Пярт
4 отговора
0 прегледа
Re: Пярт
Едва ли съм единственият, който е прочел посвещението в Култура.
Тогава силно ме заинтригува написаното (макар и с две думи) за IV-та симфония. Преди това бях чул единствено отзива на Мария Клейманс за Европейската премиера на симфонията. А някой, още по-рано, бегло беше споменал в клуба, че е посветена на Ходорковски. И толкова...
Заради Горецки онзи ден, vvvkkk ме върна в темата. Защото и в Пярт не намирам нищо "модерно". Освен непреодолимата сила, потресна с проникването в теб. Дори да не я искаш, те сваля на колене...
Конвертирах от диска с цялата 4 симфония, допълнителния последен трак с Покаянието
Уточнение за vvvkkk
В другата тема нямах предвид, че музиката може да обиди някой, а моето незнание за нея
Тогава силно ме заинтригува написаното (макар и с две думи) за IV-та симфония. Преди това бях чул единствено отзива на Мария Клейманс за Европейската премиера на симфонията. А някой, още по-рано, бегло беше споменал в клуба, че е посветена на Ходорковски. И толкова...
Заради Горецки онзи ден, vvvkkk ме върна в темата. Защото и в Пярт не намирам нищо "модерно". Освен непреодолимата сила, потресна с проникването в теб. Дори да не я искаш, те сваля на колене...
Конвертирах от диска с цялата 4 симфония, допълнителния последен трак с Покаянието
Уточнение за vvvkkk
В другата тема нямах предвид, че музиката може да обиди някой, а моето незнание за нея
Редактирано от Oблak бял на
Re: Пярт
Не е важно дали знаем или не знаем нещо, важното е след като го узнаем или си го припомним или собствено го създадем да можем да го почувстваме, да можем да пострадаме или да се порадваме заедно с него, заедно в него:)
Аз сравнително късно открих музиката на Арво Пярт, ала веднага разбрах, че тя е била в мен, дълго съм я носил неразпозната и нечута в себе си. И тази музика е не само у мен, а у всеки, някъде там, далеч, между самотните, между пламенните, между тихити струни на човешката душа стои и тя и очаква мига, в който ще я разбудиш - събуждане тихо, с целувка, така да се каже, или пък със сълза. И ако това звучи прекалено емоционално или импресионистично, съжалявам, ала няма път, в който да вляза в досег с неземната музика на Пярт и да не се почувствам целунат, и да не се усетя целуващ.
Съгласен съм, че не смятам тази музика за модерна и за авангардна. Не гледам на нея като на постмодерн, нито пък се опитвам да изследвам механиката на тайнственото съприкосновение между душата ми и нея. Не се опитвам, защото знам, че не става дума за механика, а за символика. А символите могат само да се преживяват.
Последното, което чух от Арво Пярт е дискът му In Principio. Всъщност, може и да прозвуча елементарно, но не знам кой кого чу - аз музиката или музиката мен. Почувствах, че не музиката ми се изповядва, не тя ми принася тайните си, а обратното - заслушан, разтреперан, съсредоточен, аз и изповядвам болките, страховете и надеждите си. И тя, музиката на Арво Пярт, ме изслуша, тя ме разбра, тя ме утеши, тя ме спаси - досущ като на изповед. Всеки път, когато се докосна до музиката на Пярт аз знам, че съм бил на изповед.
Ето нещо и от мен:
Stabat mater
De Profundis
Fur Alina
Spiegel im Spiegel
Аз сравнително късно открих музиката на Арво Пярт, ала веднага разбрах, че тя е била в мен, дълго съм я носил неразпозната и нечута в себе си. И тази музика е не само у мен, а у всеки, някъде там, далеч, между самотните, между пламенните, между тихити струни на човешката душа стои и тя и очаква мига, в който ще я разбудиш - събуждане тихо, с целувка, така да се каже, или пък със сълза. И ако това звучи прекалено емоционално или импресионистично, съжалявам, ала няма път, в който да вляза в досег с неземната музика на Пярт и да не се почувствам целунат, и да не се усетя целуващ.
Съгласен съм, че не смятам тази музика за модерна и за авангардна. Не гледам на нея като на постмодерн, нито пък се опитвам да изследвам механиката на тайнственото съприкосновение между душата ми и нея. Не се опитвам, защото знам, че не става дума за механика, а за символика. А символите могат само да се преживяват.
Последното, което чух от Арво Пярт е дискът му In Principio. Всъщност, може и да прозвуча елементарно, но не знам кой кого чу - аз музиката или музиката мен. Почувствах, че не музиката ми се изповядва, не тя ми принася тайните си, а обратното - заслушан, разтреперан, съсредоточен, аз и изповядвам болките, страховете и надеждите си. И тя, музиката на Арво Пярт, ме изслуша, тя ме разбра, тя ме утеши, тя ме спаси - досущ като на изповед. Всеки път, когато се докосна до музиката на Пярт аз знам, че съм бил на изповед.
Ето нещо и от мен:
Stabat mater
De Profundis
Fur Alina
Spiegel im Spiegel
Редактирано от vvvkkk на