Да бъда себе си.

Винаги съм се старал да бъда някой друг. Да изглеждам добре в очите на хората. Да отговарям на някакви очаквания. Родителите ми са разведени и детството си го изкарах само покрай сестра ми, тя е по голяма от мен с три години. Така се научих да чета на 4ри години, тя беше в първи клас. И не само това. Семейството ми постоянно ме хвалеше и имаха големи надежди, и големи очаквания. Така се програмира и главният ми компютър, тяхните очаквания се оказаха и мой. Затова и при най малката грешка съм способен на самосъжаление, нали очакванията са ми да съм перфектен. Е щом не мога да съм перфектен поне хората да си мислят така, не трябва никога да си цапам дрехите, да не си кажат глей го тоя няма дрехи. Не трябва да говоря глупости (зависи от компанията ) да не си кажат, че съм глупав и не разбирам. Ще говоря така, както трябва (тоест, което ще се хареса, освем ако не съм зад компа де тук е лесно да се натриват носовете на хората и да се изтъкват недостатъците им). Ще правя това, което трябва Да ама не нещата не се получават. Винаги на някой нещо не му харесва. Аде бе на кой му пука мога си и сам. Да го д..... всички аз си друсам и не ми пука. Тея неблагодарници, аз правя всичко за тях ( а всъщност го правя за себе си, само и само да не ме отхвърлят) а те с, какво ми отговарят На мен, който съм толкова умен и благороден. Дет се раздавам за всичките тези хора. О не мога си и сам, да не ми пука, какво мислят за мен. Единствено наркотиците ми даваха тази свобода, свободата от хората. От това да се напъвам постоянно да бъда някой друг, и да правя неща за да ме харесат. Да се отхвърлям, сам себе си и да мисля, че хората ще ме отхвърлят. Да търся в другите хора да ми дадът любовта и приемането, което не можех да си дам сам. Защото големите ми очаквания ме караха да се мисля за боклук при най малките грешки. Затова и бяха всичките тези маски, да не ме видят, какъв съм наистина. Е и аз незнаех, кой съм вече. Но сега знам много добре. В момента съм възстановяващ се зависим, споделям го на всеки, не крия от никой от къде идвам и по кой път вървя сега. Не ми пука дали ще ме приемат и не както винаги съм го казвал ей така. Просто сега не ми пука. В лицето ми са казвали, че съм луд, побъркан и какво ли още не. А пък в тоя форум да не говоря . Аз знам кой съм. Ако трябваше пак да робувам на чуждото мнение, щях тук да си пиша за дрогата от която разбирам, щях и да ровя в интернет само и само да мога да участвам, и да съм с другите. Щях постоянно да се извинявам на тоя и на ония, като видя негативна реакция. Щях да обиждам и хуля хора, като ИНФАНТА или други, които не са ми направили нищо, но да съм с другите. И още купища неща, които не искам да правя. И нямаше да ми е за първи път. Животът ми мина така, но не съжалявам. Защото нямаше да мога да оценя това, което имам сега. Да съм това, което съм и с доброто и с лошото. Пожелавам на всички страхотен и усмихнат ден. Бог да е с вас.

30 Септември
Да бъдем самите себе си.

„Нашата реална ценност е да бъдем самите себе си.”

Отново и отново се опитвахме да живеем, така че да отговаряме на очакванията, на хората около нас. Може да сме възпитавани така в детството си, че ще се чустваме добре ако получаваме хубави оценки, оправили сме стаята си, или сме облечени по определен начин. Винаги искахме да принадлежим и да бъдем харесани и обичани-но никога не можехме да угодим на чуждите изисквания.
Сега възстановявайки се, сме приети такива, каквито сме. Другите хора оценяват именно това, че оставаме самите себе си. Работата по стъпките ни учи да приемаме себе си. Когато това се получава, откриваме свободата да сме такива, каквито ние искаме да бъдем.
Във всеки от нас има много хубави качества, които можем да споделим с другите. Честно споделяме своят опит и той помага на други да се индетифицират с нас, и да започнат да се възстановяват. Откриваме, че всеки от нас има специален дар, който можем да споделяме с обкръжаващите ни.

Просто за днес: Моят опит във възстановяването- това е голям подарък, който аз мога да споделя с други зависими. Ще бъда честен споделяйки с другите.

Не мога да разбера защо в желанието си да да се откажете от една зависимост изпадате в некакви ненормални карйности.Чета ти постовете и недоумявам ти луд ли си по принцип или след спирането на дрогата си полудял.

веднъж ти го казах...направи си блог по-добре няма нужда от тези неща които ги пишеш!

Дами и Господа - трол! При това класически нерегистриран.

Дами и господа хахахаха...Кажи че ти е интересно тва което го пише коцето.

Глупак!

Глупав си бил ти, като си вършил отходните работи в гащите на площадката!
Като искаш да ти е интересно си вземи блокче да си оцветяваш, или си пусни дискавъри.
Коцето пише неща, които му помагат. Аз съм му видяла усмивката на лицето. Това е достатъчно. Неговият начин е начин на много други хора. И коства зверски усилия. Аз вероятно не бих могла да го извървя.

Неграмотник!

Привет Коце.

Браво,Малко останахме силните мъже.И ти и Пеко сте страхотни!

Важното е че си разбрал ,че всеки ден е война,от това по-важно няма.Файт баце!Ти само гледай отгоре и се усмихвай)

Ауу бравоу можеш да слагаш запетайки :Д грамотна работа.
Била си му виждала усмивката на лицето. Ми ОК нека си пише във блога и пак да си бъде усмихнат!Това е достатъчно.Неговия начин ще бъде такъв както и на много други хора и няма да се промени ако си пише в блога нали?Няма да му окапят зъбите ако пише в блог че да не можеш да му видиш усмивката...нали?
Всъщност даже да ти кажа в момента водим много глупав разговор...

Глупав, не. По-скоро прост. Но не като идеята Коцето да се изсели в блог. А като простичкия факт, че Коцето има място в точно този форум. Защото тук той е уникат, за съжаление. И ако той изчезне, с него ще си замине и един от начините някой да се справя във форума. Това е според мен. Това, че не е диалогичен не го прави чуждотемец, ебаси!

casa blanca от къде се познаваме с теб? А блитц хич не съм силен. Онзи ден си ходя и си мислех за това, как говоря със едни хора и как им споделям следното. В мен няма повече сила от всеки един, който друса в момента. Разликата между тях и мен е една доза. Не съм нищо повече и не искам да го забравям. Но също така, мога открито да заявя, че Бог и програмата на АН ми дават силите необходими и днес да изкарам чист. Дали е борба за мен лично не, да се боря със зависимоста ми е все едно да изляза да се боксирам с Майк Тайсън. Ще му бягам бягам, но ще ме хване ринга е малък . Всичките ми опити се провалиха. Ходил съм на доста места да се лекувам. Варна отделението във Военна болница три пъти. В комуната в Аспарухово веднъж. Раднево четири пъти. Лом психиятрията веднъж. В Монтана в психиятричното. Домашни лечения имам доста. Ходих по врачки и баячки Даваха ми чайове абе всякакви глупости. Накрая няма да забравя или поне се надявам един ден в Раднево бях останал на улицата вече, стоях на моста и обмислях накъде да тръгна, и какво да правя. Нямах варианти тоест имах но не ми харесваха улицата и друсане докато вляза в затвора или умра. Тогава просто се предадох, наистина се предадох. Думичките ми бяха Господи безпомощен съм пред наркотиците и животът ми е пълна каша, моля те помогни ми. В този момент ми стана едно леко, просто почуствах, че нещо друго ще ми помогне. Веднага дойде и изходният вариант, да се върна в болницата, да помоля лекаря да ме приеме пак и да почна да действам по програмата за възстановяване на АН. Тогава там имаше само група на Анонимни Алкохолици но програмата е една и съща. В този ден започна промяната в животът ми. Не съжалявам за нито един ден оттогава и хубав и лош. Истината, която открито мога да споделя със всеки е, че тази програма и Силата скрита в нея промениха животът ми. Не аз, не ща да проповядвам никаква религия или, каквото и да е. Да казвам на някой да се хваща или да прави, каквото и да е. Просто споделям, какво се случи при мен. Сега трябва да ставам, ще ида до болницата да споделя и с едно момче дет е там и кара кризите. Дали ще се хване да действа и да се променя. Незная но това е част от моето възстановяване и е гаранция, че и днес ще доживея да си легна без дрога. Приятна вечер на всички.

ами да, смених си ника преди време uxaaa беше отначало.

не си силен защото не си го осъзнал.Направи списък колко хора около теб е окОсила Оная.Сети се колко пъти си излязъл от ситуация сам ти да бъдеш окОсен през глезените.Доста са нали?Прекалено много ,отвратително много и пак -Жив!)

Виж Коце,Ада не е за слаби хора,Топло е ,приятно е ,но бързо се давиш в казана.А за да слезнеш до там и да се върнеш се искат много яки топки ...ама много .Не си мисли че просто ей така си станал зависим.Сам знаеш че за всичко си има логично обяснение.Някой ден ,някой ден след много години представи си ,може да се случи следното(без дори ти да забележиш)Както си вървиш без да искаш ще бутнеш някой заблуден 14-15 годишен и той ще си изпусне първия пакет след ремисия в някоя шахта(просто образен пример)..е питам те.Според теб ,когато знаеш за какво иде реч ,заслужава ли си всичко?Според мен си заслужава.


Това е просто опит,Ние излизаме от кириза по два начина,Първият с краката напред през църквата,вторият е когато сам осъзнаеш че си си награбил своето.Трето нема!Така че Кураж, На търпение се учи с времето ,знам че е трудно ,когато си свикнал "Тук и сега" независимо къде ,как и на минус колко градуса.Но предимството е опита и осъзнаването че околните чисти биха изпукали като мухи на твое място.Сила се изисква и ум,Брате)

Болка.
„ Разбрахме , че болката може да ни подтикне към възстановяване. „


„Болка – на кого е притрябвала?”- се питаме когато попадаме в тежки ситуации. Не виждаме никакьв смисьл в болката. Та нали страданието е сьвсем безсмислено. Ако, докато страдаме, някой ни заговори за духовен растеж, ние ще избягаме през глава, считайки, че не сме срещали по-безчувствен човек.
А какво би станало, ако хората не изпитвахме болка – нито физическа, нито емоционална? Звучи ли ви идеално? Но не е сьвсем така. Ако не сме в сьстояние да изпитваме физическа болка, нямаше да знаеме кога да извадиме прашинката от окото си, кога да спрем с тренировките, дори нямаше да знаем кога да се обьрнеме на другата страна докато спим. Ние просто бихме злоупотребявали сьс себе си, ако нямахме система, предупреждаваща ни за опасност.
Сьщото е по отношение на емоционалната болка. Как ще разберем че животьт ни е станал неуправляем, ако не изпитаме болка? Както физическата, така и емоционалната болка ни подсказва, че е време да престанем да правим това, от което ни боли.
Но болката – това не е просто тласьк. Емоционалната болка ни дава и материал за сравнение, когато се чувстваме добре. Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката.


Просто за днес: Днес ще приема болката като необходима част от своя живот. Зная, че ако мога да изживея болката, сьщо така мога да изживея и радостта

Ето това е най истинския ти пост,не се обиждай,имаш и други такива,но това е самата истина и се моля всички да вникнат в тези думи.Искренно ще се радвам след 5 години повечето хора от този форум да са се излекували

Не се заблуждавай че си велик и всеможещ всезнайко,не е така.Преодолей го!

то ако само с болка ставаше... ама не става.

Sabbath Bloody Sabbath

Да не става, но е силна мотивация. Осебно ако знаеш, че има изход. Защото преди болка, болка-но като нямам изход и незная, как да се справя никаква файда. Днес си говорех с един приятел дет сега се опитва да спира и му споделям. Почнах да друсам, за да се чувствам добре и да ми е яко. Да но с течение на времето дрогата почна да ми носи само неприятности и хич не се чувствах добре. Почти нямах контакти с хората не излизах от нас, не ми даваше вече свобода. И къде отиде целта ми, нещо се обърка. Вече не беше да се чувствам добре, ами да друсам. Сега да се върна на основата си цел, да се чувствам добре. Добре де ама, как? Е аз съм благодарен, че ми се показа начин да съм добре. И знам, че работи. Не го отхвърлих без да опитам. Приятен и успешен ден на всички.

„Нашето духовно състояние е в основата, за успешно възстановяване, което ни предлага неограничено израстване.”

Когато някой празнува годишнина, често слушаме че е израстнал в АН, хубаво казваме си ние, какво означава това? Започваме да се интересуваме дали самите ние сме израстнали. Поглеждаме живота си и разбира се налице са всички признаци на зряла възраст: банкова сметка, деца, работа,отговорности. Докато вътрешно често се чувстваме деца. Животът все още често ни обезкуражава, не винаги знаем, как да постъпим. Понякога не можем да повярваме, че ние сме възрастни а не само деца, на койте е дадено тяло и отговорности на възрастните.
Измервайки физическата възраст и нивото на отговорности не е добър начин. Истинската линия на възраста е духовното състояние, въз основа на нашето възстановяване. Ако все още зависим от хора, места, или вещи за да получим вътрешно удоволетворение, както дете зависи от родителите си, то ние се нуждаем от малко израстване. Но ако стоим здраво на основите на нашето духовно състояние, считайко го за наша основна отговорност, то ние можем спокойно да кажем, че сме израстнали. На тази основа възможноста ни за растеж е неограничена.

Просто за днес: Моето израстване се определя от степента на моята отговорност да подържам духовното си състояние. Днес то ще ми бъде основен приоритет

Харесват ми някой неща, които си написал тук във форума.
Но от друга страна ми прилича на няква секта.
Осовено това, което си написал за годишнини и израстване.
За какво точно става въпрос и наистина ли може да помогне на човек, който се друса години наред.

Ами аз познавам доста хора, на който е помогнало. Всъщност досега 100% от тези, който са се хванали и деистват в момента са чисти и това е най малкото. Хич не го знам секта ли е, но знам, че за първи път в живота си се чувствам част от нещо, че имам място, намерих цел имам, защо да се събудя сутрин, намерих и истински приятели. За какво става въпрос, ами за нещо истинско брат, нещо, което си заслужава. Ако наистина се интересуваш ще постна една глава от книгата на АН, какво представлява АН, може да я прочетеш.

Какво представлява програмата на Анонимни Наркозависими?

АН е общност от мъже и жени, за които наркотиците са станали основен проблем. Ние сме възстановяващи се зависими, които редовно се срещат, за да си помагат един на друг да остават чисти. Това е програма за пълно въздържание от всички видове наркотици. Има само едно условие за членство – желанието да се спре употребата. Предлагаме ви да бъдете непредубедени и да си дадете шанс. Нашата програма е система от принципи, написани толкова просто, че да можем да ги следваме във всекидневния си живот. Най-важното за тях е, че работят.
При членство в АН не възникват никакви задължения. Не сме свързани с никакви други организации, при нас няма нито встъпителни, нито редовни вноски; не подписваме документи за въздържание и не даваме обещания на никого. Не сме свързани с никаква политическа, съдебна или религиозна организация и никога не се намираме под нечий надзор. Към нас може да се присъедини всеки, независимо от своята възраст, раса, сексуална ориентация, убеждения, религия или отсъствие на такава.
Ние не се интересуваме колко и какви наркотици сте взимали, кой е бил вашият дилър, какво сте правили в миналото си, колко много или колко малко имате; интересува ни само какво искате да направите с проблема си и как можем да ви помогнем. Новодошлият е най-важният човек на всяка сбирка, защото можем да запазим това, което сме придобили в АН, само като го споделяме с други хора. От опита на нашите групи знаем, че тези, които продължават редовно да посещават нашите сбирки, остават чисти.

Анонимни наркозависими е Братство от мъже, които се учат да живеят без наркотици. Ние сме общност с идеална цел и при нас няма никакви встъпителни или членски вноски. Всеки от нас е платил цената за членство. Платихме за правото да се възстановяваме с нашата болка.
Оцелявайки, независимо от всички трудности, ние сме зависими, които се събират редовно. Тткликваме на откровените споделяния и слушаме историите на нашите членове, за да чуем посланието за възстановяване. Осъзнаваме, че най-накрая за нас има надежда.
Ние използваме средствата, които са работили за другите възстановяващи се зависими, които са научили в АН как да живеят без наркотици. Дванадесетте Стъпки са полезни инструменти, които правят нашето възстановяване възможно. Нашата основна цел е да оставаме чисти и да предаваме посланието за възстановяване на зависимите, които все още страдат.Обединени сме от общия проблем на зависимостта. Като срещаме, разговаряме и помагаме на другите зависими, ставаме способни да оставаме чисти. Новодошлият е най-важния човек на всяка сбирка, защото можем да запазим това, което сме придобили в АН само като го споделяме с други хора.
Анонимни Наркозависими има многогодишен опит натрупан буквално от стотици хиляди зависими. Този опит от първа ръка във всички фази на болестта и възстановяването има несравнима, терапевтична стойност. Ние сме тук, за да споделяме открито с всеки зависим, който иска да се възстановява.
Нашето послание за възстановяване е основано на нашия опит. Преди идването ни в Братството, се изтощавахме опитвайки се да употребяваме успешно и чудейки се какво не е наред с нас. След идването ни в АН, попаднахме сред забележителни хора, които бяха страдали като нас и които бяха открили възстановяването. В техният свободно споделен опит, ние намерихме надежда за себе си. Ако програмата работеше за тях, тя можеше да работи и за нас.
Единственото условие за членство е желанието да се спре употребата. Видяхме как програмата действа за всеки зависим, който честно и смирено желае да спре. Не трябва да бъдем чисти, когато дойдем тук, но след първата сбирка, ние предлагаме на новодошлите да продължават да се връщат и да идват чисти. Не трябва да чакаме да получим свръхдоза или съдебна присъда, за да потърсим помощ от Анонимни Наркозависими. Зависимостта не е безнадеждно състояние, от което няма възстановяване.
Срещаме зависими като нас, които са чисти. Гледаме, слушаме и разбираме, че те са открили начин да живеят и да се радват на живота без наркотици. Не трябва да се съгласяваме с ограниченията на миналото. Можем да разглеждаме и да преосмисляме нашите стари идеи. Можем непрекъснато да усъвършенстваме нашите стари идеи или да ги заменяме с нови. Ние сме мъже и жени, които откриха и признаха, че са безпомощни пред зависимостта. Когато употребяваме, ние загиваме.
Когато открихме, че не можем да живеем нито със, нито без наркотици, ние потърсихме помощ от АН, вместо да удължим страданието си. Програмата прави чудеса в живота ни. Ставаме различни хора. Работата по стъпките и въздържанието от наркотици, ни дават ежедневно отлагане на нашата самоналожена доживотна присъда. Придобихме свободата да живеем. Искаме да се възстановяваме на сигурно място, без външни влияния. За предпазването на нашето Братство, настояваме за това никакви наркотици или помощни средства да не се носят на сбирки.
Можем напълно свободно да се изразяваме в Братството, защото на сбирки не се допускат съдебни органи. Нашите сбирки протичат в атмосфера на съпричастност. В съгласие с принципите на възстановяването, ние се опитваме да не се съдим, да не се поставяме в стереотипи или да се поучаваме един друг. Не сме дошли тук насила и не плащаме нищо за да сме членове на общността. АН не осъществява консултантски или социални услуги.
Нашите сбирки са процес на отъждествяване, надежда и споделяне. Сърцето на АН бие, когато двама зависими споделят своето възстановяване. Това, което правим става реалност за нас, когато го споделяме. Това се случва в много по-голяма степен на нашите редовни сбирки. Сбирката се случва, когато двама или повече зависими се събират, за да си помагат един на друг да остават чисти.
В началото на сбирката, четем АН материали, които са достъпни за всички. Някои сбирки имат спийкъри, тематични обсъждания или и двете. Затворените сбирки са за зависими или за тези, които мислят, че имат наркотичен проблем. На отворените сбирки са добре дошли всички, които имат желание да се запознаят с нашата общност. Атмосферата на възстановяване е защитена от нашите Дванадесет Традиции. Ние сме на пълна самоиздръжка, чрез доброволни дарения от нашите членове. Независимо къде се провежда сбирката, ние запазваме своята самостоятелност. Сбирките осигуряват място, където можем да бъдем заедно с нашите зависими събратя. Всичко, от което се нуждаем за да има сбирка са двама зависими, които се грижат един за друг и които споделят възстановяването си.
Позволяваме на новите идеи да проникнат в нас. Задаваме въпроси. Споделяме това, което научихме за живота без наркотици. И въпреки, че принципите на Дванадесетте Стъпки могат да изглеждат странни отначало, най-важното нещо, което трябва да се знае за тях, е че те работят. Нашата програма е начин на живот. Ние се запознаваме със стойността на духовните принципи като предаване, смирение и служене, четейки литературата на АН, посещавайки сбирки и работейки по стъпките. Откриваме, че нашите животи неотклонно се подобряват, ако продължаваме да се въздържаме от променящи ума и настроението химикали и работим по Дванадесетте Стъпки, за да поддържаме нашето възстановяване. Работата по тази програма ни дава връзка със Сила, по-голяма от нас самите, корегира нашите недостатъци и ни призовава да си помагаме един на друг. Когато се допусне някаква грешка, програмата ни учи да прощаваме.
Много книги са написани за природата на зависимостта. Тази книга е посветена най вече на възстановяването. Ако си зависим и си открил тази книга, моля, дай си шанс и я прочети!