Молитвеник

Здравейте, с този си въпрос ви се представям, и ако може, да ви попитам нещо.

Искам да си купя нов Молитвеник. Имаме вкъщи, от баба ми и дядо ми, но майка ми го чете и не искам да й го вземам.

След като купя новия, трябва ли да бъде осветен, както се освещават иконите?

Безкрайни ягодови полета.

Добре дошла.

Не съм чувала да се освещават молитвеници.

„И ако праведният едвам се спасява, то нечестивият и грешният къде ще се явят?”

О, благодаря за отговора.

Безкрайни ягодови полета.

Добре дошла, имаме нужда от хора, които спазват молитвено правило

Не съм срещал и аз в Устава служба за освещаване на книги. Предполагам - би могло при водосвет по друг случай да се освети и книга (както се освещават икони, свещи, кръстове и пр).
Но нека Прокимен ни разясни тоя въпрос, ако желае.

Ето тука има "Молитва на освящение всякой вещи" (различна от особените Чинове за освещаване на свещи, икони, нагръдно кръстче и пр):

[линк]

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

Добре дошла при нас

Не зная дали освещаването е необходимо. Във всеки случай няма да навреди.

Но мисля че може да ползваш молитвеника и преди това. Важното е молитвата да е искрена и да идва от сърцето. Бог знае за какво се молим, още преди да сме го поискали.

Трябва да се обръщаме към Бога с вяра и упование, както дете се обръща към родителите си. Няма нечути молитви.

Здравей, и честито Рождество Богородично!

Още на 1-2 страница на молитвеника е казано, че той се издава с благословението на св. Синод на БПЦ, така че вече имаш благословение за употребата му.

Но, по-важното според мен, е че в молитвеника има достатъчно текстове от Свещеното Писание, които сами по себе си освещават не само самата книга, но и този който ги чете с вяра в Бога. Като започнем от самото начало - от "Отче наш", продължим с псалмите, след това причастните молитви, също откъсите от различни богослужения - навсякъде можеш да срещнеш текст от Свещеното Писание.

По тaзи причинa не мисля че е необходимо да се освещава нещо, което само по себе си е свято.

Краят на една работа е по-добър от началото й.

По тaзи причинa не мисля че е необходимо да се освещава нещо, което само по себе си е свято.

добре казано

Книги не се освещават. Така, че и молитвеника няма да го осветят.

Макар и вече в края на деня, честит празник на всички, и ви благодаря за вниманието. Дадохте отговор на въпроса ми.

Бяхте изчерпателни и добросърдечни към мен, нека Бог да е с вас.

Безкрайни ягодови полета.

Хубаво изказване. Защо тогава обаче освещаваме кръстчетата (линкнах по-горе един кратък Чин за освещаване на нагръден кръст). Символът на Кръста, особено ако е каноничен а не някакво подобие на кръст, също трябва да е свещен сам по себе си.

аз Те оставих - Ти не ме оставяй!

Труден въпрос задаваш и е мъчно да се отговори в два-три реда.
Словото Божие излиза от Божиите уста и прави човека жив (Мат. 4:4). Това го прави свято изначално.
Кръстът изначално не е свят. Освещава го Христос при разпятието Си. Но, освещава именно него, кръста на който е разпнат. Св. Елена, намира три кръста, но мъртвеца се съживява само от един от тях, така разбират кой е Христовият.
И така, символът на Христовия кръст (дори и каноничен) не би могъл да бъде свещен сам по себе си, точно защото е символ. Затова има нужда от освещаване. Виж, ако в него има вградена частица от Христовия кръст, вече е съвсем друго.
Това е лично мнение, сигурно тези работи са обяснени някъде доста по-добре, ама кой да ги търси.

Краят на една работа е по-добър от началото й.

То какво повече да му се освещава на молитвеника - пълен е с молитви :)

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
[линк]

Христос Възкресе!

Имах щастието на Велика събота да отида на Роженския манастир, макар и набързо и в качеството ми на мирянка-туристка. Възхищението ми от иконописта е неописуемо, дано имам възможност да посетя отново това място в делничен ден, когато туристи няма.

От магазинчето за сувенири на входа си купих Молитвеник. Най-после си имам мой Молитвеник.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Христос воскресе!
След причастието, молитвата е другото спасително средство, дадено от Господ за спасението на душата.

[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

това са полезни молитви, но има и други, които всъщност не са молитви, а са духовни практики, пагубни за душата, като тези:
[линк]

Добре е да имаш молитвено правило, а при възможност - да се молиш постоянно.

Благодаря за отговора, затова си и взех молитвеник, за да се придържам към православното християнство.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

и аз затова ти предлагам православни молитви, защото " се придържаш към православното християнство"
Освен молитви има и други полезни неща, но всяко нещо с времето.
Молитвата е средство, а целта според теб какво е?

Пресвета Богородица да Ви помага!



Избави мя от клеветы человеческия, и сохраню заповеди Твоя

целта ми е праведен живот. и доколкото мога да се свържа повече с Бога, моят Отец и да живея така, че да бъда достойна за него.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Амин, дай Боже.

Нека и Вие бъдете винаги с Бога.


Благодаря за вниманието към мен.

"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. Джонсън

Понеже стана дума за Роженския манастир ми се иска да припомня за една малка част от историята на храмовата икона на Божията майка - Богородица портаитиса (вратарка).



"Не ме изкушавайте повече. Не вие мене ще пазите, а аз ще ви пазя." Тези думи, изречени от св. Богородица, чул насън старият благочестив монах Гавраил от Иверския манастир в Атон преди цели 10 века.

Тогава, на третия ден след Великден, на 27 април 999 г. вечерта монасите от Ивирон видели край пристанището огромно огнено сияние, излизащо от морето. Когато доближили водата установили, че невероятното явление идва от голяма икона с образа на св. Богородица, плаваща изправена над водата.
Най-старият монах Гавраил изнесъл иконата и тържествено с църковни песни я пренесъл в храма на манастира.
На сутринта с изненада установили, че иконата стояла високо окачена над портата. Няколко пъти я внасяли в църквата, но всяка сутрин я намирали отново над входа.
След странния глас, който чул насън Гавраил от св. Богородица, иконата вече била оставена над портата, място, което сама си избрала.

Чудотворната икона в Роженския манастир е едно от малкото копия от светено желязо на прочутата чудотворна Богородична икона, охранявала портите на манастира Ивирон в Атон.
Надписът на иконата посочва, че тя е зографисана от „ ръката на Яков, монах иверски” и от какъвто и ъгъл да я погледне човек, Богородица го следи с поглед. Ликът на Богородица е обкръжен с десет малки композиции, затворени в овални рамки с барокови орнаменти и разказват събития от историята на иконата и нейните чудеса.
По време на манастирския празник на 8-ми септември иконата се изнася на двора, където вярващи се събират за да участват в тържествата. Многобройни са чудесните и застъпвания за прибягващите с вяра в нея. В болести, семейни скърби, безчадие, различни неуредици в живота мнозина намират благодатна помощ в Нея.
Имало е опити иконата да бъде изнесена от манастира, но тя винаги се е връщала в него, за да бъде близо до своите чеда. Съхранена през вековете, тя се вижда и днес. Всяка година, на третия ден след Великден, се празнува празника на чудотворната икона.



Дали със или без молитвеник нека се помолим нашата майка св. Богородица да бъде гореща застъпница пред Бога за нас и да ни избави от всяко зло.

По молитвите на Богородица Господ да ни спаси!