с онези имена и като диригент.

Все си мисля, че песента Виденова би трябвала да се перефразира Пътнико Пламенен, пътнико- Off!

Е,в царството на слепите едноокият е цар...Неговата Аида трае 42 минути по дълго от необходимото.Халал да ви е...

Това ли е единица мярка за добър диригент: кой по-бързо ще свърши ? Сигурно не сте учили дирижиране, за да вадите такива заключения. Трябва да Ви кажа, че бързото дирижиране никак не е трудно за разлика от бързото свирене или пеене. А представете си, че тези които дирижирате, не могат по-бързо. Забелязвали ли сте как един и същи диригент с различни оркестри или оперни състави постига различно темпо. Питали ли сте защо?

Може и да си права.
Предишната реплика на controsoggetto за "справяне" на диригента с всички жанрове и на мен ми прозвуча твърде двусмислено. За себе си го отбелязах като съмнително
"Катя Попова" в Плевен, "Косара" в операта, "Ромеро" в София, какво стана с Пазарджик, не знам и т.н. Или пък примерно вторият на Сен Санс преди години, помни ли някой
Само, че така отиваме на друго място. Може и пак в "Реформата". За която не му пука на никой, някой се плаши, но всички я изпълняват.
А ти, казваш, Аида, допълнителни 42 мин.?
Абсурд!
Тази, без друго безкрайна опера, на която съм придремвал (понякога и редовно). За да се събудя с феноменалния дует на финала. И вълшебната му цигулка?
Изключено да има още толкова.


[линк]

Четвъртък, в Метроном, заявиха отзив и го направиха.
Представителката на „Хр. Ботев“, Светлана Димитрова, каза нещо в смисъл, че не й е удобно да говори за "музикалното", по-късно щяло (да му дойде времето) и 15 мин. ни занимава коя била дъщерята на Самуил, защо, къде и какво е станало.
История, която беше достатъчно раздухана в медиите.

Бедната Светлана, с повече от мисъл живее!

Косара нормално умря заради чувства. И чест!

Малко след това очаквах да прочета в Култура нещо прилично и попадам на това:

[линк]


Дори не се задавих от смях, като се сетих как въпросната актуална биографка на Табаков ни агитираше в предния брой на вестника да не празнуваме гадния празник:

[линк]

Упорствам?
Защото много, много отдавна ми писна от лайнярщини
Затова пак така:

[линк]

Е, това вече си е безпочвено заяждане... Не си спомням да е имало "Аида" в София скоро, но гледах по "NBT" спектакъл на "Аида" от Античния театър с вече несъществуващото ОФД - Пловдив и в никакъв случай там нямаше 42мин. повече. А ако идеята е да оплюваме, в този клуб има създадена хубава традиция...

Този, облачният пак е на всяка манджа мерудия. А стига де!

"Косара" е в 5 картини. Сюжетът е исторически. Намирам го за сполучлив.

Какво прозрение само! Той(sic!) го намирал го за сполучлив!

а ти как го намираш?

хахахах,
просто е, Зу
той още го търси :)