Хъркането

Хъркате ли насън? С каква сила, динамика, тембър?
До степен "майсторите" ремонтиращи безкрайно съседния новозакупен апартамент, които спят там нощем на няколко пласта велпапе завити с вестници, да почнат да блъскат протестно по стените?

Предполагам, не.

Ти защо не хъркаш още?))))......аз не знам, но кучето ми хърка като дъскорезница понякога))))

Хъркате ли насън? С каква сила, динамика, тембър?

Впечатляващо!

А нямаш ли резервен въпрос:
"Хъркате ли наяве?



And was Jerusalem builded here
Among those dark satanic mills?

Да, определено има хора, които поради заболяване хъркат наяве. За това не би трябвало да става дума.

По-интересен е другият нюанс. Насън. Да хъркаш докато спиш или да сънуваш, че хъркаш ...

Хъркането е голяма работаНякой хора хъркат като дъскорезницИ, и като започнат да бичат край няма.
Но не за това ми беше мисълта, имам приятелка на която съпруга и хърка като за световно, а тя така е свикнала с това, че неможе да мигне цяла нощ ако Не и хърка.
Пък аз незнам дали хъркам, ама понякога може и да похърквамнищо човешко неми е чуждо

Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски

Е па знам ли?
Аз спя толкова дълбоко, че нищо не чувам!
Сила и динамика на ритници, обаче, и тембър на ругатни не знам какво е, така че най-вероятно не хъркам!

аз мога да спя, ако никой не хърка, но трябва да имам светната лампичка.
нали човек не спи непрекъснато, има си такива изтъняванки на съня.
когато е тъмно и тихо, се поразсъбуждам нощем, дезориентирам се мигновено, събуждам се по-хубаво, за да се разбера със Света и после ми трябва дълго време, за да заспя пак.
ако обаче някой си похърква наоколо, или имам светлинка, си заспивам пак и дори не знам, че съм се будила.
не знам дали си виждала малки патета.
нощем, ако някое измрънка "пиип?" майка им казва "нга-нга-нга" и готово - мир и покой.
ако не се обади такова пиииип-пииииип-кане настава...

Вероятно за хъркането на хъркащите в цялата му темброва характеристика и как се вписва в интонационната среда, трябва да разкажат потърпевшите. Щото от сън спомен нямало, казват.

Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.

Ти като хъркаш не спиш ли, какво искаш да ти кажем.

Интереснооо. Никой до тук не знае дали хърка. Вие сами ли спите, бе хора? Не ви ли казват дали цепите мрака? Ето, аз например, сутрин питам Дивака дали съм хъркала. Той не ме пита, щото като го сръчкам помни до сутринта

аз НЕ хъркам. но ми е по-приспивно , когато мъж ми похърква. един вид, знам,че е до мен . а и е монотонен звук...Хърр-фрррр..хъррр-фррр.

Хъркате ли насън?
човек не знае
докато не го сръгат в ребрата, нали?
или се будиш от собственото хъркане???

Хубавото е
НЯКОЙ
да ти каже, че хъркаш, деспа??

Аз не съм се чула да хъркам.
Обаче софчо го посръгвам отвреме навреме като се отприщи.
Спомням си обаче как някакъв поляк в купето от Будапеща до Варшава, когато пътувах преди айсе години, така да раздира гръмовно въздуха, че пътниците от целия вагон не можеха да мигнат.И приятелят му тъкмо го разклати, за да спре, а той заспи ли, отпочне наново. Няма спасение от такъв, вервайте ми!

Не искат да общуват с нея на никаква цена:)

Най-после и друг да спи с някого. Бях се поуплашила, че само аз спя с човек до себе си. На мене хич не ми е приспивно. Не мога да спя на хъркане, хептен подивявам. Уж съм спокоен човек, не съм нервак, но хъркане ми пречи да спя. И не се церемоня-почне ли Дивака да озвучава давам му да поспи, мълча, мълча, пипна го лекичко, щипна го, подбутна го, па го изритам понякога (понякога се чуди откъде има синини, ама аз си трая, а той не винаги помни силата на бутането) Добре, че рядко се случва, само като му е неудобно леглото, което се случва предвид честите ни нощувки по хотели.

На мен пък ако неми е тъмно и тихо немога да заспя, дори тик-такането на часовника ми пречи,затова и вкъщи нямаме часовник
Малки патета съм виждалано как им казва майката не съм чувала.

Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.
Чарлз Буковски

аз мога да спя, ако никой не хърка, но трябва да имам светната лампичка.

Дай лапа!
И аз без приглушено светеща лампа за през нощта никак не се чувствам комфортно.
Мислех си, че съм само аз, но се радвам да намеря съмишленици.

Особено неприятно ми е, когато пътувам някъде, или пък трябва да спя с по-малко познат човек, как звучи само.
Почти никой не понася да му светят лампи.
Тогава си казвам, че какво пък, няма да умра една-две нощи без лампа, но ми е гадноу!

е, такива неща все пак се случват рядко
ако беше по-често щеше да му намериш някакъв чалъм : )
например човек може да не си закапачва пътното лаптопче, ако се наложи да спи в хотел, например, с немногоблизък, или други такива...
а на път... е, поне все нещо шумка по време на път : )

На мен пък много ми е жал до го ръчкам моят, казвам си, "ето, човекът има нужда да си почине". И така известно време, след което лежа будна, не мога да заспя и лека полека жалостта ми свършава, започвам да се ядосвам, че и аз съм човек и имам нужда да поспя .
Затова само лекичко му подръпвам завивката, ако не сработи - по-силно. А той ме пита на сутринта защо съм го отвивала, вместо да го завивам.
И така години наред

с лаптопа не го гася, а го слагам stand by (после по-бързо да тръгва). И тогава лампичката му почва да мига бааавно. Като е загасено осветлението и тя озарява периодично с призрачна синя светлина стаята. Мен ме фаща безсъние и се дразня. Към 2ч ставам, намирам някаква хотелска рекламна брошура и закривам лампичката. А ако не намеря, мушкам го лаптопа под възглавницата и пак откъртвам.