Офф Бебешки и бабешки проблеми

Не знам дали наистина е оф. Опитваме се да градим семейство по сложен и нетрадиционен начин: Познаваме се от 20 години: 9 бяхме гаджета, 7 живяхме заедно искахме да имаме деца, но не стана; преди 4 години се разделихме, но продължихме да си правим опити да имаме бебе и накрая след две мои операции си имаме близначета. Събрахме се отново и се опитваме да изградим семейство.

Знам, че сме наопаки на целия свят, ама такъв е живота - цветен и опак.

Проблемът ми е с бабите. Те се стремят да помагат, знам и се старая да изглежда, че ми помагат. Но когато им кажа, че в даден ден искам да си гледам сама децата, те страшно се обиждат. Не знам как тактично да им обясня, че категорично няма да понеса непрекъснатите им набези. Първа се разсърди майка ми, когато схвана, че нямам истинска нужда от нея, а днес и неговата майка се нацупи.

Аз кога да се цупя?! В понеделник - цял ден беше майка ми с нас, във вторник бяхме на педиатър, в сряда - неговата майка -е лудницата стана пълна и ми дойде в повече.

Започвам да разбирам, защо аз и таткото на бебетата сме толкова объркани в този живот - трябват ни около 40 години за да се възстановим от грижите на родителките ни, докато сме били деца. Не мога да разбера, как и двете допускат еднакви грешки при грижата за бебетата, накрая децата са изнервени и ми трябват часове да ги успокоя.

Тук почти всички имате деца, затова искам съвет от Вас, а не от някой форум като бг-мама. А и нямам време за нови форуми, регистрации и запознанства в момента.

Как се справихте с бабите, когато децата Ви бяха бебета?

Ако не отговарям непрекъснато и не поддържам темата, моля не ми се сърдете. Нямам почти никакво време.

Зависи какви са по характер бабухите.
Ако трябва се скарай с тях и ги разкарай от вас, пък да идват само на повикване.
Пък ако са по-разбрани постави въпроса твърдо.

Ама и вие сте една двойка. Поне аз не съм чувала за такъв случай.

Ами уж са разбрани бабиери, ама и двете са ми обидени.

Явно ми липсва подход. Но с по 2 часа сън на денонощие, тактичността ми страшно куца.

А не става ли да спиш докато те се оправят с бебетата?
Аз помагах по едно време на сестра ми, когато нейните близнаци бяха на 2-3 месеца и тя можеше да спи по всяко време, защото много я изтощаваха.
Но ще усетиш предимствата след като станат на 3 годинки. Започват да се занимават сами и не се държат за полата ти, както правят другите до 10-18-годишна възраст.

Като толкова се натискат, направи им график, да присъстват в моменти, когато е по-спокойно и ти да си поспиваш. За по някой и друг час. Твърдо!! Говори с тях, че си уморена, че искате и да сте сами, че хората, дори и близки, те натоварват в момента..
Друго не се сещам..
Много целувки и кураж!
Спи във всяка възможна минута...

Ти си говориш с твойта, той с неговата... В краен случай - без тях... Но дано да не се стига до това...
Аз се сдобих със свекърва внезапно... сега Когато тотално не ми е нужна ни за дете, ни за нищо... Просто ужас некъв, пореден... Дано при теб е друго!

които да те улесняват, а в същото време да ги вършат далеч от теб.

Да напазарят, да донесат нещо сготвено, да изгладят...

Бабите и с 2 тона дипломи за педиатри да са - децата винаги ще са неспокойни, ако не са с майка си като сукалчета!
Бабите са и по-разтърсващи, кат цяло.
Ми многолесно - казали са ти го. Благодариш за помоща, разпределяш им нещата, НО да не се сварват една с друга.
Ко искаш от едни деца, дето са 3-4 кила?
Аз кат мъж ще ти кажа - блгодарих на моята майка за неоценимата помощ, след втория път, в който се качи и и казах, че за вбъдеще ще разчитам на нея, ако има нужда!
Винаги можеш да кажеш, че цениш всяка помощ, но когато имаш нужда.
След време ще ти е кеф - ми радват се жените и искат се доказват - насочи им усилията, натам, дето ще ти е помощ!
Малко бебе винаги реве, ако не е в кърмачката, че и тати е трудно, дорде цицата е приоритет!
Ако бабите дойдат и ти помагат в домакинството - супер, но не и да прекаляват - е затуй не ги оставяй!
Честити ти близнаци и се радвай, че имаш хора около тебе!

И аз това щях да предложа. Или пък да ги вика за по час-два и да отива на фитнес или разходка, след което учтиво да им благодари и да ги изпраща по живо, по здраво.

Най обичам да чета, ама не мога.

Всеки с проблемите си. Моята майка никога не се е натискала да гледа деца. В редките случаи, когато ги е гледала е било под натиск, ама от моя страна. Иначе перфектно се справя с деца, ама на.
Понеже сега Мама Свеки гледа малкия през ден (щото аз си работя), просто гледам като дойде, аз бързо да изляза.
Виж хубавото в ситуацията и се наспи, намързелувай и прочие, докато са при теб. А можеш да ги лекуваш от прекален интерес като предварително ги уведомяваш, че няма да сте вкъщи с децата. Днес си на гости на едната приятелка, утре на другата... Разбери ги и тях. Не само ти си чакала децата с мерак, те също. А и на тази възраст са като малки деца.

Най обичам да чета, ама не мога.

Говори и с двете по отделно и им кажи, че грижите им ще са безценни, когато почнеш работа след майчинството.
Можи пък това да разберат и сега да те отставят на спокойствие.

Дай им по едно бебе и да ти ги върнат след 2 години

Цупи им се редовно и първа ти, за да не ти се цупят те. Който пръв се нацупи, той печели. После пак ще си станете мили и драги, но ще има такива, които се съобразяват с нацупилия се.
Това е нещо като " Ако искаш мир, готви се за война!"

Хахахаха. Т'ва беше свежо

А защо не кажеш на майка си, че в даден ден свекърва ти ще ги гледа. И на свекървата кажи, че майка ти ще ги гледа.

Като в онзи виц за студента-инженер - на русото гадже казал, че е при черната, а на черната казал, че е при русата. А той стои на тавана и чертае ли чертае проекти.

Това може да стане, ако бабите не си общуват по телефона

В някой момент на просветление, когато не си изнервена от липсата на сън, просто поговори и с двете.

Помощта в такива моменти е наистина подарък, ако има на кого да разчиташ. Но бабите е нужно да разберат, че ти караш влака и ти определяш правилата. АКо желаят да помагат така, би било чудесно.
Кажи им, че и без това ежедневието ти е сложно и натоварено, а като направят и те някой кьор сурат, изобщо не ти е до дипломация, защото са големи и зрели хора и би трябвало от половин изречение да разбират.

Измисли им задачи и всяка да се чувства достатъчно полезна в присъствието си, както и спокойна, когато отсъства. Сигурна съм че искат да ти помогнат, просто опитай да организираш процеса.
Сигурна съм че щом са свестни бабите, нещата лека полека ще си дойдат на мястото. Аз с едно бебе съм откачала и съм стигала до ситуации да изгоня всички от къщи, порадо простичката причина, че ненавиждам суетнята.

Прегръщам те и целувки на малките вързопчета

Wine Me & Dive Me

С първата дъщеря имах много баби))...че и прабаби:))...най-ми беше драго да си викна бабчето ми /демек прабабата на бебето/-много тактична и съобразителна жена беше. Тиха като мушица, ще дойде , ще ми сготви, ще поизпере пеленки, ще поизглади, ще измие съдове...стои си в кухнята, чете си вестник или си плете и не щъка и не пречи на никой. Оставяше ме да си поспя, ако малката се разшава тихо я взема и си мърморкат нещо в другата стая или се разхождат навън. Абе не ми се искаше да си тръгва...само и казвах:"Бабо, аз излизам да свърша работа някаква, връщам се еди кога си...през 30-40 минути ще ти звъннкам"...тя "Добре чедо, иди , разходи се, ако нещо ти се е прияло купи продукти да ви сготвя"...кротка и блага душа беше...лека и пръст, тя и ме е отгледала до 7-мата ми година! Но си тръгваше всяка вечер, защото си имаше и други ангажименти...а така ми идеше да си я осиновя и да сме си все заедно

Майка ми ...тарададаааммм!!!...идва, оглежда като цербер обстановката. Преди да види детето забелязва, че сервиза във витрината ми не е правилно нареден:)))...че има прах по етажерки нЕкакви:))...че пердетата не били пуснати така, че да заслъщат на детето и му блестяло слънцето в очите:)) ...нацапани пелени не пере, щото и прилошавало от екскрементите...било от възрастта и , навлизала в труден, критически период!:))...за готвене дава 101 съвета, какво да готвя, ям за да имам кърма...но рядко ще наготви нещо при мен, предпочиташе да ми донесе нещо от това, което вече се е морила да приготви у дома си:))...отваря хладилника и ме вика да ме научела кое как се подреждало:))...защо печката ми била толкова загоряла...факт е, слагаше ръкавици и я излъскваще до боя и отгоре...по същият начин постъпваше и с мивките...просто много им набираше...тамън свършваше всички тези домоугодни неща и се оказваше, че трябва да си ходи, защото съпругът и се прибирал от работа...набързо се радваше на беба и ми напомнше да не забравя да и сменя пелените като си тръгнела, защото били доста мокри:)))...да не забравя да я разходя , да не стоим на течение и далече от кучета и котки по градинките:))...на тръгване вижда че нЕкаква ваза, съм я сложила в/у кухненския шкаф, демек май не я използвам и ми напомня да си я използвам, защото била от Чехския център и специално ми я била купила за сватбата:)))...на тръгване казва, че ще прескочи до магазините отсреща, щото не знам си какво били пуснали, ако искам да ида да си го взема и аз...има ли нужда да описвам още?

Свекървата избЕгваше да ме посещава по ред причини:))...но не отказваше да оставим детето при нея...НО...ако не е на работа, а тя преподаваше в един институт и беше все там...ако не е на семинар или конференция))/а по бай Тошово време конференции бол/, ако не е на село за да поддържали къщата:))...ако не е на курс за отслабване:))...и ако и е добре на главата най-вече, щото беше с някаква черепна операция...та така...и като я вземе се обажда през 15 минути: "Оле, бе не мога да намеря биберона на детето"..."Оле, ти сложила ли си десерт?"..."Не не съм"..."Аааа, добре, значи аз трябва да и направя кремче...ааа, ма то май нямам, чакай да проверя, айде ние ще идем до супера да купим нишесте някакво...тя с какао обича ли, или ванилия?...какво да и купя?"...аз и казвам: "Не знам, майко, правете каквото щете, ако искаш и дай бисквити с кисело мляко...забавлявайте се:))"..."аааа, ам ато киселото мляко ми е от 2 дни...значи ще трябва да ходим до супера, няма начин"...казвам и : "Добре , побързайте, че детето ще почне да реве от глад"..."Добре , добре...само да ми стане боба и тръгваме".....
След малко пак: Оле, абе онова одеалце дето я завиваш като е ветровитото време май си го забравила...аз ще и сложа тук едно друго, ама да ти кажа все пак...

Кеф, а?

С втората щерка само аз и баща и...И НИКОЙ ДРУГ...ДО СЕГА!

Бабата само да идва, да оставя подаръците, едно кафе и довиждане!
не че се натиска за нещо де...но поне поръчвам от какво има нужда детето за следващия път...сега номера е непрекъснато да ми напомня, че е пенсионерка и няма възможности
Свекървата не е виждала детето от 13.04.2003г. Няма и да го види...но това е друга тема и не е за тук

без баби най-добре, ако детето е едно...с близнаци обаче не знам...предполагам е по-трудно! Но добре са те посъветвали да не ти се накачулват едновременно...и ги дръж по към кухнята...да не ти се пречкат по стаята дето си почиваш, и факта че са при теб, не означава да им правиш непрекъснато компания...там са да помагат , ако има нещо...не да си запълват времето с досаждане! Като си идва таткото...половин час преди това, да са се изнесли!

Успех:)))

[линк]

Споделям мнението ти, нека да поговори спокойно с тях и да се разберат, че тя е човекът, който определя правилата.Добре е за всеобщо спокойствие да помисли и да въведе график-един ден от седмицата -едната баба, друг ден -другата, в останалите, само на повикване при нужда.Така и те ще са спокойни, че са нужни и помощта им е приета, защото особено при така дълго чакани дечица всички ще треперят за правото си да ги виждат и да са от значение за децата.И на бабите не им е лесно, ще ревнуват и ще искат да са по-близо, но трябва да има правила.Всъщност с израстването им помощта им ще е още по-необходима, спомням си едни свои познати с тризначета, през ваканциите пращаха едното дете при бабата в Бургас, другото при другата баба и едно оставаше при родителите си и от време на време ги сменяха.

...ама твоето майче, както го описваш тук е съвсем същото като моето - преди десетина години... до последния детайл! Твойта - министерша..., мойта професорша...

Сега лекинко се е кротнала, ама леко... следва нова фаза - този път с въсдействие върху дъщеря ми, която е на 16. Да се смееш ли да плачеш ли...

Не искайте много, за да може да платите цената.

абе аз съм имала късмет и с двете баби, като твоята прабаба, на свекърва си оставих първата щерка да я гледа, че да започна работа , прибирах се само в събота и неделя , а после ми помагаше и с второто дете., лоша дума не сме си казали, защото нямаше нужда.