За ревността ..

В тази тема ми се иска да вземат участие не потърпевши и теоретици, а такива, които са изпитали това чувство.
Сладка отрова ли е тя ?! .. или горчив пелин омаен ?!
С няколко думи - технология, структура, схема, по която се случва, лечение .. Споделете, моля !

Откраднат усет ..

А тези, които са били и в трите категории, какво да направят?

Сладка отрова ли е тя ?!
ДА!
Жив наркотик.

технология, структура, схема, по която се случва, лечение...
Е сега маршрутна карта за правилното протичане на този "производствен процес" не съм правил и нямам време (мотивация) да го направя.
Структурата в най-общи линии е неспособност за латерална любов към партньора ти.
Лечението е скъпо и неведемо (нетрадиционно).
Препоръчвам ти използване на специалист.

ПП: Само не се впрягай да си помислиш, че те пращам към психиатър.

Лечението май е унищожаване на отношенията. Поне аз така си мисля. Ако някой не може да научи, че не притежава другия, нещата са обречени, ако другия не е готов да се остави да го притежават, ограничават и тормозят.

Да, изпитвала съм я, макар не на редовна база.
Когато ми се е случваше - веднага щом я разпознаех, я впрягах да работи за мен. Ревността в леките си варианти, може да се ползва като позитивна мотивация, също както и суетата.

Едно от нещата, които помагат да се справиш с това чувство, за да не се изроди то в "зеленооко чудовище", което да те изяде, е да си повдигнеш самооценката. Това може да стане по-различни начини, които е добре да не са свързани с партньора ти, но резултатът да е - повишено самочувствствие и усещане за пълноценност.

Друго което помага е - редовният и удволетворяващ секс/любене с партньора...тук няма да се впускам в подробности, защото са индивидуални.

И накрая - ако освен ревност имаш принципно по-голяма фиксация върху дадения човек, граничеща със зависимост - съществуват методи за "творческо разсейване" - активни занимания в други "пристрастяващи" области...Homo sapiens е homo ludens , тоест - играещ човек. Ако сведеш модела на ревността до някакъв игрови модел, който да контролираш - си успяла.

Не се отказвай от ревността си само защото е нарочена за негативно чувство, не се обвинявай или наказвай, защото я изпитваш.
НЯМА лоши чувства. Има лоши действия.

В този клуб влизат и по-учени глави от мен, дано ти дадат идеи, как да консумираш ревността си и да я превърнеш в нещо добро...
В крайна сметка те и джибрите са гадни, ама пък като дестилираш успешно матр'ряла - каква ракия става...



Не искайте много, за да може да платите цената.

Бе то има ревност и ревност...
Аз лично на патологична ревност не съм способна, а онази другата - леката, ефирна, детински нацупената, която подслажда отношенията е хубаво да я има.
В малки дози.
Лечение се налага само за първата ревност и то е само едно - прекратяване на връзката.

Какво е патологична ревност ?

Откраднат усет ..

Нямаш необходимост да опознаеш себе си ?! Защо в еди каква ситуация реагираш еди как си ?! .. или пък в еднаква ситуация различно ?!

Откраднат усет ..

Маниакалност, фиксация, тормоз.....

Ама разбира се .. Най-лесно е да затриеш. Мислиш ли, че това лечение не го знам ?! С таз разлика, че то не е лечение, а умъртвяване.
Та .. въпросът е - как да се научи този някой, че не притежава ?

Откраднат усет ..

Сам ли правиш всичко това или е допустимо да поискаш помощ от партньора ?! Или ми казваш, че ревността е едностранен процес - сиреч мой проблем, с който трябва сама да се справям.

Откраднат усет ..

Допусни тогава, че има и други нюанси на ревността .. без маниакалност, фиксация и тормоз. Не е и лека и ефирна обаче. Просто носи болка и яд на притежателя, без кой знае каква външна изява. Дискомфорт.

Откраднат усет ..

Нищо сладко и нищо омайно няма в ревността. Гадно чувство, дължащо се на комбинация от фактори- ниско самочувствие на ревнуващия, неоткрито поведение от страна на ревнувания и прочие.

Най обичам да чета, ама не мога.

Знам бе, то тази разновидност е най-разпространена.
И една от главните причини за турболенции в отношенията.
Ако този вид ревност не е заложена в характера на човек, а се проявява инцидентно и то не с всеки с когото се заформи връзка - има лечение.
Отделя се достатъчно време за вътрешна борба с порока, докато не стане ясно, че не можем да се справим.
А когато това стане ясно вече ще е минало достатъчно време, което ще е помогнало да свалим градуса на ревността и вече да ни е все едно, дали - или...
Тогава става лесно.

Т.е. като приемеш нещата такива каквито са .. се примиряваш и утаяваш. А дано !

Откраднат усет ..

И отрова и омая е - чиста дрога .. нелечимо е , но поне може да се управлява.

Искам да дам една насока на мислите ни .. да помислим за доверието. И ревността и доверието са ни строго лични усети, пренесени към другите край нас.

Как и от що възникват и се формират, няма да коментирам .. не искам и да давам рецепти

Подозирам че чрез второто бихме могли да лекуваме първото ..

Рядко съм бил на едно мнение с БабаНети, но в случая
ще се консолидирам.
С уковорката, че е доста едностранчиво, но все пак вярно.
Имам си любими сентенции и една от тях е:
"Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея" -
Франсоа дьо Ларошфуко".
Ама има и друга:
"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват." - Шекспир
Релацията е проста:
"Живеят само ревнуващите, , останалите просто съществуват."

Всяко нещо с мярка де ...

разклати преди употреба

не исках да го река но ... тенкю пиипъл

Като се взреш в чуството и себе си, кво виждаш ? Ревнуваш ли някой, който не представлява особена ценност за теб ? Не. Тогава къде е корена на ревността и обяснението и в ниската самооценка ли е ? По-скоро усета ми е, че ревнуваш в зависимост от степента, с която започваш да зависиш емоционално от някого.
Не само зависиш, а влагаш доста, пак емоционални, инвестиции. При това положение, най-нормалната човешка реакция е да започне да звънка онова неприятно чуство, че си застрашен, че е застрашен света, в който пребитаваш с другия/другата. Също като ревността на малкото дете, в чието семейство ще идва братче или сестриче. Страх, че ще се промени обичта към него и статуквото му. Тук няма егоизъм, просто инстинкт.Не е свързано и с ниска самооценка, защото умния човек знае, че не е задължително да се намери по-хубав, по-умен, по-интересен, по-качествен обект, за да се отклони вниманието на ревнувания, просто трябва да е различно. Как тогава самооценката ще повлияе на събитията и на вътрешния ти усет, че някой друг става толкова значим или е достатъчно категоричен фактор в живота на другия. Само за сравнение, погледни към някой, който е излязал от живота ти и не те интересува. А е бил достатъчно важен преди. Къде отива ревността или собствената самооценка ?! Повишила си я или вече ти е все едно ?
Питаш дали сама трябва да се справиш или да потърсиш помощта на партньора. Какво би било, ако имаше усета или ти даваха такъв, че вашия свят не се клати и трети не може да влезе в него ? ...Преди време, един много умен човек ми беше казал ( скорпион при това )...Вътрешния глас никога не лъже. Ако той ме кара да се доверявам, дори и в ситуация, когато видя жена си седнала в краката на някой, ще реша, че така и е удобно, но ако имам усет, че нещо не е докрай с мен и да ми повтаря по 20 пъти на ден, че ме обича ще изпитвам съпротива.
Как се справяш с това ? Късаш и хвърляш този/тази/това, коети ди дава усета, че си на счупен сал. Теорията и практиката доказват, че мярката е драстична, но единствено вярна. Защото не може някой да те обича и да иска да те мъчи...недай Боже умишлено.
А ти, защото си интелигентна жена, не би си позволила да изразиш създаденият ти дискомфорт или както се казва ревност. А ако не ти го разсеят, ако не зависи от теб и твоята „патология”, докога издържаш така и защо трябва да си там ?
Докато се убедиш, че зад всичко това има нещо много по-голямо. Нехайството и безхаберието на човека, който не би следвало да те държи в такава ситуация.
Естествено, всичко това е валидно, само за случаите когато не си болен извратеняк, който седи с джипиеса зад теб. И такива сме ги виждАли.

- Копеле, иде ми да се изсЕра на масата...
- Остави копеле, нЕма те разбЕрат...MM

Едва ли си струва да играеш на "ези-тура",
ако не си осъзнал, че монетата има 2 страни.
Останалото си е чист късмет.

разклати преди употреба

Ако той ме кара да се доверявам, дори и в ситуация, когато видя жена си седнала в краката на някой, ще реша, че така и е удобно, но ако имам усет, че нещо не е докрай с мен и да ми повтаря по 20 пъти на ден, че ме обича ще изпитвам съпротива.

.. разкош