Кое е по-лошо?

Кое е по-лошо?
Да живееш с някого, отчужден от теб, без интимност, с редовно преливащи в караница разговори. Но с пълноценна, всекидневна връзка с детето си.
Или да търсиш любовта и всичко, което ти липсва, другаде и дори евентуално да ги намериш. Но да виждаш детето само, когато другият разреши.
А ако има усложнения в избора? Ако другият е болен и един ден ще има нужда от някого до себе си.

Да, никой не може да взема решение за чужд живот. И все пак някои са минали същото...

Но да виждаш детето само, когато другият разреши.
- Не е задължително да е така.Направи така, това да не се случва т.е. ти да водиш хорото.
Колко голямо е детето, защото идва момент когато то само решава кой да го гледа и кой да гледа.

"Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать. "

Бе не ви ли писна едно и също?
100 пъти е писано за това тука.
после ще има "представително изследване"
П.П:Извинявам се ако греша

Ако историята е истинска - брака няма значение!
Кво значи някой да разреши?
Никой ноемален, няма да ощети детето си от хубаво! Е първите 2-3 месеца може, от инат.

P.П.П: ако имаш история, дай ,алко конкретика.
АКО , то съда решава, след като не може се разберете и ням място за спънки.
Край!
Най- глипавото нещо е еодител да ебава другия родител, относно детето.
За ква болест говориш - нещо сериозно и перманентно или просто, че някой може да кихне?
Dwajj de! Не може след такава тема, да заспиш след 30 мин
Аз съм бил и от двете страни и поне до 5 съм буден!
Ще споделя емоции

Ами защо не си помислиш и за други усложнения при избора, ами ако ти си болен и както всички в един хубав ден имаш нужда от някого до себе си?
Освен това какво значи да виждаш детето когато другия разреши, ако се налага развод, съдът ти определя правила на виждане с детето, ако имаш родителските права , пак се определя режим на посещения.Ако държиш на детето си, ще го виждаш колкото искаш, особено след като излезе от най-ранната детска възраст.Дете не се гледа лесно и има нужда и от двамата родители, не е необходимо да живеете в един дом и в едно семейство за да сте нормални и добри родители.

Според един мой приятел свещеник човек трябва да направи всичко възможно да си запази брака. По лошо от развод няма според него.
Предполагам не е имал предвид екстремни случаи, като побоища и др. идиотизми, но тък вече и говорим за хора с психични отклонения и при тях най доброто решение сигурно е друго... знам ли.... той умря и не мога да го попитам....

Нали знаеш за оптимиста и песимиста Ти казваш, че по-лошо от развода няма, аз пък ще ти кажа оптимистично- Има !

Време ти е да хванеш един празен лист, делиш на две и си записваш плюсовете и минусите на сегашната връзка.
Отиграй вариантите в тази връзка и извън нея- можеш ли да си го позволиш и в материален план? Възможна ли е раздяла по взаимно съгласие или ще си мерите кво ли не?
Мисли каво ще се случи в рамките на година.
Това за старините е умряла работа отсега да го мислиш.
Някои здравословни проблеми си искат квалифицирано медицинско обслужване и хич не трябва да се натрапват на близките, което си е масова практика по нашите ширини.
Трябва да се остарява достойно, а не да се разчита на емоционални и всякакви милостини. Да ти кажа, битката е доживот и тя е лична. Не че не се опитваме да вкараме някой да се бие на наша страна постоянно...

Което не заложиш, не го губиш.

Това дете как живее в дом, в който ежедневно се карат над главата му? Побърквате ли го, що ли?

Няма пълноценна връзка с дете, на което да не можеш да осигуриш минимален душевен комфорт в къщи. Затова, единият на квартира или където там може, в близост до детето си, и солидарна отговорност по отглеждането и заниманията с него. Другото са оправдания за родителска некадърност.

По-лошото според мен е:
Да живееш с някого, отчужден от теб, без интимност, с редовно преливащи в караница разговори. Но с пълноценна, всекидневна връзка с детето си.

мисли за себе си , някой ще възкликне: егоизъм,

да егоизъм...но когато животът ти преминава с обич там и с когото трябва, а не с караници и безсмислени обвинение, всичко е много по хубаво

не се страхувай направи малката/голяма крачка и сам/а ще се убедиш колко по хубав и искрен е живота, а той е само един, детето ти също ще го оцени, след време благодари и ще ти каже , че си силен характер, по добра от тази оценка, здраве му кажи

Не ми се искаше да пиша подробности и контекст. Теоретично и аз имам мнение, но предпочитам да чуя някой, който е минал през това.
Детето е малко - на 3. Болестта е доживот и засега не пречи на ежедневието, но един ден ще си вземе дела.
Лошо ли е да напуснеш човек, когото обичаш, и който ще има голяма нужда от теб един ден, дори и вече да е отчужден от теб и да не ти дава това, от което имаш нужда?

П.П. Съжалявам, ако вече сте предъвквали това - поразрових назад в клуба, но има твърде много теми на съвсем друга тематика...

Аз също съжалявам - тежко решение е.
В началния ти пост те разбрах по съвсем друг начин.
Сега те разбирам, че искаш да си тръгнеш или как?

Кажи ми дали правилно те разбирам. Ти или майката иска да си тръгне, че му е непосилно и страшно бъдещето, с дете с увреждане, и се чуди кое е по-малкото зло - да остане и да се гърчи или да се махне и да чуства угризения.
Или може би обмисляте да го дадете в дом със специализирани грижи.
Кажи дали е нещо такова, че да не гадаем

П.П; аз не помня това да е говорено

Кой е болният всъщност?

[линк]

Господи, явно не става дума за дете с увреждания! Това само остава- да даваме мнения по такъв казус: дали да си иозоставиш детето в специализиран дом или не, особено пък във време, в което постоянно се говори, че те трябва да бъдат колкото се може по- бързо закрити.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Чета и аз и прерочитам, и гадая.
Явно не е за дете. Осмисляйки и началния пост, остава варианта, пишещата да е болна и да се чуди дали да не отърве другите от себе си...
Ние гадаем, а чиляка не казва.

Всички искат да отидат в Рая, но никой не иска да умре.

поста е пуснат от мъж! Мъж пита...влез в хисторито му и ще видиш

[линк]

Хич не се занимавам, па и не знам де да гледам :)
Първоначално мнението ми се стори на мъжко, но после направих ника му на "коте"
Въпроса е че хвърля едни бомби, ние си седим и чудим, а той нищо не казва.
Или епрекалено объркан и сконфузен, или ни гледа сеира

Всички искат да отидат в Рая, но никой не иска да умре.

Мъжко "коте"?

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Ами ти май слагаш каруцата пред коня, още обичаш партньорката, но искаш да я напуснеш защото някога след време болестта ще се отрази и на ежедневието.Никой от нас не е сигурен дори в утрешния ден, камо ли след неопределен брой години.А и може да си чувал поговорката, на болния мъж жена му умря.Та ред няма нито за болести, нито за умиране.
Всъщност ако наистина обичаш някого, колкото и да ти е тежко и гадно, ще посрещнеш изпитанията с него/нея/.Обаче днес истинската любов не е много на мода, къде по добре е да си практичен.
Могат да те изоставят още когато си здрава, права, силна и красива, родила дете/деца/ само защото вече не си тръпка.Та какво остава да те изоставят в момент когато си болна, слаба, с проблеми. . . Същото важи и за мъжете, уви. . . защото и на тях им се случва.
Още си млад явно и си мислиш, че болестите ходят само при определени хора, да те открехна, има една възраст след която 95% от хората вече си имат своите болести и не се знае чии са по-неприятни.Тези 5% ги оставям за късметлиите, каквито не съм срещала скоро, но явно ги има някъде

па аз да ти каже точно по тоя начин с броене на плюсове и минуси не става, защото винаги можеш да изсмучеш от пръстите си още някое плюсче или минусче в зависимост от това, което по ти се иска, дори и да не го осъзнаваш. Човек най добре да се вслуша в усещанията си, те ще му кажат най точно как да постъпи. Аз имам доста проблеми с мъжа ми ама на този етап просто не искам да се разделям с него.