Добро утро!

Успявате ли да се справяте с противоречията между вашите разбирания и реалността в живота? Имате ли усещането, че не сте във вашето време? Тези разминавания правят ли ви по-слаби?
С извинения за въпросите, които задавам, те са по скоро риторични, макар да се надявам тайничко някой да отговори, пожелавам на всички приятна събота и неделя и да изкарате повече време навън, отколкото пред компютрите.
[линк]

Опитвам, и като си поставиш цели свързани с намаляване на разминаване е някакси по- добре ..

First Day

При мен не се задържат дълго подобни противоречия - въпрос на тренировка.

Макар, че като моментно събиитие изоставането от реалноста е неизбежно в един толкова динамичен свят като нашия...гледам да си остане краткотрайно и без последствия...Движението е живот...животът е движение...

Волтер го е обяснил преди мен...

Закон на Кандид: живеем в най-добрия от възможните светове
и всичко в него се развива от добро към още по-добро



Не искайте много, за да може да платите цената.

Знаех, че има някаква тайна, която прави живота доста по лек...

абсолютно да, но...
моите разбирания и желания са едно, но ...реалността в която живеем е 100% друга, много забързана, липса на време, гонене на някакви химерни измерения...

аз ако имах възможност бих се пренесла да живея през 70, 80 години, когато животът е бил доста по спокоен, сигурен,

или пън някъде през епохата на замъците, романтизма и т.н

но сме в 2010 едно хубаво предизвикателство и съм си достатъчно силна за да вървя напред,


до преди малко бях в парка, тук е хубав приятен слънчев ден

Нямам нищо против динамиката - напротив харесва ми. Няма ги вече ценностите - и в личния живот, и в работата. Вече понятие като "мъжка дума" е вкостенелост.

Успявате ли да се справяте с противоречията между вашите разбирания и реалността в живота?

Не винаги:))

Имате ли усещането, че не сте във вашето време?

Имам!


Тези разминавания правят ли ви по-слаби?

Не...правят ме даже по-силна!





[линк]

С тази тема добре ме целна към момента:-)
Мога да кажа честно: " Не, не успявам." Но, не че не съм в нечие време, просто оставам изненадана от безхаберие, плиткост някаква, липса на поглед, на широта, на разбиране, ако щеш разговорите са безумни вече - направо безплодни, да не кажа безмислени. Клинчим.
Силата и слабостта са спорни:-) И си мисля, че далеч не се мерят с компромисите, които правим със себе си:-)

Да, успявам, защото съм адаптивна, но това не означава, че не ме нараняват - всичко се плаща както знаем - основно с нерви, които съкращават живота, защото провокират какви ли не болести.
Не, това не е моето време, но това е времето, в което живея.
Не ме правят нито по-слаба, нито по-силна - аз съм това, което съм - достатъчно гъвкава и отворена към новото, за да оцелявам засега.
Нали не говорим за одобрение и неодобрение?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Успявате ли да се справяте с противоречията между вашите разбирания и реалността в живота?
Да кажем, че не изпадаме в тих (или шумен) ужасТ.

Имате ли усещането, че не сте във вашето време?
А какво му е на времето?
Имаме материално презадоволяване, а що се отнася до любовта, то тя винаги е била трудоемка.

Тези разминавания правят ли ви по-слаби?
Каквото не ме погубва, ме прави по-зрял и всяко нещо идва наистина с времето си. Само е нужно търпение, търпение и още мъничко търпение.

Щом все още сме живи, значи успяваме. А как да се спасим от нараняването? Дали не сме достатъчно широко скроени и не винаги разбираме другите?
Макар че според мен всички минават през това душевно състояние - само причините са различни, а за някои са малко (или много) повече.
А въпросът за одобрението не го разбрах.

За силата и слабостта имах следното предвид - доколко сме склонни да се променяме (като мислене, поведение, действие), за да намалим тези различия.
На времето нищо му няма, готино си е, става все по-топло, може би намаляват ценностите в живота ни.

А това, което виждаш, кара ли те и ти да го даваш през просото?
Или човек си е такъв и за основните неща не се променя.
А дали е сила или по скоро опит, който ни помага да се справим в сходна ситуация?

Айде, че след малко започват пак: Междузвездни войни/по БТВ/

Бжжжж....бжжжжж...и нека силата е с теб!

Симпатяга!

[линк]

Извинявай за въпроса:
Обичал ли си?:-)

Аз нямам проблеми с приспособяването, но напоследък попадам на хора които изобщо не са се променили за последните 20 г.

Благодаря!
Трябва ми.
Правиха ми хороскоп, че след десет години ще съм много богат. Дано да е с бездействие, що то с тия размисли и страсти едва ли ще я добутаме донякъде.

Приспособяване в каква насока?
Или по скоро след като имаш наблюдение на последните 20 год., за теб всичко се развива в положителна посока, или може би има неща.които са били по-хубави тогава?

Живота стана много труден, криза е, хората изкризиха, отношения няма, защото няма морал - пък и, къде по-лесно е само да смъкваш и вдигаш гащи, отколкото да бършеш дупета, да буташ колички, и/или да плащаш сметки! Ама, срещат се, има и ценни хора, все още - останали са - не се отчайвай! Просто, трябва да подбираш... един много ... не знам коя е думата, може би добър, човек, ми беше написал "има и хубави домати, намират се, ама 90 % са гнили - треа да ровиш!" Много точно казано! За твоя случай - също!

исках да те поздравя с Бате Гойко, на Хиподил, пък попаднах на таз - чувствай се [линк]

Така мисля. Даже все още.