Епископи монаси

Сега прочетох, че в Константин Паитриаршия епископи стават само расофорни монаси - т.е. не са подстригани в мантия! Защото подстриганият в мантия трябва да си гледа молитвите, а не да администрира.

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

Хитро. Ще ми е интересно какво ще каже Испанският керванджия.

Magister artium
[линк]

Масълце за огъня ли подгряваш?

Не те разбирам много ясно.
Преди време се спореше тука, че монасите приемайки ангелския образ не трябва да се занимават със светски работи и пр. В това има определен резон - ненапразно епископ, който приеме велика схима, повече не може "епископская действовати".

Аз сега бях впечатлен от прочетеното за практиката на Всел Патр, с което всъщност се спазва цитираното от Испанеца правило... а научавам, че и в Руската Църква е имало прецеденти на епископи хиротонисани от рясофор - т.е. без монашески обети, само с чина на расо и камилавка. при него може да се промени името, но МОНАШЕСКИТЕ ОБЕТИ ПОСЛУШНИКЪТ НЕ ПРИНАСЯ. Въпросът ми се струва интересен за информация и обсъждане, не виждам с какво може да съблазни някого.

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

Като че ли такава практика е имало в Троянския манастир. Не зная за дядо Максим, но родният ни кириарх дядо Софроний Доростоло-Червенски е бил хиротонисан като расофорен монах. Той не е бил мантиен или постригван в малка схима. Покойният дядо Тихон също.

При гърците е по-различно отношението към монашеското пострижение. Там едва ли не всички са великосхимници. Не съм проучвал историята с тази малка и велика схима, но разбиранията между славяните и гърците е коренно различна. Лично аз съм смутен от факта, че има много архиереи - гръцки и руски, които управляват епархии и са великосхимници. При всичката руска крайност, доскорошният Курски митрополит Ювеналий е бил великосхимник. Оттегляйки се на покой, изведнъж се показал в схима. Да, но години наред е управлявал епархията като великосхимник.

Като великосхимник управлява макар и фиктивно, но беше действащ архиерей покойният дядо Геласий. В този контекст дядо Арсен6ий се провикнал веднъж, бидейки на Атон и съзирайки един атонски монах във велика схима: "Ако шарените конци ни спасяваха...!"

Значи това не е само "константинополски" както се говореше в ЖЖ, а "източен" обичай.
В голяма степен отговаря на Съборното правило, което явно не е някакъв забравен реликт...
За пръв път по повод тия постове се задълбах да разбера разликата между "монах" и "инок" (нямам още яснота), но и за степените на монашество, които благочестиво съм чел из жития и почитал, а не съм знаел че подстригването в расофор дори със смяна на името не налага монашески обети. наистина премъдро е църковното устройство - дори след тоя обряд, който е нещо като "годяване", може да напусне неподходящият кандидат за монах и вен1чанието да не се състои...

Имаше и спор в ЖЖ дали е възможно "размонашване" и какво би трябвало да е то, но отиде в някаква препирня..

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

Расофорното пострижение е като че ли по-скоро руска практика, макар да го виждаме като стара манастирска практика в България. Днес рядко постригват в расофор. Аз не съм бил постригван в расофор, а направо в малка схима. Сестрите в Покровския манастир по времето на Матушка са в болшинството си расофорни. Струва ми се, че дори сестра Мария Магдалина почина като расофорна. В стари времена руснаците са постригвали много трудно в мантия или малка схима. В Покров да е имало 3-4 мантийни монахини като мать Евдокия. Затова и според руската традиция "мать", което ще рече, че е мантийна или давала обети. Инокините и иноците не дават обети и не ми известно последованието.

Ето чина:

Последование одеяния рясы и камилавки

После возгласа священнодействующего указано читать Трисвятое, "Отче наш" и покаянные тропари: "Помилуй нас, Господи", потом полагаются две молитвы. В первой иерей благодарит Господа за то, что Он избавил раба сего от суетной мирской жизни и призвал к ангельскому житию. Во второй просит Господа "облецы раба освящения одеждою, целомудрием препояши чресла его, всякаго воздержания покажи его подвижника". По окончании молитвы посвящаемый крестообразно постригается при произнесении слов: "Во имя Отца, и Сына, и Святаго Духа". Затем на постриженного надеваются, без произнесения слов, ряса и камилавка. Посвященный в рясу называется рясофорным. Ряса - это одежда покаяния' (греч.:- поношенная, ветхая одежда, вретище). Камилавка (греч.-жар укрощающая) - шапка, укрощающая жар; или по другому толкованию (от греч. "камйлиос" - верблюжий) - шапка из верблюжьего волоса, означающая укрощение, умерщвление плоти. Плат над камилавкою называется "подкапок". Все одежды монашеские своим черным цветом и безыскусностью напоминают о смиренном, уединенном, нестяжательном житии в покаянии о грехах своих.

Пострижение волос совершается, чтобы "отъятием нечувственных власов соотложить и бессловесныя мысли, и деяния и сподобиться восприяти благое и легкое иго Господне и взять крест и последовать Владыке Христу".

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

? Лично аз съм смутен от факта, че има много архиереи - гръцки и руски, които управляват епархии и са великосхимници

Откъде пък сега излязоха много архиереи великосхимници?

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

Сега прочетох, че в Константин Паитриаршия епископи стават само расофорни монаси

Добре, но т.нар. расофорни не са монаси. Те са новост и най-общо са послушници, но не и монаси.

казах вече. расофорството е с късен произход. богослужебните устави от 12 и 13 век в дисциплинарните си части предписват на послушниците да бъдат давани туника от груб плат. до 14 век тази практика не била свързана с четене на молитви или даване на обещания. по-късно се оформя и чин, който често бил бъркан с чина на малката схима (т.е. с монашеството).

Като великосхимник управлява макар и фиктивно, но беше действащ архиерей покойният дядо Геласий. В този контекст дядо Арсен6ий се провикнал веднъж, бидейки на Атон и съзирайки един атонски монах във велика схима: "Ако шарените конци ни спасяваха...!

ех, колко добре казано. и по отношение на геласий, и по отношение на разпасаните му духовни чеда.

Изглежда, че този чин на "малката схима" е известен и се практикува като че ли само в славянските църкви.

За великото схимничество на дядо Геласий го зная с положителност, както и за расофорството на покойните Доростоло-Червенски Софроний и Смоленски Тихон. Колкото до чедата на дядо Геласий, не съм се произнасял, а и не зная да има други освен Адрианополския еп. Евлогий - игумен на Рилския манастир.

Демек послушници не е имало преди чина на расофора.

Но думите Ми...които заповядах на Моите раби пророците, нима не постигнаха бащите ви?

не, послушници е имало, но в един момент решили да дадат на някои от тях и расо, и така станали "расоносци", демек - расофори.

Че те преди и монасите не са имали расо, ами един кукул и наметка без рукави, и власеница.

Но думите Ми...които заповядах на Моите раби пророците, нима не постигнаха бащите ви?

дали ще затворим кръга, като припомня, че до 12-13 век не е имало расофори?

А откога идва правилото, че ако някой дори поради смъртна опасност облече монашеско одеяние, трябва да стане монах?

А имало ли е иноци? Всичките ли "монаси" са били мантийни монаси?

Но думите Ми...които заповядах на Моите раби пророците, нима не постигнаха бащите ви?

хм..за първи път чувам..