дом

кога почувствахте новото място като дом? (ако сте, разбира се; и не изключвам човек да приема повече от едно място за свой дом).

от някои хора с деца съм чувала, че го почувствали когато усетили, че е дом на децата им, защото там са се родили и растат в тази среда. при вас така ли е?

аз не съм сигурна при мен как точно се разви процесът (и дали в момента на 100% приемам мястото като свой дом), но си спомням за пръв път това чувсто преди няколко години като кацнах на летището тук след почивка в БГ и в мислите ми се появи едно много ярко "welcome home." В БГ също си се чувствам като у дома си, но в един момент почва да ми липсва тукашният ми ритъм на живот.

та, при вас как е?

_______
fun

От сантиментална гледна точка, за първи път почувствах новото място като дом, когато преди много години служителя на границата ми подаде паспорта, усмихна ми се с думите "Welcome home!" и на мен ми стана безкрайно мило и приятно. От практическа гледна точка - когато приключих сделката по закупуването на къща, втурнах се да пребоядисвам стените по мой вкус и започнах да градинарствам на собствена територия.

май сантименталната част е нещо постепенно и в един момент човек просто усеща, че нещо се е променило.

практическото неспорно е фактор.

_______
fun

Домът е там, където е семейството. Където ни чакат.

"....в един момент човек просто усеща, че нещо се е променило...."

С поглед назад си спомням две случки когато разбрах че съм дОма...или на път към него, втория път. И двете бяха през първата ми година. Първия път беше когато в една... доста рунтава ситуация нещата се развиха както се развиха и после ми казаха - ти си вече "нашенец" и дай боже повече новодошли да са като теб.

Втория път беше след първото ми хойкане по Скандинавия и месец интензивно мерзопакостване с местните бледолики блондинкиЕ, довличам се някак си до летището към мястото за чекинга за Израел и като ги видях наШте моми екзотични, разни екзотични смески второ и трето поколение европейки с азиатци и африканци (и обратното де) се почуствах дОма. Иначе продължавам да ги пЦувам на "диваци азиатци" кат се раздразня, ама "МОИ диваци"


THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.

Поста ти ме подсети за едно изказване на герой от Мечо Пух:

"Всеки трябва да има дом. Домът е там, където можеш да окачиш шапката си!"

[линк]

Вярно.

това ми звучи вярно. а там където ние чакаме нещо?

_______
fun

от тия истории отсявам два фактора: 1. приемане от местните и 2. познатото на новото място.

_______
fun

Абе - приемане от местните...5 години живях по щатско и на хубави места все. Приемаха ме хората и за хамериканец се омъжих и пр. подробности-колеж,работа, колеги-точни та точни и т.н.
Ама аз не ги приех...
...разтурих кубчетата!

Преди това 5г. по Люкса...същото стори.

На т'ва или глезотия му се казва...или балкански упадъчен непоправим синдром

[линк]

абе, много фактори има :) явно не е само едно нещо.

аз насочих темата към тези, които възприемат новата страна за 'дом'. ти щом не си, я кажи тогава кога разбра, че няма да ти е дом и тва е. :)

_______
fun

Ами в щатите още като ходих първият път през 1989г. за 3 месеца...нещо усещах, че сякаш моите трептения не съвпадат с тези на онези ширини.
После, когато се върнах през 1994...си казвах , че май си внушавам...обаче не би...когато седнах в самолета с еднопосочен самостоятелно купен билет заспах блажено и сънувах срещата с малката ми тогава /голяма/ дъщеря...тук в Сф, която не пуснаха да дойде до там.

Та май съм имала основателни причини...права си!

В Люкса...абе бех младо :))...къде ти на 26-27 години ще ме завреш у Люксембургско селце с тучни пасбища да ти садя лалета и да посрещам и и изпращам люксембургеца като образцова домакиня...е сега на 47 другояче мисля...ама късно е чадо

Не съжалявам обаче за избора си!...с тази уговорка ме чети:))

[линк]

"от тия истории отсявам два фактора: 1. приемане от местните и 2. познатото на новото място."

Не си много права, може би защото не знаеш всичките подробности за "преди и след" онази "рунтава ситуация" Това не беше просто "приемане от местните". Тогава аз сам разбрах че съм на мястото си, и че сам си го доказах това на себе си. Останалите салтанати бяха само потвърждаване за което аз вече бях сигурен че е така.

А екзотичните мацки на летището ми причиниха една такава...странна тръпка - не помня какво ми се беше въртяло тогава в главата ама тръпката я помня и до днес, почуствах се дОма


THESE ARE MY PRINCIPLES. AND IF YOU DON'T LIKE THEM, I HAVE OTHERS.

еми разкажи по-подробно ако ти се разказва. :)

_______
fun

да си разделен от детето си е повече от 'основателна' причина, да. но всеки си има основателни причини, де- не е казано, че на всеки трябва да му харесва в чужбина.

щом си доволна сега- това е най-важното.

_______
fun

Аз се чудсввам навсякъде дОма, ама и аз обходих света и навсякъде препиках.


Но и помня първото си вчепетление, че света е целия мой дом. Помня, бях в Египет и в Долината на мъртвите. Хората си правеха магии да се върнат пак да го видят това място, аз помня че сащисах всички, е какво значение има, и след сто години да се върна, ще се върна, това място ме познава и аз го познавам. Щото маах навсякъде без водач и се връщах цела :))) и много шашках арабелите как маам из катакомбите :)))


Вчера си купих невероятна чаша за чай, японска. Разпознах маркера и изработката, убий ме, не зная как. Купих я за три паунда...невероятна сделка. Ако ме питате откъде знам това....нямам идея. Просто знам. Виждам го и ....вече знам.


Ако видите невероятните рисунки и порцелана.....



Започнах да рисувам, както не бях рисувала от 20 години.


Партнера ми подари пълен набор комплект джаджи за рисуване. За рождения ми ден. Шашнах го с познания за картини и рисуване. Както и да е.


Хм, ужасно съм щастлива. Куче с наденица не може да е по-щастливо. Искам да крещя от радост, щастие и аааааа..........АДСКИ СЪМ щАСТЛИВА!

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

"...ама късно е чадо."


Дръп! Дявола за опашката!

По-сложно е.
Родителите и обичните ми хора ме очакват постоянно, но моя дом е на хиляди мили от тях...

ми аз на 17г излезнах от вкъщи и оттогава съм постоянно по пътищата...3 месеца в тази държава,3 месеца в онази..във Финландия се задържах няколко години,но и там смених доста градове..сега съм тук,утре изобщо не знам къде ще ме отведе живота...домът ми е там,където съм аз и не е задължително да е конкретното място.
животът е преклено кратък ,за да седна и да стоя някъде все още..прекалено много места има,култури,който искам да усетя,за да се устройвам ..
ето сега в Дания е ужасно интересно,тотално различно и много хубаво като за млад човек

иначе моят дом е бил,си е и винаги ще бъде там в бабината и дядовата къща в едно селце в България..това е единственото място на света,където се чувствам истински у дома

(ай стига излияния..отивам да уча)

Много хубама тема

Ако трябва да кажа след колко време съм почувствала новото място като дом - може би към 3тата година. Иначе мисля, че това чувство идва с установяването на определен ритъм на живот, нещо, което да те задържа там. За някои може да е купуване на къща, за други намиране на партньор, приятели и т.н. За мен това дойде с започването на сериозна връзка, общо жилище и постоянна работа. Това ми даде сигурността в ежедневието да се чувствам у дома