Мол-ци

" - Ама как може да не си ходил в Мола!? Много е яко там - ние редовно се разхождаме на шопинг..."

Е, не е като да не съм посещавал така модерните напоследък молове - даже доста неща съм си купувал от тези места. Наистина удобно е всички магазини да са на едно място. Има и нещо друго - всеки път като съм на такова място и наблюдавам човешкия мравуняк, ме обзема неясно притеснение, че зад идеята на моловете има някаква конспирация, която цели да превърне хората в овчеумни "шопъри".

С ужас забелязах, че в мола има детски кът, където може да залъжеш ревящото хлапе, докато ти се отдаваш на "шопинг". Някога играехме на криеница или хвърляхме "жабки" край реката. Сега децата играят на Wii купено от мола. На Sony дистанционното са го направили таман още по-фалическо и от това на Wii.




Опасявам се, че скоро (ако вече не е станало) влюбените двойки ще си уговарят "романтични" срещи "в Мола" и ще се разхождат с оцъклени по витрините погледи, вместо да се натискат на някоя пейка в парка.

Мислите ли, че моловете ще са поредното зомбиращо явление след чалгата, Макдоналдс, рекламите, биг брадър и фермите на фейсбук?

Да, притеснително е да създаваш чувството за принадлежност, фешън-ост, част от тълпата, от "модерното" общество на "елита", купувайки си парцалче точно от мола, пиейки кафе точно там, за да те видят, че можеш да си го позволиш и че се забавляваш адекватно, както всички го правят.
Лъскавото винаги е привличало и галело онази част от консуматорското ни съзнание, която някога е била лишавана от удоволствието да консумира без да има нужда от това.
Тийновете сякаш най-много са засегнати от тази мол-ова мания, защото при тях чувството за принадлежност е силно чувствителна и имаща нужда да бъде удовлетворявана, и удовлетворявана, задоволявана и пак, и пак....

Гадост. Моловете са си гадост. Въпреки, че кафетата в бургаския са приятни, много депресилащо е да виждаш, как никой не влиза в "музеите" набедени за магазини. А и едно кафе в Морската все пак е по-добре - въпреки че не е толкова лъскаво.

Пропуснах - все пак най-интересно ми е да гледам хората, седнали в селската кръчма. Някой пият кафе рано сутрин - когато тръгвам на работа. Възрастните се мяркат през деня - на биричка, да полафят с продавачката в съседния магазин, да обсъдят политиката, или да позяпат майките с количките на отсрещната детска площадка. А вечер се събират местните тийнейджъри - поне тези, които нямат претенции да си прекарват вечерите в града.

[линк]

Вчера с една позната цял следобяд бистрихме подобни теми - как интернет в момента влияе на хората и как ще повлияе след едно-две поколения. Дали хората масово ще затъпеят или ще станат свръх-умни. Доколко разумно е да оставиш детето си пред компютъра и дали четенето на книги ще изчезне. Ако не контролираме гротескно огромния обем информация заливащ детското съзнание от всякакви канали как това ще се отрази на начина на мислене на бъдещия възрастен човек. Вече доста сме се нагледали на млади хора с изразена антипатия към четенето - дори в писането си предпочитат '4' и '6' вместо 'ч' и 'ш'.

Става все по-масово и бързо - сега излиза филм "Catfish" който според представянето си е вдъхновен именно от тази нова култура на виртуалното общуване. То, не отричам, е хубаво - всички тук по един или друг начин са се насладили на виртуалното, но ние си имаме и реален живот, срещаме се с живи хора и разговаряме на маса с релни чаши и течности в тях. Дали следващите поколения няма да свият реалните моменти на общуване твърде много?

Дали следващите поколения няма да свият реалните моменти на общуване твърде много?

Не знам. Предполагам, че пренасищането с нещо, най-малкото ще доведе до масово търсене на позабравеното старо.
Дали може да се направи аналогия с презастрояването на курортите и тъгата ни по дивото, зеленото, девственото.
В човека е заложено да иска това, което няма, така че добрият стар начин на целуване, на някоя изтърбушена пейка в парка, мисля, че винаги ще бъде сладък за всяко поколение.

Нали? Да пийнем по една ракия при бай Добри, после да се полюляме на детските люлки и да пийнем по едно кафе в пластмасова чашка на пейките в квартала.

Ти с колко човека или бизнеси отдалечени от теб комуникираш пишейки писма на хартия и очаквайки отговори в пощенската кутия до входа?! Смешно е, нали, да не ползваш телефон или интернет?! Това е настоящето. Да, следващите поколения ще свият реалните моменти на общуване допълнително.
Това е бъдещето.

Познавам четирима човека, които упорито отказват да си направят е-мейли, да си купят мобилни и т.н. При това могат да си го позволят - например синът на единия е изхвърлил куп телефони, защото май всяка година си купува някой по-модерен. И подарява старите на баща си, който ги хвърля в едно чекмедже. Компютрите за тях също не са проблем - още повече, че работят с тях.

Мисля, че въпросът с комуникацията е друг. Повечето хора, които си чатят, всъщност няма какво да си кажат. Пълнят прозорците с емотикони, линкове, изтъркани лафове и клюки. И преди са имали толкова да кажат, но на по-малка аудитория и им е било по-трудно.

[линк]

"Бизнеси" и писмо на хартия - едно. Да се запознаеш с гаджето по фейсбук и после да скъсате "по скайп" е друго. Не ги смесвай ;)

Ако както "общувам" с бизнес-клиента на острова стане бъдещето общуване на поколенията, то бъдещето ще е пълно с много самотни и нещастни херметици.

Вие кое предпочитате - филиите или бургерите?

Аз съм за филиите, придружени от чаша чай, точно определен брой възрастни и дечурлига на масата и телевизор на заден план, по който тече нещо като "спомени от старите ленти".

[линк]

Всеки познава подобни хора. Аз също имам чекмедже пълно с мобилни телефони подаръци от приятел, компютърен манияк, който се е заел с mission impossible да ме откаже от стария ми, но любим мобилен телефон.
Не мога да се съглася, че хората, които си чатят няма какво да си кажат. Ние в момента го правим, обменяме мисли, наблюдения, опит. Имаме много за казване, защото потока от информация, който ни залива в днешно време предоставя безкрайно поле за комуникация. Истината е, че го правим на повърхностно ниво, без нищо лично или ангажиращо. Това е отчуждението на бъдещето.

Знам, че не е за този клуб, но настоящето вече е пълно с много "самотни и нещастни херметици". За бъдещето не ми се мисли.
Аз си папкам филиите.

Чудесен избор! Само телевизора ако може да отсъства.

От години насам се лишавам от "удоволствието" телевизия и съм много доволен - нивото на тревожност е съвсем различно, когато не те залива постоянно поток от безполезни новини и "забави".

Днес например отидохме на гости при наши познати да им видим бебето. Заварваме ги в "хола" с техен приятел дощъл и той на гости. Не сме ги виждали от повече от половин година (тоест преди да се роди бебока). Сядаме. Няколко духовитости и смешки по мой адрес колко съм несериозен и как не се обаждам по половин година, ама то това си е в реда на нещата. Бебето спи в другата стая и трябва да изчакаме да стане време да яде за да го видим. Прекрасна възможност да побъбрим - "за да разкаже всеки от нас със какво се е преборил, от какво не е заспивал и какво е надживял".

Да ама не.

Домакините и госта им някак неусетно и плавно млъкнаха. И тримата бяха вперили погледи в телевизора. FoxLife - някакъв сериал, в който младеж опитваше да накара майка си да стане модел на "секси" скулпторка за да може да "свали" скулпторката. Майката не ще - тогава на помощ идва "гаджето" на майката - млад левент с който майката се отдава на еротично ядене на храна от телесата си. Ха-ха. Няма да квалифицирам сериала - може пък да съм уцелил странен момент от сюжета. Прекъсват реклами - с компанията пак "зяпаме" телевизора. Ние се споглеждаме и подхващаме темата, че нямаме телевизор в нас и ни е много гот. Те ни питат - "И кво правите - ГОВОРИТЕ ЛИ СИ?"

Оказа се че бебето в другата стая "гледа" същата програма - така заспивала по-лесно защото се кокори в телевизора. От малки медията ги подхваща... както клоуна и детското меню в макдоналдс - но това е друга тема...

За безличното ниво си абсолютно права. Но не съм сигурна дали това е лошо. Може наистина да означава, че хората се свиват в черупката си, но може и да значи, че изживяват нещата някак в друго измерение - не външно, а вътрешно. И се питам дали това не е един вид еволюция.

[линк]

Да, когато телевизора завземе територията е досадно. Обикновено го възприемам като фон, но в момента, например, почти ме е яд, като чувам как се смеят в другата стая на "Господин за един ден". Гледала съм го, но не помня да съм се смяла ...

А иначе наистина е най-добре да няма телевизори, като има хора. Но има и по-страшни случаи - представи си, че ви идват на гости хора, които виждаш веднъж годишно и винаги сте изкарвали приятно. Но този път те веднага след влизането започват да ти правят реклама на вякакво чудодейно лекарство, чиито дистрибутори са станали. Доста депресиращо.

[линк]

Прекрасен план.

[линк]

Харесвам и филиите, и бургерите.

Наша задача е, да успеем да възпитаме децата си така, че отношението им към моловете да е същото, каквото и към кварталния магазин - да умеят да откриват красотата както в стъклото и бетона и модните дрехи, така и в задушевния разговор с познатата продавачка от бакалницата.

Много хубаво и важно като план-идея! Трябва да изясним как точно се възпитават деца в способност да мислят и да анализират света около себе си, да имат свое мнение. Хайде тези които имат вече деца да кажат - как да се предпазят децата от всеобщото облъчване на консуматорската култура. Как да ги подтикнеш да четат книги вместо да отглеждат крави във фармвил.

Струва ми се, че винаги обществото и културата са били консуматорски.

Младите хора са естествено податливи на новите неща, нямат още своя преценка за добро и зло, за качество и ерзац.

Помня едновремешното ни желание да имаме лъскавите блузки от Кореком и колко престижно беше.

Ако в някаква степен съм се опазила от прекалената консумация, то е поради начина на живот и мислене, които ми предаде моят баща.

Научи ме да ценя качествените неща.

Та добрата духовна връзка между деца и родители е начинът.

Моловете са мода. Ако човек се увлича по модата, ще е мол-ец. Ако човек знае какво иска-ще отиде до трите конкретни магазина, към които има интерес и ще си излезе.
Не обичам самоцелното ходене на мол, макар че са прекрасно място за хората, които искат да спестят от парно или климатик уикендите.
Аз по принцип не обичам да пазарувам особено, така че към моловете особено отношение нямам-нито съм за, нито против-те са факт и са удобни. С повечето хора, които предпочитат да убиват свободното си време си в мотане в мола, за да следят за разпродажби, аз така и така нямам много общо-така че и те не ме бъркат:))
ЦУМ си беше мол, и той беше модерен, отличителен знак на столицата. Сега няма с кого да се разминеш в него. Модата отмина. Всяко чудо за десетилетие:)) След това-не-знам.:)
Колкото до детския кът, не че някога съм се възползвала от него-но приветствам идеята-1. в него посетителите са деца до 4-5 години, те така и така не са контингента за криеница (този контингент вероятно вече пазарува:))) 2. в България няма почти никаква възможност ако искаш да идеш някъде, да си оставиш детето наблизо-трябва или да викаш баба или детегледачка, или позната, защото не винаги може да го вземеш с теб. (Пример-моята приятелка живее в Германия-тя ходеше на фитнес, а във фитнес залата имаше кът за деца, където гледаха хлапетата на тренирщите родители) Така че вместо едно дребно да ми се мотае в краката, докато ровя като истински молец из роклите, по-добре да го оставят в детския кът.:)))